№ 445
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20231100901085 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Константина Рядкова, като разгледа търговско дело № 1085
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от
изпълнителните директори М.П. И. и К.С.В., срещу "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК
*********, със седалище с. Казичене, ул. „Околовръстен път“ № 414, район „Панчарево“,
искове за заплащане на сума в общ размер 295084,81 лева, представляваща суброгационно
вземане за изплатени застрахователни обезщетения по щета № 10017080200087 – в размер
на 105765,78 лева, с включени разноски и по щета № 10017080100219 – в размер на
1
188389,03 лева, с включени разноски, в обезщетение на вредите, настъпили от протИ.правно
поведение на ответника, включително на негови служители при осъществяване на дейността
му, довели до настъпване на покрит застрахователен риск - пожар.
В исковата молба се твърди, че с полица № ********** от 26.10.2016 г. ищецът
сключил договор за застраховка “Защитено имущество” с „Еърсофт Системс“ ООД, ЕИК
*********, с период на валидност 27.10.2016 г. - 26.10.2017 г. и с предмет имущество,
находящо се на адрес: гр. София, кв. Сеславци, ул. **** и представляващо машини,
съоръжения и оборудване; компютри, аудиовизуална и офис техника; стопански инвентар;
материали и суровини, срещу рискове по клаузи от общите условия, сред които клауза А –
пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, съответно с полица №
********** от 31.10.2016 г. с период на валидност 01.11.2016 г. - 31.10.2017 г. било
застраховано имущество на „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД, находящо се на
същия адрес гр. София, кв. Сеславци, ул. **** срещу същите рискове.
На 24.08.2017 г., в помещение на ответника „Лаури България" ООД, находящо се в гр.
София, ул. „Челопешко шосе“ № 81, възникнал пожар, в резултат на който било увредено
застрахованото по посочените полици имущество, за което застрахованите лица „Еърсофт
Системс" ООД и „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД подали уведомления за щети, по
които били образувани преписка по щета № 10017080100219 и преписка по щета №
10017080200087. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение по щета №
10017080100219 бил определен да възлиза на сумата 188389,03 лева, формирана като сбор
от действителната стойност на погиналото имущество, определена в размер на 188093,43
лева, редуцирана с реализираните от застрахования приходи (от скрап) в размер на 204,40
лева, към която сума са включени и 500 лева – разноски. Размерът на дължимото
застрахователно обезщетение по щета № 10017080200087 бил определен да възлиза на
сумата 105765,78 лева, формирана като сбор от действителната стойност на погиналото
имущество – 106573,98 лева, редуцирана с реализираните от застрахования приходи (от
скрап) в размер на 1098,20 лева и 290,00 лева - разноски. Така начислено застрахователното
обезщетение по щета № 10017080100219, възлизащо на сумата 188389,03 лева било
изплатено на правоимащото лице по банков път с преводно нареждане от 12.03.2018 г., а
обезщетението по щета № 10017080200087, възлизащо на сумата 105765,78 лева било
платено на 01.03.2018 г..
С извършените плащания, застрахователят встъпил в правата на удовлетворения
кредитор „Еърсофт Системс" ООД, съответно „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД
срещу лицето, причинило вредите, поР. което се претендира ответникът да заплати сума в
общ размер от 295084,81 лева, със законната лихва от предявяване на исковата молба и
разноските за производството.
Ответникът, "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД, е подало отговор на исковата молба, в който
неоснователно възразява срещу редовността и оспорва исковете като погасени по давност.
Исковата молба била предявена на 09.06.2023 г. като представеното по делото известие за
доставяне, без стикер баркод, пощенско клеймо и липсата на каквито и да било
индивидуализиращи елементи, не удостоверявало изпращането по пощата. Известието
било неистински документ, който ответникът оспорвал.
По същество счита, че не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на
"ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД. Пожарът възникнал на ул. „Челопешко шосе“ № 83, а
застрахованото имущество се намирало на ул. „Кремиковско шосе“ № 15. Не били налице
2
доказателства погиналото имущество да попада в обхвата на застрахователните полици.
Оспорва да е налице причинна връзка между настъпилите вреди и поведение на служители
на ответника. Счита, че е налице съпричиняване, тъй като в обекта на застрахованото лице
била извършвана производствена дейност на оръжия без спазване на правилата за
безопасност.
В допълнителната искова молба „ЗАД АРМЕЕЦ” АД поддържа исковете и
фактическите твърдения, релевирани в исковата молба.
Допълнителният отговор "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД съдържа доводи, че не са налице
допълнителни факти и искания в допълнителната искова молба, по които да вземе
отношение, затова поддържа изложеното в отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от застрахователна полица „Защитено имущество“ № *********, „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД приело да носи риска от увреждане на имущество в полза на застраховано
лице „Еърсофт Системс" ООД, ЕИК *********, представляващо движими вещи – машини,
съоръжения и оборудване, компютри, аудиовизуална и офис техника, стопански инвентрар,
материали и суровини, находящи се на адрес: гр. София, ул. „****, предприятие за
производство на еърсофт оръжия и муниции (патрони) за периода 27.10.2016 г. - 26.10.2017
г..
В застрахователна полица „Защитено имущество“ № *********, е обективиран
договор, с който „ЗАД АРМЕЕЦ” АД приело да носи риска от увреждане на имущество в
полза на застраховано лице „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД, ЕИК *********,
представляващо движими вещи – машини, съоръжения и оборудване, компютри,
аудиовизуална и офис техника, находящи се на адрес: гр. София, ул. „****, предприятие за
производство на еърсофт оръжия и муниции за периода 01.11.2016 г. - 31.10.2017 г..
Застрахованите лица са свързани такива, управлявани и представлявани от едно и също
физическо лице – В.П., като „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД наело за временно и
възмездно ползване от „КАРИ И КО“ ЕООД склад с площ 420 кв. м. и офис с площ 20 кв. м.,
находящи се в гр. София, ул. ****, които да ползва за офис, инструментален цех и чисто
производство. Ползването на този имот е преотдадено под наем от наемателя „Еърсофт
Системс Присижън Уъркс" ООД на пренаемателя „Еърсофт Системс" ООД.
Съгласно удостоверение № 26/06.11.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Склад за метали III-ти етап“, находящ се в гр. София, ул. „Кремиковско шосе“ № 15,
издадено от Столична община, строежът бил изпълнен в съответствие с издадените
строителни книжа.
В производството не е спорно, че на 24.08.2017 г. в 12.16 часа е подаден сигнал за
пожар, който е ликвидиран от СДПБЗН, в склад на адрес: гр. София, ул. Челопешко шосе №
81 (****), което се установява и от издадено удостоверение, рег. № ОМ-800/01.09.2017 г. от
директор на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Във връзка с произтеклия пожар и въз основа на уведомления за щета, при ищеца „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД са заведени щета № 10017080200087 и № 10017080100219, по всяка от които
било определено за заплащане обезщетение.
Не е спорно, че с платежно нареждане № п11626073/01.03.2018 г. застрахователят
превел в полза на „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД сума в размер на 105765,78
3
лева с посочено основание за плащане: щета № 10017080200087. Съответно с платежно
нареждане № п11626115/12.03.2018 г. от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД в полза на „Еърсофт Системс"
ООД е наредена сумата 188389,03 лева с посочено основание: щета № 10017080100219.
Ищецът отправил регресна покана, изх. № Л-6122/22.08.2018 г. до ответника "ЛАУРИ-
БЪЛГАРИЯ" ООД за репариране на заплатеното по претенции за щети № 10017080200087 и
№ 10017080200087 обезщетение в размер на общо 295084,81 лева, която не се установява да
е получена от адресата.
В производството е прието заключение на съдебна пожаротехническа експертиза, което
настоящият състав преценява критично. Няма спор, че към момента на изготвяне на
заключението увредените от пожара сгР. са ремонтирани, съответно са предоставени за
ползване на различни от ответника и увредените от пожара юридически лица, поР. което
вещото лице е изготвило заключението на база събраните в рамките на досъдебно
производство материали. Ответното "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД към момента на настъпване
на застрахователното събитие е осъществявало търговска дейност по оборудване на МПС с
хладилни инсталации и системи. При извършване на технически операции в тази насока в
наетото от ответника помещение е избухнал пожар в резултат на запалване на
преоборудвано в този момент превозно средство, вероятно при работа с флекс-машина.
Горенето се разпространило поетапно, за което е било необходимо искрите от работата на
режещия инструмент да влязат в контакт с леснозапалима течност. Произтеклият взрив е
настъпил в резултат на възП.яването на резервоара на превозното средство, върху което били
извършвани съответните технически действия.
