Н Е П Р И С Ъ С Т В
Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.Слатина, 05.06.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 02 юни, Две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Теодора Маринова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 1666 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от З.
„Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., чрез адв.М.Г. със
съдебен адрес *** против
А.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с която се иска да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 675,03 лв. представляваща главница, дължима на основание изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. за
имуществени вреди на собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „Тойота Рав 4“
с рег.№ ВР2924ВТ при ПТП извършено на 26.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-30.10.2019г./подадена в РС-София по която е образувано гр.д.№
62607/2019г. по отписа на СРС, прекратено с определение от 06.11.2019г. и
изпратено по подсъдност на РС-Б.Слатина, където е образувано под нов №
1666/2019г. по описа на РС-Б.Слатина/ до окончателното й изплащане, сумата от 101,75 лв. представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.03.2018г. до 10.09.2019г., както и
направените деловодни разноски в настоящето
производство.
С исковата молба ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 от ГПК при наличие на
кумулативните предпоставки срещу ответника.
ИСКОВЕ
с правно основание чл.500 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова
молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства,
поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани,
изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Ответника А.П.А. редовно призован за
с.з. не се явява, не изпраща представител, не е депозирал писмена молба делото
да се гледа в негово отсъствие, не взел становище по исковата молба и не е
ангажирал доказателства.
По делото са събрани писмени
доказателства. Допусната е и приета по делото САТЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и възприето от съда като компетентно и безпристрастно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на
страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца твърди, че на 26.09.2016г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца по ул.”Хан Крум
е реализирано ПТП с участието на МПС „”Пежо
406“ с рег.№ ВР1261ВК управляно от А.П.А. и МПС „Тойота Рав 4“ с рег.№ ВР2924ВТ
управлявано от Н.В.В., собственост на „ПГ-2002” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Пламен И. Георгиев/при направена
служебна справка от ТР/. За процесното ПТП е съставен КП № 1519762/26.09.2016г.
от органите на КАТ, в който е отразено, че причината за настъпилото ПТП е
противоправното поведение на А.П.А., който поради неспазване на дистанция удря МПС
„Тойота Рав 4“ с рег.№ ВР2924ВТ. В КП е отразено, че А.П.А. е управлявал МПС-то
без да притежава свидетелство за правоуправление.
В исковата молба се посочва, че МПС ”Пежо
406“ с рег.№ ВР1261ВК е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
в З.”Б.И.” АД със застрахователна полица № BG/02/116000721486, със срок на
вадидност към инкриминираната дата. В дружеството е заведена щета № **********,
като след извършена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 660,03 лв. на увреденият автомобил МПС „Тойота Рав 4“ с рег.№
ВР2924ВТ. С регресна покана е поканен А.П.А. да заплати претендираната сума, но
до настоящият момент не е постъпило пращане. Предвид на гореизложеното за
ищцото дружество се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответника А.П.А.
не е депозирал писмен отговор, не взел
становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства.
В подкрепа защитната теза на ищеца е
разпитан свидетеля Н.В./без родство със страните по делото/ който заяви, че на
26.09.2016г. в гр. Бяла Слатина, на ул. „Хан Крум“, действително е настъпило
ПТП с негов автомобил. Спрял на улицата в близост до заведение да купи закуски,
тъй като нямало знак за забранено паркиране, а спирането се извършвало по
надлежния ред. Пътя бил сух, на дневна
светлина, било е към обяд – 11:00-12:00 часа. Когато спрял автомобила погледнал
в страничното огледало и в предното огледало за задно виждане и забелязал автомобил,
който се движел със висока скорост. След няколко секунди получил удар отзад на
автомобила и той подскочил. Почувствал силна болка в гърба и слязъл от
автомобила. Нямало спирачен път на другия автомобил и св.В. не могъл да прецени
с каква скорост водача се движил.
Водача на автомобила започнал да се
притеснява, че майка му ще се кара за
счупеният автомобил. Извикали органите на КАТ. При тестване на двамата шофьори
с дрегер за алкохол, пробите били отрицателни на двамата. При поискване
документите от полицаите, се установило, че А. няма свидетелство за управление
на МПС. Полицаите съставили констативен протокол. Щетите по автомобила били много,
но не спомня размера на сумата изплатена от застрахователя за увреденият му
автомобил.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана САТЕ, което не се оспори от страните по делото и се
възприе от съда като компетентно и безпристрастно се установи, че по механизма
на осъществяване на ПТП-то, описаните зони на удара между двете МПС-та, както и
описаните по вид и степен на увреждане на отделните части на МПС- то,
вследствие удара е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП,
описан в представения протокол и щетите върху лекия автомобил- „Тойота Рав“ 4.
Експерта изчислил размера на щетите по
увреденият автомобил да възлиза на 770,83 лв., а ликвидационните разноски са 10,00
лв.
От така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца ЗК“БУЛ ИНС“ АД е
обоснована с обстоятелството, че е възстановил по щета № ********** на „ПГ-2002”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Пламен И. Георгиев/при
направена служебна справка от ТР/, собственик на увреденият автомобил „Тойота
Рав 4“ с рег.№ ВР2924ВТ сумата от 770,83 лв. обезщетение и 15.00 лв.
ликвидационни разноски на 25.10.2016г., видно от приложеното с и.м. платежно
нареждане, обуславящо извод, че е налице регресното право на вземане по чл.500,
ал.2 от КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал.2
от КЗ: „Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление
на моторното превозно средство”.
С исковата молба ищеца е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 от ГПК при наличие
на кумулативните предпоставки срещу ответника.
Препис от исковата молба е редовно връчен
на ответника, на 03.01.2020г., като от същия писмен отговор в срок не е
постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му
редовно връчени. В изпратеното до същия съобщение с приложено разпореждане по
чл.131 от ГПК изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание по делото, за
което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител,
няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Съдът намира, че от събраните
доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От писмените
доказателства, събрани в хода на делото, се доказа съществуването на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Ищецът в изпълнение на задължението си по застрахователния
договор, е заплатил на увреденото лице обезщетение за причинените от
възникналото на 26.09.2016 година ПТП вреди на собствения му автомобил „Тойота
Рав 4“ с рег.№ ВР2924ВТ в размер на 770,83 лева, видно от платежното нареждане.
В резултат на поведението на ответника А.П.А., осъществено при управлението на МПС
„Пежо 406“ с рег.№ ВР1261ВК собственост на Росица Петкова Петкова, който нарушил правилата за движение по ЗДвП, като в
КП за ПТП № 1519762/26.09.2016г. е отбелязано, че: „Неспазване дистанция от
участник № 1”. В резултат на реализираното ПТП са настъпили щети по лек автомобил „Тойота Рав 4“
с рег.№ ВР2924ВТ собственост на „ПГ-2002” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, управлявано от Н.В.В., установени в хода на делото от
заключението на вещото лице.
По изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен като
такъв в размер на 675,03 лв., в която сума са включени и 15,00 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба-30.10.2019г./подадена в РС-София по която
е образувано гр.д.№ 62607/2019г. по отписа на СРС, прекратено с определение от
06.11.2019г. и изпратено по подсъдност на РС-Б.Слатина, където е образувано под
нов № 1666/2019г. по описа на РС-Б.Слатина/ до окончателното й изплащане.
С оглед уважаване на главния иск следва
да бъде уважен и акцесорния такъв за заплащане на мораторната лихва в
размер на 101,75 лв. за периода от 05.03.2018г./датата на падежа за плащане/ до
10.09.2019г./датата на завеждане на иска/.
ПО
РАЗНОСКИТЕ :
С исковата молба ищеца е поискал
присъждане на направените по делото разноски.
Предвид гореизложеното и претенцията на
ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да му заплати общата сума от 270.00 лв., от която: 100,00 лв. заплатена
държавна такса, 150,00 лв. за САТЕ, 20,00 лв. за призоваване на свидетел, за
които има представени платежни документи. Размерът на адвокатско възнаграждение
в пълномощното не е посочен и такъв не следва да се присъжда на ищеца.
Ответника не е поискал разноски, а и
такива не е направил, поради което не му се дължат при този изход на делото.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на З.
„Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., чрез адв.М.Г. със
съдебен адрес ***, сумата от 675,03
лв. представляваща главница, дължима на основание изплатено застрахователно
обезщетение с включени в нея и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. за
имуществени вреди на собственика на пострадалият автомобил/МПС/ „Тойота Рав 4“
с рег.№ ВР2924ВТ при ПТП извършено на 26.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-30.10.2019г./подадена в РС-София по която е образувано гр.д.№
62607/2019г. по отписа на СРС, прекратено с определение от 06.11.2019г. и
изпратено по подсъдност на РС-Б.Слатина, където е образувано под нов №
1666/2019г. по описа на РС-Б.Слатина/ до окончателното й изплащане, сумата от 101,75 лв. представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.03.2018г. до 10.09.2019г., както и
направените деловодни разноски в настоящето
производство в общ размер от 270,00
лв.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС
от съдебното решение да се изпрати на страните за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: