РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 13.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на четвърти ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Ваня Ружина, като разгледа гр. дело № 10906/2011 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и ГПК и е образувано след като с определение от 29.07.2011 г. по гр.д. №
5283/2011 г. на СГС, ГО, 11 състав е разделено разглеждането на исковете,
предявени от Д.В.С..
Предмет
на разглеждане по настоящото дело са обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени от Д.В.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против
„А.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
(конституирано с определение от 10.10.2012 г., л.
264) и Т.Г.К., с ЕГН: ********** с
адрес: ***, за обявяване нищожността на договора за ипотека от 20.07.2006 г., сключен във формата на нотариален акт № 9, том ІІ, д. № 197/2006 г.
на нотариус с рег. № 142 на НК, в частта
му по т. 1, т. 2 и т. 7, с която е учредена ипотека върху описаните апартамент
№ 1, апартамент № 2 и гараж № 5.
С
влязло в сила определение от 03.07.2012 г. (л. 254 и сл.), производството е
прекратено в частта относно иска по чл. 537, ал. 2 ГПК, а с влязло в сила
определение от 30.12.2015 г. (л. 349), производството е прекратено в частта по
иска за прогласяване на договорната ипотека относно магазин № 1.
Ищцата
Д.В.С. твърди, че е собственик на
следните недвижими имоти, представляващи:
апартамент
№ 1, построен на трети надземен етаж, кота + 5.40
м. със застроена площ от 121,26 кв.м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен
проект от 28.09.1993 г. от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария,
две спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна
и три тераси, при граници, съгласно архитектурния проект: север – двор; изток –
калканна стена; юг – ул. „****“; запад – офис,
стълбище и апартамент № 2, заедно с принадлежащото му избено помещение № 1, с
площ от 3,24 кв.м., при граници – север – избено помещение № 2, изток, юг и
запад – общ коридор, ведно с 0,0548 % ид.ч. от общите
части на жилищната сграда, построена в парцел X – 82 от кв. 276 по плана на гр.
София, м. Лозенец – 1, с площ от 597 кв.м. (идентичен с бивш имот с планоснимачен номер XI, кв. 227 по плана на гр. София),
апартамент № 2, с площ от
121.26 кв.м., построен на трети надземен етаж на кота
+5.40, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две
спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна
с мивка и три тераси, при граници по одобрен архитектурен план: север-двор,
изток-апартамент № 1, стълбище, стълбищна клетка, асансьорна шахта и офис, юг – ул.“****“, запад-калкан,
идентичен с апартамент № 6 по решение на СРС по гр.д. № 11953/1995 год., заедно
с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 3.24 кв.м., при граници:
север-подземни гаражи, изток-общ коридор, юг-избено помещение № 1, запад-общ
коридор и 0.0548% ид.части от общите части на
жилищната сграда, представляващи 25.45 кв.м. и толкова идеални части от правото
на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ Х-82, кв.276 по плана на
гр.София, м.“Лозенец-І част“, с площ от 597 кв.м., при граници по скица: север-УПИ
ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ ІХ-83, юг – ул.“****“, запад-УПИ ХІ-81, както и на
гараж № 5, представляващ 1/10 идеална част от подземния гараж, находящ се в същата сграда на кота
-3.70,
В
исковата молба (уточнена с молба - л.
82, л. 93, л. 294 и л. 394 ) се твърди, че правото на собственост върху този
имот ищцата придобила въз основа на влязло в сила съдебно решение от 05.10.2005
год., постановено по гр.д. № 11593/95 г. на СРС, 26 състав, с което бил обявен
за окончателен сключения на 12.04.1993 г. предварителен договор за учредяване
на право на строеж в полза на „А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Д.Д“ ЕООД)
върху дворно място, находящо се в гр.София, м.
„Кръста“, ул.“*******, представляващо имот пл. № ХV, кв.277 по плана на гр.
София, с площ от 600 кв.м., за построяване на жилищна сграда в съответствие с
дадена виза за строителство и проучване от ТОА - Лозенец, срещу задължение на
дружеството да построи сградата и запази на учредителите на правото на строеж
върху определени обекти, като за ищцата- право на строеж върху описания
недвижим имот.
След
влизане в сила на съдебното решение, дружеството „Д.Д“ ЕООД се снабдило с
констативен нотариален акт № 197, том І, рег. № 3561, н.д. № 185 от 20.07.2006
г. на нотариус № 142 от регистъра на НК, с който било признато правото му на
собственост върху всички имоти в сградата, построена в процесния УПИ, в това
число и върху имотите на ищцата.
На
24.07.2006 г., с договор за учредяване на договорна ипотека, сключен с
нотариален акт № 9, том ІІ, д. № 197/2006г. на нотариус с рег. № 142 на НК, „Д.Д”
ЕООД учредило в полза на Т.Г.К. договорна ипотека върху имотите по констативния
нотариален акт от 20.07.2006г., включително и върху по-горе описаните
апартамент № 1, апартамент № 2, и гараж № 5, представляващ 1/10 идеална част от
подземния гараж.
Ищцата
твърди, че „Д.Д” ЕООД не е било собственик на тези имоти, поради което договорът
за учредяване на договорна ипотека, в частта му по т. 1, т. 2 и т. 7, с която е
учредена ипотека върху описаните в н.а.
апартамент № 1, апартамент № 2 и гараж № 5, е нищожен, което моли да бъде
обявено.
Ответникът „А.Б.”
ЕООД
не изразява становище по исковете.
Ответникът Т.Г.К. оспорва
исковете с възражението, че са недопустими, евентуално – неоснователни. Сочи,
че ищцата не притежава активна материалноправна
легитимация за предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД, тъй като нито е страна по
спорната сделка, нито има качеството на процесуален субституент.
Освен това липсвал и правен интерес от търсената защита. Твърди, че „А.Б.” ЕООД
е изпълнило точно и добросъвестно всички задължения по предварителния договор
от 12.04.1993 г. и е изградило жилищната сграда в срок до степен, установена с
акт – образец 15 от 18.06.2009 г. Разрешението за строеж на сградата било
издадено на 13.10.1993 г. и сградата била завършена в груб строеж на 30.07.1994
г. През 1995 г. сградата била напълно завършена, но по вина на ищцата, акт –
образец 15 бил съставен едва пред 2009 г. По вина на ищцата, към 09.04.2012 г.
нямало издадено разрешение за ползване на сградата. Ответникът сочи, че по силата на влязло в сила решение по гр.д. №
11953/1995 г. на СРС, 26 състав и констативен нотариален акт от 20.07.2006 г.,
„А.Б.“ ЕООД, с предишно наименование „Д.Д” ЕООД, се легитимирало като
изключителен собственик на процесната сграда и всички
намиращи се в нея имоти. Итветникът излага
съображения, че не са налице действия, водещи до спиране или прекъсване на
давността по отношение на „А.Б.“ ЕООД и последното, в периода от построяване на
процесната сграда до степен на завършеност „груб
строеж“ (акт – образец 14 от 30.07.1994 г.) до снабдяване с констативен
нотариален акт от 20.07.2006 г. е владяло явно, несмущавано и непрекъснато процесните имоти и ги е придобила по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност.
На
15.11.2019 г., ищцата по делото е представила писмена защита, в която излага
съображения, че са налице влезли в сила съдебни решения относно процесните имоти, както и че ответниците
на са доказали, че дружеството-строител е притежавало право на собственост
върху тях към датата на учредяване на ипотеката.
Съдът
приема от следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че на 12.04.1993 г. е сключен предварителен договор, по
силата на който съсобствениците на недвижим имот – дворно място, намиращо се в
гр. София, ул. „*******, съставляващо имот с пл. XI, кв. 227 по плана на гр.
София, м. „Лозенец“ поели задължението да учредят в полза на „Д.Д“ ООД правото
на строеж за построяването на жилищна сграда в съответствие с издадена виза за
предварително строителство и проучване от 12.04.1993 г. срещу задължението на
дружеството – приобретател да построи със собствени
средства недвижими имоти, описани в договора, за които отделните учредителите
са си запазили правото на строеж. С този договор, по същество, съсобствениците
на дворното място помежду си поемат задължението за взаимно учредяване между
тях на правото на строеж за обектите, за които са си запазили правото на строеж
спрямо дружеството „Д.Д“ ООД, така, че върху тези имоти отделните съсобственици
на дворното място, които по приращение биха ги
придобили в съсобственост да придобият индивидуaлно
право на собственост. Сред прехвърлителите по
договора е и ищцата Д.В.С., както и майка й Величка Николова Вълкова.
По
силата на предварителния договор дружеството „Д.Д“ ООД е следвало да построи и
предаде на В.Н.В.и на Д.В.С. апартаменти, описани под № 4 и 6 от втори жилищен
етаж на сградата, представляващи 2/3 от този етаж, както и магазин,
представляващ 1/3 от втори жилищен етаж, построен на първия етаж /сутерен/,
ведно със санитарен възел към магазина, съгласно архитектурен проект, една
гаражна клетка по проект и мазета, съгласно броя на апартаментите. В полза на
останалите съсобственици на дворното място – Г.К., С.Я.и В.Я.„Д.Д“ ООД е поело
задължението за построяването и предаването на четвърти жилищен гараж от
сградата, една двойна гаражна клетка, мазета, съгласно броя на апартаментите.
Не се спори между страните, че към момента на сключването на предварителния
договор не е бил налице одобрен архитектурен проект за изграждането на
сградата, като такъв е одобрен по – късно на 28.09.1993 г.
С
решение от 30.09.1999 г., постановено по гр.д. № 11953/1995 г. по описа на СРС,
26 състав, е обявен за окончателен сключения на 12.04.1993 г. предварителен
договор, с който В.Н.В.(починала и заместена от Д.В.С.), С.П.Я.,
Г.С.К.и В.П.Я.са учредили в полза на „Д.Д“ ЕООД право на строеж върху дворно
място, находящо се в гр.София, ул. „*******,
представляващо имот пл. № ХІ, кв.277 по плана на гр.София с площ от 600 кв.м.,
жилищна сграда в съответствие с издадена виза за строителство и проучване от
ТОА Лозенец от 12/4/1993 год., срещу задължение на дружеството да построи
сграда, от която конкретно посочени недвижими имоти са запазени за
учредителите, като за Д.В.С. са запазени апартаменти № 4 и № 6 от втори жилищен
етаж на сградата, магазин от първи етаж, заедно със санитарен възел към
магазина, една гаражна клетка и мазета съгласно броя на апартаментите.
Решението
е влязло в сила на 05.10.2005 год. – видно от извършеното отбелязване.
На
20.07.2006 г., с констативен нотариален акт № 197, том І, рег. № 3561, н.д. №
185 от 20.07.2006 г., издаден от нотариус с рег. № 142 от НКРБ въз основа на
извършена обстоятелствена проверка, „Д.Д“ ЕООД е признат за собственик, на
основание влязлото в сила решение по гр.д. № 11953/95 г. и давностно
владение, на следните недвижими имоти, находящи се в
седеметажната жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, складови помещения и
офиси, находяща се в гр.София, ул.“*******: апартамент № 1 на трети надземен етаж, кота +5.40, апартамент
№ 2 на трети надземен етаж, кота +5.40,
апартамент № 6 на четвърти надземен етаж, кота
+10.80, апартамент № 7 на четвърти надземен етаж, кота
+10.80, апартамент № 8 на четвърти надземен етаж, кота
+10.80, магазин № 1 на първи надземен етаж, гаражна клетка № 5, № 6 и № 9, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата за всеки един от реално обособените обекти и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо
УПИ Х-82, кв.276 по плана на гр.София, м. „Лозенец-І част“, с площ от 597
кв.м., при граници по скица: север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ ІХ-83, юг –
ул.“****“, запад-УПИ ХІ-81.
На
26.07.2006 г., с решение по ф.д. № 23077/1991 г. на СГС, ФО, е вписано
прехвърляне на дружествените дялове на „Д.Д” ЕООД, нов собственик и управител (П.И.Д.),
както и промяна на наименованието от „Д.Д” ЕООД на „А.Б.” ЕООД, което дружество
е с ЕИК ******* (л. 62, л. 70, л. 110 и л.136).
