Р Е Ш Е Н И Е № 64
16.06.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 789 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника
юрисконсулт Р. Р., против К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на
05.06.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и К.Т.К., като
заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 2824847, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемополучателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят
се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 300 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Излага, че страните по
сделката постигнали договореност, че договорът за заем имал силата на разписка,
видно от което заемната сума била предоставена от заемодателя на заемателя при
неговото подписване. За заемополучателя се създавало задължение да заплати на
заемодателя погасителните вноски, указани по размер и брой в договора, като те
включвали главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на договора, а общата стойност на плащанията по кредита бил в размер на
333,45 лева, т.е. лихвата по кредита била в размер на 33,45 лева. Било
уговорено кредитът да бъде върнат от ответницата в срок до 14.12.2017г. на 27
равни седмични погасителни вноски в размер на 12,35 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил на 15.06.2017г., а на последната на 14.12.2017г.
Твърди се, че при забавяне на плащането на погасителната вноска с повече от 30
дни се дължала от страна на заемополучателя
такса за разходи в размер на 9 лева, като същата се начислявала за всеки
следващ 30 дневен период, като всички начислени разходи за събиране на
просрочените погасителни вноски не можело да надхвърлят 45 лева, с оглед на
което била начислена такса разходи на ответницата в размер на 45 лева. В чл.4,
ал.1 от договора било уговорено, че заемателят се задължава в 3 – дневен срок
от подписване на договора за заем заемополучателят да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията по договора, а именно две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на изискванията, изрично регламентирани
в договора. Заемополучателят не предоставил въпросните обезпечения, предвид
което била начислена неустойка в размер на 191,97 лева, за която било
договорено, че се дължи на 27 равни вноски, всяка в размер на 7,11 лева на
съответните падежни дати, като общо дължимата погасителна вноска по процесната
сделка ставала в размер на 19,46 лева. На основание договора за заем и ЗПК на
длъжника била начислена лихва за забава
в размер на действащата законна лихва за периода от 23.06.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като същата била изчислена за всяка
отделна падежирала погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не бил изплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като
платената до момента била в размер на 79,46 лева, с която били погасени както
следва: неустойка за неизпълнение – 14,22 лева, такса разходи – 45 лева,
договорна лихва – 4,54 лева и главница – 15,70 лева. Срокът на договора бил
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно – 14.12.2017г. и не
бил обявен за предсрочно изискуем. На 01.07.2018г. било подписано Приложение №
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
произтичащо то договор за паричен заем № 2824847/05.06.2017г. било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция да събиране на вземания“
ООД било правоприемник на „Агенция да събиране на вземания“ АД и „Агенция да
събиране на вземания“ ЕАД. Длъжникът бил уведомен за продажбата на вземането с уведомително
писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с известие за доставяне.
В тази връзка за „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на която било
образувано ч.гр.д.№ 701/2019г. по описа на Районен съд – Средец и бил издадена
заповед за изпълнение за претендираните от заявителя суми, но било подаденото
възражение в определения за това срок от страна на К.К., че не дължи претендираното
вземане. Счита, че ответницата била редовно уведомена за извършената цесия с
връчване на препис от исковата молба ведно с приложените доказателства към нея.
Ищецът отправя искане да се постанови съдебен акт, с който да бъде признато за
установено, че К.Т.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните
суми: 284,30 лева – представляваща главница по договор за паричен заем, 28,91
лева – представляваща договорна лихва от 22.06.2017г. до 14.12.2017г. /падежът
на последната погасителна вноска/,
177,75 лева – представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 29.06.2017г. до 14.12.2017г. /падеж на последната
погасителна вноска/, 61,55 лева – представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендира сторените разноски в
заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника К.Т.К., не се
явява в проведеното открито съдебно заседание на 28.05.2020г., не е направила
искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявени са искове са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД,
във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при
неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото
решение е обусловено и от това ответникът да уведомен за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Със становище от 22.05.2020г. от ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт К. М., се
отправя искане за постановяване на неприсъствено решение и присъждане на
направените в производството разноски.
Ответницата е редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание чрез лице от адреса и нейн роднина – М. Й. И.. Същата е
предупредена за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено
решение при връчване на препис от исковата молба в процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на чл.40 и чл.41 от ГПК, като
съобщението за това е получено лично от К.К..
С определението, с което съдът се е произнесъл по доказателствените
искания, съставил е доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито
съдебно заседание, отново е указал на
страните последиците на чл.238 от ГПК. В открито съдебно заседание ответницата
не се явява, като съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено
решение.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 701/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1662/30.10.2019г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника К.Т.К., предмет на настоящия иск. Тъй като е подадено възражение
против заповедта по чл.414 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираните в
заповедното производство суми в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което е
налице правен интерес от предявените в настоящото производство искове по
чл.422 от ГПК за претендираните в заповедното производство суми, което от своя
страна обуславя неговата допустимост.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно уведомен е за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 28.05.2020г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и представените писмени доказателства по делото – Договор за
паричен заем № 2824847/05.06.2017г., сключен между „Изи Асет Менидмънт“ АД и К.Т.К.
се установява, че дружеството е предоставило на К. сумата от 300 лева в заем,
като е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%, лихвен процент
на ден при отказ от договора в размер на 0,10%, ГПР в размер на 47,42 %.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
Допълнително споразумение към рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г., сключено на 01.11.2017г. и Приложение № 1/01.07.2018г.,
по силата на които „Изи Асет Мениджмън“ АД е прехвърлило на дружеството ищец
процесното вземане. Към исковата молба са приложени и уведомителни писма за
извършената цесия, които са връчени на ответника в процедурата по чл.131 от ГПК, в която е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея.
Така изложените обстоятелства и представените доказателства формират извод за
вероятната основателност на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се уважат
и да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 284,30
лева – представляваща главница по договор за паричен заем № 2824847/05.06.2017г.,
28,91 лева – представляваща договорна лихва от 22.06.2017г. до 14.12.2017г.
/падежът на последната погасителна вноска/, 177,75 лева – представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.06.2017г. до
14.12.2017г. /падеж на последната погасителна вноска/, 61,55 лева –
представляваща обезщетение за забава за периода от 23.06.2017г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда –
29.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, на ищеца са дължими от страна
на ответника сторените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса в размер на 125,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева
или общо 225,00 лева. Следва да бъдат присъдени на ищеца и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса
и 50,00 лева, представляваща определено от съда юрисконсултско възнаграждение
или общо 75,00 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника юрисконсулт Р. Р., следните суми:
284,30 лева /двеста осемдесет и
четири лева и тридесет стотинки/, представляваща главница по договор за паричен
заем № 2824847/05.06.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда – 29.10.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, 28,91 лева /двадесет и
осем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва от
22.06.2017г. до 14.12.2017г. /падежът на последната погасителна вноска/, 177,75 лева /сто седемдесет и седем
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 29.06.2017г. до 14.12.2017г. /падеж на
последната погасителна вноска/, 61,55
лева /шейсет и един лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 23.06.2017г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1662/30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 701/2019г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати
на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника юрисконсулт Р. Р.,
сумата от 225.00 лева /двеста
двадесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото исково производство
разноски и сумата от 75,00 лева /седемдесет
и пет лева/, представляваща сторите разноски в заповедното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен
съдия:………………………….