№ 1432
гр. Велико Търново, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110101079 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България”
ЕООД срещу И. М. И., с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземания за сумата от 700.00 лева – главница по договор за
потребителски кредит № 596978/14.2.2020 г., сключен със „Стик Кредит“ АД,
за сумата от 21.00 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.2.2020 г. до
15.3.2020 г., както и за сумата от 445.65 лева – мораторна лихва за периода от
15.3.2020 г. до 29.1.2025 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 522/2025 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 14.2.2020 г. по реда на ЗПФУР между „Стик
Кредит“ АД и И. М. И. е сключен договор за потребителски кредит, по силата
на който на ответника е предоставена сумата от 700.00 лева, която последният
е следвало да върне на една вноска в срок до 15.3.2020 г. при фиксиран лихвен
процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 48.63 %. Заявява, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, както и че с цесия от
22.3.2024 г. кредиторът „Стик Кредит“ АД е прехвърлил вземанията си по
договора на „АПС Бета България” ЕООД.
Особеният представител на ответника оспорва исковете. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение по договор за кредит, като
заявява, че липсват доказателства за уведомяване за извършената цесия, което
уведомяване да изхожда от цедента. Отрича възможността уведомяването за
извършената цесия да се извърши чрез връчване на препис от исковата молба
и от нейните приложения, доколкото същите се връчват на особен
представител. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно
1
вземанията за лихви.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Също с писмена молба особеният представител на ответника поддържа
становището за неоснователност на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 14.2.2020 г.
между И. М. И. и „Стик - Кредит” АД е сключен договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, по силата
на който на ищеца е отпусната сумата от 700.00 лева, която последният се е
задължил да върне в срок от един месец при лихвен процент от 36.00 % и
годишен процент на разходите в размер от 42.58 %. Общият размер на
дължимото от кредитополучателя плащане е било в размер на 721.00 лева.
От представената разписка за извършено плащане /л. 38/ се установява, че
на 14.2.2020 г. чрез EasyPay на ответника е преведена сумата от 700.00 лева.
Установява се също, че впоследствие вземанията по договора за
потребителски кредит са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.3.2024 г.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, вр. чл.
99 ЗЗД.
Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че между И. М.
И. и „Стик - Кредит” АД е бил сключен договор за потребителски кредит от
разстояние, по силата на който кредиторът „Стик - Кредит” АД е предоставил
на ответника сумата от 700.00 лева, като с получаване на заемната сума е
завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за
ответника да върне същата в срок до 15.3.2020 г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.3.2024 г.
кредиторът „Стик - Кредит” АД е прехвърлил на ищеца „АПС Бета България“
ЕООД свои вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица,
които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от
договора, в което фигурира и договора за кредит от 14.2.2010 г., сключен с И.
М. И..
По делото е представено уведомление до ответника за извършена цесия,
както и пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Действително, с
получаване на уведомлението за цесията от особения представител не може да
се счете, че същото е узнато и от ответника, но тук следва да бъде съобразен
2
чл. 47, ал. 5 ГПК, съгласно който след изтичане на срока за получаване на
съобщението до ответника същото следва да се счита за редовно връчено. Т.е.
за редовно връчено на ответника следва да се счита и приложеното към
исковата молба уведомление за извършената цесия. В тази връзка следва да се
има предвид също, че за защита на длъжника в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е
предвидено задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената
цесия, до който момент последният има право да откаже да плати на всяко
лице, различно от първоначалния кредитор. Липсата на уведомление обаче не
прави цесията недействителна, като длъжникът може да възразява за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е платил на стария
кредитор или на овластено от него лице, каквито твърдения /и доказателства/
не ангажирани.
В случая по делото не са представени доказателства, че за погасяване на
задълженията по договора, поради което следва да се приеме, че ответникът
дължи връщане на предоставената му сума от 700.00 лева, ведно с
уговорената възнаградителна лихва от 21.00 лева.
Предвид срочността на задължението не се дължи покана и ответникът
дължи обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислена по реда на
чл. 162 ГПК, мораторната лихва върху главницата от 700.00 лева за периода от
15.3.2020 г. до 29.1.2025 г. възлиза на 391.10 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност:
В случая изискуемостта на вземанията за главница и възнаградителна
лихва е настъпила на 15.3.2020 г., което ще рече, че погасена по давност е
начислената възнаградителна лихва, тъй като давността за същата е 3-
годишна.
Погасено по давност е и вземането за мораторна лихва за периода,
предхождащ три години от подаване на заявлението, т.е. за периода от
15.3.2020 г. до 11.2.2022 г., което налага преизчисляване на вземането за
мораторна лихва. Така, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва
върху главницата от 700.00 лева за периода от 11.2.2022 г. до 29.1.2025 г.
възлиза на 255.38 лева, за която сума следва да се уважи този иск.
По разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се присъдят
направените от ищеца разноски за производството съразмерно с уважената
част от исковете в общ размер от 368.51 лева.
В тежест на ответника следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, които по съразмерност възлизат на сумата от 61.32 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. М. И., ЕГН ********** дължи на
3
„АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 700.00 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 596978/14.2.2020 г., сключен
със „Стик Кредит“ АД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 11.2.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 255.38 лева –
мораторна лихва за периода от 11.2.2022 г. до 29.1.2025 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 522/2025 г. на Районен съд –
Велико Търново, като отхвърля иска за приемане за установено, че И. М. И.,
ЕГН ********** дължи сумата от 21.00 лева – възнаградителна лихва за
периода от 14.2.2020 г. до 15.3.2020г., както и иска за мораторна лихва за
разликата над 255.38 лева до пълния предявен размер от 445.65 лева, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета България”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 368.51 лева, представляваща направените в
исковото производство разноски, както и сумата от 61.32 лева,
представляваща разноските в производството по ЧГД № 522/2025 г. на
Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4