Решение по дело №954/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 128
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Георги Богомилов Янев
Дело: 20211210200954
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Благоевград, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
в присъствието на прокурора Красимир Симеонов Тодоров (РП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210200954 по описа за 2021 година
Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИЛК. М. Д., ЕГН **********, неосъждан, за
това, че в гр. Благоевград, като управляващ и представляващ “А. И.“ ЕООД –
Благоевград, ЕИК, след като на 31.12.2018 год. дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 1, т. 2 от Търговския закон -
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност) в 30 – дневен срок от датата за спиране
на плащанията (чл. 608, ал. 3 от Търговския закон –
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял
плащанията; чл. 608, ал. 3 от Търговския закон - Неплатежоспособност
може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати
частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.), който срок е с
начало 31.12.2018 год. и край 29.01.2019 год. на изискуеми публично - правни
задължения, свързани с търговската му дейност, установени:
- с Ревизионен акт № Р-22221518001105-091-001/21.09.2018 год.,
издаден от ИВ. М. Р. на длъжност Началник – сектор към ТД на НАП –
София, и Д. Н. К. - на длъжност Главен инспектор по приходите към ТД на
1
НАП – София, влязъл в сила на 09.10.2018 год., за дължим ДДС по ЗДДС за
периода от 01.12.2017 год. до 31.01.2018 год., и
- Справка – декларация за данък върху добавена стойност, заведена с
вх. № 22151633513/14.05.2018 год. по описа на ТД на НАП – София, подадена
от “А. И.” ЕООД – Благоевград, за данъчен период 201804, за дължим ДДС
по ЗДДС от сделки в страната за периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018
год., всички така установени изискуеми публично - правни задължения в общ
размер на главницата – 826 409, 61 лева,
не е заявил това пред съда по регистрация на дружеството – Окръжен съд –
Благоевград, чрез подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на “А. И.“ ЕООД – Благоевград, ЕИК - престъпление по
чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.227б,
ал.2, вр.ал.1 от НК, вр. чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание “Глоба” в размер
на 1000 лева.

ОСЪЖДА подсъдимият ИЛК. М. Д., със снета по делото самоличност да
заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград сумата от 730 лева
/седемстотин и тридесет лева/, представляваща сторените в хода на
досъдебното производство разноски, както и по сметка на Районен съд
Благоевград сумата от 5.00 (пет) лева - представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано
от днес пред Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


ЗАБЕЛЕЖКА: мотивите по НАХД № 954/2021 година са качени по по
грешка на 06.12.2021г по ЧНД № 1676/2021 година, като по срочна книга
са предадени на 06.12.2021г

МОТИВИ към Решение № 128/28.10.2021г. постановено по НАХД №
954/2021 г. по описа на БлРС.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано с
постановление на Районна прокуратура – Благоевград от 28.06.2021 г., с
което се прави предложение И.М. Д., ЕГН **********, неосъждан, за това, че
в гр. Благоевград, като управляващ и представляващ “А. И.“ ЕООД –
Благоевград, ЕИК , след като на 31.12.2018 год. дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 1, т. 2 от Търговския закон -
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност) в 30 – дневен срок от датата за спиране на
плащанията (чл. 608, ал. 3 от Търговския закон – Неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът e спрял плащанията; чл. 608, ал. 3 от
Търговския закон - Неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори.), който срок е с начало 31.12.2018 год. и
край 29.01.2019 год. на изискуеми публично - правни задължения, свързани с
търговската му дейност, установени:
-с Ревизионен акт № Р-22221518001105-091-001/21.09.2018 год.,
издаден от ИВ. М. Р. на длъжност Началник – сектор към ТД на НАП –
София, и Д. Н. К. - на длъжност Главен инспектор по приходите към ТД на
НАП – София, влязъл в сила на 09.10.2018 год., за дължим ДДС по ЗДДС за
периода от 01.12.2017 год. до 31.01.2018 год., и
-Справка – декларация за данък върху добавена стойност, заведена с
вх. № 22151633513/14.05.2018 год. по описа на ТД на НАП – София, подадена
от “А. И.” ЕООД – Благоевград, за данъчен период 201804, за дължим ДДС
по ЗДДС от сделки в страната за периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018
год., всички така установени изискуеми публично - правни задължения в общ
размер на главницата – 826 409, 61 лева,
не е заявил това пред съда по регистрация на дружеството – Окръжен
съд – Благоевград, чрез подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на “А. И.“ ЕООД – Благоевград, ЕИК - престъпление по чл.
