№ 39845
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110113196 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 81931/07.03.2025г. на Е. И. К.
срещу „******, с която са предявени обективно съединени следните установителни искове:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.
11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за
потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023 г. поради противоречие със закона,
под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК -
поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД
- поради противоречие с добрите нрави;
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4.2 от договора за потребителски кредит
№ 567571 от 19.05.2023 г., вр. чл. 4.2 от приложение № 1 към договора, установяваща
задължение за заплащане на неустойка в размер на 6433.44 лева, под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност
на клаузата от договора за потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023 г.,
установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 38,62% -
поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023г., въз основа на който на ищеца била
предоставена в заем сума в общ размер от 4000 лева, със задължение да я върне на 24
погасителни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 38.62% и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер от 49.00%. В договора и приложение № 1 към него
било посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което
да отговаря на определени от кредитора условия, като при неизпълнението на задължението
за предоставяне на обезпечение, съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и
задължение да заплати неустойка за неизпълнение в размер на 6433.44 лева. Общата сума по
договора била в размер на 12336.03 лв., като същата включвала 4000 лв.- главница, лихва и
5671.65 лв. - неустойка. Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на
потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от
съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР.
В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и
1
които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в същия липсвал срок на договора и
ясна методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му, като при
неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. Уговорената
възнаградителна лихва от 38.62% противоречала на добрите нрави, което водело до
недействителност на целия договор. Поддържа, че неизпълнението на задължението на
заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на
неустойка, като клаузата за неустойка по чл. 4.2 от договора е нищожна, както и била
уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „******.
Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
567571 от 19.05.2023г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 4000 лв.
Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е
предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при
кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Изразява
становище, че няма въведено законодателно изискване относно размера на възнаградителна
лихва, няма въведено ограничение на максималният размер и нейният размер може да бъде
и по - голям от трикратния размер на законната лихва. По същество оспорва процесният
договор за заем да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че неустойката е
уговорена в съответствие с функциите й да репарира причинените от неизпълнение в срок
вреди, както и с неустойката се цели да се реализира точното изпълнение на задължения по
договора. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 4000 лв., представляваща незаплатена
главница по процесния договор за потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск в съда до окончателното
изплащане на вземането.
В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между
страните договор за потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023г. е предоставил на
ответника по иска в заем сума в размер от 4000 лв., по който ответникът поел задължение да
върне същия в срок до 19.05.2025г., ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да върне получената сума, като
непогасени са задължения за главница в размер от 4000 лв, които претендира. С насрещната
исковата молба ищецът е заявил, че упражнява правото си да обяви процесния договор за
кредит за предсрочно изискуем. При изложените твърдения претендира незаплатеното
задължение за главница по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от
предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
Към насрещната искова молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по доводи,
аналогични на тези, изложени в първоначалната искова молба. Сочи, че клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 38,65% противоречи на добрите нрави, което водело до
2
нищожност на целия договор. Освен това, размерът на ГПР не бил посочен коректно,
доколкото не били посочени разходите, които са взети предвид, като при неговото
изчисляване не е взета предвид и неустойката за непредставяне на обезпечение. Посочено е
в отговора на исковата молба, че ответникът е извършил плащания по процесния договор за
потребителски кредит. Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК - за прогласяване за
нищожен на целия договор за потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023 г. поради
противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19,
ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1.
пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
Предявен е евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД,
вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4.2 от договора за
потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023 г., вр. чл. 4.2 от приложение № 1 към
договора, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 6433.44 лева,
под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави.
Предявен е евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
за прогласяване нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит № 567571 от
19.05.2023 г., установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на
38,62% - поради противоречие с добрите нрави.
Предявени е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023 г. с
твърдяното в исковата молба съдържание и в който се съдържа клауза, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 6433.44 лева; 2) че ищецът е усвоил изцяло
главницата по договора за кредит в размер от 4000 лева.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи,
предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и
ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи,
съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са
неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за
кредитодателя.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит № 567571 от 19.05.2023 г. с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на
оспорените клаузи, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
3
съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е
налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
По насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, в
доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже пълно и главно по делото
наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски
кредит № 567571 от 19.05.2023 г., че е получил съгласието на ответника за сключване на
договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е
предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането.
При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи
погасяване на вземанията.
С оглед възраженията на ответника в отговора на насрещния иск - в тежест на
насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на действителния
ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, отговора на
исковата молба и насрещния иск писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Следва служебно да се допусне изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице да отговори на следните въпроси: 1) Какви разходи са взети предвид при
изчисляване на посочения в процесния договор ГПР от 49,00%; 2) Какъв би бил размерът на
ГПР, ако в него се включи и възнаграждението за непредставяне на обезпечение; 3)
Извършвани ли си плащания по процесния договор за кредит, кога, в какъв размер и какви
вземания са били погасявани с тези плащания.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.10.2025 г. от 11,25 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба,
отговора на исковата молба и насрещния иск писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
4
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в настоящото определение, като
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим поравно от ищеца и ответника (по 150
лева от всеки), в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при невнасяне на депозит в срок и в указания
размер, както и при непредставяне на доказателства за това в същия срок, съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.И., която да бъде призована за съдебното заседание и
уведомена за поставените задачи след внасянето на определения от съда депозит, като в
призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една
седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца по
насрещния иск се изпрати и препис от отговора на насрещния иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5