М о т и в и към присъда № 48 от
20 ноември 2013 година,постановена по н.ч.х.дело № 435 по описа за 2013 година на Районен съд
Велинград:
С частна тъжба К.Г.З. ***,с ЕГН ********** е повдигнала и
поддържа обвинение против И.Х.М. – родена на *** ***, живуща ***/ ул.*** № 20, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование ,безработна , с ЕГН **********,
за това, че:
- на 18.08.2013 година във Велинград, ул.*** № 97, й е причинила разстройство на здравето , извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, оток и хематом около
двете очи ,охлузване на лицето ,оток и хематом и охлузване на двете
предмишници - престъпление по чл.
130,ал.1 от НК ;
- на
18.08.2013 година е влязла в чуждо жилище ,находящо се в град Велинград, ул.***
№ 97 – нейна собственост, като е употребила за това сила ,заплашване ,хитрост
,ловкост, като - престъпление по чл.170,ал.1 от НК;
- с тъжбата е
предявен граждански иск за сумата 5000 лева – претърпени неимуществени вреди ,ведно
с разноски по водене на делото.
Подсъдимата не се признава за виновна
,като твърди че изложените в тъжбата обстоятелства не отговарят на истината и
че на инкриминираната дата е отивала към избата,била е пресрещната от
тъжителката,която се нахвърлила към нея с думите „Ти още ли си тук”,хванала я
за косата и я ударила по устата,разкървавила я и тя я бутнала назад – с двете
ръце над гърдите,тъжителката паднала назад,започнала да се драска по лицето и й
заявила,че ще си изкара медицинско свидетелство.
От
събраните по делото доказателства,обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата И.М. живее на съпружески начала със сина на
тъжителката в първия редовен етаж от жилищна сграда,находяща се във
Велинград,ул.***№ 97. В същата жилищна сграда – в приземния етаж, живее тъжителката. В обясненията си подсъдимата
твърди,че тя и лицето,с което живее, ползват изба и баня в приземния етаж.
На 18.08.2013 година тъжителката К.З. и подсъдимата И.М. се
срещнали в приземния етаж на жилищната сграда,скарали се,като последвало
сдърпване,по време на което подсъдимата М.
стискала за ръцете тъжителката,започнала
да я драска и й нанесла удари по лицето,вследствие
на което З. паднала на земята. След това подсъдимата избягала,а тъжителката се
обадила на тел.112,като пръв на място пристигнал екип на „ЦСМП”Велинград,а след тях автопартул на
РУП Велинград в състав свид. К. и С.. От показанията на свид. К. е видно,че при
пристигането им възрастната жена – тъжителката,вече е била прегледана от екипа
на „Бърза помощ”,тя им обяснила ,че са се скарали,сдърпали с кандидат – снахата
– подсъдимата,като се оплаквала че е бита от нея, показала им ръцете си и
обяснила,че е стискана и видял че има червено по ръцете.Пред този свидетел
подсъдимата също обяснила,че са се спречкали с тъжителката но не е съобщила за
конкретно нараняване. Свид. С. също твърди,че при пристигането им възрастната
жена – тъжителката,била силно разстроена и им обяснила,че снахата –
подсъдимата,е влязла в саморазправа с нея и я одраскала по лицето,видял е
зачервяване по лицето й и леко охлузване по бузите ,като младата жена –
подсъдимата,също е казала,че е ударена от тъжителката по лицето,като не е имала
видими белези и не се е оплакала от конкретно нараняване и не е забелязал кръв
по устата й.
По делото е представено Медицинско свидетелство за пред съда изх.№ 104/19.08.2013 година,издадено от д-р П.Г.
,на името на К.Г.З.,в което се сочи анамнеза – на
18.08.2013 година към 14.00 часа е била бита от снаха си; получила удари по
главата ,лицето и тялото и обективна
находка – виждат се синини по лицето и мишници,с оток по / не се чете/,като
е отбелязано заключение - контузия на главата;контузия и оток и хематом
около двете очи и одрасквания по лицето;контузия и оток и хематом на двете
мишници.
По делото е представено Медицинско свидетелство за пред съда изх.№ 889/09.10.2013 година,издадено от д-р С.Г.
,на името на И.Х.М.,в което се сочи анамнеза – И.М.
съобщава,че на 18.08.2013 година около
13.00 часа е нанесен побой с юмруци от позната жена;бил счупен трети зъб
горе вляво до нивото на венеца,след което потърсила стоматологична помощ и
корена бил изваден и обективна находка
–на 09.10.2013 година И.М. е прегледана и е установена липсата на трети горен
зъб вляво,раната е добре оздравяла,в момента няма следи от насилие,като е
отбелязано заключение : Дигноза –
липсващ трети зъб горе вляво.
