№ 891
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502917 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260844 от 05.02.2021 г., постановено по гр.д. №
11173/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на
Република България е осъден да заплати на И. М. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 8 000 /осем хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,т. 3 във вр. с чл. 209 от НК, за което
е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 18321/2013 г. от Софийски
районен съд, влязла в сила на 10.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2018 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над
уважения /8 000 лв./ до пълния предявен размер от 150 000 лв.
Първоинстанцинният съд с посоченото решение е отхвърлил изцяло
предявения от И. М. Б., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с цена от 50 000 лева, имащи за предмет
обезщетяване на претърпени имуществени вреди, вследствие от незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,т. 3 във вр.
1
с чл. 209 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. №
18321/2013 г. от Софийски районен съд, влязла в сила на 10.07.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 10.07.2018 г.
Първоинстанцинният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати на И. М. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, както
следва – държавна такса, в размер на сумата от 10 лева и адвокатско
възнаграждение, в размер на сумата от 120 лева.
С определение № 271261 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. №
11173/2018 г., по реда на чл. 248 от Софийски градски съд е отхвърлена
молбата, подадена от ищеца за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца И. М. Б.,
ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /8 000 лв./ до пълния предявен размер от 150 000
лева; в частта, в която са отхвърлени исковете /главен и акцесорен/ имащи за
предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди, в размер на
сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г.
Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
от воденото наказателно производство, осъществили се в досъдебната фаза и
в двете инстанции на съдебната фаза, завършило с оправдателна присъда.
Поддържа, че е претърпял имуществени вреди, представляващи
пропуснанати ползи, за периода от 10.08.2009 г. до 10.07.2018 г., като сумата
от 50 000 лева включва пропусната печалба от ежемесечна консултанска
дейност, в размер на сумата от 310 лева и натрупаната лихва.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответника да заплати:
- допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за
разликата над сумата от 8 000 лева до пълния размер на предявения иск от
150 000 лева, ведно с законната лихва, считано от 10.07.2018 г.;
- сумата от 50 000 лева, представляваща имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2018 г.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
2
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и вместо това да
отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да присъди
обезщетение в по-нисък размер, което да е съобразено с критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
Моли да се потвърди решението в частта, в която са отхвърлени
исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и законната
лихва.
Ищецът е подал частна жалба срещу определение № 271261 от
01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 11173/2018 г., по реда на чл. 248 от
Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на
решението в частта за разноските.
Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при
определяне на разноските и не се е съобразил с разпоредбите на Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Моли да се отмени определението и вместо това да се осъди ответника
да заплати направените деловодни разноски за адвокатска защита.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби и частната жалба са допустими, тъй като са подадени
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валидни и
допустими съдебни актове, подлежащи на обжалване по посочения
процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – И. М. Б., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е
управител на „Бизнес съпорт БЙ ГмбХ, което дружество е регистрирано по
законите и на територията на Ф.Р. Германия, Манхайм.
3
Предмътът на дейност на дружеството е да подпомага развитието на
инвестиционните проекти на територията на Р. България в областта на
енергетиката, екологията, здравния туризъм и преработвателната
промишленост.
При осъществяване на предмета на тази дейност е сключил договор с
„Екофютчърс енерджи“ ЕООД, представлявано от С. Я., с който се е
задължил да извърши предпроектни проучвания и изготвяне на необходимата
документация за усвояване на кредита.
В изпълнение на договора Я. е превела сумата от 6000 евро, а в
последстиве е подала жалба, че е измамена и през 2011 год. е образувана пр.
преписка № 41562/2011 г. по описа на СРП и досъдебно производство по
описа на 06 РУ - СДВР-МВР.
Бил е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК.
Била му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Прокурор в Софийска районна прокуратура е внесъл обвинителен акт,
по който е образувано н.о.х.д. № 18321/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, който с присъда от 24.04.29017 г. го е признал за невиновен и оправдал
по повдигнатото обивинение.
По протист на прокурора е образувано в.н.о.х.д. № 2735/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, който с решение от 10.07.2018 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 2735/2018 г. от Софийски градски съд е
потвърдил изцяло атакуваната присъда.
Ищецът поддържа още, че наказателното производство е продължило
близо седем години, в резултат което е претърпял неимуществени вреди, тъй
като е било уронено неговото добро име в обществото, бил е компроментиран
пред партньори и се е влошило неговото здравословно състояние.
Наказателното производство е било пречка да осъществява нормална
консултантска дейност, носеща му месечно по 310 лева печалба, която
калкулирана за посочения период с лихвите, възлиза на сумата от 50 000 лева,
т.е. претърпял е имуществена вреда в посочения размер.
Ищецът с предявените искове поискал ответика да заплати обезщетение
за неимуществени вреди, в размер на сумата от 150 000 лева, както и
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно
със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 10.07.2018 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
4
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 25/, с който оспорил основателността на предявените искове и
поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени и
имуществени вреди от воденото наказателно преследване.
Направил възражение за изтекла погасителна давност.
При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика и обстоятелствата по делото, свързани с поведението на ищеца като
страна в наказателното производство.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими
факти.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от
приложеното наказателно производство се установява, че ищецът е управител
на „Бизнес съпорт БЙ ГмбХ, което дружество е регистрирано по законите и
на територията на Ф.Р. Германия, Манхайм.
Предметът на дейност на дружеството е да подпомага развитието на
инвестиционните проекти на територията на Р. България в областта на
енергетиката, екологията, здравния туризъм и преработвателната
промишленост.
При осъществяване на предмета на тази дейност е сключил договор с
„Екофютчърс енерджи“ ЕООД, представлявано от С. Я., с който дружеството
на ищеца се е задължило да извърши предпроектни проучвания и изготвяне
на необходимата документация за усвояване на кредита.
5
В изпълнение на договора Я. е превела сумата от 6000 евро, а в
последствие е подала жалба, че е измамена.
През 2011 г. е образувана пр. преписка № 41562/2011 г. по описа на
СРП и досъдебно производство по описа на 06 РУ-СДВР-МВР.
И. М. Б., ЕГН ********** е бил привлечен в процесуалното качество на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20,
ал. 1 от НК.
Била му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Прокурор в Софийска районен прокуратура е внесъл обвинителен акт,
по който е образувано н.о.х.д. № 18321/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, който с присъда от 24.04.29017 г. го е признал за невиновен и оправдал
по повдигнатото обивинение.
Наблюдаващият прокурор е подал протест срещу присъдата, по който е
образувано в.н.о.х.д. № 2735/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
С решение от 10.07.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 2735/2018 г. от
Софийски градски съд е потвърдена изцяло атакуваната присъда.
Ищецъ след влизане на присъдата в сила, на 31.10.2018 г. е подал
заявление в регистратурата на Инспектората към ВСС, по което е била
образувана проверка по Глава трета от ЗС за твърдяното нарушаване на
правото за разглеждане в разумен срок на н.о.х.д. № 18321/2013 г. по описа на
Софийски районен съд.
Констатациите са, че наказателното производство е продължило в двете
фази на процеса общо 6 години, 6 месеца и 21 дни и процесуалното поведение
на подсъдимия /ищеца/ е довело до увеличаване на продължителността на
наказателното производство. На заявителя е връчено съобщение /л. 196 от
първонист. п-во/, че заявлението е неоснователно, поради което се отхвърля и
няма да се направи предлежение за сключване на споразумение.
Събрани са гласни доказателства, че наказателното преследване е
повлияло негативно върху физическо и психическо здраве на ищеца, уронило
е неговото добро име в обществото в степен, която е обичайна при всяко едно
6
наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
основателността на исковете, а при тяхната основателност и до размера на
обезщетенията за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди.
По главните искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ, имащи за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени и имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години, т.е. то е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило в
двете фази на процеса общо 6 години, 6 месеца и 21 дни.
Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило,
както в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал
функциите по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която
прокурорът е осъществял функцията по обвинение и надзор за законност.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
7
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца към датата на приличането му като обвиняем и при
влизане на оправдателната присъда в сила;
- общественото положение на ищеца, образование и допълнително
придобита научна степен;
- на ищеца е било повдигнато обвинение само за едно извършено
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който срок по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия е общо 6 години, 6 месеца и 21 дни;
- по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение
„подписка“;
- по отношение на ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска пределите на Р. България без разрешение на прокурора
или на съда“;
- наказателното преследване не е било предмет на медийно отразяване;
- претърпените неимуществени вреди от ищеца са обичайните за
незаконно преследване за тежко умишлено престъпление и не са причината,
довело до трайни и необратими последици за неговото физическо и
психическо здраве.
