РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Сандански, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100126 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. Л., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, чрез Еднолично адвокатско
дружество”Д. М.”, представлявано от Д. М. М., срещу „Моят кредит“-ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”А. С.”, № **, ет.*,
представлявано от С.И.А., с която е предявен иск за установяване нищожността на
сключения между тях договор за потребителски кредит № **** от 14.12.20**г. поради
наличие на неравноправна клауза, евентуално поради противоречие със закона-ЗПК, и
поради заобикаляне на закона-ЗПК, и евентуален иск за прогласяване нищожността на
клаузата предвидена в чл.12 от договор за потребителски кредит № **** от 14.12.20**г.,
като неравноправна, евентуално поради нарушение на закона-ЗПК и поради заобикаляне на
закона-ЗПК.
Правно основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.1 и
пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33 от ЗПК, а на евентуалния иск- чл.146, ал.1 от
ЗЗП във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от
ЗПК и чл.33 от ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че на 14.12.2022г.между страните по делото е сключен договор
за паричен заем № 79494, по който са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
700лв., видът на вноската-двуседмичен, броят на вноските-13, размер на погасителната
вноска-52,62лв., като е посочен ГПР в размер на 42,07%. Твърди се, че съгласно чл.12 от
договора ищцата следва да заплати неустойка в размер на 472,35лв. поради непредставяне
на обезпечение по заема, което задължение е установено за кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, което да отговаря на
установени от кредитодателя изисквания. Твърди се, че неустойката следва да се плаща
разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като по този начин вместо сумата в размер
на 52,62лв. ищцата следва да връща сума в размер на 84,11лв., включваща главница,
1
договорна лихва и част от неустойката. Твърди се, че въпреки формално дадената
възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение, още със сключването на
договора е начислена неустойка, като същата е включена в погасителния план от самото
начало. Твърди се, че уговорената в чл.12 клауза за неустойка е нищожна на няколко
основания, а именно: заобикаляне на закона-ЗПК, накърняване на добрите нрави и като
неравноправна. Твърди се, че вземането за неустойка формално е посочено като обезщетение
за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляване на ГПР, като
по този начин се заобиколи предвидения в ЗПК максимален размер на ГПР от 50%. Твърди
се, че задължение на кредитора е да оцени кредитоспособността на длъжника преди
предоставяне на кредита и изискването за допълнително обезпечение е лишено от смисъл,
след като заемната сума е предоставена от кредитора. Твърди се също, че с клаузата за
неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.33 от ЗПК, която предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като кумулирането на неустойка за забава и мораторна лихва е недопустимо.
Твърди се още, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и нарушава
принципите за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и
кредитор и цели единствено обогатяване на кредитора. На следващо място се твърди, че
предвидената в чл.12 от процесния договор клауза за неустойка е неравноправна, тъй като
задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка-в размер над пет пъти от
възнаградителната лихва, а клаузата не е уговорена индивидуално. Твърди се, че не само
клаузата на чл.12 от договора, а и целият договор е недействителен поради нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като кредиторът не е посочил компонентите, които влизат в
ГПР, както и че кредиторът съзнателно погрешно е посочил ГПР с цел заобикаляне
ограниченията по ЗПК. По изложените съображения ищцата предявява настоящия иск, в
подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Същият оспорва твърдяната нищожност както на клаузата за неустойка, така
и на целия договор. Ответникът твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като ГПР ясно и изрично е посочен в договора, както и са посочени взетите
предвид допускания съгласно приложение № 1, а също и че уговорената неустойка не се
включва в ГПР, тъй като задължението не е съществувало към момента на сключване на
договора и неговото възникване не е сигурно към този момент, защото е зависело от
поведението на ищцата, поради което е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ответникът оспорва клаузата за неустойка да е неравноправна, като твърди, че тя е
индивидуално уговорена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.12.2022г. между „Моят кредит“-ЕООД, като заемодател, и В. Й. Л., като
заемополучател, е сключен договор за заем с код: ****, по силата на който заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя заем в размер на 357,90 евро или тяхната левова
равностойност, съгласно официалния курс на Българска Народна Банка за еврото спрямо
лева, а заемателят се е задължил да върне заемната сума на заемодателя при условията на
договора: срок на заема-30 седмици; размер на двуседмичната погасителна вноска-26,90
евро /52,62лева/; брой погасителни вноски-15; срок за плащане на погасителните вноски-
съгласно погасителен план посочен/Приложение 1/, който е неразделна част от договора или
съгласно погасителен план, посочен в чл.12, ал.6 от договора; общ размер на всички
плащания по заема-403,56 евро /789,30лева/; лихвен процент по заема-40,03%; ГПР-42,07%.