С
договор за продажба от 31.07.2006 г., сключен във формата на нотариален акт №
23, том ІІ, рег. № 3742, н.д. № 209 на нотариус № 142 РНКРБ, „Д.Д” ЕООД, вече с
наименование „А.Б.“ ЕООД е продал на „Т.К.“ ЕООД следния недвижим имот: апартамент № 2, с площ от 121.26 кв.м.,
построен на трети надземен етаж на кота +5.40,
състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две спални,
обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна с мивка
и три тераси, при граници по одобрен архитектурен план: север-двор,
изток-апартамент № 1, стълбище, стълбищна клетка, асансьорна шахта и офис, юг – ул. „****“, запад-калкан,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 3.24 кв.м., при
граници: север-подземни гаражи, изток-общ коридор, юг-избено помещение № 1,
запад-общ коридор и 0.0548% ид.части от общите части
на жилищната сграда, представляващи 25.45 кв.м. и толкова идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ Х-82, кв.276 по плана
на гр.София, м.“Лозенец-І част“, с площ от 597 кв.м., при граници по скица:
север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ ІХ-83, юг – ул.“****“, запад-УПИ ХІ-81,
както и гаражна клетка № 5, на
подземен гараж, кота -2.60, с площ от 31.985 кв.м.
при граници по архитектурен план: север – гаражна клетка № 6, изток – избено
помещение № 12 и избено помещение № 11, юг – избено помещение № 10,
запад-калкан, заедно с 0.01044% ид.части от общите
части на подземния гараж и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот.
С
договор за продажба от 31.07.2006 г., сключен във формата на нотариален акт за
продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж № 25, том II, рег. № 3744,
дело 211/2006 г. на нотариус № 142 РНКРБ, „А.Б.“ ЕООД е продало на „С.Б.“ ЕООД,
следния недвижим имот: апартамент № 1,
построен на трети надземен етаж, кота + 5.40 м. със
застроена площ от 121,26 кв.м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект
от 28.09.1993 г. от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две
спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна
и три тераси, при граници, съгласно архитектурния проект: север – двор; изток –
калканна стена; юг – ул. „****“; запад – офис,
стълбище и апартамент № 2, заедно с принадлежащото му избено помещение № 1, с
площ от 3,24 кв.м., при граници – север – избено помещение № 2, изток, юг и
запад – общ коридор, ведно с 0,0548 % ид.ч. от общите
части на жилищната сграда, построена в парцел X – 82 от кв. 276 по плана на гр.
София, м. Лозенец – 1, с площ от 597 кв.м.
С Констативен
акт от 18.06.2009 г. за установяване годността за приемане на строеж - Образец № 15 е констатирано, че строежът
в процесният
парцел Х, м. „Лозенец-Кръста“, кв. 276 е изпълнен съгласно одобрените
инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, ЗУТ и наличната
строителна документация.
С решение № 8818/06.12.2016 г. по гр.д.
№ 5283/2011 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав, е признато за установено по предявения от
Д.В.С., с ЕГН: ********** против „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* иск по чл. 108
ЗС, че ищцата Д.В.С., ЕГН **********
е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 1, построен на трети надземен етаж, кота + 5.40 м. със застроена площ от 121,26 кв.м., състоящ
се съгласно одобрен архитектурен проект от 28.09.1993 г. от входно антре,
дневна, кухненски бокс, трапезария, две спални, обслужващи антрета, баня с
тоалетна, тоалетна и три тераси, при граници,
съгласно архитектурния проект: север – двор; изток – калканна
стена; юг – ул. „****“; запад – офис, стълбище и апартамент № 2, заедно с
принадлежащото му избено помещение № 1, с площ от 3,24 кв.м., при граници –
север – избено помещение № 2, изток, юг и запад – общ коридор, ведно с 0,0548 %
ид.ч. от общите части на жилищната сграда, построена
в парцел X – 82 от кв. 276 по плана на гр. София, м. Лозенец – 1, с площ от 597
кв.м. /идентичен с бивш имот с планоснимачен номер
XI, кв. 227 по плана на гр. София/, като
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъдено да предаде на Д.В.С., ЕГН ********** описания по – горе
недвижим имот.
Видно от извършеното отбелязване,
решението е влязло в сила на 23.07.2018 г. и е вписано в Служба по вписванията
– гр. София на 26.11.2018 г.
С решение № 6914/18.10.2017 г. по гр.д.