От извършената
съдебно-медицинска експертиза видно,че травматичните увреждания,описани в Медицинско
удостоверение за пред съда № 104 от 19.08.2013 година са причинили на
пострадалата З. болки и страдания за около 3-6 дни от датата на травмата,като са причинени по механизма на действие на твърд
,тъп или тъпоръбест предмет ;
кръвонасяданията и травматичните отоци са причинени чрез удар /удари/ с или
върху такъв и добре отговарят да са
получени при нанасяне на удар/удари/ по лицето и стискане с ръце по
горните крайници към инкриминираната дата; охлузванията /одраскванията/ по
лицето могат да се получат от действието на нокти/тъпоръбести предмети / чрез
драскане /тангенциално действие= странично действие /,като по време на нанасяне
на травмата пострадалата и нападателката са били прави,обърнати лице в лице
една към друга. Освен това в съдебно-медицинска експертиза се сочи ,че в Медицинско удостоверение за
пред съда № 889 от 09.10.2013 година е описано липсващ трети горен зъб
вляво,като не е представена от подсъдимата медицинска документация за
стоматологичната манипулация и оперативното отстраняване на корена на трети
горен ляв зъб,което би дало категоричен отговор на въпроса дали тази травма е
причинена на инкриминираната дата; данните отразени в удостоверението са близо
два месеца след инцидента,като посочения зъб може да е отпаднал,както
преди,така и след инкриминираната дата. Вещото лице сочи в заключението си,че
при прегледа д-р Гаров не е посочил състоянието на съседните зъби с липсващия
зъб,поради което въпреки възрастта на подсъдимата е възможно тя да страда от заболявания на
зъбите,които да одведат до отпадане на въпросния зъб; към 18.08.2013 година не
е известно какво е било състоянието на трети горен ляв зъб;при счупване на този
зъб се изисква значителна сила при нанасяне на удара т.е това би довело до
травмиране и на съседните зъби ,като при всички случаи на счупване на зъба ще
има травматино увреждане на вътрешната част на устната /лигавицата/ - протичане
на кръв.При счупване на трети горен ляв зъб е налице избиване на зъби,без които се
затруднява дъвченето във фазата на отхапване и говоренето. В ОСЗ вещото лице изясни,че
всички травматични увреждания на тъжителката не могат да бъдат причинени от
падане – те са на различни плоскости,ако има падане върху терена,за да се
получат хематоми по очите,би трябвало да има и травма в областта на носа,ако
има падане назад – не биха се получили хематомите в областта на очите;не може
да се получи кръвонасядане и по двете мишници при падане;не е възможно при бутане
да са получени нараняванията;не са констатирани увреждания в областта на
гърдите,така както твърди подсъдимата че е бутнала тъжителката ,а ако главата е
ударена отзад,не е възможно да се получат хематоми по очите.Във връзка с
представеното медицинско свидетелство от подсъдимата вещото лице твърди,че то е
издадено късно и за това не може да се
установи момента на причиняване на травмата,като при удар не би могло да се
засегне само този зъб и е възможно да има външни белези- оток по горната
устна,разскъсно-контузна рана с кървене,като това е придружено с болка.
За да приеме описаната до тук фактическа обстановка съдът дава вяра на показанията на свид.К. и С.
,тъй като същите са непротиворечиви и
правдоподобни и се подкрепят от писмените доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
Съдът не дава вяра
на обясненията на подсъдимата - че на инкриминираната дата е била нападната
от тъжителката,която й нанесла силен удар в областта на устата и я разкървавила,тя я бутнала с две ръце в
областта над гърдите,тъжителката паднала,като си ударила главата в стената,след
което се качила на горния етаж тъй като:
- касае се за защитна позиция,която не
е подкрепена от останалите доказателства по делото;
- са в противоречие с показанията на разпитаните
свидетели К. и С. ,като съображенията на
съда защо дава вяра на същите са посочени по-горе. Нещо повече – и двамата
свидетели описват наранявания,които им показала тъжителката,но нито един от тях
не е забелязал нараняване в областта на лицето,респ. кървене от устата,на
подсъдимата,като тя не им е съобщила и за нанесено й такова;
- са в противоречие с писмените доказателства и със
съдебно –медицинската експертиза,относно начина на
причиняване на уврежданията ,както и заключението на вещото лице-съдебен лекар
- че нараняванията на тъжителката не
могат да бъдат причинени с един удар и така както описва подсъдимата. Нещо
повече – вещото лице подробно коментира представеното от подсъдимата Медицинско
удостоверение за пред съда и че липсващия трети горен зъб вляво на подс. М. не
може с категоричност да се свърже с инкриминирания инцидент,като той може да е
счупен или отпаднал,както преди,така и след инкриминираната дата.
Подсъдимата
И.Х.М. не е осъждана.
С
оглед на горното е видно,че
И.Х.М.
*** от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъпление по чл. 130,ал.1 от НК :
- на
18.08.2013 година във Велинград, ул.***
№ 97 е причинила разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК - лека телесна повреда на К.Г.З. ***, ЕГН **********, изразяваща се в
контузия на главата, оток и хематом около двете очи ,охлузване на лицето ,оток
и хематом и охлузване на двете предмишници.
Посоченото до тук се установява от свидетелските показания,писмени
доказателства и съдебно-медицинската експертиза.Защо съдът дава вяра на
свидетелите и не дава вяра на
обясненията на подсъдимата –
съображенията на съда са изложени във фактическата обстановка.Към тези
съображения следва да се добави,че съдът обсъди писмените и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и направи извода,че на
инкриминираната дата подсъдимата е нанесла удари на тъжителката и й е причинил посочените наранявания,които съставляват
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда.Този извод следва от установената обстановка,при която е
възникнала,протекла и прекратена разправията
тъжителката и подсъдимата .
- деянието е извършено при п р я к
у м и с ъ л , тъй като подсъдимата
е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и е искала това.Този извод следва от начина на
осъществяване на деянието.
За посоченото умишлено престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 130,ал.1 от НК,
се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две година или пробация; деецът не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК; с престъплението не са причинени имуществени вреди. Следователно И.Х.М. *** следва да бъде
призната
за в и н о в н а за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 от НК;да бъде
о с
в о б о д е н а
о т н а к а з а т е л н а о т г о в о р н о с т по този
текст на НК и й се
н а л о ж и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ на основание чл. 78а
от НК - г л о б а
в размер на 1000
лева. При определяне на размера на наказанието, съдът се съобрази с тежестта на
извършеното престъпление,обусловена от възрастта
на пострадалата и броя на причинените й наранявания;смекчаващите
обстоятелства: чисто съдебно минало;
липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и с материалното положение и имотно
състояние на подсъдимата.
Така определеното наказание - глоба
в минималния размер на санкцията, е в
състояние да осъществи целите на наказанието.
И.Х.М. *** ,следва
да бъде призната за НЕВИНОВНА в това, че на 18.08.2013
година е влязла в чуждо жилище ,находящо се в град Велинград, ул.*** № 97 –
собственост на К.Г.З. *** , ЕГН **********,
като е употребила за това сила,заплашване ,хитрост ,ловкост, като бъде оправдана по обвинението за престъпление
по чл.170,ал.1 от НК.От събраните по делото
доказателства се установи,че подсъдимата живее на съпружески начала със сина на
тъжителката в първия етаж от жилищна сграда във Велинград,ул.*** № 97,като на
инкриминираната дата – 18.08.2013 година е влязла в приземния етаж с оглед
ползвано от тях избено помещение и че при това влизане се срещнала с
тъжителката т.е липсват каквито и да било доказателства,че за влизане в
приземния етаж М. е употребила сила,заплашване ,хитрост ,ловкост.Нещо повече –
твърдения в тази насока не са изложени и в тъжбата. Посоченото от
тъжителката,че при почукване на вратата
е помислила,че е съседката й М.Д. и за това е отворила,не може да бъде
квалифицирано като сила,заплашване ,хитрост или ловкост.
Подсъдимата И.Х.М. ***,
живуща ***/ *** № 20, с ЕГН **********, следва да бъде осъдена да заплати на К.Г.З. ***, ЕГН **********,
сумата 1300 лева / хиляда и триста лева/ представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130 , ал.1 от НК , ведно със законната лихва считано от 18.08.2013 година до окончателното
изплащане на сумата и разноски по делото
в размер на 200 лева /двеста лева/ , като предявения иск за разликата до 5000
лева отхвърля като
неоснователен. Касае се за иск за непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно и виновно другиму. В
настоящия процес се установи ,че
подсъдимата М. е осъществил състава на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, т.е. че е причинил лека телесна повреда на частната тъжителка З. – разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК изразяваща
се в контузия на главата, оток и хематом около двете очи,охлузване на лицето
,оток и хематом и охлузване на двете предмишници. Поради това, съдът приема ,че е налице от нейна страна противоправно и виновно поведение,
вследствие на което пострадалата З. е
претърпял болки и страдания, за които следва да
бъде обезщетена. Размера на неимуществените
вреди съгл. чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен по справедливост т.е за
сумата 1300 лева. За да определи този размер на вредите съдът се съобрази с
характера на причинените увреждания,период на лечение и липсата на отражение върху здравословното
състояние за в бъдеще,интензитета на тези болки и страдания,кратката им
продължителност . Претендираната сума от
5000 лева е значително завишена – не е съобразена с посочените по-горе
обстоятелства,поради което предявения иск за разликата от 1300 до 5000 лева
следва да бъде отхвърлен ,като неоснователен.Подсъдимата следва да заплати на тъжителката
и разноски по делото - 200 лева.
Подсъдимата И.Х.М., с посочена по-горе самоличност,следва да заплати - на Държавата – такса 52 лева /петдесет и два лева/ , плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист;
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :