№ 749
гр. София, 28.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20251001000786 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В подадената от „ Булкомерс-ММ“ ЕООД въззивна жалба вх.№ 92460/31.07.2025год.
срещу Решение № 858/16.06.2025год. , постановено по т.д.№ 881/24год. на СГС са направени
доказателствени искания , основани на разпоредбата на чл. 266, ал.3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира , че в случая не са налице предпоставките на чл.266,
ал.3 от ГПК и искането на въззивника за събиране на доказателства във въззивното производство
следва да се остави без уважение. Същото е основано на твърдения за непълен и неточен доклад по
чл. 146 от ГПК и неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните.
По иска с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 , ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже следните обстоятелства: наличие на облигационни отношение по силата на договор за
продажба /доставка на стоки, както и че ищецът е предал на ответника стоките т.е. е изпълнил
задълженията си, породени от договора, за които са издадени процесните фактури; получаването на
стоката без възражение от получателя; получаването от фактурите от управителя на ответното
дружество или друго упълномощено от него лице, както и надлежното им осчетоводяване. В
случай че ищеца изпълни тази доказателствена тежест, ответникът следва да докаже, че е изпълнил
задължението си изцяло /в уговорените срок и размер/ или друг способ за погасяване на
задължението си.
Именно по-горния начин е разпределена доказателствената тежест между страните и по
настоящото дело, което е сторено с нарочно определение , постановено в закрито заседание. В
него първоинстанционния съд, след като е дал правна квалификация на иска като такъв по чл.327,
ал.1 от ТЗ , е указал на всяка от страните групите обстоятелства, които подлежат на установяване
в процеса . Изрично е отразил , че ищецът следва да докаже и получаването на стоката от
ответника, а ответника от своя страна- плащането на цената на доставената стока.
С оглед на горното липсва твърдяното от жалбоподателя нарушение от първоинстанционния
съд на процесуалните правила във връзка с доклада,поради което ответната страна-сега
жалбоподател да е била лишена от възможността да направи доказателствени искания, за да е
допустимо и основателно искането й за събиране на тези доказателства във въззивното
производство на основание чл. 266, ал.3 от ГПК.
Следва да се отбележи , че разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на
процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на
доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната
инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на
1
преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати
процесуални нарушения. Такова нарушение е налице когато докладът е непълен или неточен,
доказателствената тежест не е разпределена съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, както и когато в
нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК не са дадени указания на някоя от страните, че не сочи
доказателства относно твърдени от нея обстоятелства, но само за тези , за установяването на които
носи доказателствена тежест. В случая ответната страна не носи доказателствената тежест за
установяване приемането на доставената от ищеца стока, поради което и при разпределяне на
доказателствената тежест правилно не са дадени указания на ищеца за установяване на
обстоятелства във връзка с това обстоятелство. Ищецът е този, който твърди че е предал на
ответника доставените му стоки и върху него тежи доказателствената тежест да докаже
предаването и приемането на стоката от ответника , в който смисъл са и дадените му от
първоинстанционния съд указания. След като обстоятелствата във връзка с предаването и
получаването на доставената стока не подлежат на доказване от ответника, то същият не би могъл
да се позовава на нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК и с него да обосновава искане за събиране на
доказателства във връзка с това обстоятелство във въззивното производство .
Няма спор , че ответника може да ангажира доказателства за оспорване твърдението на
ищеца , че му е предал доставените от него стоки и да ангажира доказателства във връзка с
оспорването. Това следва обаче да стане в преклузивните за това срокове , но в случая това не е
сторено от ответника и то не в резултат /както се обоснова по-горе / от извършени нарушения на
съда във връзка с доклада по делото /. В писмения отговор на исковата молба , както и в
допълнителния писмен отговор на ДИМ ответникът е оспорил твърденията на ищеца ,че е получил
доставената му стока, но не е заявил искане за ангажиране на доказателства във връзка с
оспорването ,нито е посочил такива доказателства . Това не е направил и в първото с.з. пред
първата инстанция, проведено на 06.02.2025год., в което процесуалният представител на
ответника-жалбоподател е заявил дори ,че няма възражения по доклада на съда. Заявените в
следващото с.з. доказателствени искания във връзка с направено оспорване на представените от
ищеца доказателства за установяване получаването на доставената стока от ответника се явяват
преклудирани, поради което правилно първоинстанционния съд не е допуснал тяхното събиране.
Тъй като първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение отказвайки събиране на
тези доказателства ,то не е налице и основанието по чл. 266, ал.3 от ГПК за събирането им във
въззивното производство.
По изложените доводи, Апелативен съд- София, в настоящия си състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивна жалба вх.№ 92460/31.07.2025год. на „
Булкомерс-ММ“ ЕООД доказателствени искания .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2