РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. гр. Хасково, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20255640****393 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Т. М. М., чрез
пълномощника адв. Д. М., против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, с която са предявени следните субективно съединени искове:
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД за сумата от **** лева, представляваща недължимо
платена договорна лихва по договор за потребителски кредит №*****/****г.,
ведно със законната лихва от ****г. до окончателното плащане на сумата;
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД за сумата от **** лева, представляваща недължимо платено
възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от
****г., ведно със законната лихва от ****г. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с
ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, възникнало на основание договор за
потребителски кредит № *****/****г., на основание на който, ответникът
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на ищеца заемна сума в размер на ****
лв. Твърди съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит ищецът да
се е задължил да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обезпечаване на сключения договор за
потребителски кредит. На ****г. ищецът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който следвало да
1
заплати сумата от **** лева. Ищецът е заплатил по договора за потребителски
кредит сумата в размер на **** лева за лихва, а по договор за предоставяне на
поръчителство - сумата в размер на **** лева. Твърди ответниците да са
издали удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, че
договорите са приключили и сумите са изплатени. Развива съображения
процесният договор за потребителски кредит да е нищожен на осн. чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди в договора за
потребителски кредит да не са посочени условията за прилагане на ГЛП, да
липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок
за кредита, или е променлив; нито в договора, нито в погасителния план да
има отбелязване на общия размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Сочи
процесният договор за кредит да не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1,
т.10 ЗПК – в договора за потребителски кредит да е посочена само абсолютна
стойност на ГПР като липсвало ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/ и не е ясно как е формиран
размерът на ГПР. Твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
действителния ГПР да надхвърлял предвидения максимален размер по закон,
т.к. сумата, която се претендирала чрез договора за предоставяне на
поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП като при включване на
възнаграждението за поръчителство/гаранция към ГПР и ГЛП действителният
такъв би нараснал двойно и поради невключването му към ГПР и ГЛП
потребителят да е въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които ще прави по обслужването на кредита. Твърди с предвиждането за
заплащане на сумата по договора за поръчителство да се заобикаляла и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че заплащането на сумата по договора
за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход
по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за
потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплащало от
потребителя. Твърди свързаност между ответниците – „Кредисимо“ АД да е
едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД. Навежда съображения, че със
сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печaлба на „Кредисимо“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално
обезпечаване на договора за потребителски кредит, сключен с Кредисимо АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“
АД, кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Твърди със сключването
на договор за поръчителство да се целяло допълнително оскъпяване на
2
договора за потребителски кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване на
уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера
на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора
в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика по см. на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП.
Навежда съображения договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с
„Ай Тръст“ ЕООД да е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК и чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП. Твърди да е нарушен принципът на добрите
нрави и да се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора; да е
налице явна нееквивалентиост между предоставената услуга и уговорената
цена, с което да се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения - сумата която е дължима по договора за
поръчителство да представлява допълнителна сума, която е в размер на над
**% от сумата на отпуснатия кредит в размер на **** лв. Освен това, твърди
сумата за поръчител да се заплаща без кредитополучателят да получава нещо
насреща, напротив - същият е принуден да сключи договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му
бъде отпуснат кредит. Счита, че с договора за поръчителство не се целяло
реално обезпечаване на договора за потребителски кредит, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД
кредиторът плащал вземането си сам на себе си. На следващо място, твърди
договорът за предоставяне на поръчителство да е нищожен поради това, че се
стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
заобикаляне на закона на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 19, ап.4 ЗПК – към
ГПР е следвало да се включи възнаграждението по договора за поръчителство,
което не е сторено. Навежда съображения, че договорът за предоставяне на
поръчителство е недействителен на осн. чл.143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗЗП. Същият
бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за
добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на
страните, като по този начин бил във вреда на кредитополучателя като
потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Иска да му бъде бъдат върната недължимо
платената суми по недействителния договор за потребителски кредит в размер
на **** лв. и недължимо платената сума за възнаграждение за поръчител в
размер на **** лв. по недействителния договор за поръчителство. Претендира
разноски.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявения срещу него иск.
Признава на основание договор за потребителски кредит № *****/****г. да е
3
предоставил на ищеца заемна сума в размер на **** лв., която сума е усвоена
от ищеца. Сочи страните да са се договорили предоставената в заем главница
да бъде върната за срок от **месеца, при ГЛП от **** % и ГПР от **** %, но
предоставеният кредит да е доброволно предсрочно погасен от ищеца като
ищецът заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва. Признава
ищецът да е заплатил сумата от **** лв., която е разпределена за погасяване
на договорна възнаградителна лихва. Оспорва твърденията за нищожност на
договора за потребителски кредит и навежда доводи, че договорът
съответства на законовите изисквания. Признава, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК и
единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че
възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, т.к. не
отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в
§ 1, т. 1 ДР на ЗПК. Сочи, че ищецът е имал право, но не и задължение да
предостави обезпечение на кредита и нямало задължително условие кредитът
да бъде обезпечен. Освен това, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител“, клиентът е имал право да се откаже от
кандидатстването за кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство,
бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало
нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва към момента на сключване на
процесните договори за кредит да е знаел какъв е размерът на дължимото
възнаграждение за предоставяне на поръчителство и поради това да нямало
как да бъде включен в общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК. Признава да е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но нямал достъп до договора за предоставяне на
поръчителство. Навежда доводи, че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищеца и ,,Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение да не
попада в обхвата на общи разходи по кредита. Навежда доводи, че дори и да
бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете
дружества - ответници по производството и наличие на скрито обогатяване,
това не влечало недействителност на договора за потребителски кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност
на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която
ищецът дължал възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи
също, че дори и да се приемело, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен, това не водило до недействителност на договора за
потребителски кредит. Претендира разноски. Оспорва да са налице
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съответно оспорва в полза на
4
адвоката на ищеца да се присъжда адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗА. Навежда възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск.
Признава твърденията, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *****/****г. между „Кредисимо“ ЕАД, като
кредитодател, и Т. М. М., като кредитополучател, във връзка с обезпечаването
на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. с
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Т. М. М.. Размерът на главницата
по договора за потребителски кредит да възлизал на **** лева и да следва да
бъде върната за срок от **месеца, при ГЛП от **** % и ГПР от **** %.
Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на
уговорения между страните погасителен план да възлизал на ***** лева, като
същият бил погасен предсрочно. Предвид предсрочното погасяване ищецът
не дължал в пълен размер уговорените договорна възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит и възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Навежда доводи, че сключеният с ищеца
договор за поръчителство представлявал договор за поръчка при условията на
чл. 280 от ЗЗД и за описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на
**** лева. Погасяването на възнаграждението за услугата „поръчителство“ да
е разсрочено на ** месечни вноски. Възнаграждението да се дължало само за
периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал
възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за
погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител да са
намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на гарантираното
главно задължение – така, например, първата вноска била в размер на ****
лв., тъй като в този момент гарантираното задължение било ***** лева
(цялата главница и възнаградителна лихва по договора за потребителски
кредит), а последната вноска да е в размер на **** лв., тъй като към този
момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на **** лв.
Твърди поради това, че задължението по договора за потребителски кредит е
предсрочно погасено, на ответника не е заплатено възнаграждение в пълния
уговорен размер. Признава твърдението на ищеца, че заплатил сума в размер
на **** лв. за погасяване на задълженията по процесния договор за
предоставяне на поръчителство. Навежда съображения, че възнаграждението
за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не
отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на член 3, б.
„ж“ от Директива 2008/48/ЕО, както и, че сключването на договора за
предоставяне на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като
„заблуждаваща търговска практика“ и не водело до „скрито оскъпяване на
кредита“. Твърди ищецът сам е да избрал заплащането на възнаграждение на
5
поръчителя да се извърши по сметка на „Кредисимо“ ЕАД, заедно с плащане
на месечните вноски. В този случай „Кредисимо“ ЕАД единствено получавал
от името и за сметка на поръчителя плащането, същият не е титуляр на
вземането и не се разпореждал със същото като това било изрично уговорено в
договора за поръчителство (чл. 8, ал. 5 от същия). Претендира разноски.
Оспорва да са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съответно
оспорва в полза на адвоката на ищеца да се присъжда адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. Навежда възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието за безспорно установено и поради това –
неподлежащо на доказване обстоятелството, че между „Кредисимо“ ЕАД,
като кредитор, и ищецът, като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № *****/****г., на основание на който „Кредисимо“
ЕАД е предоставил на ищеца заемна сума в размер на **** лв., която сума е
усвоена от ищеца.
Съгласно Приложение №1 към договора за потребителски кредит
заемната сума в размер на **** лв. е следвало да бъде върната в срок от **
месеца в периода ****г. – ****г., на ** погасителни вноски с падеж в края на
всеки месец, с размер на погасителната вноска, посочена в погасителния план,
лихвен процент по кредита – **** %, ГПР – **** %. От приложените писмени
доказателства се установява също, че договорът за потребителски кредит е
сключен при Общи условия, като кредиторът с подписване на договора е
заявил изрично, че ги приема.
Установява се, че с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит
страните са се договорили, както следва: в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на Обезпечението: (i) да
предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в
срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо
лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в
хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от
предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия
относно Обезпечението. Съгласно ал. 2 на чл. 4 от договора за потребителски
кредит в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ АД, съответно този договор (за
6
потребителски кредит) не поражда действие между „КРЕДИСИМО“ АД и
кредитополучателя.
Прието е за безспорно установено между страните и поради това –
неподлежащо на доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на
„Кредисимо“ ЕАД сумата от **** лв. за погасяване на договорна
възнаградителна лихва по Договора за потребителски кредит.
Прието е за безспорно установено също и поради това – неподлежащо
на доказване обстоятелството, че при изчисляване на ГПР възнаграждението
за предоставяне на поръчителство по Договор за предоставяне на
поръчителство от ****г. не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от
ЗПК.
Не е спорно между страните, че договорът за потребителски кредит е
следвало да бъде обезпечен с предоставяне на поръчителство от дружество,
одобрено от „КРЕДИСИМО“ АД. Прието е за безспорно установено между
страните и поради това – неподлежащи на доказване обстоятелството, между
„Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, и ищецът, като потребител, е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. за обезпечаване на
задължението по Договор за потребителски кредит № *****/****г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател и ищецът.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
„КРЕДИСИМО“ АД, по силата на който да отговаря пред „КРЕДИСИМО“ АД
солидарно с Т. М. М. за изпълнението на всички негови задължения,
възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията му по Договора за
потребителски кредит. Установява се, че с процесната клауза на чл. 2, ал. 1 от
договора страните са уговорили, че кредитополучателя заплаща
възнаграждение на поръчителя. Дължимото възнаграждение е уговорено в
Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство. Установява
се, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на 24
погасителни вноски в периода ****г. – ****г., с падеж в края на всеки месец,
видно е, че падежът на вноските съвпада с падежът на вноските по Договора.
Прието е за безспорно установено между страните и поради това –
неподлежащи на доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил сума в
размер на **** лв. за погасяване на задълженията по процесния договор за
предоставяне на поръчителство
От приложените по делото две удостоверения за липса на задължения,
издадени съответно от „КРЕДИСИМО“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се
установява, че „КРЕДИСИМО“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са направили
извънсъдебно признание на обстоятелствата, че Т. М. М. – ищец в настоящото
е платил задълженията си по договора за потребителски кредит от ****г.,
7
съответно- договора за предоставяне на поръчителство от ****г., сключен във
връзка с обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против
„Кредисимо“ ЕАД за сумата от **** лева, представляваща недължимо
платена договорна лихва по договор за потребителски кредит
№*****/****г.:
Договорът за потребителски кредит е с предмет предоставяне на
заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова
институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън
рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем
има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби
на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите
изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните
изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. Освен това,
длъжникът има качеството потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а
заемодателят - качеството търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП.
Следователно, в отношенията между страните по договора се прилагат
защитните разпоредби на ЗЗП спрямо потребителите.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за потребителски кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 на ЗПК начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула, предвидена в ЗПК.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В договора за потребителски кредит не е посочено как се формира ГПР.
Всъщност, параметрите на предоставения заем въобще не са посочени в
процесния договор за потребителски кредит, а в Приложение №1 към
8
договора за потребителски кредит. В приложението също не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване не ГПР. Вместо
това, е записано, че взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР, са посочени в Общите условия. От приложените Общи условия също
не е ясно какви са взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР.
Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият/ - нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Следователно,
не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така
и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителен разход по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1 ЗПК. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Освен това, след като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски
кредит усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице,
вследствие на което, между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен договор
за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то
договореното възнаграждение за поръчителство е компонент на ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР
ЗПК за общ разход и следвало да бъде включен в размера на ГПР.
Прието е за безспорно установено между страните, че „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД. Установява се
от данни от ТРРЮЛНЦ, че тази свързаност е съществувала към датата на
сключване на договора за потребителски кредит. В чл. 6 от договора за
потребителски кредит и в чл. 8, ал. 4, т. 2 от сключения от Договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ООД е посочена
една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на
възнаграждението на поръчителя, а с чл. 8, ал. 5от Договора за предоставяне
на поръчителство „КРЕДИСИМО” АД е овластен да получава плащане на
възнаграждението по него. Очевидно, е формиран бизнес модел за разделяне
на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се
заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на
разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Както се посочи по-горе размерът на ГПР не е включен размерът на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, а следва да бъде
включен. Използвайки публично достъпни калкулатори от електронни
сайтове за изчисляване на ГПР съдията-докладчик установи, че ако
възнаграждението за предоставяне на поръчителство се прибави към ГПР,
9
размерът на последния ще надхвърли законоустановения такъв в чл. 19, ал. 4
ЗПК от пет пъти размера на законната лихва.
В случая, не само, че не е ясно при какви допускания е формиран
размерът на ГПР, посочен в приложението към договора, а същият не
отговаря не действително прилагания. Следователно, кредиторът не е
предоставил ясна и коректна информация относно общия размер на кредита
на получателя, въвел е в заблуждение потребителя, и така е действал в
противоречие с принципа на добросъвестността. Така потребителят е бил
лишен от възможността разбере икономическите последици от сделката и да
вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.
Освен горното, основателни са твърденията на ищеца, че в договора за
потребителски кредит да не са посочени условията за прилагане на ГЛП,
липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок
за кредита, или е променлив, което е неяснота в уговорката за ГЛП; в
договора, както и в погасителния план липсва отбелязване на общия размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита.
От гореизложеното следва, че с процесния договор за потребителки
кредит се нарушават императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т.
10, т. 11 ЗПК и същият е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно,
сумата в размер на **** лв., платена от ищеца на ответника „КРЕДИСИМО”
ЕАД като възнаградителна лихва, следва да бъде върната на ищеца. Поради
изложеното, осъдителният иск за сумата от **** лева е основателен и
следва да се уважи.
Поради уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск за законна лихва върху сумата от **** лв., считано от ****г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД за сумата от **** лева, представляваща недължимо
платено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на
поръчителство от ****г., сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД:
Както се посочи по-горе възнаграждението за поръчителя съставлява
разход, пряко свързан с процесния договор за кредит - „общ разход по
кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар недобросъвестно да не е
бил отразен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит.
Следователно, със сключването на договора за възлагане на поръчителство се
цели допълнително оскъпяване на договора за потребителски кредит /т.нар.
скрита възнаградителна лихва/, допълнително възнаграждение на
10
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да
се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК, като се преследва забранена от
закона цел – неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на
кредита. Срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не
получава нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане получава кредиторът
по договора за заем, който е поставил изискване за сключване на подобен
договор като условие за отпускането на паричния заем. Ищецът е бил
поставен в положение, при което е принуден от икономически по-силната
страна да сключи договор с „Ай Тръст“ ЕООД, което лице е посочено и
одобрено от кредитора по договора за заем. „Ай Тръст“ ЕООД се е
възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е
било наясно за условията на договора за потребителски кредит, видно от
текста на сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство. С
този договор е нарушен принципа в гражданския оборот за забраната за
неоснователно обогатяване. Договорът за предоставяне на поръчителство
противоречи на императивни материалноправни разпоредби – чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК и добрите нрави и е нищожен.
Сумата от **** лв. за възнаграждение на поръчителя, платена по този
договор, се явява дадена без основание и подлежи на възстановяване на
ищеца. Следователно, осъдителния иск за сумата от **** лв. е основателен и
следва да се уважи.
Поради уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск за законна лихва върху сумата от **** лв., считано от ****г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца.
Същият претендира заплатена държавна такса в размер на **** лв. (по
**лв. на иск). Всеки ответник следва да бъде осъден да плати на ищеца по
**лв. държавна такса.
Адвокатът на ищеца претендира възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на близък. Представен е договор за правна помощ, от
който се установява, че ищецът се е договорил с процесуалния си
представител за предоставяне на правна помощ по реда на чл. чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА.
Предвид решение на СЕС от **** г., постановено по дело ****/** г. и
съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, при определяне размера
на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата
на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди
изменението - Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските
11
възнаграждения). Следва да се съобразяват принципа за достъпност до
адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният
характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално
възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата за възлагане
отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес
/чл. 78 ГПК/. Следва да се отчита разумната връзка на пропорционалност
между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за
справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване
на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената
работа /в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. №
3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. №
1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение от 15.02.2024 г. по т. д. 1990/2023 г.
на ВКС, определение от 16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС и др./.
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и приети
за безспорни обстоятелства, приключило е в две съдебни заседания, като
първото заседание е отложено, за да се даде възможност на ответника да вземе
становище по молбата на ищеца за изменение на осъдителния иск, в съдебните
заседания не са се явили страните и техните процесуални представители. По
въпросите за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително
със заемодател ответника има постановени влезли в сила съдебни решения,
които са непротиворечиви. Това прави делото без затруднения при
доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси.
Следователно, делото не се отличава с правна сложност. Освен това, на
съдебният състав е служебно известно, че адвокат Д. М. е процесуален
представител на физически лица – потребители по множество дело с предмет
прогласяване недействителност на договори за потребителски кредит и
неравноправни клаузи със сходни, в някои случаи – идентични по съдържание
искови молби и процесуално поведение. Това значително улеснява и намалява
времето на адвоката за подготовка по делото и реално извършената
процесуална защита.
Като съобрази горното, както и реално извършения от адвоката труд и
отчете критериите за справедливост, разумност и пропорционалност на
възнаграждението, съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди възнаграждение от **** лв. с ДДС общо за двата иска
(по **** лв. за иск с ДДС).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
12
център „България“, ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, ул. „****“ № **, вх. *, ет. *, ап. ***, сумата от **** лева,
представляваща недължимо платена договорна лихва по договор за
потребителски кредит №*****/****г., ведно със законната лихва от ****г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
№146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № **, вх. *, ет. *, ап. ***, сумата
от **** лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за
поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от ****г., ведно със
законната лихва от ****г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, ул. „****“ №**, вх. *, ет. *8, ап. **, сумата от **лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
№146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, на осн.
78, ал. 1 ГПК, сумата от **лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М., адвокат към АК-Пловдив,
сумата от **** лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Т. М. М..
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“
№146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В.
М., адвокат към АК-Пловдив, сумата от **** лева с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца Т. М. М..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните. На ищеца – чрез процесуалния
представител адв. Д. М. на посочения в исковата молба съдебен адрес, на
ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ “ ЕООД – на посочения в
отговорите съответен съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
13
Секретар: Д. Д.
14