№ 590
гр. Варна, 06.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500454 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОП –
Търговище срещу решение № 93/25.09.2023г. на ОС – Търговище,
постановено по гр.д. № 112/2023г. в частта, в която на основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ ПРБ е осъдена да заплати на Е. Ф. О., ЕГН ********** сумата от
9 000 лева, представляваща претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на проведено наказателно производство и повдигнати обвинения за
извършено престъпление по чл.235, ал.3, т.2, вр. Ал., вр. Чл.20, ал.2 НК,
което е било прекратено поради недоказаност, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.02.2022г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на така обжалваното решение, основани на доводи за
неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът
неправилно е приел за доказани твърдяните от ищеца неимуществени вреди,
както и че същите са в причинна връзка с воденото наказателно
производство. В тази връзка се сочи, че от доказателствата по делото се
установява, че наказателното производство в отделните си фази е протекло в
разумен срок, без необосновано забавяне при провеждане на процесуално-
следствените действия. Производството не се е развило по същество в
съдебна фаза, а е било прекратявано при провеждане на разпоредителни
заседания. От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът
сам по свое желание е напуснал работата като шофьор, като не се установява
и да е имал предложение да постъпи на работа в чужбина, което да не се е
осъществило поради воденото наказателно производство. Твърди се, че
определеният от съда размер на обезщетението, ако такова се дължи е
1
завишен и не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърляне на
предявения иск, евентуално присъждане на справедливо обезщетение в по-
нисък размер.
В срока по чл.267 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
ищецът Е. Ф. О., който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Така докладваната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и
отговаря на изискванията за редовност. Същата следва да бъде насрочена за
разглеждане в о.з.с.
Искания по доказателствата страните не са направили.
Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по
правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13 .12.2023г. от 9:45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2