№ 2921
гр. Варна, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501467 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „Енерго-Про Продажби“АД срещу
разпореждане № 19545/04.06.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 4770/2022 г., по описа на ВРС, с
което съдът е обезсилил Заповед № 2526/19.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.140 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 4770/2022 г. на Районен съд – Варна, в частта
за разноските. В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, като са развити съображения за незаконосъобразност на изводите на
съда по отношение на активното поведение на длъжника да заплати дължимата сума, за
събирането на която е образувано заповедното производство. Твърди се, че не отговаря на
действителността изложеното, че длъжникът не е дал повод за подаване на заявлението. В
заключение жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на
ВРС с указания за издаване на изпълнителен лист за сумата от 151,28 лв., представляваща съдебни
разноски /юрисконсултско възнагр. и ДТ/ по делото. Моли за присъждане на разноски в
настоящото производство в размер на 115. 00 лв. съобразно представения списък.
Чрез депозирания в срока по ЧЛ.276 ГПК писмен отговор, длъжникът "Елитис"ЕООД
оспорва частната жалба. Излага съображения, че същата е неоснователна, а обжалваното
разпореждане за обезсилване-правилно и законосъобразно. Твърди, че не е дал повод за
иницииране на заповедното производство, поради което и правилно е прието, че не дължи
плащането на разноските по заповедта. Излага, че не дължи заплащане на каквито и да е било
главница, лихви и разноски, тъй като не дължи сумата по посочената в заявлението фактура, а
задълженото лице по същата е дружество, което е различно от „Елитис“ЕООД. Заплащането на
задължението е извършено от това лице – „Стела Бюти“ЕООД, което е посочено и във фактурата.
Депозирал е възражение по чл.414 ГПК, като заявителят не е предявил иска по чл.422 ГПК. Моли
частната жалба да бъде оставена без уважение, разпореждането – потвърдено като правилно и
законосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размерна
360лв.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Доколкото жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимирано лице, и
1
срещу подлежащ на обжалване акт, то същата е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Енерго-Про Продажби“АД , ЕИК *********, гр.
Варна срещу "Елитис" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.“Никола Симов“ №3 за сумата от
4964,39лв., представляваща главница за консумирана и неплатена електрическа енергия по
фактура № ФП0317938429/14.01.2022г. с падеж 24.01.2022г., за обект с кл.№ **********, аб.
№32Z410001122019D, гр.Варна, ул.“Дрин“, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.04.2022г. до окончателното й изплащане, 99,80лв.-мораторна
лихва за периода 24.01.2022г. – 01.04.2022г., както и 151,28лв.-разноски за държавна такса и 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК. Въз основа на същото е
издадена Заповед за изпълнение № 2526/19.04.2022 г. за сумата от 4964,39лв., представляваща
главница за консумирана и неплатена електрическа енергия по фактура №
ФП0317938429/14.01.2022г., със Законна лихва от 12.04.2022г. до изплащане на вземането както и
сумите: - 99,80лв.- мораторна лихва; разноски по делото - Държавна такса -101,28лв.; 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.412, т.8 ГПК е постъпило възражение от длъжника "Елитис"ЕООД. В
същото е посочено, че възражението се подава на основание чл. 414 ГПК, тъй като длъжникът не
дължи посоченото в заповедта вземане.
На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с разпореждане №18076/25.05.2022г., съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника „Елитис“ЕООД в
едномесечен срок от уведомяването, като довнесе дължимата държавна такса и представи
доказателства, че е предявил иска в определения срок, като в противен случай издадената заповед
ще бъде обезсилена.
В предоставения срок на 01.06.2022г. кредиторът е депозирал писмено становище, в
което е заявил, че в хода на производството е извършено плащане, като е погасена сумата за
главница и лихви, поради което моли да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника за
останалите дължими суми, представляващи разноски по делото.
С разпореждане № 19545/03.06.2022 г., ВРС е приел, че в предоставения едномесечен
срок по чл.415, ал.1 ГПК, заявителят не е представил доказателства по делото за предявен от него
иск относно вземането, поради което са налице предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК и е обезсилил
издадената заповед № 2526/19.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
включително в частта за разноските. По отношение на разноските е прието, че същите не са
дължими, тъй като посочената в заповедта сума по процесната фактура е дължима от трето лица, а
не от посоченото като длъжник в заявлението дружество.
При формиране на извод за дължимостта на разноски от страна на длъжника в
настоящата хипотеза и при съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в контекста на
извънсъдебното поведение на двете страни, съдът е счел, че с поведението си "Елитис"ЕООД не е
станало повод за образуване на делото, поради и което не дължи разноски.
За да се произнесе, настоящият състав при ВОС съобрази следното:
След постановяване на заповедта за изпълнение и в срока по чл. 412, ал. 1, т. 8 ГПК,
респективно в срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, че
2
не дължи изпълнение по заповедта за вземането на заявителя, включително и възражение, че не
дължи разноските, за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал причина за
завеждане на заповедното производство.
От документите, приложени по гр. дело № 4770/22г. по описа на ВРС, се установява, че
издадената заповед № № 2526/19.04.2022г. за изпълнение на признато задължение по чл. 410 ГПК е
редовно връчена на длъжника на 04.05.2022г.
Във възражението от 09.05.2022г., Елитис ЕООД излага, че не дължи изпълнение на
вземането, както и ,че задължението по посочената в заявлението фактура е изплатено в брой. В
уточнителна молба и депозирано ново възражение в изпълнение на разпореждане на съда,
длъжникът отново изрично е посочил, че оспорва изцяло задълженията обективирани в издадената
заповед за изпълнение, като недължими от дружеството.
В депозираното становище, заявителят е изложил, че след издаване на заповедта е
извършено плащане, като признава факта на пълното погасяване на задължението за главница и
лихви, като моли да се издаде изпълнителен лист за разноските по делото.
С обжалваното разпореждане, заповедният съд е обезсилил издадената на 19.04.2022 г.
заповед изцяло, включително в частта за разноските, като е съобразил, че в срока по чл.415, ал.1
ГПК, заявителят не е представил доказателства за предявен от него иск, предвид депозираното
възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК. Отделно, съдът съд е формирал извод за
недължимостта на разноски от страна на длъжника, като е изложил доводи, съобразявайки
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в контекста на извънсъдебното поведение на двете страни, че с
поведението си "Елитис"ЕООД не е станало повод за образуване на делото, поради и което не
дължи разноски.От представената към депозираното възражението по чл.41 ГПК фактура
№ФП0317938429/14.01.2022г. е видно, че същата е издадена на „Естела Бюти“ЕООД, което не е
страна в производството.
Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал.5 ГПК, съдът обезсилва изцяло или частично
заповедта за изпълнение, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иск в
посочения срок, а съобразно чл.414а, ал.4 ГПК само ако заявителят не подаде становище в
указания срок. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и
постъпилото становище. В случая, становището на заявителя се отнася само до дължимостта на
разноските.
Настоящият състав на съда намира, че правилно първоинстанционният съд е обезсили
заповедта и в частта за разноските, тъй като е налице хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК, като от
данните по делото е видно, че длъжникът по заповедта за изпълнение с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото по частната жалба и на основание чл.78, ал.3 ГПК и
направеното в тази връзка искане ответникът по частната жалба има право на разноски.
Действителният размер на реализираните от страната разноски съгласно доказателствата възлиза
на 360 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
поради което в този размер разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане разпореждане № 19545/04.06.2022г., постановено по ч.
гр. дело № 4770/2022 г., по описа на ВРС, в частта с която е обезсилена заповед № 2526/19.04.2022
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските.
В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД , ЕИК ********* да заплати на "Елитис" ЕООД
ЕИК, ********* сумата от 360лв., представляваща разноски във въззивното производство на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4