Р
гр. Никопол, 19.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански
състав, в публичното заседание на трети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при
секретаря Десислава Бунева, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№388 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8, т.
1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба
от С.Ц.Я., ЕГН********** с постоянен
и настоящ адрес *** в качеството на пострадала и молителка, със съдебен адрес ***,
офис №601 с искане за налагане на мерки за защита от акт за домашно насилие
упражнено върху нея на 10.06.2019г. от Ц.П.Л.,
ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес ***; С.И.Л., ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес *** и М.Г.Я., ЕГН********** с постоянен адрес
*** и настоящ адрес ***.
В молбата се
твърди, че около средата на 2007г. молителката заживяла с ответника М.Я. в къща
собственoст на нейния
баща-ответника Ц. ***.
Твърди, че
на 05.10.2008г. сключила граждански брак с М.Я., като до подаване на настоящата
молба сочи, че в къщата освен нея, М.Я., децата Ц. Я. и М.Я., живели още майка
й-ответницата С.Л. и баща й ответника Ц.Л.. Допълва, че нейните баба и дядо по
бащина линия живеят в пристройка към къщата, в която живеят посочените лица.
Твърди, че от
заживяването й с М.Я. *** до 2017г. отношенията им били сравнително добри, като
имало и моменти на неразбирателство и повишаване на тон. Сочи, че след 2017г.
отношенията й с ответника Я. започнали да се развалят.
Допълва, че от
няколко години и до подаване на молбата е собственик, физическо лице - търговец
на ЕТ“Кристал-С.Я.“, като в предприятието на ЕТ работил и ответника Я.. Сочи
още, че ЕТ има база в с.Г., общ.Гулянци, в която база С.Я. работи със съпруга
си. Допълва, че нейния баща - ответника Л. ***, а майка и е безработна.
Молителката сочи,
че на 10.06.2019г. – понеделник, през деня била на работа с мъжа си в базата в
с.Г., баща й бил на робота, а майка й си била вкъщи. Сочи, че след приключване
на работния ден двамата с Я. се прибрали вкъщи, вечерта вечеряли в помещение,
което преди било използвано за ресторант заедно с родителите на молителката и
децата. Допълва, че малко след 21,00ч. заявила на децата, че е време с нея да
се качат на горния етаж, за да се къпят, но в този момент ответника Л. и казал,
че още е рано. Сочи, че в този момент казала на баща си, че само тя ще се качи
на горния етаж, при което тръгнала да излиза от помещението, а баща й извикал
след нея: „Къде ще вървиш? Връщай се веднага!“. На това молителката отговорила:
„Няма да се върна и се качвам!“. Допълва, че баща й тръгнал към нея, хванал я
за ръката, стиснал я и я върнал обратно на масата, като и казал да седне на
стола и да говорят „за тоя ***“. Молителката допълва, че ответника Л. имал
предвид лице, с което тя контактувала и което действително било от ромски
произход. След това се сочи, че ответника Л. й казал: „Дай този телефон!“ и й
бръкнал в джоба, като извадил телефона, като го оставил на масата. Я. сочи, че
ответника Л. й каза: „Отвори си фейсбука да видя какво сте си писали!“, на което
молителката отговорила, че няма да отвори телефона. В този момент ответника Л.
отвърнал: “Звънни му на този да дойде да се разправяме като е мъж!“. Молителката
отговорила, че няма да звъни на този човек. В този момент съпругът на Я.
поискал също тя да се обади на това лице, ударил с юмрук по масата и казал: “Набери
го веднага!“ и докато изричал тези думи, Я. наплюл молителката с таратор, тъй
като устата му била пълна с храна. Молителката отвърнала: „Престани да ме
плюеш!“, на което Я. заявил: „Ще те плюя колкото си искам!“, при което молителката
отново заявила, че няма да се обади. След това ответника М.Я. казал: “Ще го
унищожа този ***!“, а ответника Л.
