Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,25.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО ІV -А въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ
При участието на секретаря Ц.Д. като разгледа докладваното от съдия
ТАШЕВА гражданско дело № 18537 по описа за
2014 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 30.06.2014 г.,
постановено по гр. д.43937/13 г., СРС -33 състав
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНИ по предявени главни установителни искове от А.Л.В.., ЕГН ********** с
постоянен адрес ***, И.П.Т. , ЕГН **********,*** и М.П.В., ЕГН: ********** ***
срещу Б.П.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, вр. с чл. 143,
ал. 1, т. 10 и 12 клаузи от договор за банков ипотечен кредит № 4179/К/2007 от
12.10.2007г., както следва:
1.
чл. 14, ал.
3,според който базовият лихвен процент на банката се определя от 3-месечния EURIBOR плюс надбавка от 3,9%, като за изчисляване на лихвата по
договора е приет EURIBOR от 2,5%.
2.
Чл. 14, ал. 4,
изр. 1, според който минималната приемлива стойност за банката на тримесечния EURIBOR е 2,5%, като банката има правото едностранно да променя
размера на приложимата лихва, в случай че тримесечният EURIBOR достигне нива с 0,25 процентни пункта по-
високи от посочените 2,5% в рамките на 1 месец.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявени главни
установителни искове от А.Л.В.., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, И.П.Т. ,
ЕГН **********,*** и М.П.В., ЕГН: ********** *** срещу „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл.
146, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 1, т 5 от
ЗЗП клауза от договор за банков ипотечен кредит № 4179 /R /2007 както следва :
1. чл. 15, ал. 3 от договора, според която при просрочие на която и да е вноска от главницата на кредита от страна на кредитополучателя или солидарния длъжник, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху неиздължените суми за времето за забава се дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал. 1 лихва от 6,4% и наказателна надбавка в размер на 4%.
Осъжда „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на А.Л.В.., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата от 1580 лв.
Осъжда „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на И.П.Т. , ЕГН **********,*** от 1580 лв.
Осъжда „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М.П.В., ЕГН: ********** *** сумата от 1580 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника,с която се твърдят пороци на съдебното решение.Същото било неправилно,поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,необосновано.Счита исковата молба за нередовна,поради невнасяне на цялата държавна такса,липсва доклад по делото,клаузите на чл.14 ал.3 и ал.4 и чл.15 ал.3 от сключения договор между страните не били нищожни,нито неравноправни по смисъла на ЗЗП,нито на основание чл.26 ЗЗД ,поради накърняване на добрите нрави.Постъпила е частна жалба срещу определението
за разноски.
Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят.Претендира разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор,с който процесуалният представител на въззиваемите страни твърди,че решението е законосъобразно постановено .Претендира разноски пред въззивната инстанция.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По
отношение на твърдяната нередовност на исковата молба въззивният съд е дал
указания за довнасяне на държавна такса и такава е внесена.
По отношение на липсата на доклад по делото въззивният
съд намира,че районният съдия е изготвил доклад в първото по делото заседание
като е разпределил доказателствената тежест и квалифицирал предявените искове.
На 12.10.2007 г. между ответника и А.Л.В. като кредитополучател и И.П.Т. като поръчител е сключен Договор за кредит обезпечен с ипотека № 4179/ К/ 2007 г., по силата на който банката е предоставила на А.В. сумата от 82 000 евро за финансиране на покупка и довършителни работи на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 6 със ЗП 130, 80 кв.м., ГАРАЖ №2 с площ от 18, 34 кв.м. в гр.П., ул.”*******В договора е отразено, че за обезпечаване на договора кредитополучателят учредява в полза на банката първа по ред ипотека върху жилищния имот, описан в договора.Договорът е подписан от банката, кредитополучателя и поръчителя.
На 16.03.2009 г. е подписан Анекс №А1- 4179/К/2007 г. към договора за жилищен кредит от 12.10.2007 г., като банката и А.В. и И.Т. / двамата вече като кредитополучатели/, по силата на който за срок от 6 месеца ( от март 2009 г до август 2009 г.) включително клиентът ще заплаща на банката само дължимите лихви по ипотечния кредит съгласно решение на Съвета за проблемни кредити относно реструктурирането на задължението на кредитополучателя и промените влизат в сила от 16.03.2009 г., а останалите клауза по договора остават непроменени.
На 31.08.2009 г. банката и А.В. , И.Т. и М.В. са подписали Анекс №2 към договора за жилищен кредит от 12.10.2007 г., по силата на който страните са приели, че дължимата сума е в размер на 87 482, 20 евро, в която сума е включена главница, дължими просрочени задължения ( главница, лихви, такси и комисиони) по договора от 2007 г.; дължима по договор за предоставяне на безлихвен кредит бонус към жилищен кредит от 12.10.2007 г.; лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по настоящия анекс.Съгласно чл.З от анекса след подписването му за първите 12 месеца кредитополучателят заплаща намален лихвен процент от 4, 80 % и погасяването на главницата ще почне да се изплаща след изтичане на12 месечен гратисен период и ще се дължат само лихви, такси и комисионни.Погасяването ще се извърши на 398 равни месечни вноски съобразно погасителен план по Приложение №1 към анекса.
Банката е приела, че задължението по договора и анексите са предсрочно изискуеми и е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което е образувано ч. гр.д.№2157/ 2011 г. по описа на П.ския районен съд.Въз основа на заявлението и представените доказателства е издадена заповед за изпълнение, с която длъжниците солидарно са осъдени да заплатят на банката - ищец сумата от 87 482, 20 евро главница, лихва в размер на 5378, 01 лв. за периода от 19.10.2009 г. до 01.04.2011 г.; лихва в размер на 125, 31 евро за периода от 19.10.2009 г. до 01.04.2011 г. и законната лихва върху главницата считано от 01.04. 2011 г. до изплащане на вземането, годишна такса от 360, 61 евро по анекс №2, както и сумата 3651,38 лева разноски по делото.Заповедта е издадена въз основа на договора за кредит от 12.10.2007 г. и анекси №№1 и 2 към него.Въз основа на постъпило възражение от М.В. районният съд в заповедното производство е указал на банката - кредитор, че може да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си.По делото пред районния съд са представени доказателства за подадената искова молба въз основа на която е образувано производство пред П.ския окръжен съд,приключило с решение №106/03.07.2015 г.,потвърдено с решение на АС –В.Т. ,последното недопуснато до касация с определение от 14.11.2016 г.
Междувременно по искова молба на банката —кредитор е образувано ТД № 200/ 2011 г. по описа на П.ския окръжен съд, като с Решение № 105/ 31. 05. 2012 г. съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК с цена на иска 93 346.13 евро по отношение на А.Л.В. и М.П.В., тъй като банката - кредитор не е обявила за предсрочно изискуемо цялото вземане по договора за банков кредит и е уважил изцяло иска по отношение на И.П.Т. Решението на окръжния съд е обжалвано от Т. и с Решение №130/ 28. 05. 2013 г. по в.т.д.№ 67/ 2013 г. по описа на ВТАС е отхвърлен иска и по отношение на И.П.Т., като е прието, че след като е отхвърлен иска по отношение на кредитополучателя и съдлъжника, то следва да бъде отхвърлен иска и срещу поръчителя с оглед направените възражения за неполучаване на поканата за предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит.
Банката — кредитор е изпратила нотариална покана до М.В., в която е
посочила дължими суми по договора за кредит и анекса към него, като я поканила в едноседмичен срок от връчване на поканата да
изплати дължимите суми по договора за кредит.Със същата покана е предупредена,
че ако не изпълни задължението си в посочения срок, в първия ден следващ
определения срок сумата ведно с лихвите е обявена за предсрочно изискуема и ще
бъдат предприети мерки за принудително изпълнение.Нотариалната покана е
получена лично от ответницата на 14. 03.2013 г.
На 28. 03. 2013 г. банката - кредитор е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу М.В., за което е образувано ч. гр.д. № 1574/ 2013 г. по описа на П.ския районен съд.Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 891/ 29. 03. 2013 г. по същото дело на П.ския районен съд М.В. и А.Л.В. са осъдени солидарно да заплатят на банката - кредитор главница в размер на 87 482,20 евро;възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от договора за периода от 17. 05. 2010 г. до 25. 03. 2013 г.; наказателна лихва в размер на 32, 80 евро по чл. 15, ал.1 от договора за кредит за периода от 17. 05. 2010 г. до 27. 03. 2013 г., годишна такса по чл. 16, б.“в“ от договора за кредит в размер на 1 225, 39 евро за периода от 17. 10.2010 г. до 27. 03. 2013 г.; нотариални такси в размер на 196, 80 лева за връчване на нотариални покани; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28. 03. 2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 4 202, 04 лева държавна такса и 2 549, 05 лева юрисконсултско възнаграждение.С определение № 4853/ 22.12.2014 г. по същото дело по описа на П.ския районен съд е обезсилена на основание чл.415, ал.2 от ГПК заповедта за изпълнение и производството е прекратено по отношение на М.В..С определение № 211/ 12.02.2015 г. по в.ч.гр.д. № 85/ 2015 г. по описа на П.ския окръжен съд определението на районния съд, с което е обезсилена заповедта за изпълнение по отношение на ответницата М.В. и е прекратено производството е отменено, като молбата на същата за обезсилване на заповедта за изпълнение е оставено без уважение.Определението на окръжния съд е окончателно и е влязло в сила на 12.02. 2015 г.
От доказателствата по делото
се установява, че А.В. като кредитополучател е сключил договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 4179/К/ 2007 г. на 12.10.2007 г., по силата на който на А.В.
са предоставени в заем 82 000 евро.
От доказателствата по делото се установява, че на 31.08.2009 г.банката е подписала Анекс №2 към договора за банков кредит с А.В., М.П.В. като съкредитополучател и И.П.Т. като солидарен длъжник.В чл.2, ал.1 от анекса е отразено, че с подписване на анекса страните се съгласяват, че размерът на отпуснатия кредит по договора за кредит № 4179 се изменя на 87 482, 20 евро, като се формира от : дължимата по договора редовна главница ; дължими просрочени задължения! главница, лихви, такси и комисиони); дължимата по договор за предоставяне на безлихвен кредит - бонус към жилищен кредит редовна главница; дължими просрочени задължения; лихвите дължими през периода с по- ниска лихва по настоящия анекс.С чл.1, ал.2 от договора страните са приели, че общата сума на така формираната главница се счита за изцяло усвоена към момента на подписване на настоящия анекс и е отпусната на кредитополучателя при условията на договор за кредит № 4179 и настоящия анекс.Съгласно чл.2 от договора годишният лихвен процент е определен в размер на 7, 65 %, равен на базовия лихвен процент на банката за кредити в евро плюс надбавка от 1, 90 %, като към датата на подписване на анекса базовият лихвен процент за кредити в евро на банката е 5, 75 %.Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от договора в седмодневен срок от подписване на анекса на кредитополучателя се връчва нов погасителен план, изразяващ се в Приложение №1 от анекса.Съгласно чл.13, ал.1 от анекса с подписването му страните се съгласяват, че М.В. в качеството си на встъпващо лице е съгласна и е във финансово състояние да встъпи в дълга на кредитополучателя към банката, с одобрението на банката.С Анекса тя е съгласна да встъпи като съдлъжник в задължението на кредитополучателя към банката, като се задължава да изпълнява договор за кредит № 4179 и анекса.Банката е одобрила съглашението и е съгласна встъпващото лице да встъпи като съдлъжник в изпълнението на задълженията на кредитополучателя.С подписването на анекса страните са приели и общите условия на банката с всички изменения и допълнения, приети на 25. 09. 2008 г.
С подписването на анекс №2 към договора за кредит № 4179 М.В. е направила встъпване по реда на чл. 101 от ЗЗД като същата се е задължила солидарно ведно с А.В. като кредитополучател досежно задължението по договора за банков кредит № 4179 и анекс №2 от 31. 08. 2009 г.
По т.д.215/2014 г. на ПОС,влязло в сила на 14.11.2016 г. ответницата В. е
направила възраженията за нищожност на чл.14, ал.З и 4 договора за кредит поради противоречие с добрите нрави по
чл.26, ал. 1 от ЗЗД и противоречие със закона по чл.143, т. 10 и 12 от
ЗЗП,които съдът не е разгледал. Също така е възразила и срещу разпоредбата на
чл.15, ал.З от договора относно наказателната лихва при неизпълнение на
договора или обявяването на задължението за предсрочно изискуемо като създадена
в противоречи на добрите нрави, тъй като
не поставена горна граница на лихвата на първо място.Това възражение е прието
за неоснователно.
Настоящият съдебен състав не е обвързан от силата на мотивите по горецитираното
дело и дължи произнасяне по същество .
Мотивите и правните изводи на
СРС са правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГПК въззивният съд
препраща към тях
Частната жалба срещу определението за разноски е неоснователна.Съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските,тъй като присъдените разноски,представляващи адвокатски хонорар са правилно определени предвид фактическата и правна сложност на делото.
Пред въззивната инстанция въззиваемите страни А.В. и И.Т. са сторила по 1000 лв.разноски за адвокатски хонорар и по 28.11 лв. доплащане за д.т.и сумата следва да се присъди ,която не е прекомерна ,а направеното възражение за прекомерността му е неоснователно. Следва да се присъдят и по 28.11 лв. доплащане за д.т.
Воден от
горното, СГС
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.06.2014 г., постановено по гр. д.43937/13 г., СРС -33 състав 30.11.2015 г .
Осъжда „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на А.Л.В.., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата от 1028.11 лв.разноски пред въззивната инстанция
Осъжда „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на И.П.Т. , ЕГН **********,*** от 1028.11 лв.разноски пред въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.