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
8
от 8 000 /осем хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от наказателното преследване е основателен до размер
на сумата от 8 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
150 000 лв.
По иска, имащ за предмет обзещетяване на претърпените имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи – ежемесечни доходи он
осъществяване на консултантска дейност:
Ищецът не е провел главно и пълно доказване, че започналото
наказателно преследване е било пречка да осъществява консултантска
дейност и да реализира ежемесечни доходи от тази дейност в посочения от
него размер.
Ищецът е представил доказателства и за водено срещу него друго
наказателно преследване за престъпление „измама“ по чл. 210, ал. 1, т. 5 от
НК и във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, т.е. за продължавано престъпление с пет
деяния.
Ищецът е бил оправдан по посочената квалификация с влязла в сила
присъда, което е основание да води друго дело за обезщетяване на вредите от
това наказателно преследване, но последното не може да се кумулира като
обстоятелство към предмета по настоящото дело.
Предявеният иск е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните
искове и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
9
наказателния съд оправдателна присъда.
В случая, наказателното преследване е приключило с присъда, влязла в
сила на 10.07.2018 г., поради което ответникът дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 10.07.2018 г.
Неоснователността на главния иск, имащ за предмет обезщетяване на
имуществените вреди влече неосноватеност и на акцесорния иск за
присъждане на законната лихва.
Неоснователно е направеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност, както на главните, така и
на акцесорните искове.
Присъдата, с която ищецът е оправдан е влязла в сила на 10.07.2018 г., а
исковата молба е подадена в канцеларията на Софийски градски съд на
17.08.2018 г.
По частната жалба, с която се атакува определението, постановено по
реда на чл. 248 от ГПК, с което е отхвърлена молбата на ищеца за изменение
на първоинстанцинното решение в частта за разноските:
Ищецът е представил в първата инстанция списък на разноски /л. 268/, в
който е посочил заплатената държавна такса, в размер на 10 лева; заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер на 3000 лева и пътни разходи от 300
лева.
Настоящият състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че
пътните разноски не са деловодни разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Проверката на съотношението на уважена/отхвърлена част на исковете
потвърди, че в тежест на ответника следва да се възложи отговорността да
заплати деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
сумата от 120 лева.
10
Частната жалба е неоснователна.
С оглед на изложеното неоснователни са двете въззивни жалби, поради
което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ, имаш за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, за разликата над сумата от 8 000 лева до пълния предявен размер от
150 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г., до
размер на сумата от 8 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ, имаш за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди,
в размер на сумата от 50 000 лева, както и акцесорния иск за пприсъждане на
законната лихва, считано от 10.07.2018 г.
- да се потвърди определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК;
По разноските:
С оглед изхода на делото, неоснователността на въззивните жалби,
неоснователността на частната жалба и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на исковете, всяка една от страните следва да понесе
направените деловодни разноски във въззивното производство.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260844 от 05.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 11173/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
11
ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на И.
М. Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 210, ал. 1,т. 3 във вр. с чл. 209 от НК, за което е оправдан с присъда,
постановена по н.о.х.д. № 18321/2013 г. от Софийски районен съд, влязла в
сила на 10.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г., до
размер на сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260844 от 05.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 11173/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
предявените от И. М. Б., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо
от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,т. 3 във вр. с чл. 209
от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 18321/2013 г.
от Софийски районен съд, влязла в сила на 10.07.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 10.07.2018 г., са отхвърлени, за разликата над уважения /8
000 лв./ до пълния предявен размер от 150 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260844 от 05.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 11173/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
предявените от И. М. Б., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо
от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
претърпени имуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,т. 3 във вр. с чл. 209
от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 18321/2013 г.
от Софийски районен съд, влязла в сила на 10.07.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 10.07.2018 г., са изцяло отхвърлени.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 271261 от 01.07.2021 г., постановено
по гр.д. № 11173/2018 г., по реда на чл. 248 от Софийски градски съд е
отхвърлена молбата, подадена от ищеца за изменение на решението в частта
за разноските.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13