Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 06.08.2018 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 507 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищцовото дружество
твърди, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е доставяло топлинна
енергия на ответника, в качеството му на потребител на такава, за обект,
находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.” бл. ., вх. „.“, ап. ., на стойност 2358,82
лева, като претенцията към ответника е за ½ от посочената сума, а
именно: 1179,41 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на
партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови
нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в
топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено
несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени
различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответникът
бил абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите условия като
собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество
изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответникът
не изпълнил задължението си да заплати доставената услуга.
Посочва, че на 02.02.2018 г. подал
до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ./2018 г. на ПРС, препратено по
компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №./20.02.2018 г. против длъжника и настоящ
ответник за следните суми: главница в размер на 1179,41 лева за ползвана, но
незаплатена от ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Б.
Г.” бл. ., вх. „.“, ап. ., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 195,86
лева, начислена за периода от 08.07.2014 г. до 11.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
изплащане. В законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен
установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1357,27
лева, представляваща ½ от общия дълг за процесния период, от които:
1179,41 лева - главница за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна
енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.” бл.., вх. „.“, ап.. за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 195,86 лева, начислена за периода от 08.07.2014 г. до 11.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2018 до окончателното
ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който твърди, че не е в договорни
отношения с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния
имот. Наред с това, посочва, че ищцовото дружество не е спазило законовите си
задължения, касаещи публикуването на Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Поддържа, че в рамките на
проведеното заповедно производство ищецът не е поискал издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за суми за услугата дялово разпределение,
поради което и не може да претендира същите в настоящото исково производство.
Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните от ищеца суми.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, чрез упълномощен представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т. П.“ АД, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 02.02.2018 г. до
Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против ответника Н.Д.З. за дължими суми за топлоенергия за обект,
находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. . вх. „.“, ап. . за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. №./2018 г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 276/20.02.2018 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.
П.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. П., ул. „Б. Г.“, бл.., вх. „.“, ап. . е открита
партида на името на Н.Д.З., с абонатен номер **********.
По делото е представен и приет
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 19, том VIII, дело № ./1995 г. по описа на нотариус И. И., с район на
действие – района на РС – П., от който се установява, че Г. М. М. и И. Д. М. са
продали на Н.Д.З. и А.Т. З. следния недвижим имот: апартамент № ., находящ се в
гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. № ., вх. „.“, ет. ., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 56,48 кв. м.
От приобщения към доказателствената
съвкупност по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело №./2010 г. по описа на нотариус Н.
Златанов, с район на действие – района на РС – П., се установява, че върху
описания по-горе недвижим имот е била учредена договорна ипотека от страна на Н.Д.З.
и А. Т. И. в полза на „Ю. И Еф Д. Б.“ АД за обезпечаване на вземанията на
банката, произтичащи от договор за банков кредит, сключен между „Ю. И Еф Д.Б.“
АД и А. Т. И..
От представените по делото писмо с
изх. № 17/МСИ-./17.10.2017 г. от Община П. и декларация по чл. 14 ЗМДТ се
установява, че процесният недвижим имот, представляващ ап. 44, находящ в гр. П.,
ул. „Б.Г.“, бл. ., вх. „.“, е деклариран от Н.Д.З. и А. Т. И..
По делото са представени и
свидетелства за проверки на топломер, тип . №., извършвани съответно през 1998
г., 2007 г., 2009 г., 2011 г., 2012 г., 2014 г. и 2015 г., от които се
установява, че топломерът, монтиран в процесния апартамент, съответства на
одобрения тип.
По делото са представени и протокол от
21.05.1998 г. за извършен първоначален монтаж на топломери в апартаменти,
находящи се в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. ., протокол № ./16.02.2018 г. и № ./13.03.2018
г. за извършен демонтаж и последващ монтаж на топломер на адрес: гр. П., ул. „Б.Г.“,
бл. ., вх. „.“, както и свидетелство за проверка на средство за измерване от
02.03.2018 г., от което е видно, че монтираният топломер съответства на одобрения тип.
По делото е представен и договор №
97/30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, сключен между „Т. П.“ АД (възложител) и „Т. с.“ ЕООД, по силата на
който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата „дялово
разпределение“ на топлинна енергия в сгради – етажна собственост и сгради с
повече от един потребител, находящи се на територията на гр. П..
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-икономическа експертиза се
установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми,
относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. за абонат № ., с титуляр Н.Д.З., стойността на ползваната,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент № ., находящ се в гр. П., ул. „Б.
Г.“, бл. ., вх. „.“, е както следва: главница в размер на 2358,82 лева, като
лихвата за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 11.04.2017
г. е в размер на 391,71 лева. Според вещото лице счетоводството на ответното
дружество за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е водено редовно във
връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължение на абоната.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява,
че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. възлиза на 2358,82 лева. От
заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните
метрологични проверки, за последно през 2018 г., а системата за дялово
разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на 19.11.2001 г. Посочено
е, че за процесния период „Т. П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани вярно
от „Т. П.“ АД. За процесния период няма подадени от ответника възражения срещу
изравнителните сметки.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът Н.Д.З. е ползвал
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е потребител на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера
на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. ./09.12.2003 г.)