227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –
Благоевград поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че фактическата
обстановка, изложена в постановлението му се подкрепя изцяло от събраните
в хода съдебното и досъдебното производство доказателства. Предлага на
съда да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
1
минималното предвидено в чл. 78а ал.1 от НК наказание, като по отношение
на размера намира, че същия следва да бъде 1000 лв., излага доводи в
подкрепа на твърденията си..
Обвиняемия се представлява от защитник, който оспорва посоченото от
обвинението. Твърди, че обвинението не е доказано от обективна и
субективна страна, излага доводи, че представляваното от Д. дружество не е
изпадало в неплатежоспособност на датата посочена в постановлението.
Твърди, че подзащитният му няма специални знания, за да определи
началната дата на неплатежоспособността. Поддържа искане за оправдаване
на Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2014 год., на основание чл. 113 от ТЗ, ИЛК. М. Д. учредил “А.
И.“ ЕООД (л. 72, том 3). Съгласно учредителния акт, седалището на
дружеството било посочено в гр. София 1756, общ. Столична, обл. София, а
адресът на управление – гр. София, ж.к. “Дървеница“, бл. 48, вх. А, ет. 5, ап.
10. Капиталът на дружеството е определен в размер на 100, 00 лева,
разпределен в 100 дяла по 1, 00 лев, като бил собственост на “А. груп“ ООД –
Дупница, ЕИК , със седалище и адрес на управление - гр. Дупница, общ.
Дупница, обл. Кюстендил, ул. “Хан Крум“ № 14, ет. 5, ап. 16, където е и
постоянния адрес на обвин. ИЛК. М. Д.. В чл. 8 от Учредителния акт изрично
е посочено, че “А. И.“ ЕООД - София ще се управлява и представлява от
ИЛК. М. Д.. След учредяването на “А. И.“ ЕООД – София, същото дружество
е надлежно вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията
с ЕИК .
В качеството си на управител на “А И.“ ЕООД – София, ЕИК , ИЛК.
М. Д. знаел, че във връзка с предмета на дейност на дружеството, същото още
на 22.05.2015 год. е регистрирано като данъчно-задължен субект по реда на
Закона за данък добавена стойност на основание “друго“. Впоследствие, с
Протокол-решение на “АБР груп“ ООД – Дупница, едноличен собственик на
капитала на “А. И.“ ЕООД – София, представлявано от управителя ИЛК. М.
Д., седалището и адресът на управление на дружеството са променени от гр.
София в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, ж.к. “Запад“, бл.
29, ап. 10, ет. 3. На 16.05.2018 год. е приет и нов Устав на “А. И.“ ЕООД –
Благоевград, ЕИК . Заявеният адрес за кореспонденция с НАП в тази връзка
също е променен от гр. София в гр. Благоевград; квартал “Запад“; бл. 29; ет.
3; ап. 10.
По този начин от 02.09.2014 год. Д. изпълнявал длъжността
Управител и представляващ “А. И.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление след 16.05.2018 год. в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл.
Благоевград, ж.к. “Запад“, бл. 29, ап. 10, ет. 3. Предмета на дейност на “А.
И.“ ЕООД - Благоевград, ЕИК съгласно актуалния от 16.05.2018 год.
Учредителен акт, във вътрешна и външна търговия; търговско
2
представителство, посредничество, комисионерство и агенство на местни и
чужди ФЛ и ЮЛ; транспортна дейност – вътрешни и международни превози;
спедиторска дейност в страната и чужбина; регламна дейност; производство и
търговия с промишлени стоки, стоки за бита, хранителни и селскостопански
стоки; хотелиерство и ресторантьорство; туристическа агентска дейност;
туроператорска дейност; предоставяне на допълнителни туристически услуги;
създаване на квартирни бюра; информационна, консултантска, маркетингова
и издателска дейност; подпечатна подготовка и всички други търговски
сделки, незабранени със закон. За развиване на дейността хотелиерство и
ресторантьорство, “А. И.“ ЕООД, сключило два Договора за финансов
лизинг на недвижими имоти с лизингодател “ПИБ“ АД – София, ЕИК , и
лизингополучател – “А. И.“ ЕООД, а именно – Договор № HDOLEAS-007 от
08.02.2016 год. и Договор № HDOLEAS-008 от 08.02.2016 год. Предметите
на Договорите за финансов лизинг се изразявали в това, че
Лизингополучателят възлага на Лизингодателя, а лизингодателят се
задължава да придобие от трето лице правото на собственост върху
недвижимо имущество, подробно описано в Приложения № 1, които са
неразделна част от договорите, и да предостави недвижимото имущество за
ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение, заплащано под
формата на лизингови вноски в сроковете и при условията, уговорени в
договорите и Приложения № 1 към тях, като лизингополучателят се
задължава да ползва недвижимото имущество съгласно условията на
договорите и срещу възнаграждения, заплащани под формата на лизингови
вноски в сроковете и при условията, уговорени в договорите и Приложения
№ 4 към тях. Договорите за лизинг били сключени за срок от десет години,
като крайният срок за погасяване на всички суми по погасителните планове
бил 08.02.2026 год. Лизинговата цена на имотите по първия Договор №
HDOLEAS-007 от 08.02.2016 год. възлизала на 4 638 393, 60 лева, от които
3 865 328, 00 лева – главница, и 773 065, 60 лева – ДДС. Лизинговата цена по
втория Договор № HDOLEAS-008 от 08.02.2016 год. възлизала на 320 064, 00
лева, от които 266 720, 00 лева – главница, и 53 344, 00 лева – ДДС. Във
връзка със сключените два договора за финансов лизинг “ПИБ“ АД – София,
ЕИК *********, в качеството на лизингодател, издало на лизингополучателя
“А. И.“ ЕООД, ЕИК два броя фактури – фактура № **********/28.04.2016
год. с данъчна основа 3 865 328, 00 лева и ДДС - 773 065, 60 лева, и фактура
№ 90000129/27.04.2016 год. с данъчна основа 266 720, 00 лева и ДДС - 53
344, 00 лева. След това “А. И.“ ЕООД упражнило правото си на данъчен
кредит по отразените в дневниците за покупки и СД по ЗДДС за м. 04.2016
год. фактури, издадени от “ПИБ“ АД – София, ЕИК *********. Поради
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя обаче, договорите за
финансов лизинг били прекратени от страна на лизингодателя, считано от
19.12.2017 год., като били издадени и два броя кредитни известия за
разваляне на доставката – № 90000168/19.12.2017 год. по описа на “ПИБ“ АД
– София с данъчна основа 266 720, 00 лева и ДДС - 53 344, 00 лева, и №
3
90000167/19.12.2017 год. по описа на “ПИБ“ АД – София с данъчна основа 3
865 328, 00 лева и ДДС - 773 065, 60 лева. “А. И.“ ЕООД обаче, не
декларирало кредитните известия в дневниците за покупки за м. 12/2017 год.
и за м. 01.2018 год.
След това, на 26.01.2018 год. “ПИБ“ АД – София, ЕИК *********,
уведомила ТД на НАП – София за фактите на прекратяване на двата договора
за финансов лизинг поради неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя. Предвид полученото уведомление, в ТД на НАП – София
било проведено ревизионно производство, в хода на което на основание чл.
117 от ДОПК бил съставен Ревизионен доклад № Р-22221518001105-092-
001/06.08.2018 год. от страна на свидетелите Д. Н. К. – гл. инсп. по приходите,
и Р. Б. С. – също гл. инсп. по приходите (л. 22 – 29, том 1), който бил връчен
на 07.08.2018 год. на задълженото лице - “А. И.“ ЕООД, ЕИК , управлявано и
представлявано от Д. (л. 30, том 1). Срещу ревизионния доклад не е подавано
възражение на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизионното производство приключило с Ревизионен акт № Р-
22221518001105-091-001/21.09.2018 год., издаден на основание чл. 119, ал. 2
от ДОПК от страна на свидетелите ИВ. М. Р. – Началник на сектор, възложил
ревизията, и Д. Н. К. – Гл. инсп. по приходите (л. 17 – 20, том 1).
Ревизионният акт бил връчен на 25.09.2018 год. на задълженото лице (л. 21, т.
1) и влязъл в сила на 09.10.2018 год., видно от писмо – изх. 0 14129/24.08.2020
год. по описа на ТД на НАП – София (л. 91, том 3). С Ревизионният акт били
установени по основание и размер публични задължения на “А. И.“ ЕООД,
ЕИК в размер на 27 549, 19 лева, представляващи лихви за неизпълнение на
разпоредбите на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, съгласно чл. 175 от ДОПК, във връзка
с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания.
Освен това, от страна на ТД на НАП – София било установено, че “А.
И.“ ЕООД, има задължение в размер на главницата 826 409, 41 лева, които се
дължат на основание Справка – декларация по ЗДДС, заведена с вх. №
22151633513/14.05.2018 год. по описа на ТД на НАП – София (л. 16, том 1).
Предвид така установените по основание и размер публични
задължения на “А. И.“ ЕООД, ЕИК , управлявано и представлявано от ИЛК.
М. Д., в ТД на НАП – София било образувано изп. д. № *********/2018 год.,
в хода на което било установено, че дружеството не притежава недвижими
имоти и МПС, авоари по банкови сметки или ценни книжа, не обслужва
публичните си задължения и е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние
да изпълни изискуемите публични задължения към държавата и не притежава
имущество, което да покрие паричните му задължения. Поради това, на
основание чл. 205, ал. 2 от НПК ТД на НАП - София изпратила до
Прокуратурата Уведомление, което е заведено с вх. № 1954/16.06.2020 год.
по описа на РП - Благоевград (л. 1 – 2, том 1). То станало законен повод по
смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК за образуване на настоящето досъдебното
4
производство.
По досъдебното производство е назначена, възложена и изпълнена
Съдебно - икономическа експертиза (л. 116 – 132, том 3). Заключението по
същата установява следното:
1.задълженията на “А. И.“ ЕООД към държавата, към датата на
изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2018 год., установени въз основа на
СД по ЗДДС и Ревизионен акт, са в размер на главницата 826 409, 41 лева.
2.неплатежоспособността, разглеждана като проявление на обективна
и трайна неспособност на длъжника да погасява своите изискуеми парични
задължения към кредиторите си по чл. 608, ал. 1 от ТЗ с наличните реални
краткотрайни активи, се определя от негово цялостно финансово-
икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, нетен оборотен капитал, финансови
резултати, капиталова адекватност и свръхзадлъжнялост, при отчитане на
обективно и трайно спиране на плащанията като външен индикатор на
неплатежоспособността.
Установените коефициенти на ликвидност към 31.12.2018 год. са под
норматива, съответно нулеви, и показват, че “А. И.“ ЕООД няма парични
средства и други краткотрайни активи, с които след трансформацията им в
пари може да изпълни краткосрочните си задължения. Коефициентите на
ликвидност към 31.12.2018 год. са, както следва:
-коефициент на обща ликвидност 0,01100, при базов норматив 1 – 3;
-коефициент на бърза ликвидност 0, 0110 при базов норматив 0,90;
Коефициент на незабавна ликвидност 0, 00 при базов норматив 0, 50;
коефициент на абсолютна ликвидност 0, 00 при базов норматив 0,30.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост към
31.12.2018 год. при отчитане на реалните активи и пасиви са отрицателни,
което показва, че към 31.12.2018 год. дружеството е в абсолютна зависимост
от кредиторите си и в състояние на невъзможност да погасява задълженията
си в краткосрочен и дългосрочен план.
Размерът на нетния оборотен капитал, представляващ разликата между
реалните текущи активи и пасиви към 31.12.2018 год. е отрицателна величина
– минус 897 хил. лева /отразен в Таблица № 4).
Нетният оборотен капитал е показател за способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения и да продължи дейността
си.
Отрицателната величина минус 897 хил. лева налага извода, че
дружеството не разполага с текущи активи към 31.12.2018 год. за покриване
на краткосрочните задължения, от което се установява, че търговецът се
намира в обективна и трайна невъзможност да изпълнява паричните си
задължения към другите участници в търговския оборот – кредиторите си.
От установените факторни и резултативни показатели и от цялостно
5
установената финансово-икономическа обстановка се налага изводът към
31.12.2018 год. “А. И.“ ЕООД се намира в обективна и трайна невъзможност
да изпълнява краткосрочните си задължения, респективно дружеството е в
състояние на неплатежоспособност, тъй като не разполага с ликвидно
имущество /краткотрайни активи/, установено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, и нетен оборотен
капитал, които определят способността на предприятието да изпълнява
текущите си задължения. Към 31.12.2018 год. дружеството не е в състояние да
изпълни изискуемите публични задължения към държавата, тъй като не
притежава имущество, което да покрие паричните му задължения.
3.Изискуемите и ликвидни задължения на дружеството към датата на
изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2018 год., са както следва:
-общо публичноправни задължения – 906 986, 53 лева, в това число
главница – 826 409, 41 лева и лихва – 80 577, 12 лева.
Задълженията са формирани и установени въз основа на:
-Справка – декларация по ЗДДС № 22151633513/14.05.2018 год. за
задължения за данък върху добавена стойност от сделки в страната за
периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год.;
-Ревизионен акт № Р – 22221518001105-091-001/21.09.2018 год.,
издаден от НАП, връчен на 25.09.2018 год., необжалван, влязъл в сила на
09.10.2018 год.
4.По данни от НАП няма извършено плащане от страна на “А. И.“
ЕООД към държавата по принудителното изпълнение по образуваното срещу
длъжника изп. д. № *********/2018 год. по описа на НАП. Спирането на
плащанията към кредиторите е външен индикатор на неплатежоспособността
на дружеството.
Експертизата счита, че датата на изпадане в неплатежоспособност е
датата на настъпилото трайно и обективно състояние на невъзможност
дружеството да погасява текущите си парични задължения по търговски
сделки, както и публичните си задължения, съгласно показателите за
ликвидност финансова автономност и задлъжнялост, посочени в Таблица №
3, и нетен оборотен капитал, посочен в Таблица № 4, от което следва, че
датата на изпадане в неплатежоспособност е 31.12.2018 год.
5.След установяване на задълженията към датата на изпадане в
неплатежоспособност на дружеството – 31.12.2018 год., няма данни за
плащания от страна на търговеца към държавата и към други кредитори.
6.Към датата на изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2018 год.,
публичните парични задължения на “АХЕЛОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД са в
общ размер на 906 986, 53 лева, в т. число главница 826 409, 41 лева и лихва
– 80 577, 12 лева.
Декларацията и Ревизионният акт, въз основа на които са възникнали,
формирани и установени задълженията към датата на изпадане в
6
неплатежоспособност – 31.12.2018 год., отразено по периоди и видове
задължения, са посочени в отговора на въпрос № 3.
Към 28.05.2020 год., съгласно справка за задълженията на
дружеството, издадена от НАП: СД по ЗДДС от 14.05.2018 год. и Ревизионен
акт от 21.09.2018 год., публичните задължения на дружеството са в общ
размер на 1 024 993, 12 лева, в т. ч. главница – 826 409, 61 лева, и лихва –
198 583, 71 лева.
7.Едноличен собственик на капитала и управител на “А. И.“ ЕООД
към датата на изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2018 год., е лицето
ИЛК. М. Д.. Седалището и адреса на дружеството е гр. Благоевград, ж.к.
“Запад“, бл. 29, ет. 3, ап. 10.
8.След датата на изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2018 год.,
дружеството не е извършвало стопанска дейност.
9.Към 31.12.2018 год. “А. И.“ ЕООД не разполага с парични средства и
с други активи за покриване на паричните си задължения, респективно не
притежава имущество и не е в състояние да изпълни изискуемите публични
задължения към държавата.
