РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 10 май през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1522 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.3
от КЗ /отм./ във вр. с чл.288, ал.12 от
КЗ /отм./, сега 557, ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ.
В Исковата си молба
ищецът - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД заявява, че, на основание чл.288, ал.1,
т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.557, ал.1,
т.2, б”a” от Кодекса за застраховането изплатил обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 16837,28 лева,
както следва:
- възстановил по щета
№110170/17.02.2015г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 14912,23 лева за
увредения при ПТП настъпило на 31.01.2015г. на главен път I-5, л.а.“Ауди А6“
с ДКН IL 33 LTR, собственост на F.P.V.S..
- възстановил
по щета №110594/02.07.2015г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1922,05 лева за увредена
при ПТП настъпило на 31.01.2015г. на главен път I-5, предпазна ограда, собственост на Областно пътно
управление – Русе.
Твърди
се, че виновен за катастрофата бил ответникът С.Г.А. с ЕГН:**********, който
управлявайки л.а.“Опел Вектра“ с ДКН: Е4689КА, собственост на А.Р.М. преминал в съседна пътна лента, като не забелязал
изпреварващият го л.а. „Ауди А6“, в резултат на което го блъснал в предна дясна
част и напуснал пътното платно вляво, по посока на движението и се блъснал в
предпазна ограда, вследствие на което настъпило процесното ПТП.
В
нарушение на чл.260 от КЗ (отм.) сега чл.490
от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданко отговорност“.
С
регресна покана РП № 856/13.10.2015г.
поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до
подаване на исковата молба, лицето не е погасило задължението
си.
Поради
изложеното молят съда на основание чл. 45 от ЗЗД и
чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега ч.558, ал.7 от
КЗ да осъди ответника да заплати на Гаранционен фонд исковата
сума в общ размер на 16834, 28 лева представляваща
изплатените от Гаранционен фонд суми както следва:
- по
щета №110170/17.02.2015г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 14912,23 лева за
увредения при ПТП настъпило на 31.01.2015г. на главен път I-5, л.а.“Ауди А6“
с ДКН IL 33 LTR, собственост на F.P.V.S..
- по
щета №110594/02.07.2015г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1922,05 лева за увредена
при ПТП настъпило на 31.01.2015г. на главен път I-5, предпазна ограда, собственост на Областно пътно управление – Русе, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В
предоставения по чл.131 от ГПК едномесечен
срок ответника, чрез назначения му особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, като развива съображения за неоснователност на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е приложена Регресната покана №
856/13.10.2015г.,
изпратена до ответника с приложена към нея пощенска
разписка с отбелязване, че е връчена на пълномощник на 19.10.2015г.
По
делото са приложени вносни бележки съответно с наредител - ищеца на 30.04.2015г. е
внесена сума в размер на 7624,50 евро в полза на F.P.V.S. (Букурещ, Румъния) и вносна бележка с наредител -
ищеца на 05.08.2015г. е
внесена сума в размер на 1922,05 лева в полза на ОПУ-Русе (Областно пътно управление Русе).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.45
от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр. с
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 557 ал.1, т.2 от
КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд
изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач,
който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза,
ищецът Гаранционен фонд, който е изпълнил чужд дълг, разполага
с регресен иск против причинителя на вредата и може да
се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за
виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до
размера на изплатеното обезщетение.
Основателността
на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването
на деликтно правоотношение – чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно
задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от
виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени
вреди.
Възникналото
спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ
/отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ.
На
компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране
на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги ,
както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията
страни.
В
настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288, ал.1,
т.2, „б.“а от КЗ /отм./ , сега 557, ал.1, т.2
б“а“ от КЗ виновният водач на МПС в случая ответника не е разполагал
с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
и поради това компенсационният орган е възстановил
изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице.
Безспорно
е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на
ответника. Ответникът не е имал към датата на настъпване
на процесното ПТП действаща задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за управляваното от него МПС. С факта на
плащането на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се
е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице
е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.
45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице
основание за търсене от ответника на регресна отговорност и
осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.
По изложените съображения
съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Върху
главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
На осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в общ размер на 1373,37 лева, от които – 673,37 лева
платена д.т. за исковото производство, 500,00 лева за назначаване на особен
представител и 200,00 лева депозит за вещо лице по назначената и приета ССчЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Г.А. с ЕГН:**********, да заплати на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф
Игнатиев“ №2 , сумата в общ размер на 16837,28 лева представляваща изплатени
от Гаранционен фонд суми по щети както следва:
- по
щета №110170/17.02.2015г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 14912,23 лева за
увредения при ПТП настъпило на 31.01.2015г. на главен път I-5, л.а.“Ауди А6“
с ДКН IL 33 LTR, собственост на F.P.V.S..
- по
щета №110594/02.07.2015г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1922,05 лева за увредена
при ПТП настъпило на 31.01.2015г. на главен път I-5, предпазна ограда, собственост на Областно пътно управление – Русе, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 1373,37 лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/