№ 281
гр. Сливен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200771 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „Б.” ЕООД – гр. Сливен,
представлявано от управителя Н. Б. З., против НП № 827632-F820440 от 27.05.2025
год. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя и от
процесуален представител. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено НП, като
правилно и законосъобразно и моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.05.2025 год. бил съставен АУАН сер. AN № F820440 от същата дата на
1
жалбоподателя за това, че на 05.03.2025 год. била извършена проверка на търговски
обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – бензино-газстанция № 1, находяща
се в гр. *****, стопанисвана от „Б.“ ЕООД. В акта било отразено, че в хода на
проверката било установено, че в търговския обект била въведена в експлоатация и се
използвала от задълженото лице електронна система с фискална памет (ЕСФП) с
изградена и работеща дистанционна връзка с НАП модел ЕСФП от одобрен тип Ойл
Сис 2.0-D-KL с ЦРУ РС и ФП Datecs-FP-800, рег. № 4346298/02.10.2019 год. Инд. №
OS006947, ИН на ФП 58006987. В акта било посочено, че били установени в
проверявания обект нивомерна измервателна система Colibri CL-6, две
бензиноколонки с по един пистолет от одобрен тип и една газколонка с един пистолет
от одобрен тип. В акта било посочено още, че в хода на проверката били изискани
документи за доставки на горива, като същите били представени на служебен имейл на
21.03.2025 год. Отразено било в акта, че след преглед на представените документи
било установено, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, било извършило нарушение на същата, като не било
спазило разпоредбите на чл. 59а, ал. 1 от горецитираната наредба, да въведе
доставените количества горива по документ, при постъпването им в обекта. В акта
били описани посочените доставки, както следва: Дата, Регистрационен номер на
ЕСФП в НАП, ЕИК на собственика на ЕСФП, Наименование на собственика на
ЕСФП, Населено място, Вид документ, Номер на документ, подаден от ЕСФП,
Количество на постъпилото гориво, Вид гориво, ЕИК на издател на фактура, Име:
30.01.2025, 0:55, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 1,604.00, Бензин,
*****, А. ООД;
30.01.2025, 0:54, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
15.01.2025, 6:24, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
24.12.2024, 6:10, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
07.12.2024, 6:07, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 1,623.00, Бензин,
*****, А. ООД;
07.12.2024, 6:06, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
23.11.2024, 1:54, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
06.11.2024, 3:34, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 1,644.00, Бензин,
*****, А. ООД;
06.11.2024, 3:30, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, Е. ООД;
28.10.2024, 0:31, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
2
*****, А. ООД;
10.10.2024, 23:54, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
10.10.2024, 23:53, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 1,657.00,
Бензин, *****, А. ООД;
01.10.2024, 02:18, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
18.09.2024, 6:20, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
18.09.2024, 6:19, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 1,637.00, Бензин,
*****, А. ООД;
09.09.2024, 23:39, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,749.00, Газьол,
*****, А. ООД;
28.08.2024, 5:31, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,750.00, Газьол,
*****, А. ООД;
28.08.2024, 5:28, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 1,604.00, Бензин,
*****, А. ООД;
15.08.2024, 0:00, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 2,500.00, Газьол,
*****, А. ООД;
04.08.2024, 0:08, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 3,000.00, Газьол,
*****, А. ООД;
04.08.2024, 0:03, 4741466, ***** Б. Сливен, фактура *********, 1,566.00, Бензин,
*****, А. ООД.
В акта било отразено, че описаните доставки били регистрирани от НИС и
въведени ръчно в ЕСФП, като като документ бил посочен номер на фактура с добавен
код 03 и *********, като липсвал УКН на еАДД на доставените количества горива.
Посочено било в акта, че лицето не е изпълнило задължението си да подаде в НАП
данни за доставените количества гориво, по документ, въведени чрез ЕСФП,
съдържащи задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД, извършено чрез
баркод четец при постъпването на горивото в обекта, съгласно изискванията на чл.
59а, ал. 1, изр. второ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. Актът бил
връчен на управителя на дружеството на 05.05.2025 год. (л. 28 - 29 от делото).
На 12.05.2025 год. било подадено възражение от управителя на дружеството
против съставения АУАН, в което подробно отразено становището му, като е
посочено, че не е извършено посоченото нарушение. Във възражението е отразено, че
горивото е доставено от фирма „А.“ ООД, която за всяка доставка издавала фактура,
придружена от фискални бонове и доставката била придружавана от документи,
гарантиращи произхода и качеството на горивото – копия от АДД и декларациите, с
които „А.“ ООД е доставила в своя обект количеството гориво, част от което се явява
горивото, предмет на доставката; както и че след доставката ЕСФП в обекта отчита
доставката и разпечатва съответния бон, а доставката се въвеждала чрез функцията
„доставка по документи“ на ЕСФП в „Б.“ ЕООД, като за документ, по който е
3
извършена доставката се посочвал чрез опцията „3-Фактура“ на ЕСФП фактурата,
издадена от ЕСФП в обекта на „А.“ ООД, тъй като АДД вече е посочен като документ
за доставка в ЕСФП на бензиностанцията на „А.“ ООД и посочването му като
документ за доставка в обекта на „Б.“ ЕООД би довело до двойно деклариране на един
и същ АДД и до несъответствия в количеството гориво, посочено в АДД и
количеството гориво на доставката. Посочено е още във възражението, че в нормата на
чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. постановявала, че лице по ал. 1
– получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП, какъвто имало в обекта на дружеството и всяка една от
изброените в АУАН доставки била въведена в ЕСФП, в изпълнение на изискванията на
чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. Освен това във възражението се
твърди, че за процесните доставки е налице хипотезата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС,
тъй като доставките на гориво са своевременно отчетени чрез ЕСФП (л. 105 – 106 от
делото).
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП № 827632-F820440 от
27.05.2025 год., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя
било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл.
59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. В обстоятелствената част на
НП било посочено, че на 05.03.2025 год. била извършена проверка на търговски обект
по смисъла на пар. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС - бензино-газстанция № 1, находяща се в гр.
*****, стопанисвана от „Б.“ ЕООД. Посочено било, че в търговския обект била
въведена в експлоатация и се използвала от задълженото лице електронна система с
фискална памет (ЕСФП) с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП модел
ЕСФП от одобрен тип Ойл Сис 2.0-D-KL с ЦРУ РС и ФП Datecs-FP-800, рег. №
4346298/02.10.2019 г. Инд. № OS006947, ИН на ФП 58006987; нивомерна
измервателна система Colibri CL-6, две бензиноколонки с по един пистолет от одобрен
тип и една газколонка с един пистолет от одобрен тип. В НП било отразено още, че в
хода на проверката били изискани документи за доставки на горива, като същите били
представени на служебен имейл на 21.03.2025 год. и след преглед на същите било
установено, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, било извършило нарушение на същата, като не е спазило
разпоредбите на чл. 59а, ал. 1 от горецитираната наредба, да въведе доставените
количества горива по документ, при постъпването им в обекта. В НП било посочено,
4
че доставките били описани, както следва: Дата, Регистрационен номер на ЕСФП в
НАП, ЕИК на собственика на ЕСФП, Наименование на собственика на ЕСФП,
Населено място, Вид документ, Номер на документ, подаден от ЕСФП, Количество на
постъпилото гориво, Вид гориво, ЕИК на издател на фактура, Име, като посочената
доставка с данни: 28.8.2024, 5:28, 4741466, *****, Б. Сливен, Фактура *********,
1,604.00, Бензин, *****, А. ООД била регистрирана от НИС и била въведена ръчно в
ЕСФП, като като документ бил посочен номер на фактура с добавен код 03 и
********* и липсвал УКН на еАДД на доставените количества горива. В НП било
отразено, че лицето не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни за
доставените количества гориво, по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД, извършено чрез баркод
четец при постъпването на горивото в обекта, съгласно изискванията на чл. 59а, ал. 1,
изр. второ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. НП било отразено, че с оглед
така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган е приел
от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В НП било посочено, че на основание чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх. № 55-20-
451/12.05.2025 год., както и че административнонаказващият орган като е взел
предвид събраните по преписката доказателства, счита постъпилото възражение за
неоснователно; както и че при определяне на административното наказание е взел
предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28
от ЗАНН. НП било връчено на управителя на дружеството на 06.06.2025 год. (л. 26 - 27
от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може
да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
5
нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има
единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено
и законните разпоредби, които са били нарушени. В АУАН следва съгласно
разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да
се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай
нито в акта, нито в издаденото НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, а само е отразено, че на 05.03.2025 год. била извършена проверка в
търговския обект на жалбоподателя, на 21.03.2025 год. на служебен имейл били
представени изисканите документи за доставки на горива, които били прегледани
(неизвестно на коя дата) от данъчните служители. Следователно в акта и в НП не е
посочена не само датата на извършване на нарушението, но и датата, на която е
установено същото от данъчните органи. Още повече, че в съставения АУАН има
описани 21 различни доставки за периода от 04.08.2024 год. до 30.01.2025 год. и е
недопустимо по тълкувателен път да се извлича датата на извършване на нарушението
едва в хода на въззивното производство. Освен че е изрично предвиден като
задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното
нарушение е определящо както за приложимия към момента материален и
процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които
съдът следи служебно. При липса на посочена дата на извършване на нарушението,
съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Освен това в АУАН и в НП е посочено, че административното нарушение се
изразява в това, че лицето не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни за
доставените количества гориво, по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД, извършено чрез баркод
четец при постъпването на горивото в обекта, което е квалифицирано като нарушение
на разпоредбата на чл. 59а, ал. 1, изр. второ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на
МФ. В посочената разпоредба на чл. 59а, ал. 1, изр. второ от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ (редакция на ДВ, бр.8/2020 год., действаща към датата на
съставяне на АУАН и издаване на НП), законодателят е предвидил, че всеки ЕДД,
ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени
чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или
митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Следователно съдът констатира, че е
налице противоречие между описанието на нарушението и квалификацията на същото.
За пълнота следва да се отбележи, че административното наказание е наложено на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, а съгласно § 12 от ПЗР на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ същата влиза в сила от деня на влизането в сила на
ЗДДС, но при квалификацията на нарушението административнонаказващият орган не
е посочил, че същото нарушава конкретна разпоредба на ЗДДС. Посочването на
6
конкретна правна норма от ЗДДС е необходимо и с оглед на обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год., касае лицата по
чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС, но административнонаказващия орган не е посочил коя от
двете хипотези е налице в настоящия случай. Ето защо съдът намира, че дадената от
административнонаказващия орган квалификация е непълна.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво
нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. Констатираното
от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН, а именно не посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено, както и противоречие между
описанието на нарушението и квалификацията на същото. Разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото
му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем.
Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по
реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно –
съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със
съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно
нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното
административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на
това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и
същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се
разглежда спорът по същество.
В настоящия случай съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1
от ЗАНН и да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като в настоящия
случай в НП липсват съставомерни факти относно извършеното нарушение, а именно
дата и място на извършване на нарушението.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е
основателна. В НП е посочено, че административното нарушение се изразява в това,
че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни за
7
доставените количества гориво, по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД, извършено чрез баркод
четец при постъпването на горивото в обекта, което било нарушение на чл. 59а, ал. 1,
изр. второ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.
В разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е предвидено, че данъчно задължено
лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; както и
че данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на
промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 год. (редакция на ДВ, бр.76/2017 год.,
действаща към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП) всяко лице по ал. 2 е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива; както и че за тази цел като
средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В настоящия
случай безспорно е установено, че в обекта е имало монтирана нивомерна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП, съгласно изискването на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18/2006 год. Безспорно е установено, че в момента на доставката на гориво
нивомерната система е отчело същото и е изпратила автоматично съобщение към
НАП. В тази връзка следва да се посочи Решение № 130/11.01.2022 год. по адм. дело
№ 5927/2021 год. на ВАС, в което е отразено, че административният орган е следвало
да изследва наличието на хипотезата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, която въвежда
изключение от правилото по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 118, ал. 11,
т. 5 от ЗДДС законодателят е предвидил, че данни по ал. 10 не се подават от
получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет. Следователно административнонаказващият орган преди издаване на
НП е следвало да изследва налице ли е хипотезата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС,
което не е сторено в настоящия случай. Следва да се отбележи, че жалбоподателят в
подаденото възражение против съставения АУАН е изложил аргументи в тази насока.
Поради което съдът намира, че не е спазена и процедурата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
съгласно която административнонаказващият орган е следвало, преди да се произнесе
по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост
и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да
извърши и разследване на спорните обстоятелства. Възраженията на жалбоподателя,
не са били коментирани и обсъждани в наказателното постановление, и в същото само
8
общо е отразено, че възражението е неоснователно и това е довело до опорочаване на
процедурата по издаването на наказателното постановление. Необсъждането от страна
на административнонаказващия орган на наведените възражения относно
образуваното производство несъмнено представлява съществено процесуално
нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е довело до
невъзможност той да упражни реално и ефективно, в пълен обем това свое право (в
този смисъл Решение № 159/04.07.2022 год. по КАНД № 162/2022 год. по описа на
Административен съд – Сливен и Решение № 139/07.06.2022 год. по КАНД №
143/2022 год. по описа на Административен съд – Сливен).
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във
вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 117 от делото)
разноските са в размер на 400,00 лева, които съдът намира, че не са прекомерни.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 827632-F820440 от 27.05.2025 год.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Б.” ЕООД – гр. Сливен,
представлявано от управителя Н. Б. З., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр.
ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на
МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Б.”
ЕООД – гр. Сливен, с ЕИК ***** представлявано от управителя Н. Б. З. разноски в
размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9
10