№ 10903/2011 г. по описа на СГС, ГО, 15 състав, е признато за установено, по иск с правно
основание чл.108 от ЗС, по отношение на „Т.К.“
ЕООД, ЕИК *********, че Д.В.С.,
с ЕГН: **********, е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 2, с площ от 121.26 кв.м., построен на трети надземен
етаж на кота +5.40, състоящ се от входно антре,
дневна, кухненски бокс, трапезария, две спални, обслужващи антрета, баня с
тоалетна, тоалетна с мивка и три тераси, при граници
по одобрен архитектурен план: север-двор, изток-апартамент № 1, стълбище, стълбищна клетка, асансьорна
шахта и офис, юг – ул.“****“, запад-калкан, идентичен с апартамент № 6 по решение на СРС по гр.д. № 11953/1995
год., заедно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 3.24 кв.м.,
при граници: север-подземни гаражи, изток-общ коридор, юг-избено помещение № 1,
запад-общ коридор и 0.0548% ид.части от общите части
на жилищната сграда, представляващи 25.45 кв.м. и толкова идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ Х-82, кв.276 по плана
на гр.София, м.“Лозенец-І част“, с площ от 597 кв.м., при граници по скица:
север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ ІХ-83, юг – ул.“****“, запад-УПИ ХІ-81, както и на 1/10 идеална част от подземния
гараж, находящ се в същата сграда на кота -3.70, като „Т.К.“ ЕООД е осъдено да предаде на Д.В.С.
владението върху описания недвижим имот.
Видно от извършеното отбелязване,
решението е влязло в сила на 03.04.2019
г. и е вписано в Служба по вписванията – гр. София на 26.06.2019 г.
С неподлежащо на обжалване решение №
270 от 28.01.2015 г. по гр.д. № 7515/2013 г. по описа на ВКС, І ГО, е признато
за установено по отношение на „С.Б.“ ЕООД, че Д.В.С. е собственик на магазин № 1, построен на първия
надземен етаж /партер/, кота 0.00, в същата сграда,
ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
съставляващ УПИ Х-82 в кв. 276 по плана на
гр. София, и „С.Б.“
ЕООД е осъдено да предаде на Д.В.С. владението
върху този имот.
Със същото
решение е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД
договора за ипотека, обективиран в нотариален акт №
9, т.ІІ, дело № 197/2006 г. в частта по т.6, с който се учредява в полза на Т.Г.К. ипотека върху описания магазин № 1.
Не
се спори по делото, а се установява при съвкупна преценка на събраните
доказателства, че по местоположение апартаменти № 1 и № 2 по одобрения
архитектурен проект съответстват на апартаменти № 4 и № 6 по предварителния
договор, а разликата в номерацията на апартаментите се дължи на факта, че
архитектурният проект е одобрен след сключването на предварителния договор.
С
оглед установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединените искове с правна квалификация
чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за обявяване нищожността на договора за ипотека от 20.07.2006 г., сключен във формата на нотариален акт № 9, том ІІ, д. № 197/2006 г.
на нотариус с рег. № 142 на НК, в частта му по т. 1, т. 2 и т. 7, с която е
учредена ипотека върху описаните апартамент № 1, апартамент № 2 и гараж № 5 (представляващ
1/10 идеална част от подземния гараж).
Исковете
са основателни.
По
делото е установено, че ищцата е носител на правото на собственост върху процесните недвижими имоти, което тя е придобила по силата
на учредено от нея и реализирано право на строеж за построяване на двата
апартамента и гаражната клетка. Учредяването на суперфицията
се доказва безспорно от влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 11953/95
год. на СРС, а реализирането на правото на строеж се доказва от представения по
делото констативен протокол образец № 15. Тези факти не се и оспорват от ответниците. Ищцата е учредила право на строеж, като
договорът е възмезден – суперфициарът се е задължил
да обезщети ищцата с изграждане на конкретно посочени в договора обекти. С
реализирането на правото на строеж, суперфициарът е
придобил право на собственост върху построеното, с изключение на имотите,
предвидени като обезщетение за учредителите на правото на строеж, сред които и процесните апартамент № 1,
апартамент № 2 и гаражна клетка.
Правото на собственост върху тези обекти е запазено за собствениците на
имота, върху който е учредено правото на строеж, тъй като суперфициарът
не придобива право на собственост за обекти, за които право на строеж не му е
било прехвърлено.
По
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че след реализирането на
правото на строеж, „А.Б.” ЕООД (с
предишно наименование „Д.- Д“ ЕООД) да е владяло имотите за себе си и да е
отблъсквал владението на действителния собственик - ищцата. Дори и дружеството
да е осъществувало фактическа власт върху имота, това
само сочи, че той е бил държал имота, но не и че е държал имота за себе си. За
установяване на твърденията, че дружеството е придобило имотите по силата на
изтекъл в негова полза давностен срок, по делото не
са ангажирани доказателства, поради което и доводите и възраженията на
ответника в тази връзка са неоснователни.
Както
е посочено и в решение № 270 от 28.01.2015 г. по гр.д.
№ 7515/2013 г. по описа на ВКС, І ГО (между същите страни), по въпроса за
действителността на договорна ипотека, учредена върху чужд имот е формирана
трайна съдебна практика - решение № 1029 от 14.07.1999 г. по гр.д. № 337/99 г.
на ВКС, V ГО, решение № 419 от 07.04.2006 г. по гр.д. № 3099/04 г. на ВКС, ІV-Б
ГО, включително и такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 553 от
20.12.2011 г. по гр.д. № 1166/2011 г. на ВКС, І ГО, която приема, че ипотека,
учредена от несобственик, е недействителна. Това разрешение се основава на
императивната разпоредба на чл. 167, ал.3 ЗЗД, съгласно която ипотека може да
се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на
лицето, което я учредява. В настоящия
случай, към 24.07.2006
г. „Д.Д” ЕООД („А.Б.”
ЕООД) не е било собственик на апартамент № 1, апартамент №
2, и гараж № 5, представляващ 1/10 идеална част от подземния гараж, поради
което и по аргумент от чл. 167, ал. 3 ЗЗД договорът за
учредяване на договорна ипотека, сключен с н.а. № 9, том ІІ, дело № 197/2006 г.
на нотариус с рег. № 142 на НКРБ, е нищожен в частта относно посочените имоти (т.
1, т. 2 и т. 7 от н.а. за ипотека).
По изложените
съображения, исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно разноските: При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 7680 лева – платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците
следва да бъде осъдени да заплатят в полза на Софийски градски съд, сумата от 3072.76 лева - държавна такса, от
внасянето на която ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по исковете, предявени от Д.В.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против „А.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
и Т.Г.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона (чл. 167, ал.3 ЗЗД), договора за
ипотека, сключен на 20.07.2006 г. между „А.Б.” ЕООД, ЕИК *******, и Т.Г.К., с
ЕГН: **********, във формата на нотариален акт от 20.07.2006 г. - № 9, том
ІІ, д. № 197/2006 г. по описа на нотариус с рег. № 142 от РНКРБ, в
частта му по т. 1, т. 2 и т. 7, с която е учредена ипотека върху апартамент № 1, построен на трети
надземен етаж, кота + 5.40 м. със застроена площ от
121,26 кв.м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от 28.09.1993 г.
от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две спални, обслужващи
антрета, баня с тоалетна, тоалетна и три тераси, при
граници, съгласно архитектурния проект: север – двор; изток – калканна стена; юг – ул. „****“; запад – офис, стълбище и апартамент
№ 2, заедно с принадлежащото му избено помещение № 1, с площ от 3,24 кв.м., при
граници – север – избено помещение № 2, изток, юг и запад – общ коридор, ведно
с 0,0548 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда,
построена в парцел X – 82 от кв. 276 по плана на гр. София, м. Лозенец – 1, с
площ от 597 кв.м., апартамент № 2, с
площ от 121.26 кв.м., построен на трети надземен етаж на кота
+5.40, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две
спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна
с мивка и три тераси, при граници по одобрен архитектурен план: север-двор,
изток-апартамент № 1, стълбище, стълбищна клетка, асансьорна шахта и офис, юг – ул.“****“, запад-калкан,
идентичен с апартамент № 6 по решение на СРС по гр.д. № 11953/1995 год., заедно
с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 3.24 кв.м., при граници:
север-подземни гаражи, изток-общ коридор, юг-избено помещение № 1, запад-общ
коридор и 0.0548% ид.части от общите части на
жилищната сграда, представляващи 25.45 кв.м. и толкова идеални части от правото
на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ Х-82, кв.276 по плана на
гр.София, м.“Лозенец-І част“, с площ от 597 кв.м., при граници по скица:
север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ ІХ-83, юг – ул.“****“, запад-УПИ ХІ-81,
както и на гараж № 5, представляващ 1/10 идеална част от подземния гараж, находящ се в същата сграда на кота
-3.70.
ОСЪЖДА „А.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, и Т.Г.К., с
ЕГН: ********** с адрес: ***, да платят
на Д.В.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 7680 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „А.Б.”
ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и Т.Г.К., с ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплатят на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 3072.76 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: