Р Е Ш Е Н И Е
№
659
20.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шести февруари през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 10 155 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
П.М.Е. ЕГН **********, с адрес: ***, съд адрес: град Бургас, ул.
„Раковски“ №2, чрез адвокат С.К., БАК, против Областна дирекция на МВР – град
Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от директора
Калоян Топалов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 684 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 114 часа за периода от
01.12.2016 година до 02.12.2019 година, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по
водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 01.12.2016 година до 02.12.2019 година е полагал труд като полицай в РУ – Несебър и е
полагал труд при 12 – часови работни смени по предварително утвърден график. За този период е положил общо 800 часа нощен
труд, който след преизчисляване с
коефициент 1,143 възлиза на 914 часа
извънреден труд. В исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване
на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.5
от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това
счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска
ответник ОД на МВР Бургас е в размер на 684 лева.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 187 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод,
че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на
8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт
Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на
претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по
размер.
В
писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
На
първо място в писмения отговор е направено възражение по допустимостта на
исковете за част от периода, посочен в исковата молба.
Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с
Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата на
чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда
единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи.
В писмения
отговор е посочено, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове като НСОРЗ. Изложено е още, че в този смисъл се е произнесъл Окръжен съд -
Русе с решение от 04.11.2019г. по въззивно гражданско дело № 548 по описа на
съда за 2019г.
В писмения
отговор е посочено, че препращане по аналогия към Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е необосновано предвид специалната законова
регламентация за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните
служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За държавните служители в МВР, с оглед
спецификата на служебните правоотношения, са предвидени редица компенсаторни
механизми за постигане на равно отношение пред закона с тези на работниците и
служителите по трудови правоотношения, напр. допълнителното възнаграждение за
прослужено време е 2% основният платен годишен отпуск е 30 работни дни плюс по
1 работен ден, но не повече от 10, за всяка прослужена година, обезщетенията
при прекратяване на служебното правоотношение е до 20 месечни възнаграждения,
докато за работниците и служителите по КТ са неповече от 6, по-благоприятен
режим на заплащане на извънредния труд, пенсиониране при условията на I-ва категория труд и гр.
От името на
ответника е изложено, че отделно от това, разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми
предпоставки, предвидени в ал. 1 на текста, а именно - продължителността на
нощното време да е по- малка от продължителността на дневното, както и трудовото
възнаграждение да е заработено по трудови норми.Съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР , както беше изяснено и по-горе, са с една и съща продължителност от 8
часа и безспорно по отношение на държавните служители в МВР не е налице работа
по трудови норми.
В писмения
отговор е посочено, че е налице
специална нормативна уредба и по отношение на полагането и отчитането на
нощния труд на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, която също
изключва прилагането на общия ред.В алинея 3 на приложимата разпоредба на
чл.187 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на текста е видно, че работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период -
за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Процесуалният
представител на ответника излага още, че действащата през исковия период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Според
разпоредбата на чл. 3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична
регламентация за преизчисляване липсва, поради което в противоречие с
материалния закон в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване,
предвиден в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Както бе изяснено по-горе в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1
от ЗМВР. Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за
полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР за
всеки 24- часов период, дори и при евентуално приравняване на нощен труд,
положен от държавните служители, към дневен, се получава коефициент 1 (8 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд).Коефициент 1,143 е приложим само при
приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд.
В писмения отговор е посочено още, че през исковия период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
и заповед № 8121з -1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните
работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през
нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.В тази
връзка правилно в исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично
разграничава заплащането на извънреден от заплащането на нощен труд, но в
същото време и с цел да се обоснове претендиралият размер на възнаграждението
за положен нощен труд от 6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и незаплатен
нощен труд незаконосъобразно е преизчислен в извънреден труд.
Ответникът посочва още, че разпределението на работното
време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени
в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове над нормативно
установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи,
Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен
служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване”
при ОДМВР Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че
положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и
заплатен.
Ответникът
е приложил писмени доказателства и е
изразил становище по доказателствата, посочени от ищеца. Счита, че не е
необходимо извършване на съдебно – икономическа експертиза.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Кралева,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 383, 56 лева за 201,34 часа извънреден трус.
В
съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни
доводи за неоснователност на предявения иск. Позовава де на съдебна практика.
Предявен иск с правно основание чл. 150
във връзка чл.
262 от КТ във връзка с чл.
187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.12.2016г. до
02.12.2019 г. Не се спори, че е полагал нощен труд. Заемал е длъжността полицай
в РУ – Несебър.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 01.12.2016 година до 02.12.2019
година ищецът е положил 1 408 часа нощен
труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 1 609, 34
часа за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи
нощен труд възлиза на 201, 34 часа и трудовото възнаграждение е в размер на 1 383,
56 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 01.12.2016 година до 01.12.2019
година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент. Не следва да бъде включена в
предмета на спора датата 02.12.2019 година, тъй като съвпада с датата на
подаване на исковата молба.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение,
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи
на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 02.12.2019 година до окончателното й плащане.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 420 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с
ДДС.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 55,34 лева за иска за присъждане на главница. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 190 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 245,34 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Румен Добринов Кехайов с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 1 383,
56 лева /хиляда триста осемдесет и три
лева, петдесет и шест стотинки/, представляща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 201, 34 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него за периода от 01.12.2016 година до 01.12.2019
година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.12.2019
година до окончателното й плащане, както и сумата 420 лева /четиристотин и
двадесет лева/, представляваща
разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 245,34 лева
/двеста четиридесет и пет лева, тридесет и четири стотинки/, от която сумата 190
лева /сто и деветдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице и
сумата 55,34 лева /петдесет и пет лева,
тридесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: