РЕШЕНИЕ
№ 1586
гр. Велико Търново, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110101299 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
вр чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
потребителски кредит ***, по който ответникът «***»АД е кредитор, а ищецът-
кредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1279
лв., при ГЛП 35,80% и ГПР 65%. Ищецът заявява ,че процесния договор за кредит е
недействителен поради нарушение на разпоредби на ЗПК и ЗЗП, по съображения изложени
в исковата молба. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителни процесния
договор за кредит, поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, неточно посочено в него
ГПР. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочените от
ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона.
Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 13.06.2024г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит***съгласно който ответникът предоставил на ищеца сумата от 1279, 90 лв., а
кредитополучателят се задължил да я върне в срок до 13.06.2025г. на 12 вноски, с дата на
първа вноска 13.07.2024г. и дата на последна вноска 13.06.2025г., като договора е сключен
при ГЛП 35,80% и ГПР 65%. Съгласно договора, размера на погасителната вноска с
одобрено обезпечение е 138,45лв., а размера на погасителната вноска без одобрено
1
обезпечение е 246,74лв. В чл.1 от Приложение №5 към процесния договор е уговорено
обезпечение по кредита чрез поръчителство или банкова гаранция в размер на 1661,40лв. В
чл.4 е посочено, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита, дължи неустойка в размер на 3,56лв. средно на ден, но не-повече от
1% от главницата, която неустойка се заплаща заедно с вноските по кредита.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит ****, по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1279,90 лв., като последният
се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 12 вноски, в
размер по погасителен план, като падежът на първата вноска е 13.07.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по
договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да
се доказват. Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез
неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора
преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска
2
обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави
исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от
ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява
допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални
вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели
заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на
допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като
печалба в полза на кредитора. В процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 65,00 %, но този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва
част от разходите по кредита, а именно – неустойка за непредоставяне на обезпечение, която
следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, то ГПР по
процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по
чл.19 ал.4 от ЗПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута. Невключването на неустойката при
изчисляването на ГПР на своя ред води до некоректното и неточно посочването в текста на
договора на процента на оскъпяване на кредитния продукт на годишна база, а от там и до
заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по
правоотношението, които ще направи. Това води до недействителност на процесния договор
за кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, като иска по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване
недействителност на процесния договор за кредит се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направните по делото разноски в размер на 51,20лв. за държавна такса.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. Д. Г. - АК гр.Ловеч адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца в размер на 480
лева с ДДС.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да се присъждат разноски в негова полза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Д. П. К. с ЕГН **********, с
настоящ адрес *** срещу ***, че Договор за потребителски кредит ****г. е недействителен
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
3
ОСЪЖДА *** да заплати на Д. П. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата
51,20лв. /петдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА „*** да заплати на адв. Д. Д. Г. – АК г*** сумата в размер на 480 лв. с
ДДС /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4