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че ответникът
притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ в качеството си на съсобственик
на топлоснабдения имот, което се установява от представените
2 бр. нотариални актове и декларация по чл. 14 ЗМДТ. Ответникът е придобил
имота в съсобственост с А. Т.З., при равни квоти от правото на собственост (по
½ ид. ч., видно от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ).
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът
и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите
и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. Касае
се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по
отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е
специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които изискват писмено приемане на Общите
условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
Общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
С оглед констатацията, направена от
съда в проведеното на 20.06.2018 г. открито съдебно заседание, а именно, че
Общите условия са публикувани в един централен и един местен всекидневник, се
налага изводът, че топлоснабдителното дружество е спазило изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответника.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният имот е топлофициран, като
размерът на задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза
на 2358,82 лева.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент №., находящ се в гр.
П., ул. „Б. Г.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., е както следва: главница в размер на 2358,82
лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г.
до 11.04.2017 г. е в размер на 391,71 лева.
С оглед ангажираните по делото
доказателства, от които е видно, че ответникът притежава ½ ид. ч. от
правото на собственост върху процесния апартамент и предвид заключението по
допуснатите експертизи, съдът приема за доказано, че задължението на ответника
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия възлиза на сумата от 1179,41 лева –
главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а
след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът
има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е
изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което същият е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, изчислена от вещото
лице, е 391,71 лева, от която ответникът дължи половината, а именно: 195,86
лева, за периода от 08.07.2014 г. до 11.04.2017 г.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù плащане.
Що се отнася до възражението на
ответника, касаещо недължимост на сумата, начислена за дялово разпределение
и като съобрази факта, че между топлофикационното дружество и „Т. с.“ ЕООД има
сключен договор за извършване на услугата „дялово разпределение“, чието
действие при липсата на доказателства в противния смисъл, следва да се счита
продължено при условията на чл. 31 от договора, съдът намира, че начислената от
ищеца сума е дължима от ответника, което се установява и от заключенията на вещите
лица по приетите СИЕ и СТЕ, от които е видно, че сградата е в режим на етажна
собственост и топлинната енергия се разпределя по система за дялово
разпределение, а заплащането на
доставената топлинна енергия става по реда на чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ
– на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска.
Вещото лице Б. П. е посочила в
заключението си по делото, че дължимата от ответника сума за ползвана топлинна
енергия включва и сумата от 37,92 лева за извършване на услугата дялово
разпределение, поради което възражението на ответника в тази насока е
неоснователно.
По възражението за изтекла в полза
на ответника погасителна давност, съдът съобрази следното:
На основание чл. 111 ЗЗД и Тълкувателно решение №./18.05.2012
по т. д. №./2011 г., ОСГТК на ВКС в случая е приложима кратката погасителна
давност, тъй като задълженията за заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение,
което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на дата 02.02.2018
г., следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди
02.02.2015 г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите
съгласно Общите условия е изтекъл преди тази дата. В хронологичен порядък съгласно
посоченото от вещото лице Б. П., погасената по давност част от претендираната
главница е в размер на 419,19 лева, а за мораторната лихва за забава – 101,13
лева. Останали са непогасени 760,22 лева от главницата и 94,73 лева от лихвите,
до който размер искът е основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът, като
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа
и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които:
50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 100,00 лева и 300,00 лева – възнаграждения за вещи
лица, като съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 341,91 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
също има право да иска присъждане на разноски, които възлизат на сумата от 1150,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение (350,00 лева – в заповедното
производство и 800,00 лева – в исковото производство). С исковата молба процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът, преценявайки фактическата и правна сложност на
делото, намира за основателно, като счита, че същото следва да бъде определено
в минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
652,54 лева (по 326,27 лева – за заповедното и за исковото производство). От
така определената сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените от последния разноски, които, съобразно отхвърлената част от исковете,
възлизат на 246,88 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Н.Д.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т. – П.“ АД, с ЕИК.,
със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Р.а“, сумата от 760,22 лева (седемстотин
и шестдесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
П., ул. „Б. Г.” бл. ., вх. .“, ап. 44 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 94,73 лева (деветдесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки), начислена за периода от 08.07.2014 г.
до 11.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2018
до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата, претендирана
като главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за разликата между
сумата от 760,22 лева (седемстотин и шестдесет лева и двадесет и две стотинки)
до пълния предявен размер от 1179,41 лева (хиляда сто седемдесет и девет лева и
четиридесет и една стотинки) и за мораторна лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 11.04.2017 г. за разликата между сумата от 94,73 лева (деветдесет и четири
лева и седемдесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 195,86 лева (сто
деветдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н.Д.З., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – П.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление ***, ТЕЦ „Р.“ сумата от 341,91 лева (триста четиридесет и един лева
и деветдесет и една стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.– П.“ АД, с ЕИК:., със
седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Р.“ ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 246,88 лева (двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/