№ 114
гр. Видин, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря Оля В. Паскова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320101527 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД – гр. София иск с правно основание чл. 79
ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД против ответника Н.Ц. Н. от гр. Видин.
Твърди се от ищеца, че на 15.03.2017г. между „4финанс" ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Виувс"
и ответника Н.Ц. Н. е сключен Договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус" под № **********. Кредитът е отпуснат за период от 30 (тридесет)
дни, с падежна дата - 14.04.2017г. В своето писмено искане до кредитодателя
от същата, Н. Н. заявил отпускането на 400.00 лева (четиристотин лева).
Кредитът бил одобрен, на кредитополучателя била предоставена
преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски
формуляр, като в изпълнение на заявката, сумата била преведена още в същия
ден - 15.03.2017г., съгласно посочения предпочитан начин за получаване на
сумата - чрез превод в Изипей на името на ответника Н.. В основание на
превода са посочени трите имена, ЕГН на ответника и номер на процесния
договор за кредит.
Сочи се, че към падежната дата - 14.04.2017 г., кредитополучателят се
задължил да върне отпуснатата сума по кредита, в размер на 400.00 лева
1
(четиристотин лева), като допълнителни такси и лихви не са начислени от
кредитодателя, тъй като кредитът е първи между страните. Излага се, че
ответникът Н. се възползва и от правото си, съгласно договора, да удължи
срока за връщане на кредита. Съгласно т. 11 от Общите условия, приложими
към Договор за кредит № **********, кредитополучателят има право да
удължи срока за връщане на кредита със съгласието на кредитодателя и
съобразно Тарифата на Кредитора. След като ответникът Н. Н. се възползва
от възможността за удължаване на падежа, в крайна сметка, срокът за
връщане на кредита бил преместен до нова падежна дата - 21.04.2017 г.
Поддържа се, че с настъпване на падежа по договора обаче (след
удължаването - 21.04.2017г.), ответникът Н. Н. не погасявал дължимите суми
и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението,
от деня, следващ падежната дата - 22.04.2017г., „4финанс" ЕООД (Вивус)
започнало да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като
съгласно условията на т.13.2. (а), същата се формира от сбора на договорния
лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към
него на наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към датата на
сключване на договора). След като ответникът изпаднал в забава, от Вивус
изпращали напомнителни писма до длъжника на адреса му, посочен в
договора. В тях се съдържала детайлна информация за просрочения
кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към
Договор за кредит № **********, са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател, като начисленото се добавя към Общата дължима сума.
Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасявал своето
задължение.
Твърди се, че на 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството му на
цедент, сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на
цесионер Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по
Договор № ********** срещу длъжника - Н.Ц. Н., в общ размер на 775.36
лева (седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), от
които: главница – 400.00 лева; наказателна лихва за периода от деня, следващ
падежната дата до 22.11.2018г. (датата, предхождаща състоялата се цесия) –
325.36 лева и отписани разноски за събиране – 50.00 лева (стойността на
2
изпратени напомнителни съобщения). Посочените вземания са подробно
описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за
прехвърляне на вземания, „4финанс" ЕООД предоставили на „Кредитреформ
България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо
Приложение № 5 към договора.
Сочи се, че по силата на сключения договор за цесия и по-специално в
чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията
му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи"
ЕАД, до адреса, посочен от ответника в договора за кредит. Уведомлението за
състоялата се цесия, съдържащо и покана за доброволно погасяване на
дължимото са върнати с отметка „Непотърсено" - видно от известието за
доставяне. Поради този факт, към искова молба е приложено уведомление за
цесия, адресирано до ответника Н. Н..
Предвид гореизложеното ищецът счита, че има ликвидно и изискуемо
вземане срещу ответника Н.Ц. Н., като с исковата молба се претендира
единствено сума в размер на 400.00 лева (четиристотин лева),
представляващи непогасена главница по Договор за кредит № **********.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.Ц.
Н. да заплати на ищеца „Кредитреформ България" ЕООД сумата от 400.00
(четиристотин) лева, представляващи непогасена главница по Договор за
кредит № **********, ведно със законна лихва върху главницата , считано от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище
по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
3
решение срещу ответника.
В молба с вх. № 4583/13.12.2021 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираната парична сума.
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 400.00 лева -
неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната
4
лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2021г. до окончателно
изплащане на сумата.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца разноските
по настоящето производството, в общ размер от 200.00 лв. /50.00 лв. внесена
държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Ц. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Видин, ж.к.
„Крум Бъчваров“ бл. 13, вх. Г, ет. 1, ап. 52 и настоящ адрес: с. Старопатица,
община Кула, обл. Видин, ул. „Първа“ № 102 да заплати на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606
сумата от 400.00 /четиристотин/ лева - неплатена главница по Договор за
кредит № **********, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 14.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.Ц. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Видин, ж.к.
„Крум Бъчваров“ бл. 13, вх. Г, ет. 1, ап. 52 и настоящ адрес: с. Старопатица,
община Кула, обл. Видин, ул. „Първа“ № 102 да заплати на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606
сумата в общ размер от 200.00 /двеста/ лева – разноски по делото /50.00 лева –
държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5