О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
11.10.2022
г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
11.10. |
Година |
2022 г. |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
418 |
По
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба от пълномощник на М.К.Д. от ***, с ЕГН **********, против Разпореждане
№ 2113-08-1276#3/09.09.2022 г.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което
на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по
заявление с вх. № 2113-08-1276/29.07.2022 г. на М.К.Д. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Счита
разпореждането за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Излага
съображения, че изводите и констатациите на административния орган се явявали
необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона,
вследствие на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на административното
производство, довели до необосновани материалноправни изводи.
Твърди,
че Разпореждане № Ц2113-08-2032#7/19.02.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
– Кърджали, с което му било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право
на пенсия не бил разрешен със сила на присъдено нещо. В
този смисъл сочи, че правото му подаде ново заявление за отпускане на пенсия не
било преклудирано.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане, след
което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-1276/29.07.2022
г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез
пълномощника юрисконсулт З. Б. депозира становище по жалбата, в което излага
подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на оспореното
разпореждане. Релевира доводи, че с влязлото в сила Разпореждане
№ Ц2113-08-2032#7/19.02.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
– Кърджали е бил постановен отказ за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал.
3 от КСО на М.К.Д., поради липса на нормативно изискуемия действителен
осигурителен стаж от 15 г. Предвид това и след като с процесното
заявление жалбоподателят отново бил поискал отпускане на пенсия за ОСВ като към
заявлението не е бил представил други документи за осигурителен стаж, то това
не обуславяло задължението за органа да се произнесе по същество на искането за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитира практика на ВАС по
аналогични казуси. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
04.12.2020 г. М.К.Д., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление
за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. №
Ц2113-08-2032/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към заявлението са приложени и документи, удостоверяващи както
придобития от жалбоподателя осигурителен стаж, така и осъществената спрямо него
незаконна репресия.
С
Разпореждане № Ц2113-08-2032#7/19.02.2021
г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на М.К.Д. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен
осигурителен стаж, както следва: 00 г. 00 м. 00 дни – I категория; 01 г. 11 м. 24 дни – II категория; 13 г. 07 м. 02 дни – III категория. Приет е за установен действителен
осигурителен стаж от 13 г. 06 м. 26 дни. В административния акт са изложени
мотиви, че лицата, които за 2020 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл.
68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършена възраст 66 години и 6 месеца за мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че
жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата
пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането е връчено на адресата на 05.03.2021
г. и няма данни същото да е оспорвано по административен ред.
На
29.07.2022 г. М.К.Д. отново е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали заявление с вх. № 2113-08-1276/29.07.2022
г.
С
оспореното Разпореждане № 2113-08-1276#3/09.09.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено
производството по заявление вх. № 2113-08-1276/29.07.2022 г. на М.К.Д. С
цитирания акт, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по същество
на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В акта са
изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № Ц2113-08-2032#7/19.02.2021 г. на жалбоподателя било отказано
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО, поради това, че същия нямал 15 години действителен стаж. Посочено
е, че при депозиране на новото заявление за отпускане на пенсия (вх. № 2113-08-1276/09.09.2022
г.), лицето не е представило нови доказателства за придобит осигурителен,
както и че липсвали данни за положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния
орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение на горецитираното
заявление за отпускане на пенсия е налице влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет и между същите страни по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Разпореждане
№ 2113-08-1276#3/09.09.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е
връчено упълномощено лице на 16.09.2022 г. Жалбата срещу административния акт е
подадена до съда чрез административния орган на 23.09.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО.
Разпореждането
е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентен по място, материя и степен орган,
съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Разпореждането е издадено в изискуемата
писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени
фактическите и правни основания за издаването му, но разгледано по същество
същото е неправилно.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Съгласно
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от
разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се
отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез
депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според
която правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № Ц2113-08-2032#7/19.02.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ -
Кърджали е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не
се признати права, а напротив отказани са такива, поради което
административното правоотношението по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново заявление
за отпускане на пенсия не е преклудирано. Разпореждането
не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на
пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и всяко лице, което твърди, че
е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила
разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи
издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права
на заявителя.
