№ 429
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. С. С., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 22-00000 от 17.02.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ /РДАА/ - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация /Наредбата/, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАП/, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от Ан.М. -
служител с юридическо образование в РДАА - гр. Бургас /л. 20-21/, която оспорва жалбата,
моли за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.02.2022 г., около 14:30 ч., в гр. Бургас, на АГ З., на сектор 11, жалбоподателят
И.С. извършвал обществен превоз на пътници за редовна автобусна линия Б. - А., с автобус
Мерцедес, категория М2, с рег. № *****. При извършване на проверката св. К.Л. - инспектор
в РДАА - гр. Бургас, констатирал, че жалбоподателят, като водач на горепосочения автобус,
1
не притежавал карта за квалификация на водача за превоз на пътници, както и не
притежавал удостоверение за психологическа годност.
За направените констатации св. К.Л. съставил акт за нарушение на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата. Актът бил връчен на място на нарушителя, който го разписал без да впише
възражения. Такива не са постъпили и впоследствие по административнонаказателната
преписка.
На 17.02.2022 г. административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е
счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
постановление, като е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, и наложил глоба в размер на 2000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на св. К.Л. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена е от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
НП е издадено от компетентен орган съгласно представената по делото заповед и на
основание чл. 92, ал. 2 от ЗАП, а актът съставен от оправомощено за това лице, на основание
чл. 92, ал. 1 от ЗАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредбата,
съгласно която разпоредба водачите на МПС, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на МПС от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена
сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и
да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят е
извършил нарушението, за което му е съставен акта и съответно издадено наказателното
2
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. От доказателствата се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на
пътници за редовна автобусна линия Б. - А., с автобус Мерцедес, категория М2, с рег. №
*****, без да притежава карта за квалификация на водача за превоз на пътници. Съгласно
чл. 7б, ал. 6 от ЗАП, карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация
или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8. А съгласно ал. 8 - водачите, придобили
квалификацията по ал. 6, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на
познанията си на всеки 5 години. В случая водачът е следвало да притежава, по време на
осъществявания от него обществен превоз на пътници, карта за квалификация на водач, за
категорията на управлявания от него автобус. Чрез бездействие жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, поради което правилно е ангажирана неговата
отговорност. Следва да се има предвид, че дори и да е преминал курс за периодично
обучение и да е имал удостоверение за професионална компетентност за извършване на
превоз на пътници, това не освобождава лицето от задължението по чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, при извършване на конкретен превоз на пътници с МПС да притежава карта за
квалификация на водача.
Извършеното от жалбоподателя деяние правилно е квалифицирано по чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, като разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП предвижда наказание във
фиксиран размер от 2000 лв. - при първо нарушение. Санкционната норма правилно е
приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на
жалбоподателя е наложена глоба в размер от 2000 лв. По делото не се съдържат данни за
предишни административни нарушения от страна на жалбоподателя, с влезли в сила НП,
което е било отчетено от АНО при определяне размера на наказанието.
В случая не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото
допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложената санкция е
правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д,
ал. 4 и 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е
било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование /както е в
случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид правната сложност и
3
извършените действия по делото, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лв., която сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000041/17.02.2022 г., издадено
от директора на РДАА - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, на жалбоподателя ИВ. С. С., ЕГН **********, е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА ИВ. С. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ - гр. София сумата в размер на 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4