№ 17255
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110166946 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и два
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответниците Д.
Г. С. и П. И. С. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им
гр.София, ж.к.Дружба, бл.318, вх.Б, ет.4, ап.11 през периода май 2020 - април
2022 г. и е извършвал чрез подизпълнител –третото лице помагач, услугата
дялово разпределение за периода октомври 2020 - април 2022 г. Ответниците
са се задължили да плащат цената й, не са я платили, в забава са и дължат
главниците и обезщетение за забава. Сочи, че с третото лице помагач ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД, са сключили договори, а то от своя страна е сключило
договор с етажната собственост в сградата, в която се намира жилището на
ответниците, и се е задължило към ищеца и към етажната собственост да
отчита показателите на измервателните уреди за ползваните количества
топлинна енергия и да води топлинно счетоводство. Ето защо, моли за
осъждането на ответниците да му платят на осн. чл.79, ал.1, вр. чл.150, ал.1,
вр. чл.153, ал.3 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД разделно – по ½, от следните суми:
1103,86 лв., претендирана като цена на топлинната енергия за периода май
1
2020 - април 2022 г.; 9,27 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода октомври 2020 - април 2022 г.; 209,09 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.9.2021 - 16.11.2023 г. 2,51 лв. –
обезщетение за забава за плащане на възнаграждението за услугата дялово
разпределение за периода 1.1.2021 – 16.11.2023 г. и разноските по дело.
Ответниците Д. Г. С. и П. И. С. оспорват исковете. Твърдят, че са
погасили задълженията си.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според
чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответниците
са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените
количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на
ответниците – на твърдението, че са погасили задълженията си.
В случай на плащане:Ответникът не оспорват твърденията на ищеца.
Възразяват единствено, че са погасили задълженията си. Затова, както и
предвид представените от ищеца писмени доказателства, от които е видно, че
ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден недвижим имот,
следва да се приеме ищецът доказа фактите, на които основава исковете си и
са в негова доказателствена тежест.
2
Не се спори по делото и е видно от приетото платежно нареждане и от
приетата съдебно-счетоводна експертиза, че на 15.5.2024 г. (след подаване на
исковата молба) ответниците са платили на ищеца сумата от 1331,53 лв. и са
посочили, че плащат задълженията си по настоящото дело. Плащането е
прието от ищеца за погасяване на вземанията му, като е изчислил, че са
останали непогасени задължения за главница в размер на 72,91 лв.
С Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК, е дадено задължително тълкуване на разпоредбата по чл.76
ЗЗД. Мотивите на същото са относими за начина, по който следва да се
процедира при погасяване на задълженията, когато платената сума не е
достатъчна да покрие целия дълг: Условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора
или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат…… Когато длъжникът
има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът
може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни
към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията
и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал.
1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В процесния случа, страните нямат уговорки, които да се отклоняват от
3
реда на погасяване, който е предвиден в посочената разпоредба, задълженията
по настоящото дело са еднакво обременителни (защото са предмет на съдебен
спор), еднородни и са възникнали през различни периоди, по делото не се
събраха доказателства ищецът да е погасил с платената от ищеца сума по-
обременителни за ответниците задължения в сравнение с разглежданите по
настоящото дело, поради което следва да се приеме, че погасяването им
следва да е съразмерно от най-старото към най-новото исково задължение.
Безспорно е по делото и това е отразено в определението по чл.140, вр.
чл.146 ГПК с отделянето му за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ответниците са в забава за плащане на главните задължения, както се твърди
от страна на ищеца и това положение е продължило след подаване на исковата
молба – от 6.12.2023 г., до извършеното плащане от страна на ответниците –
т.е. до 15.5.2024 г. През този период на осн. чл.214, ал.2 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД за ответниците са възникнали задължения за плащане на законната лихва
върху главните вземания по чл.153, ал.1 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и по чл.79, ал.1
ЗЗД, които изчислени по реда на чл.235, вр. чл.162 ГПК се установи, че се
равняват на 68,39 лв., съответно 0,58 лв. Предвид реда за погасяване на
задълженията по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че с
извършеното плащане ответниците са погасили първо лихвите, в т.ч. и
лихвите, които са начислени след подаване на исковата молба, поради което
непогасени са останали задължения за главници в размери, равни на
допълнително натрупаните лихви.
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
основателен за сумата от 68,39 лв. и следва да се уважи в тази част, а за
разликата до пълния предявен размер от 1103,86 лв. – не е и да се отхвърли;
искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен до размера от 0,58 лв. и следва да се
уважи в тази част, а за разликата до пълния предявен размер от 9,27 лв. – да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
В случай на неоснователност на иска поради плащане На осн. чл.78,
ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото
разноски, тъй като е дал повод за предявяването на исковете, което се
установява от забавата в изпълнението, която имплицитно се признава с
плащането на лихвите. Ето защо ответниците са задължен на това основание
4
да платят на ищеца обезщетение за направените по делото разноски изцяло –в
размер на 152,98 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата над 52,98 лв. до пълния размер на внесената сума от 400,00 лв. (т.е.
347,02 лв.)
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците Д. Г. С. с ЕГН ********** и П. И. С. с ЕГН
********** и двамата с в гр.София, ж.к.Дружба, бл.318, вх.Б, ет.4, ап.11 да
платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 разделно – по 1/2, от следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 68,39 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, ж.к.Дружба, бл.318, вх.Б, ет.4, ап.11 за периода май 2020 - април
2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 6.12.2023г.,
до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 0,58 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия на собственика
на топлоснабдения обект с адрес гр.София, ж.к.Дружба, бл.318, вх.Б, ет.4,
ап.11 за периода октомври 2020 - април 2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 6.12.2023г., до изплащането на сумата,
- на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК – 152,98 лв. - обезщетение за
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете
като
ОТХВРЪЛЯ частично исковете по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД – само над разликите между уважените части и пълните
предявени размери от 1103,86 лв., съответно – от 9,27 лв. и изцяло исковете
по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 209,09 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за периода 15.9.2021 - 16.11.2023 г., и 2,51 лв., претендирана като
5
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
1.1.2021 – 16.11.2023 г.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата от
над 52,98 лв. до пълния размер на внесената сума от 400,00 лв. (т.е. 347,02
лв.)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6