Определение по дело №1850/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от П. Н. Ч. с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 3, против Решение с изх. № 17-282 от 28.08.2023 г., издадено от началника на СГКК- Бургас, с което е прекратено административно производство по заявление с вх. № 01-205281 от 10.04.2023 г.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че е налице несъответствие между въведените в кадастралния регистър данни за собствеността върху самостоятелните обекти с идент. № 67800.501.198.1.3 и № 67800.501.198.1.2 и източниците, удостоверяващи данните, което следва да бъде отстранено по реда на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Изложено е, че не е налице спор за материално право и това обстоятелство се установява от подадените заявления с идентични искания. По същество се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските по делото.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства.

Ответникът- началник на Служба по геодезия, картография и кадастър- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като със съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, извършени от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни Г. М. Д., Щ. М. Д. и К. Г. Г. се явяват лично в съдебното заседание и заявяват становище за основателност на жалбата. Не сочат доказателства.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателката П. Н. Ч. е придобила по силата на постановление за възлагане, издадено на 26.07.2019 г. от ЧСИ Д. Н. с рег. № 804 на КЧСИ, недвижим имот, представляващ: 1) 23.76/241 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица], с площ 241 кв.м.; 2) 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с [идентификатор], находящ се на ет. 1 от разположената в същия поземлен имот сграда, с предназначение- жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с площ 102.22 кв.м.; 3) 1/2 ид.ч. от сграда с [идентификатор], находяща се в същия поземлен имот, с предназначение: друг вид сграда за обитаване.

Н. 27.02.2023 г. по искане на жалбоподателката била издадена схема № 15-222178 за самостоятелен обект в сграда с [идентификатор]. От отразените в схемата данни същата установила, че в кадастралния регистър е записан М. Г. Д. като съсобственик на обекта с 1/2 ид.ч., въз основа на [нотариален акт], том 14, дело 5169 от 02.07.1993 г. на БРС, поради което депозирала (чрез пълномощник) в СГКК- Бургас заявление с вх. № 01-205281 от 10.04.2023 г., с искане да бъде изменен кадастралният регистър и Джардов да бъде заличен като собственик на самостоятелния обект. Уведомление за поисканото заличаване било изпратено на наследниците на последния- заинтересованите страни Г. М. Д. и Щ. М. Д., като на същите била указана възможността да прегледат документите от административната преписка и да представят писмени искания и възражения.

Н. 26.04.2023 г. Г. М. Д. депозирал в СГКК- Бургас заявление с вх. № 01-236135 за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти- заличаване на И. Г. като собственик на самостоятелен обект в сграда 67800.501.198.1.3.

С уведомление 24-23407 от 28.07.2023 г. за отстраняване на недостатъци в регистрираните заявления били дадени на заявителите указания да предоставят документи за собственост, отговарящи на обекти от кадастралната карта, и същите били уведомени, че изменението ще бъде извършено, след постъпване на данни от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗКИР. Н. основание чл. 19, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. бил предоставен на заявителите 14-дневен срок за отстраняване на недостатъците и същите били уведомени, че при неизпълнение производството по подадените заявления ще бъде прекратено.

С писмена молба, депозирана на 10.08.2023 г. в СГКК- Бургас, жалбоподателката заявила, че е собственик на идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67800.501.198.1.2, придобити въз основа на постановление за възлагане № 175, том 33, рег.№ 10922 от 29.08.2019 г., като собственици на останалите идеални части са наследниците на И. П. Г. по силата на нотариален акт №17а, том 6 от 01.08.1978 г. на БРС. Изразила становище, че фактическата грешка не попада в обхвата на чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, тъй като не се касае за промяна в имуществената сфера на заинтересованите страни и не е налице прехвърляне на вещни права. Към молбата приложила наличните документи за собственост на всички заинтересовани лица в сградата с [идентификатор].

С оспореното решение административният орган прекратил образуваното по заявленията с вх. № 01-205281-10.04.2023 г., вх. № 01-451602-101-236135-26.04.2023 г. и вх. № 01-451602-10.08.2023 г. административно производство, поради неизпълнение в срок на дадените с уведомление 24-23407 от 28.07.2023 г. указания за отстраняване на недостатъци.

Според заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, при създаване и одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] през 2007 г. неправилно са били разтълкувани нотариален акт № 17а/1978 г. за [имот номер] с площ 110 кв.м и [нотариален акт]/1993 г. Вещото лице сочи, че в нот.акт № 200, том 14, дело 5169/02.07.1993 г. е описано дарение от Н. Д. М. в полза на сина и М. Г. Д. на 1/2 ид.ч. от собствените и 169 кв.м. от общия [УПИ] в кв.19 (целия от 279 кв.м) по регулационния план, действал към 1993 г., което отговаря на обект с [идентификатор]. Наред с това сочи, че с нот.акт № 17а/1978 г. И. П. Г. е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от имот пл. № 233, урегулиран като [УПИ] в кв. 16 с площ 110 кв.м. по кадастрално-регулационен план, действал към 1978 г., заедно с 1/2 ид.ч. от съществуващата сграда на два етажа в същия имот, като тук попадат [ПИ] и [ПИ]. Въз основа на извършените оглед и проучвания вещото лице дава заключение, че се касае за допуснати грешки и недовършени процедури при изработването и последвалите изменения при вписванията в кадастралния регистър за [ПИ] като цяло и за нанесените през 2015 г. самостоятелни обекти в него. Отбелязва, че е сгрешена и площта, описана в [нотариален акт]/2015 г., като самостоятелният обект с идент. № [ПИ] е вписан с площта от цифровия модел- 33.48 кв.м., а не с посочената в акта площ от 66.98 кв.м.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган- началник на СГКК Бургас, в кръга на неговите правомощия. Издаден е в предписаната форма и съдържа изискуемите реквизити.

Редовността на заявлението за предоставяне на исканата услуга е положителна процесуална предпоставка и за наличието и административният орган следи служебно. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г., когато органът констатира, че заявителят не е представил документи, необходими за изпълнението на услугата, регистрираното заявление не се изпълнява до отстраняване на недостатъците. Според чл. 19, ал. 2 от същата наредба при наличие на недостатъци в заявлението и в приложените към него документи, заявителят се уведомява да ги отстрани в 14-дневен срок, като се указват на същия последиците от неизпълнение. Тези указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за заявителя и само при неизпълнение в определения срок, административната преписка се прекратява и архивира на основание чл. 19, ал. 6 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г.

В разглеждания случай е констатирано от административния орган, че към заявлението са приложени документи за собственост, съставени преди влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, които показват наличие на съсобственост върху обектите на кадастъра. Едновременно с това е прието от органа, че не е представен от жалбоподателката документ за собственост, отговарящ на обекти от кадастралната карта, поради което и на основание чл. 52, ал. 2 от ЗКИР е изпратено на същата уведомление за отстраняване на нередовности и е информирана, че исканото изменение следва да се извърши след постъпване на данни от вписан в Службата по вписвания акт.

Според настоящия съдебен състав не е налице приетата от органа непълнота на документите, необходими за изпълнението на услугата. Жалбоподателката се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от процесния обект с постановление за възлагане, издадено на 26.07.2019 г. от ЧСИ Д. Н. с рег. № 804 на КЧСИ, вписано в Агенцията по вписвания с рег. № 10988/29.08.2019 г. По силата на нотариален акт № 17а/1978 г. собственик на останалите идеални части е И. П. Г.. Видно от заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, вписаният в кадастралния регистър съсобственик М. Г. Д. в действителност е придобил с приложения [нотариален акт], том 14, дело 5169/02.07.1993 г. имот, съответстващ на обекта с [идентификатор]. Постановлението за възлагане и нотариалните актове са приложени в административната преписка и това обстоятелство изрично е констатирано от административния орган (на стр. 2 от уведомлението за отстраняване на недостатъци). При това положение остават напълно неясни съображенията на последния да изиска от заявителя допълнителни доказателства. Както се посочи, когато констатира, че заявлението не отговаря на изискванията на закона, органът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на заявителя, тъй като неточните или неясни указания са равнозначни на липса на такива и неизпълнението им не може да бъде основание за прекратяване на производството. В случая дадените указания са неясни, а и изисканите допълнителни доказателства са ненужни за изпълнение на услугата, поради което съдът приема, че е налице явен порок, обусловен от неправилен извод на органа за нередовност на заявлението. От данните по делото е видно, че при въвеждане в кадастралния регистър на данните за собствениците на самостоятелните обекти е допусната грешка, която следва да бъде отстранена, като кадастралният регистър се приведе в съответствие с източниците, които удостоверяват данните, и именно в този смисъл е направеното от жалбоподателката искане. Ето защо съдът приема, че с оспореното решение незаконосъобразно е прекратено административното производство. Н. основание чл. 200, ал. 1 от АПК решението следва да се отмени и преписката да се изпрати на компетентния административен орган за решаване на искането по същество.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото, съобразно представения списък на разноските, възлизащи на 1 560 лева, от които 10 лева- заплатена държавна такса, 1 250 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева заплатен депозит за вещо лице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер. В случая договореното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е определено в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата в предвидения минимален размер. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение с изх. № 17-282 от 28.08.2023 г., издадено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър- Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър- Бургас за продължаване на административното производство.

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър- Бургас да заплати на П. Н. Ч. с [ЕГН] сумата от 1 560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Определението може да се обжалва от страните, участващи в административното производство, с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7- дневен срок от връчване на съобщението.