МОТИВИ :
Предаден е на съд подсъдимия К.Р. ***
ЕГН ********** по чл. 343 ал. 3, предложение пето, б. „б“, предл. Първо във вр.
с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342 ал. 1 за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП и във
вр. с чл. 63 ал. 2, т. 2 НК.
В разпоредителното заседание по
делото страните взеха становище относно въпросите по чл. 248 ал. 1 НК. Съдът,
след като конституира наследниците на пострадалия от деянието А.М.К. като
частни обвинители в наказателния процес на основание чл. 76 и сл. НПК и
изричното изявление на подсъдимия, че е съгласен съдебното производство да
премине по реда на съкратеното съдебно следствие, че не оспорва фактите в
обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за фактите в обвинителния
акт и, че се признава за виновен, прие и постанови с нарочно определение
съдебното производство да протече по реда на Глава Двадесет и седма- чл. 371,т.
2 и сл. НПК.
В съдебно заседание представителят
на държавното обвинение го поддържа тъй както е предявено. Пледира за
осъдителна присъда при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства с приложение института на условното осъждане в по- висок размер.
Повереникът на частните обвинители-
наследници на пострадалия- З.К., Ч., Х., Б. и М.К.- поддържат обвинението наред
с прокурора. Пледират за осъдителна присъда, но намират, че наказанието
лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият лично и чрез своя
защитник изразява разкаяние и съжаление за стореното.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в пределите на чл. 373 ал. 3 НПК, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО:
Подсъдимият К.Р.К. е роден на ***г***,
живущ *** родителите си св. Р. Р. К. и св.Х. А. К..
Към 28 април
2017г. бил непълнолетен — на 17г. и 9 м./ непълнолетен, навършил 16 годишна
възраст/.
През учебната 2016/2017г. подсъдимият К.Р.К. бил ученик в
11-ти клас на ************************ . Към същата дата подсъдимият е бил неправоспособен - не е
преминал курс и не е издържал изпит за придобиване на правоспособност да
управлява моторно превозно средство, съответно няма издадено Свидетелство за
управление на моторно превозно средство /писмо от ОД МВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ /л. 197,т.2/. От приложената справка за нарушител водач /л.165,т.2/ се
установява,че не е бил санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП
и ППЗвДП. Подсъдимият не се води на отчет в ДПС при РУ - Айтос, т.е. няма
регистрации като извършител на престъпления от общ характер, няма гледани
възпитателни дела и наложени възпитателни мерки от МК за БППМН /характеристична
справка от ИДПС-л. 168,т.2/.
Подсъдимият и свидетеля М. М. били приятели, като много често се
виждали и излизали заедно.На 28.04.2017г. преди обяд двамата се срещнали в гр.
Айтос, след което по обяд тръгнали да се прибират на автостоп към с.М. и пътем с колата си ги взели св. Х.Б. /дъщеря на
пострадалия/ и сина и Ш.. След като се прибрали си писали по фейсбук и се
разбрали да се видят по-късно. Около 13.
00 ч. подсъдимият К.Р.К. и св.М. М. се срещнали до трафопоста на селото. По настояване на
неговия приятел св. М. подсъдимият дошъл на срещата с лек автомобил „***“, модел „*****“ с peг. № ******,
собственост на баща му Р. Р. К., който към този момент работел в чужбина. Свидетелят се
качил в колата на предна лява седалка и тръгнали да се разхождат с управлявания
от подсъдимия автомобил. Отначало отишли до местността „Г.“, след което се върнали и се разхождали по улиците на
селото с автомобила. Минали покрай детската градина и в около 14.40ч. л.а. се
намирал на завоя на уличката зад ОУ “Христо Ботев“, водеща към центъра. Същата
не е асфалтирана, а е чакълиран /макадамов/ път, с ширина 6,10м., от двете
страни с бордюри и тротоари-десният широк 1,80м, а левия 2,20м./протокол за
оглед на местопроизшествие л.3-4,т.1/. Пътната настилка била суха, по това
време нямало други участници в движението. С маневра завой надясно подсъдимият
навлязъл по улицата зад училището, за да продължи напред към центъра. При
навлизане в завоя автомобилът се движел с 52 км/ч. Навлизайки в правия участък
л.а. започнал да извършва криволичещи движения и зад него се вдигнала пушилка.
Видно от обясненията на подсъдимия, които са и доказателствено средство,
подобно управление на автомобила било провокирано и от неговия спътник и
приятел.
В същото време пострадалият А.К. се движел по тротоара от
дясната страна на платното за движение посока срещу автомобила /от центъра на
селото към училището/. Свидетелката Ф. Х. К.,
седяща на пейката на тротоара пред дома си, видяла пострадалия да се връща от
джамията, като едновременно с това чула силен шум от идващия от страната на
училището автомобил, зад който се вдигнал облак от прахоляк, видяла и самия
автомобил, светло сив на цвят, излизайки от десния завой. Под действието на
възникналата центробежна сила лекия автомобил се изнесъл със задната част към
левия тротоар на улицата. Подсъдимият се опитал да овладее управлението на
автомобила с резки движения на волана, но не успял. Автомобилът се премествал
напред и започнал да се завърта рязко на дясно около вертикалната си ос и
когато се намирал на около 40м. от електрическия стълб от улично осветление на
левия тротоар /приет за ориентир при огледа на местопроизшествие/ предното му дясно колело се ударило в бордюра на десния
тротоар, гумата гръмнала и автомобила навлязъл с десните си колела на тротоара,
извършил дъгообразно движение за връщане на пътя. Последвал удар в лявата част
на тялото на пострадалия /полуобърнат към автомобила/ с дясното странично огледало, задният му капак се деформирал
и стъклото му паднало на предната дясна седалка през отворения прозорец на
предната дясна врата. Последвал и втори удар в лявата част на тялото на
пострадалия от задна дясна врата и задна дясна страници на автомобила, при
което тялото на пострадалия се завъртяло надясно и той паднал върху купчина
пясък на тротоара до оградата на св. А. М.. След удара автомобила продължил движението си и спрял на
пътното платно със задна лява гума на разстояние 6,60м. преди електрическия
стълб. Свидетелката К., която е инвалид и не могла да отиде до пострадалия,
започнала да вика, за да чуе някой от съседите и да излезе. Дошли съседи и се
обадили на тел. 112 за линейка. Пострадалият К. бил в съзнание, не можел да
говори, но извършил няколко кръгови движения с ръката си в областта на корема,
посочил колана си, имал видимо счупване на лявата ръка. Същевременно след
спирането на автомобила подсъдимият веднага отишъл да провери какво е състоянието
на пострадалия и след като видял, че е жив, дотичал до къщата на медицинската
сестра - св. Н. Х. да му окаже
помощ, а след това отишъл до детската градина да чака линейката и да я насочи
към мястото на произшествието. Пострадалият бил транспортиран в Спешно
отделение в МБАЛ-Бургас, където починал.
При огледа и аутопсията върху трупа на А.М. е установено, че
при възникналото пътно транспортно произшествие е получил контузия на гръдния
кош и левия бял дроб, счупване на ребра в ляво, счупване на таза в ляво и
срамните кости, счупване на лява предлакътница, охлузвания и кръвонасядания по
тялото и крайниците, като уврежданията са в резултат от съприкосновение с лекия
автомобил с последващо падане на терена. Видно от заключението на Съдебно
медицинската експертиза непосредствена причина за смъртта е политравматизма,
довел до травматичен шок. / СМЕ на труп № 112/2017г. - л. 39-41, т.1/.
В момента на удара тялото на пострадалия било в изправено
положение, полуобърнато към л.а. Първо автомобила ударил лявата половина на
тялото на пострадалия с огледалото в дясно, а след това с дясната врата и
дясната странична част, след което тялото се завъртяло около вертикалната ос и
паднало на терена. В резултат на прякото съприкосновение с автомобила пострадалия
е получил описаните в СМЕ счупвания, а охлузванията по тялото са в резултат от
падане на терена /Комплексна СМЕ и АТЕ № 596/2018/л.224-225,т/2/.
Междувременно във връзка с получения в РУ-Айтос сигнал за
възникналото ПТП на местопроизшествието били изпратени свидетелите И. Р. Т. и И. В. И., които при
пристигането си на платното за движение на улицата до училището установили л.а.
****“, модел „*****“ рег.№****** и водача му К.Р.К.- ******** и неправоспособен. Разбрали, че е бил блъснат пешеходеца А.М.К.,
който вече бил откаран с линейка в МБАЛ - Бургас. При оглеждане на мястото
забелязали следи от просуркване на тротоара близо до мястото, където бил спрян
автомобила, със спукана дясна предна гума, както и следи от гуми, криволичещи
по платното за движение. Запазили местопроизшествието до пристигането на
дежурната оперативна група за извършване на оглед. През цялото време водача бил
там и бил много притеснен от случилото се. Св.И. И. тествал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер“, като пробата била отрицателна. Впоследствие в сградата на
РУ-Айтос на подсъдимия е извършена проба за наличие на наркотични вещества
и/или техни аналози с еднократен тест „Дрегер Друг Чек 3000“ №ARJL-0133, който отчел нулеви показатели.
При извършеният оглед на местопроизшествие в присъствието на
поемните лица - свидетелите Ю. М. Е. и А. О. К. е установено крайното местоположение на л.а. на платното за
движение, оставените дъгообразни следи, следи от просуркване, находки /парче от
пластмасов детайл от автомобила/, деформациите на автомобила по задна дясна
врата и заден десен калник, предна дясна гума без въздух, скъсана по външния си
борд джанта и издрана по външния си ръб с остатъци от бетонна настилка, дясното
огледало без стъкло, с отворен прозорец на предна дясна врата, като стъклото на
огледалото е намерено на предна дясна седалка; автомобила е на втора предавка с
пусната ръчна спирачка и кормилно колело, завъртяно на дясно; купчина пясък на
тротоара с височина 0,2 м. с остатъци от найлон, затиснат с камъни, на един от
които е намерена следа от метал с дължина 0,1м.и широчина 2см., под предната
/дясна/ част на автомобила висящ въздухопровод, пластмасов и др.,подробно описани
в протокола за оглед на место произшествие с албум / л.3 -15, т.1/. При огледът
не са намерени следи от спирачен път.
От заключението на Тройната автотехническа експертиза /л.
81- 93, т.1/ се установява, че скоростта на движение на л.а. "*****", модел „*****", с peг. № ******
преди пътнотранспортното произшествие била 52 км/ч./ с опасна зона за спиране
32,2м., а в момента на удара била около 40 км/ч. По дължината на пътя мястото
на удара е на 23.30м. преди ориентира /ел.стълб с надпис „ТП-2:ИЗВ-1,СТ-10“, а по широчината- върху десния тротоар, на 0,60 м.от десния
бордюр на улицата. Местопроизшествието се намира в къса права отсечка между
десен и ляв завой на улицата зад училището и при огледа на пътния участък не са
намерени следи от спирачен път. Тази скорост е била несъобразена за преминаване
през завоя предвид изчислената от вещите лица критична скорост 30,2 км./ч.
Произшествието не е настъпило поради техническа неизправност на лекия
автомобил, тъй като спукването на гумата е станало по време на произшествието.
До него не би се стигнало, ако водача е спазил основните изисквания за
преминаване през завой, както в конкретния случай /намаляване
скоростта преди завоя, ако е необходимо да се премине на по-ниска предавка, в
завой се влиза без „ газ “ и ди върха на кривата движението се извършва без
подаване на газ; на водачите е забранено да завиват рязко волана и да натискат
рязко спирачките; след върха на кривата скоростта се увеличава плавно и се
преминава на по-ниска предавка. При условие, че лекия автомобил се е движел на
втора предавка, управлението му е можело да се овладее само с отнемане на газта
и плавно задействане на спирачките, без резки движения с волана./ К.К. не е притежавал необходимите умения за извършване на
тези дейности. Пешеходецът се е движел на тротоара в посока, обратна на лекия
автомобил и се е намирал в полезрението на водача преди мястото на удара, не е
представлявал опасност за движението му и не се налагало да намалява скоростта
или да спира. Навлизането на лекия автомобил на десния тротоар на улицата е
станало, когато водача не е владеел управлението му- бил е неправоспособен и не
е притежавал технически умения да управлява лек автомобил, като произшествието
е настъпило поради несъобразена скорост на движение на л.а. в завоя и загуба на
управлението му, резки завъртания на волана при преминаване през завоя и
навлизане в правия участък, напускане на пътното платно и навлизане на десния
тротоар. Причините за това са субективни, като основната от тях е слаба
квалификация на водача./
Видно от заключението на назначената и извършена на досъдебното
производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Н.Зъбов - психиатър, Валентина Белчева - клиничен
психолог и Величка Бъчварова - клиничен психолог, подсъдимият не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в стационара на ЦПЗ "Проф. Д-р
Ив.Темков" - Бургас. От експертното заключение се установява, че
психичното състояние на подсъдимия преди, по време и след извършване на
деянието, се определя като клинично психически здрав, като същия е осъзнавал
свойството и значението на извършеното и е може, да ръководи постъпките. Не е
изпадал в краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието
след извършване на деянието, което да изключва вменяемостта. Вещите лица са
категорични, че подсъдимият може правилно да възприема фактите от значение за
делото, да ръководи постъпките си и да дава достоверни обяснения за тях, а също
и, че може да бъде разпитван в качеството му на подсъдим, да участва в съдебно
заседание и евентуално да изтърпява наложено наказание.
Към момента на деянието се е намирал към горната граница на
непълнолетието /бил е навършил 17г. и 9м./. Експертите са констатирали, че
преди, по време и след извършване на деянието е бил психически здрав, може
правилно да възприема фактите от значение за делото и да ръководи постъпките
си, следователно е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.2 НК, тъй
като макар и непълнолетен, навършил 16г. към момента на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си. (л.65- 71, том
1).
Горното се потвърждава от надлежно събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства – обяснения на подсъдимия К.,
показания на св.св.Ф. К.,
М. М., Н. Б., А. М., Ю. Е., А.К., И. Т., И. И., Б. Д., М. Т., Р.К., Х.К., Ф.Х., Х.Б., З.К.,
М.К., А.Ч.; от писмените доказателства по делото – протоколи за оглед на
местопроизшествие и албум; съдебно-медицинска експертиза на труп, констативен
протокол за ПТП, тройна автотехническа експертиза, комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, химическа експертиза, комплексна
съдебно-психиатрично психологична експертиза, аудио-техническа експертиза,
удостоверение за наследници, препис от извлечение на акт за смърт, справка за
нарушител /водач/, писмо от ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“,
психолого-педагогическа експертиза от ОУ „Христо Ботев“, педагогическа
експертиза, характеристична справка от ИДПС, протоколи за доброволно предаване,
за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, за оглед
на техническо средство, тест касета на Дрегер, свидетелство за съдимост и
прочие.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на така установената фактическа обстановка и в
съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът намери, че установените
в обвинителния акт обстоятелства и направените самопризнания на подсъдимия,
обвинението е доказано по безспорен начин. Това е така защото от обективна
страна на 28.04.2017 г. около 14:40 часа в с.М.,
общ.А., Бургаска област, в близост до ОУ „Хр.Ботев“ при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****“,
модел „*****“, с рег. № ******, без да има
необходимата правоспособност подсъдимият К.Р.К., действайки като непълнолетен –
навършил 16-годишна възраст – като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието си и да ръководи постъпките си нарушил правилата за движение по
чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата - /при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/час – за пътно превозно средство от категория В в
населено място 50 км/час, като причинил смъртта на пострадалия А.М.К. с ЕГН **********.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, като съдът намира, че тази
непредпазливост е в нейната по-тежка форма, а именно самонадеяност, дължаща се
на незрялост в развитието на личността и характера. И това е така, защото
предвид конкретната пътна ситуация, макар и без свидетелство за
правоуправление, подсъдимият е предвиждал възможното настъпване на
общественоопасните последици, но е мислел, че може да ги предотврати. В крайна
сметка подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.343 ал.3 предл.пето
б.“б“ предл.първо, във вр.ал.1 б.“в“, във вр.чл.342 ал.1 от НК за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП и във връзка с чл.63 ал.2 т.2 от НК. Като причина за
извършване на деянието следва да се посочи ниската обща култура на подсъдимия и
неговите характерови особености.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието съдът се съобрази както с
целите на закона по чл.36 от НК, така и с императивните критерии на чл.54 от НК. Съобрази високата степен на обществена опасност на самото деяние с оглед
неговото сравнително широко разпространение в обществото към настоящия момент,
пък и конкретното място на извършване на деянието- в този смисъл е основателно
подчертаното от повереника на частните обвинители, че автомобилът е бил
управляван в непосредствена близост до учебно заведение, което е още едно
основание за изострено внимание. Същевременно с това съдът съобрази и ниската
степен на обществена опасност на дееца – младата му възраст, добрите му
характеристични данни, учебната му ангажираност, необходимостта от специална
подкрепа на родителите и учителите в личностното му развитие, съдействието за
предотвратяване на вредоносния резултат доколкото за него е било възможно това,
искрените му самопризнания и разкаяние за станалото, чистото му съдебно минало,
минималната стойност на превишаване на скоростта на движение на автомобила.
Съдът не възприема за основателно становището на повереника на частните
обвинители, че самопризнанието на подсъдимия в конкретния случай е
декларативно, с оглед на събраните по делото доказателства – деецът въпреки
психичното състояние, в което се е намирал в момента на извършване на деянието
е направил всичко възможно да съдейства за предотвратяване на настъпването на
фаталния за пострадалия край – веднага е отишъл при пострадалия и констатирал,
че е жив, но ранен, направил усилия да
повика селския фелдшер, оказал е помощ при качването на пострадалия в линейка,
показал е по всички възможни начини, че още тогава е осъзнал тежестта на
стореното от него, като включително е изявил желание да се самоубие.
Същевременно с това съдът съобрази и деликатната психическа особеност на
характера на самия подсъдим – видно от съдебно психиатричните и психологична
експертиза и свидетелските показания на родителите и учителите му. При това
положение съдът намери, че в конкретния случай и в пределите на законово
предвидения размер на наказанието, на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно
четири години лишаване от свобода /съобразено и с възрастта на пострадалия и
тежестта на вредоносния резултат/. Предвид реда на разглеждане на делото –
чл.371 т.2 от НПК и на основание чл. 58а ал. 1 НК съдът редуцира така
определеното наказание на две години и седем месеца лишаване от свобода.
Съдът не възприе становището на повереника на частните
обвинители и намери, че към настоящия момент процесът на поправяне и
превъзпитание на дееца е започнал и не се налага неговото ефективно
изтърпяване, поради което и на основание чл.69 ал. 1 във вр. с чл. 66 ал.1 от НК отложи това изтърпяване за срок от три години – съобразено с възрастта на
подсъдимия към момента на извършване на деянието и процесуалното му поведение,
но и с тежестта на самото деяние и субективното отношение на дееца към него
преди и по време на извършването му. По мнение на настоящия съдебен състав така
определеното наказание съответствува в конкретния случай и на целите на
генералната превенция на закона, при съобразяването с която следва да се
съблюдава баланс на критериите за справедливост /личност- социум/, доколкото те
не са абстрактно понятие. Същевременно с това следва да се посочи, че
причинената смърт е елемент от квалифицирания състав на престъплението и е
недопустимо това да бъде допълнително вменяване на вина.
Предвид безспорно установеното по делото, че деецът не
притежава свидетелство за правоуправление и следователно изначално няма право
да управлява моторно превозно средство съдът не наложи на подсъдимия
кумулативното наказание по чл.343г от НК.
Накрая с присъдата съдът осъди подсъдимия К.К. да заплати в
полза на държавата направените от нея разноски на досъдебното производство.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: