Р Е Ш Е Н И Е
№ 130 / 16.12.2019г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ГАЛИНА МИЛКОВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ……….…………
А Н Х дело номер.........294............по описа
за...............2019................година
Производството
е по реда чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на Община Сунгурларе ЕИК ***, с адрес: гр. Сунгурларе, област Бургас, ул.
Георги Димитров № 2, представлявана от В.П.- кмет, против наказателно
постановление № НЯСС-179 / 25. 09. 2019 г. на заместник- председателя на
Държавна агенция за метрология и технически надзор /ДАМТН/, с което за
нарушение на чл. 190а, ал.
2,във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание
чл. 83 ЗАНН,
във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата подадена чрез процесуален представител се
навеждат изводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, се явява процесуален представител
на жалбоподателя, който подържа жалбата и желае ненейната отмяна.
Не се явява представител на АНО, който представя
писмено становище, в което оспорва жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от известието за доставяне на л. 11, НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 04. 10. 2019 г., а жалбата е депозирана по пощата
на 10. 10. 2019 г. - л. 9. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05. 09. 2018 г. е извършена проверка от
представители на Главна дирекция НЯСС, на язовир находящ се в поземлен имот № 000346
в землището на с. Садово, община Сунгурларе, собственост на Община Сунгурларе
съгласно Акт за публична общинска собственост № 34 / 04. 03. 1998 г.. При
извършената проверка е съставен констативен протокол № 06-01-82/ 07. 09. 2018
г., в който е установено, че на три места по короната има дълбоки коловози от
тежка механизация и е дадено
предписание на основание чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ да се доизнесе изрязаната храстовидна маса от сухия
откос и се запълнят коловозите по короната със срок на изпълнение- 30. 11. 2018
г.. В дадените задължителни предписания е посочено, че на основание чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ, за изпълнението на всички предписания е отговорен
собственика на язовирната стена и съоръженията към тях.
На 18. 06. 2019 г., при извършена проверка на същия
язовир, е бил съставен констативен протокол № 06-01-78 / 18. 06. 2019 г. от
представители на Гл. дирекция НЯСС, установили, че не е изпълнено
предписанието, дадено с КП № 06-01-82/ 07. 09. 2018 г., а именно да се запълнят
коловозите по короната, при констатирането на неизпълнението е посочено, че
предписанията са дадени с КП № 06-01-82/ 27. 09. 2018 г., което съдът отдава на
техническа грешка, понеже номера на протокола, месеца и годината са правилно
посочени е става ясно за кой точно протокол се отнася констатираното
неизпълнение. В съдебно заседание св. А. е възпроизвел същата грешка, но
посочва точното предписание, а именно да се запълнят коловозите по язовирната
стена, като посочва, че с неизпълнението на посочените предписания се нарушава
експлоатационното състояние та короната и е предпоставка при преминаване на
приливна вълна през язовирната стена същата да бъде компрометирана.
Община Сунгурларе в качеството и на собственик на
язовир е била надлежно уведомена за направените констатации и даденото
предписание от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея,
като съставения КП е бил подписан и връчен на представител на собственика.
За констатираното неизпълнение на дадените предписания,
св. А. е съставил акт за установяване на административно нарушение № 06-009 /
15. 07. 2019 г. Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител на
общината съгласно приложеното на л. 20 пълномощно. Същият не е вписал, че има и
ще направи възражения в законоустановения срок. Писмени възражения са
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, в които е посочено, че след съставяне на акта са
разпоредени незабавни действия от Община Сунгурларе по изпълнение на дадените
указания, както и становище, че неизчистените храсти от язовирната стена
съгласно чл. 28 от ЗАНН представляват маловажен случай на АН и би следвало АНО
да не налага наказание, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.
АНО е разгледал направените възражения, като ги е
приел за неоснователни.
Административнонаказващият орган е приел за установена
гореизложената фактическа обстановка и въз основа на акта е издал и обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 190а ал. 2, вр. чл. 190а, ал.
1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
Съдът намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да нарушават правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща
основание на съда да отмени обжалваното постановление само на това основание,
без да разглежда спора по същество. Неоснователно е твърдението за две НП,
понеже към делото е приложено само едно. Неоснователно е възражението относно изтичане
на давностния срок за издаване на НП- въпреки, че в срока за изпълнение на дадените
предписания до 30. 11. 2018 г. същите не
са били изпълнени и от 01. 12. 2018 г.,
жалбоподателя е бил в нарушение, като не ги е изпълнил, то тяхното неизпълнение
е било констатирано на 18. 06. 2019 г. с
КП № 06-01-78, за което на 15. 07. 2019 г. е съставен и АУАН. Така, че
сроковете посочени в чл. 34 от ЗАНН- три месеца от откриване на нарушителя или
изтекла една година от извършване на нарушението са спазени. Не е основателно и
възражението, че на жалбоподателя е вменена АНО за чуждо бездействие, понеже
съгласно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ- Собствениците на язовирни стени и съоръжения
към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал.
3, т. 5.. Неоснователни са и останалите възражения посочени в жалбата.
НП е издадено от компетентно по закон лице, видно от
приложената на л. 13 Заповед № А-5 от 02.01.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания
на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Видно от представените по делото заповеди
на председателя на ДАМТН, задължителните предписания са дадени от надлежно
оправомощени от председателя на ДАМТН лица и АУАН също е издаден от компетентно
лице. В самият АУАН и в НП са описани всички релевантни обстоятелства, като
нарушението е пълно и точно описано, като са посочени и приложимите законови
текстове, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Не е спорно, че Община Сунгурларе е собственик на
процесния язовир в землището на с. Садово, област Бургас. Именно в това и
качество на Община Сунгурларе са дадени
задължителни предписания от оправомощени лица от ДАМТН в указания срок до 30.
11. 2018 г. да се запълнят коловозите по короната. Не се спори, че тези
предписания са доведени до знанието на представителя на Община Сунгурларе,
респективно до отговорите длъжностни лица. Въпреки задължителния си характер,
тези предписания не са били изпълнени в определения срок и чрез бездействието
си жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното с
акта нарушение.
Административнонаказателната отговорност на
едноличните търговци и юридическите лица се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата или общините при
осъществяване на тяхната дейност. В конкретния случай при осъществяване на
дейността си Община Сунгурларе не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ– не е изпълнила предписание на контролен орган, заради
което следва да понесе и санкция.
Не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, каквото и възражение се съдържа в жалбата, тъй като деянието
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения
от същия вид. Жалбоподателят като собственик на процесния язовир е бил адресат
на задължителните предписания. Деянието е осъществено чрез бездействие и е на
просто извършване и от него не настъпва съставомерен вредоносен резултат,
поради което е без значение, дали от неизпълнението са настъпили
общественоопасни последици. Стопанисване на язовирите е изключително важна
дейност, неизпълнението на която води до създаване на опасност за населението.
Настоящият състав обаче намира за правилен определения
размер на санкцията. Съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите
на закона
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган е съобразил и е наложил имуществената
санкция в рамките предвидени от законодателя, които са в размер от 1 000 до 20 000лева. Така
наложената санкция е в размер близо до законовия минимум и се явява съобразена
с тежестта и характера на нарушението.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
като напълно законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО наказателно постановление № НЯСС-179 / 25. 09. 2019 г. на заместник-
председател ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190а, ал.
2,във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание
чл. 83 ЗАНН,
във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: