Решение по КНАХД №204/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение рег. № 9 от 09.05.2025 г., постановено по АНД № 25/2025 г. Районен съд – Трявна (ТРС) е отменил Наказателно постановление (НП) № 005737/03.10.2024 г. на П. на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], район „Илинден“, [улица], представлявано от А. В. Д. и М. М. за нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева и е присъдил в полза на дружеството сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното Решение е останал П. на Комисията за защита на потребителите - който в законния срок, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Р. М. (пълномощно на л. 5) го оспорва. Жалбоподателят излага, че процесното нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП е безспорно установено, с оглед на което мотивите на съда, с които то се отричало били неправилни и необосновани, съответно решението - неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, в това число и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и НП било налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, вкл. дата и място на извършване. По изложените съображения и по реда на настоящото производство търси отмяна Решението на въззивния съд и потвърждаване на обжалваното НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възвнаграждение. Заявява и възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатско такова. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Ответната по жалбата страна - „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], район „Илинден“, [улица], представлявано от А. В. Д. и М. М. – чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. З. (пълномощно на л. 86 от първоинстанционното производство) - в с.з. оспорва жалбата. Заема становище, че РС правилно и в съответствие със Закона е констатирал наличието на съществено процесуално нарушение при определяне датата на извършване на нарушението и съответно липсата на яснота кога АНО счита, че е извършено то. Спори и извършването на вмененото, а и на каквото и да било друго административно нарушение от дружеството или негови служители, тъй като не ставало въпрос за извършване на търговска практика по смисъла на ЗЗП, доколкото от описаните в НП действия никъде не ставало ясно да се касае за извършени действия, които да са пряко свързани с насърчаване на продажба на стока или услуги, каквато била дефиницията за „търговска практика“ в ЗЗП. По така изложените съображения отправя искане за оставяне в сила оспореното решение на ТРС. Търси и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда обжалваното Решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима – депозирана е в срок, чрез надлежен представител на легитимираното лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав при липса на данни за нарушаване тайната на съвещанието и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Районен съд – Трявна е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Съдът, като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН намери касационната жалба за основателна, като съображенията за този извод са следните:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, не се оспорва от страните и съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният обаче не споделя правните изводи, довели до отмяна на НП.

С обжалваното пред въззивния съд НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* за вменено му нарушение по чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, описано в АУАН и НП като прилагане нелоялна търговска практика, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Изложено е, че въпреки така трудния момент, свързан с кончината на близък човек, жалбоподателката веднага уведомява търговецът и предоставя изисканите документи, но въпреки предоставената информация на собствения сайт за приложими действия от търговеца при настъпила смърт на абонат, същите в офисите му в [населено място] и в [населено място] не са били видими. Изисканите документи акт за смърт и удостоверение за наследници не били коректно отразени и в резултат на това била начислена неустойка в размер на 276,61 лв. Търговецът възпрепятствал упражняването на правата на наследниците по договори за мобилни услуги да прекратят договор в съответствие с политиката на дружеството при смърт на титуляра, като не регистрирал надлежно подадените от тях документи. В АУАН и НП нарушението е изрично посочено като извършено на 26.01.2024 г. в [населено място].

За да отмени процесното НП, Районен съд – Трявна е приел, че в производството, съответно в обжалваното НП и АУАН са допуснати процесуални нарушения и посочил като нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН при съставяне на АУАН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при издаване на НП. Констатирал пълна неяснота относно приетото от административно-наказващия орган за това коя е датата на извършване на нарушението - дали това е периодът от 26.01.2024 г. до 09.02.2024 г. (в който случай се касае за отделно извършени от наказаното лице деяния, които следва да бъдат квалифицирани като самостоятелни нарушения и за тях наложени съответни наказания, съобразно чл. 18 ЗАНН) или това е датата 26.01.2024 г., като тази неяснота рефлектирала и водела до неяснота и относно мястото на извършване на нарушението, доколкото ако нарушението е извършено в периода 26.01.2024 г. - 09.02.2024 г., то мястото на неговото извършване не би било единствено в [населено място], а и в [населено място], тъй като някои от описаните в АУАН и в НП действия са извършени в офиса на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в [населено място], а други в офиса в [населено място]. Допуснатите нарушения били съществени, защото касаели важни реквизити на АУАН и НП и тяхната неяснота се приравнявала на липсата им, което обосновавала извод за незаконосъобразността на АУАН и НП.