добавил: “М., аз заставам зад теб, няма да те оставя и ще ти помогна!“, като Я.
и Л. заявили, че ще го убият.
Молителка сочи още,
че ответника Л. казал след това, че е разбрал от негов познат, че служител на
близката бензиностанция бил казал, че в предходен ден се срещнал с лицето от ромски произход и това
лице от ромски произход му бил заявил, че поддържа контакт с молителката, като
изпраща съобщения и й се обажда. След това ответника Л. се обърнал към молителката
и й казал: “Ти няма ли да спреш да ме унижаваш пред хората с този ***?“, а
молителката му отговорила да не слуша всекиго кой какво му казва. В този момент
се сочи, че ответника Л. станал силно нервен, взел мобилния телефон на Я. от масата
и го ударил в нея, като му счупил дисплея, а след това отново заговорил какво му
е казал неговия познат и какво се обсъждало в селото.
Молителката
допълва, че от това баща й отново видимо се ядосал, влязъл в кухненското
помещения, взел нож, върнал се при намиращите се в по-голямото помещение лица и
предал в ръката на молителката ножа, който тя веднага оставила на масата. След
като молителката оставила ножа на масата ответника Л. и казал: “Заколи ме,
надупчи ме, повече да не ме унижаваш пред хората!“. Молителката отговорила, че
това което иска от нея е нереалистично, както и че не би му посегнала. Допълва, че децата се изплашили когато видели ножа, като на
сина й Ц. се насълзили очите, а след това детето станало от стола и извикало
към дядо си - ответника Л.: “Дядо, моля те престани, остави този нож!“, след което
детето взело ножа и го занесло в кухнята. Молителката сочи, че след това децата
заявили, че тръгват да се качват горе, при което техния баща - ответника Я.
казал: “Няма да ходите никъде, стойте тук и присъствайте на разговора!“, при
което децата седнали на столовете си и просто гледали какво се случва.
В заключение
молителката сочи, че децата останали до към 00,00ч. с възрастните в помещението,
в което се хранели, като мълчали през цялото време, но им личало по израженията
на лицата, че били стресирани. Молителката сочи още, че след случката с ножа,
ответника Л. й заявил, че ще запали лицето от ромски произход, ще го унищожи,
като за него било без значение дали това той ще извърши лично или чрез друг
човек. Освен това молителката допълва, че майка й в този момент казала: “Ти от
този дом ще излезеш само мъртва, но не и жива! Това трябва да ти е ясно!“, като
през цялото време ответницата Я. поддържала поведението на бащата на молителката
и изразявала съгласие с казаното от него, като в по-голямата част от времето
слушала разговорите и не правила никакви забележки на ответника Л. за думите
му. Молителката сочи още, че в периода от 22,00ч. до 00,00ч. разговорът
продължил с повтарящи се теми за лицето от ромски произход, като молителка
отричала за обстоятелства твърдени от нейния баща и съпругът й. Сочи още, че
ответника Я. тази вечер също бил агресивен, нервен, крещял й, а децата присъствали
цялата вечер на разговорите и действията от страна на ответника Л., ответницата
Л. и ответника Я.. Сочи още, че когато се обръщали към нея баща й, майка й и
съпруга й говорели със заплашителен, висок тон и с агресия, а няколко дни след
описаното събитие, след като молителка се прибрала с мъжа си от работа, ответника
Л. отново започнал да й споделя за неща, които му били казани от някакви хора
за това, че служител от бензиностанция я е виждал с лицето от ромски произход и
ответника Л. продължил да я тормози.
В края твърди, че
след случилото се на 10.06.2019г. я е страх от нови физически и психически
нападения и посегателства от страна на ответниците, както и за психическото
състояние на децата, които били силно тревожни от случилото се.
Иска се налагане
спрямо ответниците със заповед за защита на мерките по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3
от ЗЗДН.
Издадена е заповед
за незабавна защита с №148/12.07.2019 г. с мерки по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3
ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила решение, като се задължени
ответниците да се въздържа от извършване на насилие спрямо молителката и им се
забранява да я приближават, да приближават дома, в който живее, местата за
социален отдих и контакт на молителката.
В проведените по
делото открити съдебни заседания молителката чрез процесуалният си представител
поддържа молбата и моли да бъде уважена.
Ответниците чрез процесуалният си представител
молят молбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на приложените към молбата и събрани писмени
и гласни доказателства по делото и като съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от декларация
по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че на 10.06.2019. в *** в дома, в
който по това време е живяла с ответниците и децата си, че срещу нея е
реализирано домашно насилие, като ответниците, които са съответно нейни
родители и съпруг упражнили спрямо нея физическо, психическо и емоционално
насилие, като засегнали и личните й права.
Декларирано е, че молителката
се опасява и за психическото състояние на децата си, които били силно тревожни
от случилото се.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото, съдът е изискал справка за делата, по които
участват страните в настоящето производство и техните качества по тези дела.
След справката се установи, че на същата дата – 12.07.2019г., на която е
заведена молбата от молителката по ЗЗДН в НРС е била заведена и друга, вече
искова молба от молителката в настоящето производство С.Ц.Я., ЕГН********** срещу М.Г.Я., ЕГН********** – неин съпруг за
развод по чл.49 от СК, по която е било образувано гр.д.№387/‘19г. на НРС. Наред
със справката по настоящето дело се намират копие от исковата молба,
разпореждане №505/15.07.2019г. и копие от определение от 27.08.2019г., от което
е видно, че делото е изпратено по подсъдност на компетентния РС-Плевен.
Наред с това съда
в настоящето производство е изискал справки за осъжданията на ответниците, от
които е видно, че те са неосъждани. От НРП е изготвена и справка, че спрямо
ответниците няма образувани досъдебни производства и не се извършват проверки,
по които да има образувани преписки.
От всички Районни
управление в района на ОД на МВР-Плевен съда е изискал справки за сигнали срещу
ответниците, като само от РУ-Гулянци е постъпила справка, че във връзка с
издадената заповед за незабавна защита по определение на НРС №148/12.07.2019г.
на всеки от тримата ответници по реда на чл.65 от ЗМВР е бил съставен протокол
за предупреждение.
С писмо
рег.№316000-24825/15.07.2019г. съда е уведомен, че С.Ц.Я., ЕГН********** с
телеграма №19088/05.07.2019г. е обявена за ОДИ с мярка „установяване на адрес“.
В тази връзка за С.Ц.Я., ЕГН********** съда е изискал справка за настоящ и
постоянен адрес, от която е видно, че тя е с настоящ и постоянен адрес ***.
По делото са
представени и на стр.79-80 се намират две справки за задгранични пътувания на С.Ц.Я.,
ЕГН********** и М.Г.Я., ЕГН********** – неин съпруг, от които е видно, че
двамата са напуснали пределите на страната през ГКПП Аерогара София на
11.06.2019г. и са се завърнали през същия ГКПП на 13.06.2019г.
Видно от
представеното по делото удостоверение №12/25.02.2018г. е, че ответника Ц.Л. е
бил избран за кмет на ***.
Съгласно договор
за покупко-продажба на търговско предприятие на основание чл.15 от ТЗ на
13.08.2019г. С.Ц.Я., ЕГН********** в качеството на собственик и представляващ
ЕТ“КРИСТАЛ – С.Я.“, ЕИК114674049 със седалище и адрес на управление в *** продала на „КРИСТАЛ 1999“ЕООД със
седалище в ***, представлявано от управителя С.И.Л., ЕГН********** описания в
договор ЕТ“КРИСТАЛ – С.Я.“, ЕИК114674049, като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения за сумата от 9600лв. За приемането и предаването на
всички документи, ведомости, рекапитулации, декларации бил съставен
приемо-предавателен протокол от 14.08.2019г. подписан от страните по него.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото са били разпитани свидетелите В.М., Е.П. – леля на
молителката, П. П. – брат на молителката и М.К., с който молителката
съжителства. За А.М. е било направено искане от адв.И.Ц. да бъде призована и
разпитана в качеството на свидетел, но в последното съдебно заседание адв.И.Ц.
е заявил, че се отказва от този свидетел и тя е била заличена от списъка на
лицата за призоваване.
От показанията на свидетелката В. М. се установява, че през последната една година
двете с молителката разговаряли по телефона и Я. се оплаквала, че е под
постоянен психически тормоз. Допълва, че в началото на юни 2019г. Я. й се
обадила, като й казала, че баща й извадил нож и била заплашена, поради което се
чувствала застрашена. Сочи, че Я. й споделила, че имало много скандали между
тях, но това с ножа било върха между тях, а скандалите били по повод нейно
желание да се разведе със съпруга си и да се изнесе от тях, за което близките й
били против. В тази връзка свидетелката споделя, че Я. я помолила да й потърси
квартира и тя й предоставила номер на агенция, която да свърши тази работа. В
заключение свидетелката е посочила, че Я. й споделила, че има друг човек и към
настоящия момент съжителства с него.
Изясни се още, че свидетелката
М. знае от Я., че всички я
нападнали словесно за това, че цялото село говорело за Я., че била морално
пропаднала, а най-лошото, което според нея се случило било, че децата присъствали
на скандал, като тя се опитала да изведе децата и да не присъстват, но бащата на
молителката ги заставил да останат. От молителката свидетелката разбрала, че
съпругът на Я. също присъствал, но бил пасивен участник в това, като
молителката била и наплюта с храна от съпруга си. На следващо място
свидетелката сочи, че от молителката научила, че майка й я нападала словесно и
друг път, като й е казвала, че ако тръгне да напуска къщата жива няма да излезе
от там. На свидетеляката Я. споделила, че се чувства застрашена за живота си и
решила да напусне тази къща. На свидетелката е известно, че Я. напуснала дома
си през първите две седмици на юли, но с нея се свързала в началото на юни, а
двете се видели на следващия ден след като Я. напуснала дома си. Според
свидетелката, Я. се страхувала, поради което тя я поканила да дойде при нея, но
Я. не смеела да излезе, тъй като я било страх, че баща й ще й изпрати някой.
На въпросите на процесуалният
представител на ответниците свидетелката М. е отговорила, че не е посещавала
дома на молителката в с.Б.. Допълва, че от една година Я. започнала да й звъни,
като й споделила, че си има проблеми в семейството, а от фейсбук свидетелката
видяла снимки. На свидетелката е известно, че Я. и съпругът й ходили на семинар
в Австрия през юни или юли тази година във връзка със земеделието, като пътували
със самолет. Изясни се, че Я. й се обадила още през юни месец, че смята да
напусне дома си и да си намери жилище, като на свидетелката не е известна датата,
на която е станал скандала с ножа, но на следващия ден Я. била на работа и й се
обадила по «Вайбър». В заключение свидетелката е посочила, че с видео чат са
говорили винаги с Я., известно й е, че децата на молителката са ученици, но не
ги е виждала, а само по снимки ги знае, като е виждала съпруга й веднъж на
другарската среща и на снимки. Изясни се, че М. визуално познава лицето, с
което молителката съжителства и той е от ромски произход. Свидетелката разбрала
от Я., че последната има намерение да прехвърли фирмата на майка си, за да няма
каквито и да било взаимоотношения с тях. В заключение М. е посочила, че на Я.
децата й липсват, като при нея движещ бил страха и Я. искала да си вземе децата
и да се грижи за тях.
Свидетелят
М.К. е лицето, с което молителката Я.
съжителства. В показанията си пред съда К. разказва за разговора си на 10.06.2019г.
с молителката по телефона, какво тя му разказала и впечатленията, с които той
останал от този разговор, че Я. била много уплашена заради обиди и заплахи,
които й били отправени, както и че двете й деца присъствали на случилото се. На
свидетеля е известно, че той и личните му отношения с Я. били повод за скандала,
както и че имало заплахи към него, че молителката се страхувала за живота си. В
допълнение този свидетел сочи, че му е известно, че на дата 11 юни, С. била на
някакъв семинар в Австрия, на който му споделила, че не искала да ходи и отишла
насила, но със съпруга си и докато била в Австрия разговаряли набързо по
„Вайбър“. От показанията му се изяснява още, че семейното жилище на баща си молителката
напусна с него и след това установила контакт с баща си, като се притеснявала
за децата си, плачела много. Установява се още, че и на него се обаждали бащата
на молителката, а преди да напусне жилището в с.Б. при него идвали бащата и
брата на молителката да го предупредят да спре да се занимавам с нея, като той
обещал, че ще направя нещо по въпроса, но му трябвало време и в крайна сметка
не прекъснал отношенията си с нея. Допълва, че след това посещение идвал отново
само брата на молителката да разговаря с него по същия въпрос. В заключение
свидетеля сочи, че ответниците водили
разговори с молителката да се опомни какво прави и да се връща, като не я
заплашвали по телефона, говорили да се върне при децата си. Сочи, че след
издаване на заповедта за защита нещата се успокоили и молителката започнала да
излиза от жилището, в което се намирали със свидетеля, като започнала и да
работи, но считала, че отправените по отношение на нея заплахи могат да се
осъществят.
На въпросите
зададени от процесуалния представител на ответниците свидетеля М. е отговорил,
че има двама внука, не си спомня кога ответниците Л. и Я. са посетили дома му,
като ответника Л. не го е заплашвал при посещението в дома му, а след
получаване на заповедта за защита започнали да излизат с молителката и
публикували снимки.
В показанията си пред съда свидетелката
Е.П. изразява категорично становище,
че на 10.06.2019г. не е имало каквито и да било скандали между молителката и
ответниците, а това е станало в периода 10-17 май 2019г., за което тя лично
научила от молителката, както и повода, че имала лични отношения с друг мъж, но
в разговора си със свидетелката П., Я. споделила, че се била разбрала с мъжа
си. Отделно от това свидетелката П. сочи конкретни факти преди десето юни и
случки в този период, на които е присъствала, че между страните изобщо не е
имало обтягане на отношенията. Допълва, че дори след екскурзията в Австрия
имала възможност да разговаря с двете деца на Я., тъй като били в детската
градина при нея и те й разказали какви подаръци са им донесли родителите им от
там, без да споменават за скандали, караници, обиди, нито от поведението на
децата личало, че има негативна промяна в отношенията между родителите им,
което зарадвало свидетелката, че отношенията в семейството на Янкови са се
оправили, след случката в периода 10-17 май 2019г.
От показанията на тази свидетелка се
установява, че в отношенията между Я. и нейните родители, тя е била обичано
дете, дори с приоритет пред брат си и тя в нито един момент не се е страхувала
от баща си, който според П. я носел на ръце. Във връзка с това П. сочи, че с
оглед доверието, което имали двамата родители първоначално прехвърлили само
фирмата, под която извършвали търговска дейност по стопанисване и обработка на
земеделски земи. В заключение свидетелката изяснява как напускането на
семейството и семейното жилище се отразило негативно на двете й деца, които
останали при родителите и съпруга й.
От показанията на свидетеля П. П. се изяснява, че молителката му е
сестра. Установява се, че молителката декември 2018г., когато свидетеля се
намирал в Катар му разказала, че имала нов човек, подготвяла се да избяга с
него и напусне съпруга си. Свидетелят се завърнал в България на 15.02.2019г.,
след което през месец март 2019г. му се обадил ответника Л. – негов баща, който
му споделил, че нещата с неговата сестра не вървели на добре, имало караници между
молителката и съпруга й – ответника Я., който последната искала да напусне.
След като П. се видял със съпруга на Я., разговарял с нея, но не стигнали до
нищо конкретно, поради което заедно с Л. решили да посетят свидетеля К. в с.Г..
Установи се по делото, че двамата посетили К. и в разговора си с него, той
обещал да приключи всичко, но искал Л. и П. първо да говорят с Я. да спре да го
търси. Изясни се по делото, че през месец май 2019г. П. сам, по своя инициатива
посетил отново К. (Метин) и разговарял с него, като изтъкнал, че и К. има
семейство, без да го заплашва по никакъв начин, но разговора взел насока като
предходния. След това П. няколкократно се опитал да разговаря с молителката, но
накрая тя му заявила, че не иска да го вижда докато е жив. На свидетеля е
известно, че молителката е напуснала жилището в с.Б. от месец юни 2019г., като
излага подробности как се е случило това, кой е установил внезапното изчезване
на молителката, как са реагирали родителите на молителката.
От обясненията
на молителката Я. се установява, че около дата 10-ти тя разговаряла сутринта с
ответника Л. за това с кого живее в момента, кого е водила в офиса в с.Г., имала
ли е интимни отношения с него в офиса, че отношенията й с К. са станали
достояние на хора извън семейството, след което ответника си тръгнал. Установи
се, че същата вечер този разговор се повторил, като нещата се задълбочили, тъй
като на вечеря присъствали освен Л., съпругът на молителката и децата й. Между
страните били разменени реплики, като в обясненията си молителката повтаря
описаното от нея в молбата до съда без да се излагат допълнителни подробности,
цитират се конкретни реплики и действия, които ответниците са извършили срещу
молителката, както и състоянието, в което молителката твърди, че се е намирала
след разговора.
Най-голям
родителски заряд и лично преживяване на случилото се пред съда демонстрира
ответника Л., който в обясненията си пред съда изрази както личните, така и
бащинските си чувства довели до случилото се, като в подробности, макар на
места и не хронологично подредени разказа за причините за случилото се, как
това се е отразило на семейството, родителите и децата, за нарушеното доверие между
родители и деца, както и за нежеланието на молителката да промени насоката в
поведението си.
В обясненията си
пред съда ответницата Л. е по-лаконична, но изтъква, че молителката е била
детето, на което е била отдадена. Макар и кратко, Л. разказва за случилото се
във вечерта на скандала, като с обясненията си разкрива в различна светлина
случилото се между дъщеря и баща, както и отношението на молителката към децата
й. В заключение Л. подчертава болезнено как действията на молителката да
привлече децата към новия си съжител – свидетеля К. им се отразяват.
Ответника Я. също
е лаконичен в обясненията си пред съда. Сочи, че делото за развод с молителката
по настоящето дело е в ход. Допълва, че повод за случилото се е друга връзка на
молителката, като изтъква един от най-фрапиращите факти, а именно, че
молителката водила дъщеря им с кола извън дома им и там пред детето се целувала
със свидетеля К. пред детето. Разказва, че връзката на съпругата му станала
достояние на много хора, както от селото, в което живеели, така и в другото
село, където фирмата имала база. Сочи още, че това започнало да влияе на
семейството, а от друга страна и на ответника Л. относно качеството му на кмет.
В заключение Я. е посочил, че датата, която се сочи от молителката не е тази,
на която се е състояла случката, а нещата са се развили в началото на месец
май.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите и обясненията на страните. Според качеството на
всеки един от разпитаните и изслушани лица, интелектуалните способности и
възприятия, от всеки един се излагат факти и обстоятелства от съществено
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, ролята на всяка
една от страните, а същото така и датата, на която се твърди, че е извършено домашно
насилие.
От правна страна съда намира за установено
следното:
Молбата за защита
е с правно основание чл.
8, т. 1 във вр. с чл.
4, ал. 1 във връзка с чл.
5, ал. 1, т. 1 и по т.
3 от ЗЗДН.
Същата отговаря на
формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди
следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред, а в чл.10 от него е регламентиран едномесечен срок за
подаването на молбата, считано от извършване на деянието. Спорният момент дали
10.06.2019г. е датата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие,
съдът приема за установена, както с оглед представената молба, декларация, така
и с оглед свидетелските показания на свидетелите В.М., М.К., П.П. и обясненията
на молителката. Молбата е била изпратена по куриер на 10.07.2019 и заведена в
НРС на 12.07.‘19г. с вх.№1780. От тук и извода на съда, че молбата е подадена в
срок от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е
неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е:
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
В настоящият
случай се установиха няколко важни факта от значение за крайния извод на съда.
На първо място се
установи, че молителката през време на брака си с ответника Я. е започнала нова
връзка в края на месец декември 2018г. със свидетеля К., който е от ромски
произход и която връзка прераснала в значима за нея, като довела до решението й
да се разведе. Това от своя страна не би довело до настоящето дело в случай, че
молителката би запазила в тайна връзката си и у нея не се бе зародило желанието
да напусне семейното жилище и се разведе. Връзката й с К. започнала да се
усложнява, тъй като я разсейвала на работа, ангажирала вниманието на
молителката в къщи, което се отразило на грижите й за децата и личните отношения
със съпруга й, а освен това станала достояние на повече хора от с.Б. и с.Г.. По
неизвестни за съда причини молителката водила едното от децата си с кола извън
с.Б. и то присъствало на интимна сцена между молителката и свидетеля К.. Установи
се също, че на двете деца били показвани снимки на същия свидетел, а Я. дори
изпратила клип на децата си със свидетеля К., който станал известен на
свидетелката П., тъй като едно от децата й го показало по време на екскурзия до
гр.Ловеч, която поради неговото съдържание и личните си морални задръжки не
догледала до края.
На второ място
преди да започне новата връзка на молителката, нейният баща – ответника Л. с
оглед избирането му за кмет извършил акт на разпореждане, като прехвърлил на
молителката цялата фирма, която до това време управлявал, заедно с базата,
която се намирала в с.Г., общ.Гулянци, за да може Я. да я ръководи и издържа
семейството си. В тази фирма работел и ответника Я. – съпруг на молителката.
Самата фирма включвала в себе си освен голямо количество земеделска земя,
изкупувана през продължителен период от време от семейство Л. и чужда
земеделска земя под аренда и наем. В работата си във фирмата молителката Я. се
подпомагала от Л. и Я., а децата й през по-голямата част от деня се отглеждали
от майка й – ответницата Л., а в детската градина за тях се грижела
свидетелката П. – нейна леля и педагог по образование.
На трето място
молителката с оглед задълбочаващите се отношения между нея и К., а от друга
поради нарастващото недоволство в семейството и родителите предприела действия
по организиране напускането на жилището в ***, като за това й съдействала
свидетелката В.М.. Според съда тази свидетелка не е била единствената помогнала
на молителката да си намери жилище в гр.Плевен.
На четвърто място
натрупаните негативни емоции, срама, притеснението от харченето на пари с
широка ръка от молителката, а не на последно място дезинтересирането на
последната от участието й в каквито и да било семейни задължения довело до
вечерята на 10.06.2019г., на която към нея най-близките й родните и съпруга й
се опитали в тесен семеен кръг да изяснят поведението на молителката и
евентуалното й поведение от една страна, а от друга последиците за всеки един
от тях, семейството и децата. Емоциите в този момент надделели, тъй като в тях
взела връх обичта на родителите и негативната нагласа към свидетеля К., грижата
за децата и разпада в семейството на Я., допълнени от нескритото уважение и
обич, които Л. хранели към своя зет. Отговорите и държанието на молителката в
този момент, както и опитите й да се изтегли от създалата се ситуация
използвайки присъствието на децата, допълнително разпалили страстите.
На пето място на
следващият ден 11.06.2019г. молителката пътувала до Австрия със съпруга си на
семинар, което поведение по никакъв начин не показва, че Я. е била по някакъв
начин субект на домашно насилие. Напротив, изясни се, че през това време макар
и на кратки интервали тя е поддържала връзка с К..
На шесто място
институтът на домашното насилие в това дело е умело използван от молителката с
оглед факта, че на 12.07.2019г. освен молбата и по настоящето дело е депозирана
и молбата й за развод с ответника Я. на основание чл.49 от СК, като в случая с
привличането на тримата ответници по настоящето дело се елиминира възможността
всеки един да участва в настоящето дело като свидетел и в това му качество да
се преценяват дадените от него показания.
На последно място
показателни за молителката са действията й по напускане на дома й. Тя взима
решение това да се случи на определена дата, на която си събира багажа и без да
уведоми никой друг, но заедно с К. напуска работа, дома си и най-вече децата
си, за които както в молбата, така и в обясненията си твърди колко й липсвали.
С оглед изложеното
за съда остава единственият извод, че в настоящето производство не се установи
ответниците да са извършил домашно насилие спрямо молителката Я. на 10.06.2019г.
От събраните по делото гласни доказателства се доказа, че на тази дата между
страните по делото макар и да е имало конфликт, същият не представлява проява
на домашно насилие. Не всеки конфликт между лица посочени в чл.3 от ЗЗДН
следва да се квалифицира като домашно насилие. От гласните доказателства по
делото се установи, че страните са се скарали по повод поведението на Я.,
установила извънбрачна връзка, станала достояние на много хора и уронваща
ценностите в семейството, доверието на родителите, съпруга й и отношението
спрямо децата родени от брака й. Установи се, че ножът, за който молителката
твърди, че бил използван, за да бъде последната сплашена в същност е бил донесен
от кухнята от баща й в негов емоционален изблик, но не с намерение да я плаши,
а с намерение да изрази дълбоката си душевна обида от поведението на Я., след
което ножът е бил прибран пак в кухнята от едно от децата. Всичко случило се
по-рано, а и след този инцидент се изясни, че има общ корен и той е поведението
на молителката, която го е и провокирала.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
спрямо молителката не е извършен твърденият акт на домашно насилие и исканите
мерки за защита от домашно насилие не следва да се налагат. Следва да бъде
отменена издадената заповед за незабавна защита.
Съобразно разпоредбата на чл.11,
ал.3 ЗЗДН и изхода на спора молителката следва да заплати държавната такса
за воденото производство в размер на 25 лева по сметка на НРС.
Страните са
уредили помежду си сторените в производството разноски, не представят списъци с
разноските и в съдебно заседание заявиха, че не претендират за тях.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх.№1780/12.07.2019г. за издаване на заповед за защита от С.Ц.Я., ЕГН********** с постоянен и
настоящ адрес *** в качеството на пострадала и молителка, със съдебен адрес ***,
офис №601 с искане за налагане на мерки за защита от акт за домашно насилие
упражнено върху нея на 10.06.2019г. от Ц.П.Л.,
ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес ***; С.И.Л., ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес *** и М.Г.Я., ЕГН********** с постоянен адрес
*** и настоящ адрес ***.
ОТМЕНЯ заповед за
незабавна защита от 12.07.2019г. издадена въз основа на определение
№148/12.07.2019г. по гр.д.№388/‘19г. на НРС.
ОСЪЖДА С.Ц.Я., ЕГН********** с постоянен и
настоящ адрес *** в качеството на пострадала и молителка, със съдебен адрес ***,
офис №601 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Никополски
районен съд сумата 25,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за водене
на делото, на основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН.
Страните са
уредили помежду си сторените в производството разноски, не представят списъци с
разноските и в съдебно заседание заявиха, че не претендират за тях.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: