Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260698 19.11.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви граждански състав
На тридесети
октомври през две хиляди и двадесета година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Моника Яханаджиян
Секретар:
Зинаида Монева,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №10 229 по описа за 2019 година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на И.К.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., уточнена с допълнителна молба от 16.12.2019
г., вх.№57672, против К.С.А., ЕГН **********, адрес ***, за осъждането му да
заплати на ищците сумата от 2147,47 лева, от която 300,00 лева е месечната
наемна цена за м.юни 2019 г., 270,00 лева е неустойката по чл.2.5 от договора,
1020 лева е обезщетението за ползване на собствения им имот без основание в
периода 10.07.2019 г. – 22.10.2019 г., 30,83 лева е мораторната лихва върху
главницата от 1020 лева, 82,39 лева е стойността на дължимата електроенергия,
ведно с лихва за забава и такса за възстановяване на електрозахранването,
102,03 лева е стойността консумираната вода от ВиК – Бургас, 56,45 лева е
стойността на топлоенергията, 100,00 лева са разходите за етажна собственост и
185,77 лева се разходите за възстановяване на кухненския плот, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до
окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на
06.06.2019 г. между страните е бил сключен договор за наем, по силата на който
ищците като собственици на недвижим имот, находящ се в …………………, го отдали за
временно и възмездно ползване от ответника, срещу ежемесечна наемна цена от
300,00 лева. Според твърденията в исковата молба, страните се договорили при
сключване на договора, наред с първата наемна вноска ответникът да заплати и
депозит в същия размер. Според ищците ответникът не заплатил дължимия наем и
депозит, поради което договорът бил прекратен от тях. Ответникът не напуснал
доброволно собственият им имот, а продължил да го ползва до 22.10.2019 г.,
което наложило съдебното му отстраняване от там. В периода на неоснователно
ползване 10.07.2019 г. – 22.10.2019 г. ответникът не заплатил разходите за
консумативи – ток, вода, топлоенергия, нито дължимите суми към етажната
собственост. Същият не положил и дължимата грижа при ползването на имота, което
наложило подмяната на кухненския плот.
В подкрепа на горното като
фактология са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците се
явяват лично и с пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за
уважаването й. Представя писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК няма постъпил
отговор от страна на ответника – редовно уведомен.
В съдебно заседание ответникът
се явява лично, оспорва исковете, ангажира доказателства.
Правното основание на предявените
искове е по чл.232, ал.2, вр.чл.228, чл.230, чл.233, чл.235, вр.чл.236 и чл.79,
ал.1, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено следното:
Между
страните не се спори, че са се намирали в наемно правоотношение, възникнало по
силата на сключен помежду им договор за наем от 06.06.2019 г., по който ищците
имат качеството на наемодатели, а ответникът – на наемател. В този смисъл е и
приетия като доказателство договор, приложен на л.7 от делото, от съдържанието
на който са видни предмета на договора – апартамент №…., находящ се в …………………….,
наемната цена – 300 лева месечно, срока на действие на договора – една година,
считано от 06.06.2019 г., правата и задълженията на страните, както и
основанията за прекратяване на договора. В т.2.5, раздел II
от договора
страните са договорили неустойка в размер на 3 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 30 дни, след който период договорът се счита
прекратен. Към договора е приложен и приемо-предавателен протокол-опис,
подписан и от двете страни, съдържащ данни за състоянието на имота към момента
на предаването му и показанията на водомера.
Ответникът
не оспорва, че ползването на имота му е било предоставено на датата на
подписване на договора – 06.06.2019 г., а от служебно извършената деловодна
справка при РС-Бургас става ясно, че с влязло в законна сила на 09.10.2019 г.
Решение №2430/09.10.2019 г., постановено по гр.д.№5068/2019 г., същият е бил
осъден да освободи и предаде на ищците в настоящето производство, недвижимият
имот, предмет на договора за наем.
Приета
като доказателство по делото е и разписка, неоспорена от ответната страна, от
съдържанието на която се установяват твърдените от ищците факти, че наемът за м.юни,
ведно с депозита, не са били заплатени от ответника при сключване на договора.
Няма данни да са заплатени и към настоящия момент.
Приет
като доказателство по делото е протокол-опис за предаване на жилищен имот от
22.10.2019 г., чието съдържание кореспондира на показанията на свидетеля С.Б.Д.,
които съдът кредитира като обективни и достоверни.
Представени
като доказателства са и фискални бонове, издадени от „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД за консумирана в периода 23.08.-22.09.2019 г. ел.енергия
в наетия обект, такива, издадени от „ВиК” ЕАД за консумирана в същия обект вода
за периода 18.05.2019 г. – 16.10.2019 г. вода, както и от „Топлофикация-Бургас“
ЕАД.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези по чл.228, вр.чл.232, ал.2, чл.233, ал.1,
чл.236, ал.2 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, съгласно които с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят да плати наемната цена и разходите, свързани с
ползването на вещта. Той дължи и обезщетение за
вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те
се дължат на причина, за която той не отговаря. Ако
след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи въпреки
противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение и трябва да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Анотирана
съдебна практика Неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Анализът на
цитираните разпоредби сочи, че с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да
заплати определена цена. Договорът се счита сключен, в момента в който страните
постигнат съгласие относно вещта, която ще се предостави за ползуване и относно
наемната цена. Наемателят е задължен да приеме вещта, да заплаща наемната цена,
да пази и да поддържа вещта и да я върне на наемодателя.
В съответстве
с практиката на ВКС, за уважаването на предявените осъдителни искове е необходимо
установяване на следните кумулативни предпоставки, а именно валидно възникнало между
страните наемно правоотношение и неизпълнение на задълженията на наемателя във
връзка със заплащане на наемната цена, консумативите във връзка с използването
на имота, причинените по време на ползването вреди и задължението за връщане.
В настоящия
казус, с оглед на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по
несъмнен начин се установява както валидно възникналите между страните договорни
наемни отношения, така и неизправността на ответната страна, в качеството й на
наемател. По делото не се установи ответникът да е заплатил дължимия за м.юни
наем, нито консумативите за ток, вода и топлоенергия и разходите по ползване на
вещта за времето до отстраняването му от недвижимия имот по съдебен ред, поради
което и претенциите на ищците в предявените размери от 300 лева – месечна
наемна цена за м.юни 2019 г., 82,39 лева – електроенергия, ведно с лихва за
забава и такса възстановяване на електрозахранването, 102,03 лева – консумирана
вода се явяват основателни и доказани и следва да се уважат като такива, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до
окончателното им изплащане.
По иска за
неустойка, дължим на основание чл.2.5 от договора.
При сключване
на договор за наем, освен срок и наемна цена, страните са договорили още и плащане
на неустойка в размер на 3% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но за не
повече от 30 дни, след изтичането на които договорът се счита за прекратен.
Анализът на
цитираната клауза от договора води до извод, че за да се породи правото на
наемодателите да получат неустойка по чл.2.5 от договора е достатъчно виновно
неизпълнение на задължение от страна на наемодателя, без упражняване правото за
разваляне на договора от страна на наемодателите, които са изпълнили
задължението си да предоставят за ползване наетия недвижим имот. Уговореният в
договора размер на неустойката не накърнява добрите нрави, поради което и
поражда желаното правно действие. Предявеният иск следователно е основателен и
доказан в предявения размер от 270,00 лева, поради което и следва да се уважи
като такъв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска.
Установи се по
делото и това, че наемателят е продължил да ползва наетия имот и след автоматичното
му прекратяване на 07.07.2019 г. до извеждането му от там по съдебен ред на
09.10.2019 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл.236 от ЗЗД дължи
обезщетение, чийто размер, определен при договорената наемна цена от 300 лева
месечно възлиза на сумата от 1020 лева, като на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
същата се дължи ведно с мораторна лихва за забава за периода 10.07.2019 г. -03.12.2019
г. и възлиза на сумата от 30,83 лева.
Установи
се по делото, че апартаментът е бил предаден на ответника в състояние, годен за
експлоатация, докато след изнасянето на ответника от там, същият не е отговарял
на състоянието, в което е бил предаден – кухненският плот бил изцяло изгнил,
което наложило подмяната му, във връзка с която са извършени от ищците разходи
в общ размер на 185,77 лева, които подлежат на възстановяване от страна на
ответника.
Що се отнася
до претенцията на ищците за дължимите към етажната собственост разходи, ответникът не оспорва, че не ги е заплатил, но
чрез показанията на свидетелката О.В., с която същият съжителства на семейни
начала и които съдът кредитира като достоверни, установява, че при договарянето
на наемното правоотношение ищците са го освободили от заплащането им, поради
което и претенцията следва да се отхвърли като неоснователна, ведно със
законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
в полза на ищците следва се присъдят направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на И.К.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.К.К., сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща месечната
наемна цена за м.юни 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска на 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на И.К.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.К.К., сумата 270,00 лева (двеста и седемдесет лева), представляваща
неустойката по чл.2.5 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска на 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
К.С.А., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на И.К.К., ЕГН ********** и С.И.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., сумата 1020 лева (хиляда и
двадесет лева), представляваща обезщетението за ползване на собствения им имот
без основание в периода 10.07.2019 г. – 22.10.2019 г., както и сумата от 30,83
лева (тридесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата от 1020 лева за периода 10.07.2019 г. – 03.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на
05.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на И.К.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.К.К., сумата 240,87 лева, от която 82,39 лева (осемдесет и два лева и
тридесет и девет стотинки) е стойността на дължимата електроенергия, ведно с
лихва за забава и такса за възстановяване на електрозахранването, сумата от 102,03
лева (сто и два лева и три стотинки) е стойността консумираната вода, сумата от
56,45 лева (петдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки) е стойността на
топлоенергията, разходвани при ползването на наетия имот, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска на 05.12.2019 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на И.К.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.К.К., сумата 185,77 лева (сто осемдесет и пет лева и седемдесет и
седем стотинки), представляваща обезщетение за вредите, причинени през време на
ползуването от вещта - разходи за възстановяване на кухненския плот, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 05.12.2019 г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.К.К., ЕГН **********
и С.И.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., за осъждане на К.С.А.,
ЕГН **********, адрес ***, да им заплати сумата от 100,00 лева (сто лева),
представляваща разходи към етажната собственост, ведно със законната лихва
върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
К.С.А., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на И.К.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв.К.К., сумата от 667,40 лева (шестстотин шестдесет и
седем лева и четиридесет стотинки), представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ п /
Вярно с оригинала
Ж. С.