Противно на тези съждения е обаче съдържанието на така коментираните АУАН и НП. Видно от съдържанието им недвусмислено и ясно и актосъставителя, и АНО са посочили като дата на извършването датата 26.01.2024 година и място на извършването [населено място], дори е посочен и конкретен адрес, за който не се спори да е адреса на търговския обект на дружеството в [населено място].

Така наречената пълна неяснота относно приетото от АНО за това коя е датата на извършване на нарушението и РС, и дружеството очевидно извеждат от подробното описание на нарушението и обстоятелствата при които то е установено, което от своя страна, според настоящият състав представлява стриктно изпълнение задължението на горните лица в АУАН и НП да дадат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и как е констатирано, т.е. не е налице наведената липса на реквизити, а оттам и съществено нарушение на административнонаказателните правила. От това описание са извлекли и посочили съответните изводи, въз основа на които са съставили АУАН, съответно НП.

Следва да се има предвид и че съдът, в производството по проверка законосъобразността на оспореното пред него НП не е компетентен да указва на АНО за кои нарушения да „повдига“ административнонаказателно обвинение и съответно за кои и какви да налага наказания, а следва да се произнесе относно законосъобразността на оспореното НП такова, каквото е издадено от АНО. Дори да се приеме, че нарушението е извършено за посочения период и по правилото на чл. 18 от ЗАНН да се касае за множество самостоятелни нарушения, за които да са налице предпоставки да бъдат наложени съответно множество отделни наказания, то отново АНО е този, който да прецени дали и за кои от тях да наложи наказание, а налагането на наказание само за едно от тях по същество не обосновава незаконосъобразност на това наказание.

Значението на датата в коментираните актове се изчерпва с това да индивидуализира нарушението като конкретно деяние и съответно да даде възможност за преценка издадени ли са въпросните актове в преклузивните за това законови срокове.

При така изложеното настоящият състав намира, че установената безпротиворечивa фактическа обстановка е пълно възпроизведена в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като административнонаказаното лице не е възпрепятствано да разбере за кое свое деяние (действие или бездействие) му е наложено и конкретното административно наказание – и това личи и от процесуалните му действия в с.з. пред РС и твърденията в случая да се касае за изолирана грешка на негов служител. АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, в това число описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателят да разбере в какво се състои противоправното му поведение и какво нарушение е осъществил.

По същество първоинстанционния съд е приел, че на практика дружеството, с фактическите действия извършени от служителите му не е осъществило състава на вмененото административно нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. За да достигне до този извод е анализирал разпоредбите на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, определящ една търговска практика от страна на търговец към потребител като нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическо поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, като е посочил и че в §13, т. 23 от ЗЗП се съдържа легална дефиниция на „търговска практика“ и това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

При тази нормативна уредба е приел, че в АУАН и в НП не били описани действия, бездействия или поведение, съставляващи „търговска практика“ по смисъла на §13 т.23 от ЗЗП, а всъщност осъществените действия от служителите на мобилния оператор „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД в офисите в [населено място] и в [населено място] не били свързани с насърчаване, продажба или доставка на стока или предоставяне на услуга на потребител, или както е в случая на наследник на потребител, а касаели прекратяване на договорно правоотношение във връзка с доставката на услуги, пожелано от наследника. Данните по делото сочели също, че договорът с починалия потребител бил прекратен още с първото посещение на наследника му в офиса в [населено място], което било видно и от приложените по делото писмени заявления за това от 26.01.2024 г., като изявленията на служителите за дължимост на неустойки не били за неустойка за предсрочното прекратяване на договорното правоотношение както считал наказващия орган, а неустойки във връзка с предоставени услуги и оборудване по договора, описани подробно в акта и НП. Отговор на въпроса дали същите са били дължими или не от наследника на потребителя не можело да бъде търсен и намерен в разглежданото от РС съдебно производство, но неанулирането на неустойките от служителите на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД не представлявало поведение по насърчаване, продажба или доставка на стока или предоставяне на услуга, поради което с описаното в АУАН и в НП не бил осъществен състав на административно нарушение по чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.

Този извод на първоинстанционния съд е неправилен.

Уредбата на нелоялната търговска практика се съдържа в глава ІV, раздел ІІІ от Закона за защита на потребителите, която съответства на разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните търговски практики.

Съгласно чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

В ал. 2 на същия текст е вписано, че търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена.

На първо място, противно на твърденията на дружеството, в хода на производството се установява поведение от типа на описаното в АУАН и НП да се явява обичайна практика на служителите на дружеството – в тази насока се ценят следните обстоятелства:

Представените по делото документи са оформени от служителите като изходящи от починалия потребител и при това положение, както и е станало в случая начисляването на каквито и да било неустойки, респективното им неначисляване зависи основно от добросъвестността и професионализма на съответния служител. Представянето им за подписване – на графичен таблет, който не ги визуализира изцяло не позволява на подписващото ги лице подробно да се запознае с това какво всъщност подписва. Очевидно е обаче в случая, неустойките да са начислени въпреки противопоставянето на наследника и при това положение е доста трудно да се поддържа това да е сторено поради незнание или погрешка. Твърди се, че в замяна на възражението лицето е получило меко казано непрофесионално отношение, при това в два офиса. Не е установено по безспорен начин и кога всъщност и на какво първоначално основание е прекратен процесния договор – представеното заявление, коментирано от РС не съдържа тази информация.

С. отказ да се анулират неустойките, които независимо от вида им по правилата на оператора са били недължими е бил категоричен - потвърден и при второто посещение на наследника в офис на оператора този път поради невъзможност на съответния служител, а и при първоначалната проверка от страна на служители на КЗП на 01.02.2024 година.

Служебно известно е на настоящия състав, че спрямо дружеството – ответник е издадена Заповед № 528 от 01.12.2020 г. на председателя на КЗП, влязла в законна сила от 21.01.2022 г. (потвърдена с Решение № 530/21.01.2022 г. на ВАС по адм. Д. № 7079/2021 г.) с която на "А1 България" ЕАД е забранено да прилага агресивна търговска практика по смисъла на чл. 63, пр. 4 (злоупотреба с влияние) във вр. с чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, а именно: чрез злоупотреба с влияние, като се е възползвал от качеството на по - силна страна в договорното правоотношение с потребителя дружество, без наличие на правно основание да начислява и да изисква от потребителя да заплати недължима неустойка за невърнато оборудване, както и да предплати недължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор, като по този начин дружеството създава прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителя желае да прекрати договора си и да избере друга стока или услуга.

РС е посочил и Заповед № 495/21.06.2024 г., отново на П. на комисията за защита на потребителите, с която на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД е забранено при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да възпрепятства упражняването на правата на наследниците по договори за мобилни услуги да прекратят договор в съответствие с политиката на дружеството при смърт на титуляр, като не регистрира надлежно подадените от тях документи в нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.

Доколкото обаче тази заповед е издадена след извършване на процесното нарушение, то и не би могло да се обсъжда нарушение по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, съответно наказване по чл. 210в от ЗЗП, която предвижда и по-тежки санкции, но пък налага извода за специфична практика на мобилния оператор прекратяване на договорните му отношения с негови абонати, респективно техни наследници.

Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика - чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП изисква тя да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Съгласно пък ал. 4 нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к, като в чл. 68и, т. 4 е предвидено при извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец.

Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.

Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че на 26.01.2024 година в магазин на дружеството, находящ се в [населено място] при обслужването на Р. Д. не е спазено изискването за "Добросъвестност и професионална компетентност", съответно не са положени дължимите познания, умения и грижи, съгласно почтените пазарни практики и принципа за добросъвестност. Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин и това, че тя е била заблудена, че подписва документ удостоверяващ, че е подал молба/заявление за прекратяване на договор като наследник на клиент на оператора и с оглед представянето на изискваните документи е считала да не дължи неустойки. Безспорно установено по делото е, че тя е подписала документи без предварително да й е била осигурена възможност и достатъчно време да ги прочете, още повече, предвид обстоятелството, че същата е в тежък за нея момент – скоро след загубата на близък. Представянето на изисканите й документи – акт за смърт и удостоверение за наследници не е било регистрирано и са начислени неустойки.

Безспорно е, че в следствие на тази търговска практика е могло да настъпи и "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителя", тъй като би могло да причини плащане на недължими неустойки или отказ от намерението да се прекрати договора - решение, което съответното лице не би взело без използването на тази търговска практика.

При така приетото за установено от правна и фактическа страна съдът прие за безспорно, че действията на търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Случая касае упражняване на нелоялна търговска практика, която препятства упражняването на правата на наследника и го подтиква да вземе решение, което не би взел при други обстоятелства.

Следва да се отчете, че наложеното наказание е определено малко над минимума и много под максималния размер на предвиденото за това нарушение в чл. 210а от ЗЗП ([рег. номер] 50 000 лв.), а именно имуществена санкция в размер на 3000 лева, като обществената опасност на деянието е съобразена с оглед обема на дейността и имущественото състояние на дружеството - касатор. Определеният размер на наказанието ще способства за осъществяване целите на наказанието съгласно чл. 12 от ЗАНН, като мотивира дружеството занапред да спазва установения правен ред, както и за осъществяване на генералната превенция спрямо останалите търговски субекти.

В заключение, съдът намира, че при условията на чл. 210а от ЗЗП, правилно е наложена имуществена санкция на виновното юридическо лице, извършило процесното нарушение.

За пълнота настоящият съд счита, че административно-наказващия орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му - защитата на правата на потребителите е основна функция на европейското законодателство, създавайки редица механизми за действително упражняване правата на потребителите, като нарушението по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП е със значима тежест. Ето защо, не се споделят доводите на жалбоподателя за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради значимостта на защитените обществени отношения, които в условията на непрекъсната нарастваща инфлация и поскъпване на най-необходимите храни, отразяващи се изключително неблагоприятно за обикновените потребители, които са масовия тип потребители, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН относно констатирано нарушение по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не се установява и наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. Поради това приложението на цитираната разпоредба правилно е отказано.

В този смисъл извода на районния съд за това, че не е доказано твърдяното нарушение не се споделя от настоящата касационна инстанция. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че ответникът е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение. Същият е субект на предвидения административно наказателен състав, като нарушението което е извършил е безспорно установено и приемайки обратното РС – Трявна е извършил неправилна преценка на събраните доказателства и относимите правни норми, касаещи процесното нарушение.

Не е налице допуснато процесуално нарушение в хода на проведеното административно наказателно производство. В този смисъл първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно Решение, което като такова следва да бъде отменено, вместо което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на Наказателно постановление № 005737/03.10.2024 г. на П. на Комисията за защита на потребителите съдът намира, че своевременните искания за присъждане на разноски – пред настоящата и въззивната инстанция - в полза на жалбоподателя следва да бъдат уважени и в тежест на ответника да се възложат разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

Същите представляват и се претендират като възнаграждение за юрисконсулт и следва да бъдат определени в минимален размер от по 80 лева за всяка от инстанциите, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение рег. № 9 от 09.05.2025 г., постановено по АНД № 25 по описа на Районен съд – Трявна за 2025 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 005737/03.10.2024 г. на П. на Комисията за защита на потребителите, с което на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], район „Илинден“, [улица], представлявано от А. В. Д. и М. М. за нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], район „Илинден“, [улица], представлявано от А. В. Д. и М. М. да заплати на Комисия за защита на потребителите с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от П. сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящото и АНД № 25 по описа на Районен съд – Трявна за 2025 година.

Решението е окончателно.