В договора е посочено, че при така изчисленият ГПР са взети предвид следните допускания:
1. договорът ще запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок; 2. всяка
от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с
изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените
задължения, лихви за забава и други неустойки.
В чл.12,ал.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни след
2
сключването на договора, да осигури: 1.действието на трето физическо или търговско
юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя
за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки;
2.надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо
имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението. В чл.12 ал.3 от
договора е предвидено, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на
минимум следните условия: 1.да бъде дееспособно физическо лице; 2.навършена възраст: 25
години; 3.минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца,
предхождащи сключването на договора: 1500 лева на месец; 4.валидно трудово
правоотношение от поне шест календарни месеца, преди сключването на договора;
5.стабилна кредитна история; 6.предложеният поръчител не е активен потребител на
заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем,
предоставен от заемодателя или 1. да бъде търговско юридическо лице, съгласно ТЗ и
регистрирано съгласно ЗТР; 2. да е с изцяло внесен капитал; 3.да има минимална печалба от
10000 лева за последните три години, съгласно годишните финансови отчети; 4.да не е
обявено в несъстоятелност и/или ликвидация; 5.да няма задължения към държавата и/или
общината. В чл.12, ал.4 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят в определения
срок не изпълни задължението си, посочено в чл.12 ал.1, за когото да са изпълнени
условията на чл.12 ал.3, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 241,51 евро
/472,35 лева/. Предвидено е, че неустойката се заплаща на части, съгласно погасителния план
в чл.12 ал.6 от договора. Съдържащият се в договора погасителен план съдържа вноски,
включващи главница, лихва и неустойка. В погасителния план-Приложение № 1 към
договора са посочени погасителните вноски с размер на всяка от 52,62лв. и от 84,11лв.-при
непредставяне на обезпечение, с падеж на първата погасителна вноска-29.12.2022г., и с
падеж на последната погасителна вноска-12.07.2023г.
На 14.12.2022г. В. Л. е получила в брой заемната сума-в размер на 700лв. /представената
разписка/.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищцата и ответникът са страни по договор запаричен заем, който е нищожен, респ.
съдържа нищожна клауза за неустойка.
По основателността на предявените от ищцата искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са
страни по договор за паричен заем № 79494 от 14.12.2022г., по който е предоставена заемна
сума в размер на 700лв., която следва да бъде върната, ведно с договорна лихва- 34,70лева,
на 15 двуседмични погасителни вноски, в срок до 12.07.2023г. Не се спори също, а и от
доказателствата по делото се установи, че в процесния договор е предвидено заплащане на
неустойка в размер на 472,35 лева при непредоставяне в срок на обезпечение от ищцата-
заемополучател.
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесния договор, като съдът е
длъжен да разгледа основанията за нищожност на договора не в поредността заявена от
ищцата, а според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от най-тежкия
към по-леките, както и според това дали наведените основания са специални или общи.
Тъй като сключеният между страните договор за паричен заем има характеристиките на
договор за потребителски кредит (страните имат качествата съответно потребител и
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), то за него важат разпоредбите на
специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Един от задължителните реквизити на
този договор е посочване годишният процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в приложение № 1 към закона начин. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
3
е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв,
но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя
да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице
такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
Установи се, че в договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 42,07%, както и че
при изчисляването му са взети предвид следните допускания: договорът ще запази
обвързващата си сила между страните за целия посочен срок и всяка от страните ще
изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по
договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените задължения,
лихви за забава и други неустойки. Установи се също, че в договора е предвидено
задължение за заемополучателя да осигури в тридневен срок след сключването на договора
обезпечение-поръчител, които да отговарят на посочените в договора условия и банкова
гаранция или учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на заемополучателя,
както и че при неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка в размер на
472,35лева, която се заплаща на части, заедно с погасителната вноска.
При така установените обстоятелства съдът намира, че посоченият в договора ГПР не
отговаря на действително прилагания в отношенията между страните, тъй като при
изчислението му не е взето предвид заплащането на уговорената между страните неустойка
за неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение, а е следвало
да се вземе предвид, тъй като така както е уговорена неустойката по съществото си
представлява скрита договорна лихва /скрито оскъпяване на кредита/. И това е така, тъй
като от непредоставяне на обезпечение по договора от страна на заемополучателя не води
до претърпяване на вреди от заемодателя, за да се заплаща неустойка за това. Учредяването
на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид от заемодателя към момента на
сключване на договора, като неизпълнението на това задължение може да обоснове негов
отказ да отпусне кредита, а не да е свързано с начисляване на допълнителна сума по
договора и то в размер многократно надвишаващ самата възнаградителна лихва по заема.
Недобросъвестно е от страна на заемодателя да прехвърля в тежест на заемополучателя
риска от неизпълнение на свое задължение -да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на заемополучателя /чл.16 от ЗПК/. Освен това, уговарянето на
изключително кратък срок за осигуряване на обезпечение от страна на потребителя и
поставяне на множество изисквания относно самото обезпечение /изключително трудно
изпълними от потребителя предвид и че става въпрос за т.нар.”бърз кредит” и то в малък
размер/, наред с включването на задължението за заплащане на неустойка в погасителния
план /т.е. заплащане дори в случаите на редовно изпълнение на основното задължение/
показват, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита и да гарантира неговото събиране,
а да получи сумата от неустойката, т.е. да породи допълнително парично задължение за
заемополучателя, наред с това да върне главницата и уговорената възнаградителна лихва,
поради което тази допълнителна парична сума представлява скрита печалба за кредитора,
респ. скрит разход по кредита, водещ до увеличаване цената на кредита. Именно поради
тази си характеристика неустойката по чл.12, ал.4 от договора е следвало да се включи при
определяне на ГПР. Заемодателят като не е взел предвид този разход е въвел в заблуждение
потребителя относно реалните разходи по заема, които ще направи, а с разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да защити правата на потребителите като им
гарантира, че те ще имат информация за максималната цена, която биха заплатили за
предоставената им услуга за периода на погасяване на заема. Като не е взел предвид този
4
разход при определяне на посочения в договора размер на ГПР, заемодателят е нарушил
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК /отразеният в договора ГПР не отразява реалната му стойност/, а това
води до недействителност на договора за паричен заем по силата на чл.22 от ЗПК.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да уважи предявения иск за
прогласяване нищожността на договор за заем № 79494 от 14.12.2022г., сключен между
страните, поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съдът не следва да разглежда останалите наведени от ищцата основания за нищожност на
договора, тъй като никоя сделка не може да е нищожна на повече от едно основание, като
заявените основания съдът разглежда като предявени при условията на евентуалност.
Поради уважаване на главния иск съдът не следва да се разглежда и предявения от ищцата
евентуален иск.
Относно разноските:
С исковата молба ищцата претендира заплащане на направените в производството
разноски. Същата е направила разноски за платена държавна такса в размер на 50лева. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1, от ГПК ответникът следва да заплати на
ищцата сумата от 50лв. за направени от нея разноски по делото. Ищцата е представлявана по
делото от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., който
претендира разноски. Ищцата е сключила с Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“
договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата по делото –
Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 360лева с ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за заем № ***** от 14.12.20**г., сключен
между В. Й. Л., с ЕГН-**********, и „Моят кредит“-ЕООД, с ЕИК:*********, поради
противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Моят кредит“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”А. С.”, № **, ет.*, представлявано от С.И.А., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. Л., с
ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, сумата от 50 лева /петдесет лв./ за
направени по делото разноски-платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Моят кредит“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”А. С.”, № **, ет.*, представлявано от С.И.А., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество ”Д. М.”, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес на
упражняване на дейността-гр.София, бул.”А. С.”, № 125-2, ет.5, офис 5-3, представлявано от
Д. М. М.-управител, сумата от 360лева /триста и шестдесет лв./, съставляваща
възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото В. Й. Л..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5