ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№150
гр. Враца, 30.03.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в закрито заседание на 30.03.2022 г. /тридесети март две
хиляди двадесет и втора/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Раденкова
адм. дело № 171 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
пред АдмС – Велико Търново иск от Г.В.В.,***, против Главна дирекция „
Изпълнение на наказанията“ гр.София за заплащане на сумата от 25000,00
(двадесет и пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в периода 28.12.2018 – 01.03.2019 г., изразяващи се в системен и траен психоемоционален
стрес, дискомфорт, страх, душевно страдание, подтиснатост, обострено чувство за
отхвърленост, пренебрежение, унижено човешко достойнство, в резултат на
поведение на ответника, изразяващо се в дискриминационно третиране на ищеца.
С определение № 26/19.01.2022 г., постановено по адм.
дело № 24/2022 г. по описа на АдмС – В. Търново, производството по делото е
прекратено и изпратено по подсъдност на АдмС – Плевен – съдът по мястото на
увреждането и по настоящият адрес на ищеца.
След отвод на всички съдии от АдмС – Плевен, с
определение № 2368/15.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1878/2022 г.,
състав на ВАС е изпратил исковата молба на Г.В.В. на АдмС – Враца.
Във връзка с изложените
в исковата молба твърдения и направените от ищеца доказателствени искания и
след направена справка, съдът констатира, че с Решение от 23.09.2020 г., постановено по гр. дело №
2335/2020 г. по описа на РС – Плевен е прекратено производството
по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. да бъде
осъден ответника Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“
гр.София да заплати на ищеца Г.В.В. обезщетение в размер на 5120 лева, поради оттегляне на
иска. Със същото решение е признато за установено, на основание чл. 71, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДискр. по отношение на Г.В.В.,
осъден с наказание "доживотен затвор без замяна", че за периода от
28.12.2018 г. до 01.03.2019 г. ГД „ИН“ е извършила нарушение на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 197, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл .76, ал. 3,
чл. 164, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 79, ал. 5 от ППЗИНЗС, изразяваща
чрез неравно третиране по лично положение, като предявения иск за
дискриминация на основание убеждения е отхвърлен и е оставен без уважение иска
за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения.
Цитираното
решение е потвърдено с решение от 09.03.2021 г., постановено по в. гр. дело №
907/2020 г. на Окръжен съд – Плевен, по което не е допуснато касационно
обжалване с Определение № 60703/28.10.2021 г., постановено по гр. дело №
2075/2021 г. на ВКС.
Съгласно чл.
71, ал. 1 от ЗЗДискр. и приетото в Тълкувателно
постановление № 1/16.01.2019 г. по адм. д. № 1/2016 г. на ОСС от ГК от ВКС
и ОСС от I и II колегия на ВАС, исковете по чл.
71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. са родово подсъдни на районния съд във всички
случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от
дискриминация (КЗД) по реда на гл. IV,
р. I от закона, без оглед на това дали дискриминационното поведение изхожда
от субект, равнопоставен на ищеца, или дискриминацията е осъществена при или по
повод административна дейност. В тълкувателното постановление е прието и че разпоредбата
на чл.
71 от ЗЗДискр. не е в противоречие с чл. 74
от същия закон, като и по двете алинеи на чл. 74
ЗЗДискр. текстът е приложим само ако е проведено производство пред КЗД.
След като в случая
фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията за присъждане на
обезщетение, сочат на проявено дискриминационно отношение от служители на
затворническата администрация и няма данни за проведено производство пред КЗД,
то компетентен да разгледа спора е Районен съд – Плевен. В същия този смисъл е Определение № 33 от 9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2412/2021 г., 5-членен с-в, ГК.
Съдът като съобрази, че
исковете за обезщетение за вреди от нарушаването на забраната на чл. 4 от
ЗЗДискр. са родово подсъдни на районните съдилища, като на основание чл.
115, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
75, ал. 1 от ЗЗДискр. местната им подсъдност е изборна, като може да се
определи и от местоизвършването на нарушението, намира че образуваното пред
него дело не му е подсъдно, поради което на основание чл.
135, ал. 1 и 2
от АПК следва да го изпрати за разглеждане на Районен съд – Плевен.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 171/2022
г. по описа на Административен съд Враца.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Плевен.
Определението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 135, ал. 8 от АПК.
На основание чл. 138 от АПК на ищеца
да се изпрати препис от настоящото определение.
АДМ. СЪДИЯ: