№ 13
гр. София, 03.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110128555 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу Ю. С. М..
Ищецът твърди, че на 19.10.2020г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 02.11.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по
силата на който същият придобил вземания срещу Ю. М., произтичащи от Договор за
потребителски кредит №578388 от 16.01.2017г. Сочи, че ответницата била уведомена
за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост. Прилага към исковата
молба уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2578388 от 23.04.2024г. Поддържа,
че на 16.01.2017г. Ю. М. била сключила Договор за потребителски кредит №2578388 с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който бил предоставен
кредит в общ размер на 32 960 лева, от които 32 000 лева- чиста стойност и 960 лева,
такса за разглеждане на кредита. Била договорена и застрахователна премия в размер
на 1 482 лева. Общият размер на договорената възнаградителна лихва бил 18 758,80
лева. Така общо дължимата сума била 51 718,80 лева, разсрочена на 120 броя месечни
вноски, всяка от които в размер на 430,99 лева. Първата погасителна вноска била
дължима на 07.02.2017г., а последната- 07.12.2023г.
С уточнителна молба от 12.06.2024г. ищецът е посочил, че крайният срок за
издължаване на всички дължими суми по кредита бил 07.01.2027г. Твърди, че
вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Ответницата заявява, че не е връчвано уведомление за
извършена цесия. Поддържа, че договорът е недействителен по отношение на
договорената лихва и посочения ГПР. Твърди, че в него липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите. Оспорва предявения иск
за мораторна лихва, както и възникването на задължение за застрахователна премия.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Отправя искане към съда за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В подаденото възражение по чл.414 ГПК, което съдът следва да вземе предвид
при разглеждане на предявените по реда на чл.422 ГПК искове, ответницата е заявила,
че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както и че същите са
погасени по давност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №71601/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, се
установява, че въз основа на подадено на 28.12.2023г. заявление е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.01.2024г., с която е
разпоредено Ю. С. М. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните
суми: сумата 16 699,84 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит №2578388 от 11.01.2017г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата
на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.11.2018г., ведно със законна лихва за периода от 28.12.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 1 137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от
07.06.2023г. до 07.12.2023г., сумата 6 020,68 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 08.06.2023г. до 27.12.2023г. На 09.04.2024г. в срока по чл.414, ал.2 ГПК по
делото е постъпило възражение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е
предявил искове по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на
заповедното производство.
По делото е приет сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
Ю. С. М. Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г. /одобрен
на 11.01.2017г./, по силата на който на последната е предоставена сумата от 32 960
лева, включваща чиста стойност на кредита в размер на 32 000 лева, такса за неговото
разглеждане в размер на 960 лева и застрахователна премия в размер на 12,35 лева
месечно. Уговорено е начисляването на плаваща лихва с фиксирана надбавка в размер
на 8,87%, както и разсрочено връщане на дължимата сума на 120 месечни вноски.
Посочен е ГПР в размер на 10,88%, както и общо дължимата от потребителя сума по
2
кредита- 51 718,52 лева.
Представен е и погасителен план, от който се установява годишния лихвен
процент- 8,99%, месечната вноска- 430,99 лева, както и общия размер на
застрахователната премия за целия период на кредита- 1 482 лева.
Приложени са и Общите условия /„ОУ“/, съгласно чл.6 от които за предоставяне
на кредит потребителят дължи плаваща лихва, изчислена като част от главницата
съобразно приложимия към съответния период на олихвяване променлив ГЛП.
Разяснена е и методиката за определяне на плаващата лихва, като е отбелязано, че
същата не може да бъде променяна едностранно от кредитодателя. Посочени са
нейните компоненти, а именно- годишен лихвен процент /„ГЛП“/, формиран от
Пазарен лихвен индекс, представлява референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК
плюс Фиксирана надбавка. Уточнено е, че при парични кредит в лева пазарният
лихвен индекс означава едномесечен или тримесечен/шестмесечен SOFIBOR, равен на
индекса, публикуван на страница „SOFIBOR“ на REUTEURS в 11:00 часа българско
време два работни дни преди първия работен ден от всеки календарен месец или
календарно тримесечие/шестмесечие и се прилага до деня, предхождащ първия
работен ден на следващия календарен месец или календарно тримесечие/шестмесечие,
а фиксираната надбавка се уговаря между страните. В чл.12, ал.1 от ОУ страните са
постигнали съгласие, че в случай на забава в плащанията на дължимите суми, освен
договорените лихви, дружеството има право да получи от потребителя и поръчителя
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена
върху просрочената главница, като в ал.2 е предвидена възможността кредиторът да
обяви всичките си вземания за предсрочно изискуеми в изрично посочени хипотези,
сред които при допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви). Съгласно чл.12,
ал.6 от ОУ кредиторът има право да прехвърли правата си по договора – изцяло или
частично, на трети лица, заедно с дължими лихви, такси, комисиони и други разноски,
като уведоми потребителя писмено за това.
Приети по делото са Сертификат за застраховка „Кредитна претенция Плюс“
№2578388, както и приложимите Общи условия, от които се установява, че в полза на
финансовата институция е сключен договор за застраховка „Кредитна протекция
Плюс“, предоставяща покритие срещу застрахователните рискове смърт, трайна
намалена или изгубена работоспособност и временна неработоспособност в резултат
на злополука или заболяване. Уговорено е застрахователна премия в размер на 2,95%
от първата месечна погасителна вноска по кредита, дължима ежемесечно.
Представено е и извлечение от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
3
Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заедно с Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 19.10.2020г. с предмет портфолио от необслужвани от
длъжници вземания за период над 180 дни, произтичащи от сключени от цедента-
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, договори за потребителски кредит. Видно
от приложената извадка на Приложение №1 към договора, същото включва следните
вземания към Ю. С. М. по Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от
11.01.2017г.- главница в размер на 16 699,84 лева и лихви в размер на 1 265,09 лева.
Приети по делото са и потвърждение за извършена цесия на парични вземания,
подписано от Изпълнителния директор на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
пълномощно в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за уведомяване по
реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента всички длъжници по прехвърлените
вземания за сключения договор за цесия, както и съставено в тази връзка на
23.04.2024г. уведомително писмо до Ю. С. М., заедно с известие за доставяне.
Представено е подписано на 23.04.2024г. писмо от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с което Ю. С. М. се уведомява за обявената от дружеството
изискуемост изцяло и в пълен размер на всички вземания по Договор за потребителски
паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г.
Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което въз основа на сключения Договор за потребителски паричен кредит №2578388
от 16.01.2017г. по сметка на ответницата Ю. С. М. на 16.01.2017г. е преведена сума в
размер на 32 000 лева. Уточнено е, че към усвоената сума е начислена такса за
разглеждане на кредита в размер на 960 лева, с оглед на което неговият общ размер
възлиза на 32 960 лева. Посочено е, че към нея е допълнително включена и
застрахователна премия в размер на 1 482 лева. Установява се, че размерът на
възнаградителната лихва за периода на кредита е 18 758,80 лева, като всяка месечна
погасителна вноска в размер на 430,99 лева включва главница, лихва, такса и
съответна част от застрахователната премия. Изчислена е и дължимата мораторна
лихва за периода от 08.06.2023г. до 22.01.2025г.- 270, 91 лева, като е посочено, че след
датата на цесията /19.10.2020г./ по представената справка не са извършвани плащания
по кредита.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
възраженията на страните в настоящото производство, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно
основание чл.99 ЗЗД, във вр. чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу Ю. С. М. за признаване за установено, че същата
дължи на дружеството следните суми: сумата от 16 699,84 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г.
4
/одобрен на 11.01.2017г./, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2020г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г., ведно със
законна лихва за периода от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 1
137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 07.06.2023г. до
07.12.2023г., сумата 6 020,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от
08.06.2023г. до 27.12.2023г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 12.01.2024г. по ч.гр. дело №71601/2023г. по
описа на СРС, 25-ти състав.
Видно от приобщеното ч.гр.д. №71601/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав,
същите са депозирани в указания от съда едномесечен срок, с оглед на което се явяват
допустими. Във връзка с направеното с подадената на 12.06.2024г. молба уточнение
относно обявената с писмо от 23.04.2024г. предсрочна изискуемост на вземанията
следва да бъде посочено, че същата променя единствено изискуемостта на вноските,
които не са подлежали на изпълнение преди датата на нейното настъпване, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтичат вземанията. Вноските с
падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали
предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора
за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК претенции.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит, поради
което в случая е налице идентитет между вземанията по издадената заповед за
изпълнение и претендираните в рамките на настоящото производство.
На следващо място, за да бъдат предявените искове основателни в
доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем, предоставяне
на заетата сума, размера на претендираните главница, лихви /възнаградителна и
мораторна/, наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между
заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията, както и предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на посочените
обстоятелства е да докаже погасяване на вземането.
С Определението по чл.140 ГПК съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
16.01.2017г. ответницата е сключила Договор за потребителски кредит №2578388 с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
5
ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2020г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства. Видно от представения Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
/„цедент“/ е прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
/„цесионер“/ портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над
180 дни, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с
физически лица. В тази връзка е представено извлечение от Приложение №1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2020г.,
съдържащо стр. 1, 2 и 19 от общо 19 страници, в които се съдържат заличавания. На
стр. 2 от него, под №38 е отразен Договор за потребителски кредит №2578388, с
длъжник Ю. С. М., с отбелязване на остатък от главница -16 699,84 лева, остатък от
лихва –1 265,09 лева и общо дължима сума към дата на цесията – 17 964,93 лева. При
преценка доказателствената стойност на представеното извлечение от документ,
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.178, ал.2, изр.1 ГПК, съгласно която
съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. В настоящия случай ответницата не е оспорила, че
съдържанието на извлечението не съответства на това на оригинала в частта му, която
се отнася до отбелязването под №38 на процесния договор за потребителски кредит,
не е направила и искане по чл.183, изр.1 ГПК - за представянето му в оригинал. В този
смисъл няма основание да бъде отречена доказателствената стойност на представеното
по делото извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, което по своето
правно естество е частен документ. С оглед на това, съдът приема за доказано, че в
полза на ищеца са били прехвърлени следните вземания по договора за кредит-
главница -16 699,84 лева и лихва –1 265,09 лева.
Във връзка със съдържащите се в отговора на исковата молба възражения
относно липсата на уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия следва да
бъде посочено, че съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор
(цедента). По делото е приложено уведомително писмо от 23.04.2024г., с което ищецът
уведомява ответницата за извършената цесия, както и че кредитор по процесния
договор вече е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Приета е и обратна разписка,
от която се установява, че длъжницата не е намерена за връчване на писмото, а
пратката е останала непотърсена. Представено е и уведомително писмо от 07.06.2024г.,
за което също няма данни да е получено от нея. С оглед на това, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява длъжницата да е уведомена за
6
извършената цесия. Въпреки това следва да се има предвид, че установеното в чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента за съобщаване извършеното прехвърляне на
вземането на длъжника има за цел да защити същия срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова би имало значение само при
условие, че ответницата е изпълнила своето задължение по договора за кредит на
цедента. В случая не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор,
в който случай неуведомяването на длъжницата за извършената цесия би имало
значение. Съгласно утвърдената съдебна практика уведомлението за цесията,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжницата съставлява
надлежно съобщаване за цесията и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото на основание чл.235, ал.3 ГПК. Предвид това, съдът намира, че с
получаване на преписа от исковата молба ответницата е била надлежно уведомена за
прехвърляне на процесните вземания, поради което ищецът има качеството на
кредитор спрямо нея по отношение на прехвърлените му вземания по Договор за
потребителски кредит №2578388.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за търговска
дейност от ответницата, то следва да бъде прието, че сключения от нея договор за заем
представлява по своето естество договор за потребителски кредит, като спрямо същия
намират приложение специалните правила на Закон за потребителския кредит, както и
разпоредбите на чл.143 – 147б от Закона за защита на потребителите. На основание
чл.7, ал.3 ГПК при потребителските договори съдът е длъжен да следи служебно за
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на негова/и
клауза/и, като съгласно Тълкувателно решение №1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д.
№1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе в мотивите на решението и
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за
правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и
страните по него.
В случая спрямо сключения на 16.01.2017г. договор приложение намира Закона
за потребителския кредит /ЗПК/, обн. в ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в сила от
12.05.2010г., в редакцията си към измененията с ДВ бр. 59 от 29.07.2016г., който
урежда специални изисквания относно неговата форма и съдържание. В чл.11, ал.1 от
7
него е установено задължителното съдържане на договора, част от което е годишният
процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл.11, ал.1, т.10 ЗПК /прил. ред./. В чл.19, ал.1
ЗПК /прил. ред./ е посочено, че ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК /прил. ред./
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В §1, т.1 от ДР ЗПК
/прил. ред./ е въведена и легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита“, а
именно всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Дефинирано в §1, т.2 от ДР ЗПК е и понятието „обща
сума, дължима от потребителя“- сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита за потребителя.
Следва да бъде посочено, че въведеното с чл.11 ал.1, т.10 ЗПК /прил. ред./
изискване за посочване на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, в сключения договор има за цел осигуряването на възможност за
потребителя да направи икономически обоснован избор дали да сключи същия при
съобразяване на финансовата тежест на предвидените в него задължения. Видно от
представения по делото Договор за потребителски кредит №578388 от 16.01.2017г. в
него е посочен единствено размерът на ГПР, а именно-10,88%, като нито от
съдържанието на договора, нито от приложените към него общи условия може да бъде
направен извод какви конкретни разходи са включени в него. Това обстоятелство не
само води до неяснота относно всички разходи по кредита и тяхната относителна
тежест, но също така препятства възможността да бъде извършена преценка относно
съответствието им с уредения в чл.19, ал.4 ЗПК /прил. ред./ максимален размер на ГПР.
Съгласно т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17г. на СЕС на
непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само
математическа формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни
за изчислението. В Определение №1369/27.05.2024г. по т.д. №333/2024г. на II Т.О. на
ВКС пък е посочено, че доколкото ГПР е част от основния предмет на договора, то
неговата структура трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител
8
на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и
стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои, а при неяснота относно
начина на формиране на неговата стойност- договорът за потребителски кредит е
нищожен.
В тази връзка следва да бъде посочено, че с процесния договор страните са
уговорили освен заплащането на възнаградителна лихва, която несъмнено
представлява разход по кредита, също и такса за разглеждане на искането за кредит в
размер на 960 лева. Съдът намира, че въведеното с нея задължение представлява пряк
разход, свързан с усвояване на кредита, събирането на който е изрично забранено с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК /прил. ред./ и води до нищожност на клаузата поради
противоречие със закона. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че страните са
постигнали съгласие главницата или общия размер на кредита да бъде в размер на
32 960 лева, представляващ сбор на чистата стойност в размер на 32 000 лева и таксата
за разглеждане на кредита в размер на 960 лева, като посоченото обстоятелство се
установява и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно т.91 от Решението на СЕС по дело С-377/2014г. в общия размер на кредита се
включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и
такива, които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е
ползвал/удържал/приспаднал за плащане на разходи, свързани с кредита. Тяхното
включване води до изкуствено увеличаване на размера на главницата, както и на този
на възнаградителна лихва, а оттам и на общата сума, която е дължима от потребителя,
което се отразява и на ГПР и неговата функция на единен показател за стойността на
кредита, позволяващ извършването на преценка от потребителя кой кредитен продукт
на кой кредитор е най-изгоден за него.
В процесния договор за кредит е уредено и задължение за заплащане от
потребителя на застрахователна премия в общ размер на 1 482 лева, изпълнението на
което е разсрочено с погасителните вноски по кредита. Доколкото по своето естество
това задължение има за цел да обезпечи изпълнение на договора, съдът намира, че
същото представлява разход за кредитополучателя, който е пряко свързан с договора
за потребителски кредит. В същото време от обстоятелствата, при които е поето
задължението, а именно- при предварително определени от кредитодателя условия и с
определен от него застраховател, както и от включването му в месечната погасителна
вноска по кредита съгласно погасителния план, може да бъде направен извод, че
същото представлява задължително условие за отпускане на кредита, поради което
следва да бъде включено при определяне на ГПР. Предвид липсата на посочена в
договора информация относно компонентите, взети предвид при изчисляване на ГПР,
потребителят не е в състояние да прецени дали начислената застрахователна премия се
включва в същите, което ограничава възможността му да извърши реална преценка
относно финансовата тежест на предвидените в договора задължения, съответно да
9
направи информиран избор относно сключването му.
На следващо място, съгласно чл.11, ал.1, т.20 ЗПК /прил. ред./ договорът за
потребителски кредит следва да съдържа информация за наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, както и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва
съгласно чл.29, ал.4 и6 ЗПК /прил. ред./, както и за размера на лихвения процент на
ден. Според чл.29, ал.5 ЗПК /прил. ред./ за да породи отказът на потребителя от
договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване на реда
и срока за упражняване на това потестативно право по чл.29, ал.1 - 3 ЗПК /прил. ред./,
да е осъществено условието по ал.4 на същия член – да е върната на кредитора не само
главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за периода от датата на усвояване на
средствата по кредита до датата на връщане на главницата, което следва да се направи
не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до
кредитора за упражняване на правото на отказ. Следователно, с предоставянето на
информацията по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК /прил. ред./ относно размера на дължимия
лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в
положението на по-слабата страна (спрямо търговеца) от гледна точка на
информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент
на ден х главница х брой дни), която следва да заплати за периода от усвояването до
връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от
договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл.29, ал.4 ЗПК /прил.
ред./ - връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на нейното
ползване. Ето защо, с изискването за посочване на лихвения процент се гарантира
реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, поради което
изпълнението му се явява особено съществено за правата на потребителя /в този
смисъл Решение №59 от 20.05.2024г. на ВКС по т. д. № 2695/2022г., II т. о., ТК/. В
случая в чл.4, ал.3 от ОУ е уредено правото на потребителя, без да дължи обезщетение
или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключването му или
датата, на която получи условията на договора, както и законоустановената
информация в случаите, когато тази дата е след датата на сключване на договора. За да
упражни това право потребителят е длъжен да уведоми кредитора по посочения начин
и да върне получената сума по кредита, както и да заплати лихвата, начислена за
периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата. В
договора и приложимите общи условия обаче не се съдържа информация относно
размера на лихвения процент на ден, което по изложените по-горе съображения
препятства възможността му за упражняване на правото му да се откаже от договора.
Следователно, налице е налице нарушение на императивното изискването на чл.11,
10
ал.1, т.20 ЗПК/прил. ред./.
Съгласно чл.22 ЗПК /прил. ред./ когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 и т.20 ЗПК/прил. ред./ за посочване на ГПР и лихвен процент на ден,
договорът за потребителски кредит се явява нищожен. В чл.23 ЗПК /прил. ред./ е
посочено, че в този случай потребителят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, без лихви и разходи, поради което предявените по реда на чл.422
ГПК искове за сумата 1 137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период
от 07.06.2023г. до 07.12.2023г., както и сумата 6 020,68 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 08.06.2023г. до 27.12.2023г., се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. С оглед недействителността на договора не следва да
бъдат обсъждани и доводите на страните относно обявената предсрочна изискуемост,
доколкото последната няма отношение към задължението за връщане на чистата
стойност.
Съобразно утвърдената съдебната практика, ако по предявен иск за реално
изпълнение на поети по договор за банков кредит задължения се констатира
недействителност на договора по чл.22 ЗПК съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит на
основание изричната разпоредба на чл.23 ЗПК и да възложи същата за плащане върху
длъжника. Това е така, доколкото ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане
следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен
договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла
погасителна давност /в този смисъл Решение №50259 от 12.01.2023г. на ВКС по гр. д.
№3620/2021 г., III г. о., ГК/. В случая ищецът се легитимира като титуляр на вземане в
размер на 16699,84 лева, представляващо главница по Договор за потребителски
паричен кредит №2578388 от 11.01.2017г., поради което на основание чл.23 ЗПК
потребителят му дължи връщане единствено на посочената сума, а не на пълния
размер от 32 000 лева. В тази връзка следва да бъде посочено, че в подадения отговор
на искова молба не се съдържат конкретни твърдения за извършвани от ответницата
плащания по процесния договор за кредит, като независимо че с доклада по делото
съдът е разпределил в нейна тежест установяване на това обстоятелство, изрично
указвайки й, че не сочи доказателства за това, същата не е ангажирала такива. Предвид
посоченото, съдът намира, че ответницата дължи връщане на сумата от 16 699,84 лева.
В отговора на исковата молба се съдържа възражение за погасяване на
претендираните от ищеца вземания по договора за потребителски кредит по давност.
Съгласно Тълкувателно решение №3 от 21.11.2024г. на ВКС по т. д. №3/2023г., ОСГТК,
11
при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска, а при обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент
падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. В Определение №1618 от
28.05.2025г. на ВКС по т. д. №408/2025г., II т. о., ТК, изрично е посочено, че
посоченото разрешение не намира приложение в хипотезата на признаване на
договора за потребителски кредит за недействителен на основание чл.22 ЗПК и
прилагане на предвидената в чл.23 ЗПК последица за дължимост от потребителя само
на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, какъвто е
настоящият случай. Това е така, тъй като задължението за нейното връщане се
основава на забраната за неоснователно обогатяване, а не на сключения договор. Както
бе посочено по-горе, възможността при предявен иск за реално изпълнение на поети
по договор за кредит задължения при констатирана недействителност на същия да
бъде присъдена чистата стойност без да бъде воден иск по чл.55 ЗЗД е именно с оглед
избягване риска длъжникът да се позове на погасяване на задължението му по давност.
Следователно макар вземането да има кондикционен характер, давността за него не
започва да тече от момента на извършеното плащане- усвояване на кредита, а от
установяване по реда на чл.22 ЗПК нищожността на договора, поради което
възражението се явява неоснователно. Този извод кореспондира и с възприетото в
практиката разбиране, съгласно което давностният срок за връщане на платени от
потребителя въз основа на неравноправни клаузи суми започва да тече от момента на
узнаване, респективно от възможността за узнаване на правата, които произтичат от
тяхната недействителност /Определение №1524 от 21.05.2025г. на ВКС по т. д.
№1218/2023г /.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира направата на следните разноски в рамките на исковото
производство, а именно 461,67 лева- държавна такса за подаване на исковата молба и
450 лева- депозит за съдебно-счетоводна експертиза, като съразмерно на уважената
част от исковете му се дължи сума в размер на общо 652,15 лева. Ищецът претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в
размер на 100 лева, като съобразно уважената част от претенциите му се следва сума в
размер на 70 лева.
Ответницата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за
представителство пред районния съд в размер на 500 лева, за направата на което
представя доказателства. Ищецът е направил възражение за неговата прекомерност,
12
което съдът намира за неоснователно, предвид високия материален интерес, броя
проведени съдебни заседания, както и активното участие на процесуалния
представител на ответницата. Същевременно съобразно отхвърлената част от
предявените искове на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 150 лева.
Следва да бъде и преразпределена отговорността за понесените в рамките на
заповедното производство разноски, като съобразно изхода на спора на заявителя се
дължат 334 лева- държавна такса за подаденото заявление и 35 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК
искове с правно основание чл.99 ЗЗД, във вр. чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД, че Ю. С. М., ЕГН
**********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 16 699,84 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г. /одобрен на 11.01.2017г./, сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са му прехвърлени по
силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.11.2018г., ведно със законна лихва за периода от 28.12.2023г. до изплащане на
вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 12.01.2024г. по ч.гр. дело №71601/2023г. по описа на
СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове
за сумата от 1 137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от
07.06.2023г. до 07.12.2023г., както и за сумата от 6 020,68 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 08.06.2023г. до 27.12.2023г.
ОСЪЖДА Ю. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК следните суми: 652,15
лева- разноски и 70 лева- юрисконсултско възнаграждение в рамките на исковото
производство, както и 334 лева- разноски и 35 лева- юрисконсултско възнаграждение в
рамките на заповедното производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на Ю. С. М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 150 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14