Вещото лице счита, че не се касае за умишлен палеж, тъй като не били налице данни за
използване на материали за увеличаване огнения импулс при запалването, не било възможно
и самозапалване, нито били налице следи от небрежно боравене с огън (незагасена цигара,
клечка кибрит), тъй като за възникването на пожар от такъв източник следвало да са налице
допълнителни условия (влакнест лесно запалим материал). От техническа гледна точка
вредите на застрахованото имущество се намирали в причинно-следствена връзка с пожара,
като в наетите от застрахованите лица помещения не е имало изградена система за пожарна
безопасност. Такава не е била налице и в помещението, ползвано от ответника "ЛАУРИ-
БЪЛГАРИЯ" ООД.
Пазарната стойност на щетите, нанесени на вещите, предмет на заведената щета №
10017080100219, съгласно съдебно-оценителната експертиза възлиза на сумата 197330 лева,
а по щета № 10017080200087 – на 82390 лева. За придобиването на увредените вещи
(материални активи) били налице записи в счетоводните регистри на застрахованите
търговци, като стойността на придобитите активи е била заплащана с банкови преводи. В
допълнително заключение е прието, че пазарната стойност на металните отпадъци (скрап)
към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата 1011,75 лева.
С оглед възражението за изтекла спрямо исковете погасителна давност е необходимо да
се отбележи, че исковата молба на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е входирана в съда на 09.06.2023 г.,
като при подаването от ръководител на служба „Регистратура“ е изготвен доклад, че
същата била в транспортен плик на „Спиди“ АД, но лицето фактически предало плика не се
легитимирало като служител на този пощенски оператор, съответно в известието за
доставяне е отразен саморъчно изписан баркод 62039408589 и дата на приемане 27.02.2023
г., като използваната бланка на известие за доставяне е образец 243, който се ползва от друг
пощенски оператор – „Български пощи“ ЕАД, а в писмо, изх. № 95-А-7-3/06.03.2024 г. този
4
оператор посочва, че препоръчана пратка с № 62039408589 не е изпратена чрез него. В
съдебно заседание на 14.11.2023 г. ищецът заявява, че пратката, съдържаща исковата молба е
изпратена чрез „Спиди“ АД, съответно в съдебно заседание на 23.04.2024 г. заявява, че не
може да ангажира доказателства за изпращане на пратката чрез този оператор.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно исковете с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Следователно за да възникне
суброгационното право на застрахователя по имуществена застраховка, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: сключен договор
за имуществена застраховка, плащане от застрахователя по реализирал се покрит риск в
рамките на сключеният договор, деликтна отговорност на процесуално легитимирания
ответник – "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД в хипотезата на възложител на работа, при
изпълнението на която е настъпил покритият застрахователен риск.
От събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от
пораждащия съдебно предявените материални права на вземания на ищеца, фактически
състав.
Налице са валидни застрахователни правоотношения между „ЗАД АРМЕЕЦ” АД като
застраховател и „Еърсофт Системс“ ООД, и „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД –
трети за спора лица, елемент от правната сфера, на които е правото на собственост върху
съответните застраховани движими вещи. Последните съгласно заключението на
съдебнооценителната експертиза са били отразени като активи в търговските им книги, а
съгласно чл. 55 ТЗ редовно водените търговски книги са доказателство за отразените в тях
обстоятелства, като твърдения да е нередовно водено счетоводството на тези неучастващи в
производството лица, не са обективирани.
Застрахователят се е съгласил да носи риска от увреждане на застрахованите машини,
съоръжения и оборудване, компютри, аудиовизуална и офис техника, стопански инвентар,
материали и суровини по всяка от застрахователните полици срещу риска пожар, който риск
се е реализирал на 24.08.2017 г. и в резултат са били увредени изцяло или частично обектите
на включените в договорите имуществени права. Ищецът в изпълнение на задължението си
по чл. 405, ал. 1 КЗ обезщетил застрахованото лице „Еърсофт Системс“ ООД, като на
12.03.2018 г. платил застрахователно обезщетение в размер на сумата 188389,03 лева, с което
плащане ищецът – застраховател по застраховка „Защитено имущество” встъпил в правата
на увреденото лице („Еърсофт Системс“ ООД) срещу ответника "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД.
С плащане на сумата 105765,78 лева в полза на „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД,
извършено на 01.03.2018 г. пък настъпила суброгация на платилия застраховател в правата
на „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД срещу правния субект, отговарящ на деликтно
основание за причинената щета до размера на платеното на увредения.
Поставя се въпросът отговоря ли процесуално легитимираният ответник "ЛАУРИ-
БЪЛГАРИЯ" ООД за причинените имуществени вреди, обезщетени от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД,
които са настъпили в резултат на проявлението на пожар, който е започнал в наето от
5
ответника помещение в гр. София, ул. Челопешко шосе № 79 (съгласно заключението на
пожаро-техническата експертиза - № 83), в което негови работници/служители извършвали
технически операции по преоборудване на транспортни средства в хладилни такива.
Последното е вписано като основен предмет на търговска дейност на "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ"
ООД по партидата му в търговския регистър. Увредените вещи са се намирали съседно
помещение, отграничено със стена, която обаче не е била от естество да предотврати
разпространението на пожара, съгласно посоченото в съдебно-пожаротехническата
експертиза.
Пожарът законодателно е приет да представлява общоопасно престъпление и за
предизвикването му умишлено или по непредпазлИ.ст е предвидена наказателна
отговорност – чл. 330 и чл. 331 НК, съответно поведение, което стои в причинна връзка с
пожар, е всякога протИ.правно, тъй като за предприемането му е налице правен запрет.
От обстоятелството, че застраховани движими вещи са погинали в резултат на пожар,
се налага изводът, че лица на които "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД е възложило работа са
предприели поведение, в нарушение на забраната за запалване на чуждо
движимо/недвижимо имущество. Ответникът е юридическо лице, съответно като правна
абстракция не е субект на виновно поведение, затова отговорността му би могла да бъде
ангажирана по реда на чл. 49 или чл. 50 ЗЗД.
В т. 2 от ПП на ВС на РБ № 17-1963 г. е изяснено, че отговорността при непозволено
увреждане по чл. 49 и 50 ЗЗД не бива да се смесва. В тези случаи следва да се има предвид,
че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод
изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред
увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за
тяхното настъпване да е допринесъл самият той (неговото поведение е правомерно), тогава
отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите
на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.
Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от
виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил
работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов
надзор, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
Отговорността на този, който е възложил работата по чл. 49 ЗЗД може да бъде
ангажирана, щом деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на възложената
работа или е по повод на същата.
Под "по повод" възложената работа, следва да се имат предвид действия, с които се
причиняват вреди по време и след осъществяването й, но тези действия не представляват
операции от същността на работата, а такива по подготовка на извършването на възложената
работа, по улесняването на извършването на същата, за запазването резултата от нея, а така
също и действията, с които не се цели пряко изпълнението на възложената работа, но са
пряко свързани с нея.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД винаги предполага виновно поведение на прекия
изпълнител на възложеното – поведението на натоварените от ответника лица по аргумент
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно, докато отговорността по чл. 50 ЗЗД се
обуславя от естеството и свойствата на самата вещ, които причиняват вредите, въпреки
спазването на всички изисквания за безопасната употреба.
6
В случая, вредите няма как да са резултат на свойствата на находящите се в ползваното
от "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД помещение вещи, тъй като те сами по себе си не е установено
да са пожароопасни и въпреки обезопасяването им да са довели до самозапалване
(формиране на тлеещ огън и разрастването му в пожар). Запалването е резултат на
предприетите от служителите на ответника технически действия по опериране с вещите, от
които операции е настъпило запалване. След като резултатът е проявен – избухване на
пожар, то по дефиниция при изпълнението на възложената работа са допуснати нарушения
на нормативни правила. Ако всички правила биха били спазени, но пожар е разразен и за
него не е налице външна причина (напр. мълния или друго случайно събитие), то
отговорност на ответника за вредите, настъпили в патримониума на „Еърсофт Системс
Присижън Уъркс" ООД и „Еърсофт Системс“ ООД пак би възникнала, но в приложение на
чл. 50 ЗЗД.
В този смисъл "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД е страна по възникналото деликтно
правоотношение, без значение дали в качеството му на възложител на работа (чл. 49 ЗЗД)
или като собственик на/упражняващ надзор върху вещите, от свойствата на които е
произтекло събитието (чл. 50 ЗЗД), независимо, че последната хипотеза съдът приема да не е
налице. Освобождаването на "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД от носената обективна отговорност
изисква доказване на външен за настъпването на пожара фактор (случайно събитие,
непреодолима сила, злоумишлени действия на трети лица), а такива доказателства в
производството не са ангажирани.
Причинно-следствената връзка между пожара и претърпените вреди, се установява от
приетото заключение на пожаро-техническата експертиза. Проявилият се риск пожар,
разпространил се и в ползваното от „Еърсофт Системс Присижън Уъркс" ООД и „Еърсофт
Системс" ООД помещение (съседно на помещението, в което пожарът е възникнал),
обективно и неизбежно – поР. високите температури при процеса горене, е довел до
увреждането на намиращите се в него движими вещи, които са били приведени в състояние
на негодност за употребата им по предназначение.
При настъпване на увреждане на имуществено благо (правото на собственост върху
съответните погинали движими вещи), елемент от правната сфера на „Еърсофт Системс
Присижън Уъркс" ООД и „Еърсофт Системс" ООД, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на
увреждащото събитие - 24.08.2017 г.. Повреждането на съответните движими вещи от
въздействието на огън ги прави трайно негодни за употребата им по предназначение и тази
негодност обективно намалява пазарната им стойност. За определяне действителния размер
на вредите в производството е изслушано заключение на вещо лице, което установява, че
пазарната стойност на вредите по щета № 10017080100219 възлиза на сумата 197330 лева, а
по щета № 10017080200087 - на сумата 82390 лева, от която следва да бъдат приспаднати
остатъците от вещите, представляващи скрап на стойност 1011,75 лева. Така увредените
вещи по щета № 10017080200087 са на стойност 81378,25 лева. Тези стойности определят
обема на отговорността на делинквента и до тези размери застрахователят „ЗАД АРМЕЕЦ”
АД е бил правно задължен да извърши плащане по сключените договори за имуществено
застраховане.
Действително, съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
7
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, но тези две
хипотези не са приложими в случая.
Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ установява за действителна стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за
възстановителна, съгласно ал. 2 на същият текст, стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Обезщетението по
всяка от сключените имуществени застраховки обхваща действителната стойност на
причинената вреда, при съобразяване на стойността на останките, които представляват
скрап.
В случая ищецът е обезщетил „Еърсофт Системс" ООД по щета № 10017080100219 с
престиране на сума в размер на 188389,03 лева, която е под пазарната стойност на
причинените на това дружество вреди, затова и застрахователя се суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор до тази сума. По отношение на вредите, претърпени от „Еърсофт
Системс Присижън Уъркс" ООД по щета № 10017080200087 суброгацията е до размера на
пазарната им стойност от 81378,25 лева, като за разликата над тази сума до заплатеното
обезщетение от 105765,78 лева застрахователят не е бил правнозадължен да извърши
плащане и съответно суброгационното му право е в по-малък обем, този, определен от
действително причинените вреди.
В обобщение на изложеното искът за реализиране на отговорността на "ЛАУРИ-
БЪЛГАРИЯ" ООД по отношение на щета № 10017080200087 е основателен до
действителният размер на причинените от пожара вреди - 81378,25 лева и неоснователен за
разликата до предявения размер от 105765,78 лева.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от застрахованите е
недоказано. В производството не са събрани доказателства поведение на служители на
застрахованите лица да стои в причинна връзка със запалването на процесния пожар, нито е
установено, че свойствата и характеристиките на налична в наетите от тях помещения
продукция (еърсофт оръжия и муниции) са част от причината за настъпване на пожара или
съответно са допринесли за обема на щетите.
При извод в правната сфера на ответника "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД да е породено
задължение за репариране на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер
на общо 269767,28 лева, следва да бъде разгледано релевираното при условията на
евентуалност възражение това вземане да е погасено по давност. Възражението е
основателно.
Погасителната давност е фактически състав, който погасява правото на принудително
изпълнение и включва: изтичане на период от време, през който кредиторът бездейства и
позоваване – волеизявление на длъжника, че правото на иск на кредитора е преклудирано.
Предвид нормата на чл. 378, ал. 5 КЗ, която предвижда регресните и суброгационни
искове (…) да се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от
страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на
вредата, то началото на давностния срок е поставено с извършване на плащането на
застрахователно обезщетение по щета № 10017080200087 на 01.03.2018 г., съответно по
щета № 10017080100219 – на 12.03.2018 г..
При отчитане на периода от 5 години следва да се има предвид и обявяването на
8
извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и постановеното с
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците, обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. спиране течението на давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение върху
цялата територия на Република България, първоначално обхваща периода от 13.03.2020 г. до
13.04.2020 г., но срокът му е продължен с решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание
до 13.05.2020 г..
Съгласно параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020
г., поР. което давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на спирането
обхваща 69 дни. Това означава, че погасителната давност по отношение на суброгационното
право по щета № 10017080200087 е изтекла на 09.05.2023 г. (първи присъствен ден след
неприсъствения 08.05.2023 г.), а по отношение на суброгационното право по щета №
10017080100219 - на 22.05.2023 г. (първи присъствен ден след 20.05.2023 г..
Исковата молба е подадена на 09.06.2023 г., когато суброгационните права на ищеца
вече са били погасени по давност и е отпаднала възможността за принудително
осъществяване. Действително, при подаване на исковата молба е направен опит да се
придаде вид, че е подадена по пощата, като е използвана бланка, представляваща известие за
доставяне на „Български пощи“ ЕАД, което е попълнено с напълно произволен баркод,
който обичайно се попълва машинно, при поддържани от ищеца твърдения да е използван
пощенски оператор „Спиди“ АД, но от получилия пратката служител на съда е
удостоверено, че доставилото пратката лице не се е легитимирало като служител на този
куриер. Доказателствената тежест да установи датата на предаване на пратката на пощенски
оператор се носи от ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, на който изрично тази тежест е указана, но
същият не ангажира доказателства за датата на предаване на пратката на пощенски
оператор. По тази причина съдът намира, че исковата молба е подадена в съда на 09.06.2023
г., а към този момент погасителната давност е била изтекла. Няма никакви достоверни данни
за предаване на пратката на посочената в известието за доставяне дата - 27.02.2023 г. и нищо
не обяснява по какви причини същата не е доставена до 09.06.2023 г., т. е. повече от три
месеца е осъществявана доставка между два адреса в централната част на гр. София.
При извод вземанията на ищеца да са погасени по давност се налага отхвърляне на
исковете.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ответника, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира разноски в размер на
21310 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 20400 лева, с включен ДДС,
срещу който размер ищецът основателно възразява да е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК. Ищецът е заплатил в полза на ангажирания от него адвокат възнаграждение от
8919,72 лева, с ДДС.
При преценка основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да
9
установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която
законът задължава да репарира направените от насрещната страна по делото разноски.
Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един)
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед
постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в
което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет минимални размери
на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС
забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба
№ 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането
на легитимна цел. Тази преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-
427/16 и C-428/16 на СЕС беше предоставена на националния съд, докато решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 приема, че предвиждането на минимални размери на
адвокатските възнаграждения представлява нарушение на общностното право, което не
може да бъде оправдано от постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата, с която
тези минимални размери са въведени, не следва да се прилага от националния съд.
Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който страната,
която е направила възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат. С
уговореното (и платеното) от нея тя признава, че на толкова възлиза адвокатският труд по
конкретното дело. По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
не може да уважи над размера, заплатен от самата страна, която е направила възражението -
определение № 374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., определение №
343 от 23.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2016 г., III г. о.
В случая ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 20400 лева,
който е прекомерен – делото има за предмет два осъдителни иска, разгледано е в няколко
съдебни заседания, но поР. забава от страна на вещо лице да изготви заключение, без
някакви определени процесуални усложнения. Ето защо, възражението на „ЗАД АРМЕЕЦ”
АД за прекомерност е основателно до размера от 8920 лева, който определя цената на
положения от собствения му процесуален представител труд (с известно закръгляне). Така
подлежащите на репариране в полза на ответника разноски възлизат на сумата 9830 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от
изпълнителните директори М.П. И. и К.С.В., срещу "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК
*********, със седалище с. Казичене, ул. „Околовръстен път“ № 414, район „Панчарево“,
искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сума над
81378,25 лева до предявения размер от 105765,78 лева, представляваща суброгационно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10017080200087 за вредите от
настъпил на 24.08.2017 г. в гр. София, ул. Чепинско шосе № 81 по вина на служители на
10
ответника пожар като неоснователен, съответно за сумата 81378,25 лева - суброгационно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10017080200087 и за сумата
188389,03 лева – суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 10017080100219 за вредите от същото застрахователно събитие - като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от изпълнителните директори М.П.
И. и К.С.В., да заплати на "ЛАУРИ-БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище с.
Казичене, ул. „Околовръстен път“ № 414, район „Панчарево“, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата 9830 (девет хиляди осемстотин и тридесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11