В
релевантното Разпореждане № Ц2113-08-2032#7/19.02.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което
е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се
въведени конкретни съображения кои периоди се зачитат за осигурителен стаж на
лицето и на какво основание, както и на какви приложени към заявлението му
писмени доказателства, се позовава издателят му. Липсата на мотиви на влязлото
в сила разпореждане в тази насока, възпрепятства административният орган
законосъобразно да провери предпоставките за допустимостта на второто искане и
не обоснова приложимостта на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
С
други думи, според настоящия състав, влязлото
в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, за
ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС
по а.д. № 6258/2020 г., Определение № 9685/28.09.2021 г. на ВАС по а.д. №
8935/2021 г., Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по а.д. № 10563/2021
г., VI о., Определение № 5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о., Определение №
8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д. № 8317/2022 г., VI о. и др. Следва да се отбележи, че в цитираните от
пълномощника на директора на ТП на НОИ – Кърджали решения на ВАС, VI о., действително е налице произнасяне в обратния
смисъл, но съдебната практика в тази насока не е константна и непротиворечива,
като освен цитираните по-горе определения, вкл. Определение № 5683/10.06.2022
г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о. и Определение
№ 8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д. № 8317/2022 г., VI о., то наличието или не на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
се преценява за всеки един конкретен случай.
Във
връзка с горното, съдът не споделя изводите на административния орган в
оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото на 29.07.2022 г.
заявление за отпускане на пенсия, не са налице нови факти и обстоятелства за
правото на пенсия спрямо предходното такова. Видно от съдържащи се в
административната преписка по депозираните заявления за отпускане на пенсия, от
предпоследното искане за отпускане на пенсия (04.12.2020 г.) до последно такова
(29.07.2022 г.), са изтекли 19 месеца, т.е. по отношение на заявителя на пенсия
е налице ново обстоятелство, свързано с навършената от него възраст. Доколкото,
от една страна, последната е съществен елемент от фактическия състав за
възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, са
налице и различни материалноправни предпоставки за
правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО през 2020 и 2022 г., то при всички
случаи са налице нови обстоятелства, по които административния орган следва да
извърши преценка относно правото на пенсия. Наличието на нови данни, свързани с
възрастта на заявителя и липсата на конкретни мотиви в предходното
разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия, налагат
административния орган да извърши по същество преценка за правото на пенсия,
респ. да се произнесе с разпореждане, което признава или отрича заявената
пенсия, което не е сторено в случая. В този смисъл, съдът намира за необходимо
да отбележи, че в Разпореждане № Ц2113-08-2032#7/19.02.2021 г. липсват каквито и да са доводи, защо
не е зачетен на заявителя за действителен осигурителен стаж периодът на наборна
военна служба, които период дори не е конкретизиран в посочения административен
акт, т.е. липсва произнасяне относно това кой е периодът на наборна военна
служба на жалбоподателя и защо същият не е зачетен за действителен осигурителен
стаж.
Предвид
горното, административния орган е следвало да извърши по същество преценка за
правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе
по правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за отпускане на пенсия от 29.07.2022
г. на М.К.Д. неправилно е прието от органа за недопустимо по смисъла на чл. 27,
ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по същество, респ. по релевантното
заявление не е издадено разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с
което се признава или се отрича претендираното със
заявлението право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна процесуална
пречка за ново упражняване на правото на пенсия, а именно наличието на влязъл в
сила административен акт със същите предмет и страни, административния орган е
постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да разгледа по същество
заявлението от 29.07.2022 г. и е прекратил производството.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния
орган, с които е прието, че е налице влязъл в сила административен акт в
хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и е постановен отказ да разгледа по
същество, като недопустимо, подаденото от М.К.Д. от *** заявление за отпускане
на пенсия от 29.07.2022 г., са незаконосъобразни, респ. противоречащи на
материалния закон.
С
оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-1276#3/09.09.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено производството по Заявление вх. № 2113-08-1276/29.07.2022
г. на М.К.Д., респ. отказано е разглеждането по същество на депозираното
заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено като незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-1276/29.07.2022
г., подадено от М.К.Д. от ***.
При
този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за
присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на М.К.Д.
следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 350 лв., произтичащи
от заплатено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие
от 23.09.2022 г. В тази връзка следва
да се отбележи, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е
размер на 500 лв., което е над минималния размер, предвиден в нормата на чл. 8,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на
адвокатските възнаграждения, поради което с оглед надлежно релевираното
възражение за прекомерност от страна на пълномощника на ответника, въведено в
депозираното писмено становище, както и с оглед ниската фактическа и правна
стойност на делото, то в полза на Д. следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер от 350 лв.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-1276#3/09.09.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено образуваното производството по Заявление вх. № 2113-08-1276/29.07.2022
г. на М.К.Д. от ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. №
2113-08-1276/29.07.2022 г., подадено от М.К.Д. от ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да
заплати на М.К.Д. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***,
деловодни разноски в размер на 350 лв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство.
Председател: