№ 28443
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110148550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.78, ал.7 ГПК, вр. чл.27а ЗПП.
Образувано е по молба на ............, на основание чл. 189 НПК вр. с
чл.78, ал.7 ГПК, вр. с чл.27а ЗПП, с искане в полза на бюрото да бъдат
присъдени разноските за възнаграждението на адвокат, предоставил правна
помощ в размер на 360 лв., а след влизане в сила на съдебния акт за
присъждане на разноските на основание чл. 405, ал. 1 ГПК да бъде издаден
изпълнителен лист за съответната сума.
С решение от 06.02.2023 г. по гр.д. № 48550/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав е признато за установено, че Б. П. С. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 553, 92 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 520, вх. Г, ет. 2, аб. № 163819, за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК
– 15.07.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 95, 39 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2019 г. – 29.06.2022 г.;
сумата 18, 33 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.02.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 15.07.2022 г. до окончателното
изплащане;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
21.07.2022 г. по ч.гр.д. № 38306/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
Отхвърлен е искът за стойността на доставената топлинна енергия за
сумата над 553, 92 лв. до 796, 68 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г.,
искът за мораторна лихва върху нея за сумата над 95, 39 лв. до 137, 07 лв., и
искът за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния
1
предявен размер от 2, 39 лв. за периода 31.03.2020 г. – 29.06.2022 г.
С определение от 21.10.2022 г. на ответницата Б. П. С. е предоставена
правна помощ за изготвяне на отговор на искова молба и процесуално
представителство по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК,
определените разноски за възнаграждението на представителя на ответника
следва да бъдат понесени от ищеца, съразмерно с отхвърлената част от
исковете (286, 83 лв.), като същите възлизат на сумата от 108, 18 лв.
В останалата част искането следва да бъде отхвърлено по следните
съображения:
По реда на чл.23, ал.4 ЗПП е предоставена правна помощ на
ответницата, за която е установено, че не разполага със средства за заплащане
на възнаграждение за адвокат за процесуално представителство, но желае да
има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл.2 ЗПП и
чл.94 ГПК тази правна помощ, предоставена под формата на процесуално
представителство, е безплатна – лицата, на които е предоставена правната
помощ, не дължат възстановяване на изразходваните от държавата средства,
освен в изрично предвидените случаи. За разлика от наказателното
производство в гражданския процес страната, на която е предоставена
правната помощ, следва да заплати определеното възнаграждение на
назначения служебен защитник само в хипотезата на чл. 97 ГПК /при
лишаване от предоставената правна помощ/, но не и в случай, че предявеният
от нея иск бъде отхвърлен. Предвидената в чл.78, ал.7 ГПК отговорност касае
само задължението за заплащане на разноските, направени от противната
страна в спора, но не и разноските за предоставената правна помощ.
Заплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на бюрото само
когато претенцията на лицето, получило правната помощ, е уважена, като
адресат на задължението е насрещната страна по спора, която е загубила
делото. При предоставена правна помощ за процесуално представителство по
граждански дела, когато изходът на производството е неблагоприятен за
лицето, получило правната помощ, за последното не съществува задължение
за възстановяване на направените разноски на Националното бюро за правна
помощ. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС /определение
№ 671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. на Трето ГО на ВКС;
определение № 99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. на Първо ГО на
ВКС; определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на Второ ГО
на ВКС; определение № 136/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2039/2016 г. на Второ
ГО на ВК, Определение № 238 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 5920/2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение и др.
По изложените съображения съдът намира, че в полза на
НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ следва да бъде присъдена
сумата 108, 18 лв., а в останалата част искането следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА .............. да заплати на ............, на основание чл.78, ал.7
ГПК, сумата 108, 18 лв., представляваща определено на адв. Р. М.
възнаграждение за предоставена правна помощ на ответницата Б. П. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ............ по чл.78, ал.7 ГПК,
направено с молба от 10.08.2023 г., за сумата над 108, 18 лв. до 360 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3