№ 35464
гр. С., 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110168376 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: rp. С., ********* чрез адвокат адв. М. В. М.,
Адвокатска колегияП., с адрес на кантора и съдебен адресат: грП.,
бул.***********., тел. ************* против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Г. С. Р Раковски“ №
147, ап.14, представлявано от Виктор Сергиев - Изпълнителен директор, с
която е предявен иск да се признае, че клаузата на чл.10 oт Договор за
потребителски кредит № 173257/12.07.2022г. предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 265.50 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. I от ЗЗД
и поради това, че е сключена при неспазване на нормите па чл. 11 и чл. 19, ал.4
от ЗІІК вьв вр. с чл. 22 от 3ПK, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията
на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на
съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения
от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът
следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на
доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по
делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима,
доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които
основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът А. В. М., е предявил срещу „Макроадванс” АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата по чл.10 oт Договор за потребителски
кредит № 173257/12.07.2022г. предвиждаща заплащането на неустойка в
1
размер на 265.50 лева при липса на обезпечение, поради противоречие със
закона като неравноправна, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № 173257/12.07.2022г, въз основа на който на ищеца
била предоставена сума в общ размер от 1000 лв., със задължение да я върне
на 18 месечни вноски, при размер на възнаградителна лихва по договора от
65.61 лв, и годишен процент на разходите от 49.65 % като в случай на повече
от 60 дни просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, се
прилагал фиксираният лихвен процент в размер на 41%. Поддържа, че
съобразно договорната клауза на чл. 10, раздел V от договора ищецът дължал
неустойка в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл. 20, раздел IX от договора. В този смисъл ищецът посочва, че
съгласно чл. 20 от договора в срок от 3 дни от сключването на договора
следвало да предостави обезпечение– поръчител, който да отговаря на
описаните в чл. 20, ал. 3 от договора условия. Твърди, че поради неизпълнение
на посоченото условия, му е начислена неустойка в размер на 265.50лв. и тази
сума за неустойка била включена към дължимите погасителни вноски в
размер на 355.20лв. по договора, с което общото задължение възлизало на
сумата от 1331.11лв. Твърди, че клаузата по чл. 10, ал. 2, раздел V от договора
била нищожна поради противоречие с присъщата за неустойката
обезпечителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за заемателя и в
процесния случай не били предвидени при какви правила се определят
вредите за кредитора от непредоставяне на обезпечение и които ще се
компенсират от неустойката. Поставените по договора изисквания към
поръчителя създавали условия ищецът да не може да изпълни задължението
си по чл. 20, раздел IX от договора, така и предвиденият срок за предоставяне
на обезпечение бил кратък за изпълнение. Сочи, че непредоставянето на
обещани обезпечения е основание за прилагането на разпоредбата на чл. 71
ЗЗД, а не за начисляване на неустойка. Излага подробни доводи, че така
уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, че се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации, както и цели
заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа,
че е налице противоречие с императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10
ЗПК, тъй като договорената при тези условия неустойка, представлява
допълнителна печалба и не е включена в договорното съдържание като
договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания.
Поддържа се, че клаузите от договора, въз основа на която е начислена
посочената неустойка, е нищожна, тъй като е в противоречие с изискванията
на чл. 19, ал. 4 ЗПК в задълженията по договора са включени освен договорна
лихва и неустойка, което водело до нищожност на оспорената клауза, така и
било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и се накърнявали правата на другата страна по облигационното
отношение, поради което същата била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК
– поради заобикаляне изискванията на закона. Искането към съда е да се
признае за установено, че оспорената клауза от договора е нищожна на
наведените основания.
Представя под опис 2 бр. писмени доказателствени средства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
2
ответника. Признава наличието на облигационно правоотношение по договор
за потребителски кредит № № 173257/12.07.2022г. с посочените в исковата
молба параметри. По същество заявява, че предявеният иск е неоснователен.
Поддържа, че не е дал повод за завеждане на иска и прави искане разноските
по делото да бъдат възложени на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане А. В. М., ЕГН:
********** да заплати на „Макроадванс ” АД сумата в размер на - 834.93 лева
— непогасен остатък от главница по Договор за потребителски кредит
N•173257/12.07.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
11.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими на
основание сключен договор за потребителски кредит с настъпил краен срок на
12.10.2022г. Претендира се присъждане направените по делото разноски,
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде осъдена
А. В. М., ЕГН. ********** да заплати на „Макроадванс“ АД непогасеният
остатък от усвоената от нея сума в размер на 705 лева /разликата между
усвоената сума в размер на 1000 лева и постъпилите плащания в размер на 295
лева./, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без правно
основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на
предявяване на настоящия иск, до окончателното изплащане на задължението.
В насрещната искова молба се твърди, че между страните бил сключен
договор за потребителски кредит №173257/12.07.2022г, по силата на който
ищецът бил предоставил заем на ответника в размер на 1000 лв., със срок да
издължаване от 3 месеца, като договорът бил сключен от разстояние при
спазване изискванията на ЗПФУР. Твърди, че на 12.07.2022 г. заемната сума е
преведена на кредитополучателя чрез преводно нареждане и е получена от
същия на каса на „Изипей“ АД след представяне на документ за самоличност.
Поддържа, че ответникът по насрещните искове извършил плащания в общ
размер от 295лв. и преустановил изпълнение на задълженията си по договора,
като задължението му станало изискуемо с оглед настъпил падеж на
13.10.2022 г. В условията на евентуалност претендира за осъждане на
ответника да заплати сумата от 705лв. на извъндоговорно основание при
твърденията, че на 12.07.2022г. сумата е била представена на ищеца срещу
предоставен документ за самоличност на каса на „Изипей“ АД.
Представя под опис 8 бр. писмени доказателствени
средства.Прави доказателствени искания по чл. 192 ГПК и за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова
молба. Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор
за кредит, като излага, че не отговоря на изискванията ЗПК. Поддържа, че
било нарушено изискването на разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от изискуемото договорно
съдържание, доколкото липсвала ясно разписана методика на формиране на
ГПР- относно включените в същия компоненти и как се формира посоченият в
договора ГПР, така и в определеният ГПР не е включена неустойката за
непредоставяне на обезпечение, а с прибавяне на същата ще бъде нарушено
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер на ГПР
не отговарял на действително прилаганият, с което е налице заобикаляне на
закона и противоречие с добрите нрави, така и е в противоречие с принципа
3
на справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Поддържа, че
договорът бил нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД-
поради противоречие с императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10
ЗПК. Намира, че се дължало връщане единствено на предоставената в заем
сума, при съобразяване на извършените по договора плащания. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са отрицателен установителен иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността
на клаузите по чл. 10, ал. 2, раздел V от договор за потребителски кредит
№173257/12.07.2022г., сключен между страните, поради противоречие
със закона като неравноправна, при евентуалност - на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие на същата с добрите нрави;
Допуска за съвместно разглеждане и насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния
договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание
на оспорената неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в
сочения размер при непредоставяне на обезпечение (безспорно), което
противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите нрави. В
тежест на ответника е да установи, че оспорените клаузи са действителни,
както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според
изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на облигационно
правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит от
разстояние (безспорно), че е получил съгласието на ответника за сключване на
договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по
което същата е предадена на заемополучателя (безспорно), уговорения падеж
на връщане, изискуемостта на вземането (безспорно); че част от съдържанието
на договора е валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва, както и
размерът на същата; наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на вземанията. С оглед
възраженията на ответника в отговора на насрещния иск – в тежест на
насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на
действителния ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и
т.10 ЗПК.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже е факта на плащане на процесната сума на ответника
4
(безспорно). В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице
основание за получаването на сумата.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит №173257/12.07.2022г. със соченото
от страните съдържание, по силата на който „Макроадванс“ АД е отпуснал
заем в размер на 1000лв., както и че сумата е усвоена от А. М., сключен за
срок от 3 месеца, както и че част от съдържанието на договора е клауза по чл.
10, ал. 2, раздел V от договор, предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 265.50лв. при непредоставяне на обезпечение, както и че към датата на
предявяване на насрещните искове А. М. е заплатил в полза на ищеца
погасителни вноски в общ размер от 295лв.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и
насрещния иск писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по
отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в
крайния съдебен акт.
Ищецът по насрещния иск е направил искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, което е неконкретизирано, поради което следва да
бъдат дадени указания на ответника за уточняването му.
Искането по чл. 192 ГПК не следва да се уважава с оглед отговора по
насрещния иск, в който не се оспорва факта на получаване на сумата от
1000лв.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.11.2025г. от 14:35
ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-
5
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка. ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба
за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 146 ал. 4 вр с чл.148 гпк, всички приложени
към исковата молба и насрещния иск писмени доказателства.
Допуска и назначава ССЕ , и ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнима от вещо лице Ю. Н. , която след преглед на делото и справки при
ищеца да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е общият ГПР по процесния договор с включена неустойка за
непредоставяне на обезпечение?
2. Какъв е максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на
сключване на договора?
3. Надвишава ли ГПР на договора към момента на сключването на
процесния договор размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и колко пъти?
4. Има ли погасени суми по кредита, в какъв размер, на кои дати?;
5. За какви задължения е правил съотнасяния ищецът на извършените от
ответника плащания?
6. Какъв е размерът на останалите дължими суми с оглед на горните
плащания с подробна разбивка за главница, договорна лихва, неустойка и
други видове задължения;
7. Какъв е размерът на ГЛП към датата на сключване на процесния
договор и колко пъти уговореният ГЛП надвишава този размер?
при депозит от 300лв., вносим от ищеца по НИМ – Макроадванс АД в 1-
седмичен срок от съобщението.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка по чл. 161 ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за настоящия акт, както и за датата и
часа на следващото ОСЗ след представяне на доказателства за внесен депозит
от ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.192 ГПК като не еобходимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7