№ 1022
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506046 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20165283 от 29.07.2021 г. по гр.д.№ 13778 по описа за
2020 г. на СРС, Второ ГО, 67-ми състав се:
ОСЪЖДА Главна дирекция П.б.и з.на н. - МВР да заплати на С. Н. Г. ,
на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата
1629,11 лева, представляваща възнаграждение за положен за периода от
06.03.2017 г. до 06.03.2020 г. , извънреден труд, ведно със законната лихва,
считано от 12.03.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата 219,01 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането
на възнаграждението за извънреден труд, както и разноски за
адв.възнаграждение в размер на 360 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция П.б.и з.на н. - МВР ,
ответник пред СРС. Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този
1
труд. Сочи, че извънредния труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било
предвидено в чл.140 КТ. Затова счита, че е неприложимо правилото на чл.9,
ал.1,2 и 3 от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8
часа след умножаване с коефициент 0,143. Законодателят бил решил часовата
норма за нощния труд в МВР да бъде различна от тази в Кодекса на труда.
Сочи, че ЗМВР бил специален и неговите норми били относими единствено
за служителите на МВР. Затова не следвало да се прилагат нормите на КТ и
подзаконовите нормативни актове.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго,
с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В хода по същество се сочи, че определения със заповедите на
министъра на вътрешните работи, размер на нощния труд, бил платен на
служителя.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от С. Н. Г., ищец пред
СРС. В хода на делото се излага становище за допустимост и правилност на
така постановеното от СРС, решение.Позовава се на приетото в решение по
дело С-262/2020 г. на СЕС. В този смисъл била и съдебната практика.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 24.08.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 01.09.2021 г., т.е в срока по чл.259, ал.1
ГПК; от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
2
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото не е налице спор, че между страните през процесния период е
съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
държавна служба при ответника, като заемал длъжността „младши
инспектор“ в структура към ответника. Отделено е като безспорно и
обстоятелството, че ищецът е полагал 24-часови смени съгласно месечни
графици.
Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР /в приложимата към процесния период
редакция, обн. ДВ, бр. 81 от 2016 г./, работното време на държавните
служители се изчислявала в работни дни - подневно, а за работещите на 8-,
12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период /което е относимо и
към длъжността на ищеца/. Съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала със: т.1
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите по ал. 4; т.2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите по ал. 3.
Съгласно ал.6 извънредният труд по ал. 5 се заплащал с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
По делото била изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът е кредитирал като пълно, обективно и изготвено в
съответствие с поставените задачи. От същото се изяснявало, че ищеца е
работил на смени, като възнаграждението му било изчислявано сумарно на
тримесечен период, като за исковия период /06.03.2017г. до 06.03.2020г./ е
отработил 201 нощни 24-часови дежурства, като положил 1608 часа нощен
труд. На ищеца било плащано допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд по 0,25 лева на час.
Основният спорен по делото въпрос бил следва ли се на служителя
допълнително възнаграждение за този труд като извънреден такъв чрез
преобразуване на нощните часове в дневни, съответно с какъв коефициент
следва да се осъществи това.
Чл. 187, ал. 9 ЗМВР регламентирал, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
3
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период били приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и
Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., като в тях липсвало изрично правило,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00ч. и 6,00ч. за отчетния период се умножавал
по 0,143, като полученото число се сумирало с общия брой отработени часове
за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчислявали с
коефициент 1,143.
Следвало да се изясни дали липсата на изрично правило, което да
регламентира начина за превръщане на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР се изразява в нормативна празнота и следва да се приложат
субсидиарно съответните общи нормативни актове по аналогия, или се
касаело за целенасочено законодателно решение на въпроса, с оглед
спецификата на дейността на служителите в МВР.
СРС е приел, че липсата на изрична правна уредба, която да предвижда
преизчисляването на положения нощен труд в дневен през процесния период,
не следва да се отразява като негативна последица за съответните служители
в МВР. Именно с оглед избягване на несправедливия резултат, при който
служителите на МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение
спрямо другите държавни служители, съдът е достигнал до извода, че
субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която в чл. 9, ал. 2
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а в чл.
18, ал. 3, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установяват, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при по
дневно отчитане на работното време. Следвало да се приеме, че това
разрешение съответства в най–голяма степен с основния правен принцип за
4
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от
Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи и отчитало реалната воля на законодателя по отношение
на защитата на работниците и служителите като цяло, поставени в по–
неблагоприятни условия на труд.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
полученият извънреден труд от преизчисляване на нощния в дневен с
коефициент 1,143, положен от ищеца в периода 06.03.2017г. до 06.03.2020г.,
възлизла на 1837 часа. Изчислено върху дневната му часова ставка, увеличена
с 50 % съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.6 вр. ал.5, т.2 ЗМВР,
възнаграждението на ищеца за тези 1837 часа възлизало на 1629,11 лева.
Предвид изложеното съдът е счел, че ответника следва да бъде осъден
да заплати дължимото възнаграждение за положен извънреден труд,
вследствие на положения от него нощен труд, преизчислен в дневен по
правилата на НСОРЗ. Следователно предявеният иск за главница следвало да
се уважи за пълния размер, увеличен по реда на чл.214, ал.1 ГПК за сумата
1629,11 лева.
По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД СРС е приел, че за
изпадането на ответника в забава не е необходима покана, доколкото
заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно заплащане при
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо ответникът бил
изпаднал в забава след изтичане на тримесечието, за което е дължимо
съответното възнаграждение, като общия размер на дължимото обезщетение,
съгласно заключението на експертизата, възлизало на 219,01 лева.
Следователно предявеният акцесорен иск следвало да се уважи за пълния
размер, увеличен по реда на чл.214, ал.1 ГПК за сумата 219,01 лева.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Обжалваното решение е постановено във валиден процес и е допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ,
респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук
5
приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа,
отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа
по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период-
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т.
2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период –06.03.2017г.
до 06.03.2020г. действат Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г., съгласно които за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. , както и в Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г., липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч.
6
за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и
06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е.
липсва специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на
МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не
предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен.
Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата НСОРЗ/, тъй като се касае за специална
уредба.
С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на
механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на
нощните часове труд в дневни със съображения от правен и икономически
порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
7
третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.
88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
8
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител
в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.
6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради коео по арг. от
чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните.
Не се установява по делото, ищецът да е бил компенсиран за така
положения труд за който търси овъзмездяване, с почивка, респ. с друга
9
социална придобивка.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С решението от 29.07.2021 г. ,в частта за разноските, СРС е уважил
възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника като вместо претендираното от
ищеца адв.възнаграждение, е присъдил такова в размер на 360 лв.
С определение № 20003590 от 13.01.2022 г. СРС е приел молбата на
ответника за изменение на решението в частта за разноските като
неоснователна като е посочил, че е неоснователно възражението му за
липсата на доказателства за реалното извършване на разноските за
адв.възнаграждение. Прието е, че в т.4 договора за процесуално
представителство представлява разписка за заплащане на сумата в размер на
500 лв. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК било прието за основателно и съдът
присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 360 лв.
Подадена е частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК,
постановено на 13.01.2022 г. с което е отхвърлена молбата на въззивника,
ответник с искане за изменение на така постановеното съдебно решение в
частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното определение.
Твърди се, че след като не се дължи обезщетение,то не се дължали и разноски
за производството.
По частната жалба не е подаден отговор от ищеца пред СРС.
По допустимостта на частната жалба:
За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на
19.01.2022 г.
Частната жалба е подадена на 26.01.2022 г. /по пощата/, т.е. в срока по
чл.275, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо съдът намира, че частната жалба е допустима.
10
По основателността на частната жалба:
Видно от договора от 15.12.2019 г. за процесуално представителство,
л.6 по делото пред СРС, в т.4 изрично е посочено, че възложителят, т.е. ищеца
е заплатил на изпълнителя /адв.Рупчин/ сумата от 500 лв. в брой преди
образуване на производството по делото. Следователно правилен е извода на
СРС, че в т.4 договорът за процесуално представителство има характер на
разписка.
Наред с това възражението по чл.78, ал.5 ГПК е било уважено.
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските. А частната жалба е неоснователна. Затова и определението по
чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски, а и такива са сторени за
дав.възнаграждение в размер на 500 лв. поради което се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20165283 от 29.07.2021 г. по гр.д.№
13778 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 67-ми състав, изцяло.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20003590 от 13.01.2022 г. по гр.д.№
13778 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 67-ми състав, постановено в
производство по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция П.б.и з.на н. - МВР, гр.София, ул.“****,
съдебен адрес: гр.София, ул.“****, да заплати на С. Н. Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, ул.“****, партер, офис 1, сумата в размер на 500
лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
11
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12