10.Извършеният финансово-икономически анализ с цел изследване на
различни показатели, които характеризират финансово-икономическото
състояние на “А. И.“ ЕООД за изследвания период, показва, че към
31.12.2018 год. дружеството обективно и трайно не може да погасява
задълженията си към своите кредитори, намира се в кумулативно състояние
на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, тъй като не разполага с
имущество, вкл. с реални парични средства, за покриване на задълженията си.
Налице е трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява
изискуемите публични задължения към държавата.
Писмо – изх. № 3047/11.08.2020 год. по описа на ОС – Благоевград (л.
78, том 3) установява, че за периода от 15.08.2018 год. до 09.08.2020 год. в
Окръжен съд – Благоевград не е подадена молба за откриване на
производство по несъстоятелност на “А. И.“ ЕООД, ЕИК .
След призоваването му за привличането му в качеството на обвиняем и
предявяване на обвинението и преди предявяване на същото, извършено на
15.01.2021 год., ИЛК. М. Д. подал молба – вх. № 203/12.01.2021 год. по описа
на ОС – Благоевград (л. 81 – 86, том 4), с която на основание чл. 626 от ТЗ,
поискал от съда обявяване на неплатежоспособността на “А. И.“ ЕООД,
откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен
синдик и налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
По повод тази молба е образувано търг. д. № 6/2021 год. по описа на ОС –
Благоевград, което приключило с Решение № 24/30.04.2021 год., влязло в
сила на 17.05.2021 год. (л. 146 – 151, том 4). С посоченото решение съдът, на
основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 608 от ТЗ, чл. 742 и чл. 729б от
ТК:
-обявил неплатежоспособността на “А. И.“ ЕООД – Благоевград;
7
-определил 23.01.2018 год. за начална дата на неплатежоспособността
на “А. И.“ ЕООД – Благоевград, представлявано от управителя ИЛК. М. Д.;
-открил е производство по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 1
от ТЗ за “А. И.“ ЕООД – Благоевград;
-обявил е в несъстоятелност длъжника “А. И.“ ЕООД – Благоевград;
-задължил е длъжника във фирмата си да прави добавка “в
несъстоятелност“ към наименованието на дружеството;
-постановил е прекратяване на дейността на предприятието на
длъжника “А. И.“ ЕООД – Благоевград;
-спрял е производството по несъстоятелността;
-указал е на осн. чл. 632, ал. 2 от ТЗ, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване
на решението, ако се установи, че е налице достатъчно имущество или ако
бъде депозирана необходимата сума – 3000, 00 лева за предплащане на
началните разноски;
-указал е на основание чл. 232, ал. 4 от ТЗ, че ако в едногодишен срок
не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника
от ТР.
Във връзка с решението на БОС на досъдебното производство е
назначена, възложена и изпълнена Допълнителна съдебно-икономическа
експертиза (л. 9 – 14, том 5). Съгласно заключението по същата - относно
посочване датата на изпадане в неплатежоспособност на “А. И.“ ЕООД
/датата 31.12.2018 год., 23.01.2018 год., или друга дата/, вещото лице посочва,
че: - неплатежоспособността представлява трайно и обективно финансово-
икономическо състояние на невъзможност на дружеството да изпълнява
плащане на установени изискуеми и ликвидни парични задължения към
кредиторите си, при отчитане тенденциите на развитие на стопанската
дейност и обективното спиране на плащанията, като белег на
неплатежоспособност.
Експертизата счита, че датата на неплатежоспособност следва да се
определи не според датата на първото спиране на плащанията, нито според
датата на последното плащане към определен кредитор. Датата на
неплатежоспособност следва да се определи, като се вземе предвид онова
спряло плащане, което представлява израз на последваща трайна и обективна
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си, установено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, нетен
оборотен капитал и свръхзадлъжнялост. Спирането на плащанията или
липсата на плащания е само външен индикатор на неплатежоспособността.
Датата на неплатежоспособност трябва да бъде израз на последваща трайна
обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си.
Датата на неплатежоспособност следва да се определи, като се вземат
8
предвид актовете, влезли в сила, с които са установени задълженията,
декларациите, подавани от задълженото лице, сроковете за плащанията,
размерът на задълженията, забавата на плащанията, тенденциите на развитие
на стопанската дейност, спирането на дейността и показателите за финансово-
икономическо състояние.
При анализ и изследване на данните от: - финансовите отчети за
периода от 2016 до 2018 год., вкл.; - Справка – декларация по ЗДДС №
22151633513/14.05.2018 год.; -ревизионен акт № Р- 22221518001105-091105-
091-001/21.09.2018 год., издаден от НАП, връчен на 25.09.2018 год.,
необжалван, влязъл в сила на 09.10.2018 год., са формирани резултативни
показатели за финансово-икономическото състояние на дружеството,
отразени в основната експертиза по ДП, от които се установява, че към
31.12.2018 год., съгласно показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, нетен оборотен капитал и свръхзадлъжнялост,
дружеството е в състояние на обективна и трайна невъзможност да изпълнява
задълженията си. Вещото лице посочва, че датата на изпадане в
неплатежоспособност – 31.12.2018 год. се аргументира поради това, че
публичните изискуеми задължения на дружеството, произтичащи от
приложените по ДП актове, декларации и справки, са както следва: - Справка
– декларация по ЗДДС № 22151633513/14.05.2018 год. за задължения за ДДС
за периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год., са с падежна дата на
погасяване – 14.05.2018 год.; - ревизионен акт № Р-22221518001105-091-
001/21.09.2018 год., връчен на 25.09.2018 год., необжалван, влязъл в сила на
09.10.2018 год., с които са определени по основание и размер публични
задължения към 31.12.2018 год. в размер на главницата 826 409, 41 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Т., К., А., С., Р.,
К., М., Х., И., както и от приетите по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетелите Т., К., С., Р., които са служители в ТД
НАП и са извършвали проверки на дружеството, представлявано от
обвиняемия се установява в какво се е състояло участието на всеки един от
тях в извършваните ревизии, установеното в хода на същите, действията по
изпълнителното дело за събиране на публичните вземания от длъжника, както
и констатираната липсва на каквито и да било средства за покриване на
обявените задължения, както и други ДМА, към които да се насочи
изпълнението.
Свидетелката А. счетоводител на дружеството твърди, че е запозната с
неговата дейност, наясно е с резултатите от ревизията извършена през 2018г.,
както и размера на задълженията. Наясно е, че дружеството не разполага с
ДМА.
Свидетелят К. извършвал юридически консултации. Въпреки, че има
пълномощно не е извършвал сделки. Счита, че дружеството има задължения,
но не може да каже в какъв размер са.
9
От показанията на свидетелите Х. и И. става ясно, че са имали фирми,
които са продали, не са имали търговски отношения с дружеството на
обвиняемия.
Свидетелката М., която е има пълномощно да представлява
“А. И.“ ЕООД - Благоевград твърди, че никога не е чувала за него и не е
извършвала сделки в това й качество
Показанията на свидетелите са логични, последователни и се допълват
от събраните писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Приетото като факти се подкрепя и от събраните в рамките на
досъдебното производство и неоспорени писмени доказателства.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира, че се доказа по
безспорен и категоричен начин, че Д. е осъществил от обективна и
субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл. 277б, ал.2, вр.
ал.1 от НК .
От обективна страна безспорно се установи, че обвиняемият е бил
управител на “А. И.“ ЕООД - Благоевград и представлявал същото в периода
от 02.09.14г. до 2019г., както при търговските му взаимоотношения във
връзка с дейността му, така и пред данъчните власти. Именно в качеството си
на управител и представляващ дружеството не е изпълнил задължението си в
30-дневен срок след спиране на плащанията по задължения към НАП да
поиска от Окръжния съд да открие производство по несъстоятелност.
Установи се, че “А. И.“ ЕООД - Благоевград е спряло плащанията по тези си
задължения и е изпаднало в неплатежоспособност към дата 31.12.2018 година
и по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ като длъжник е спрял плащанията и не е
изпълнило публичните си задължения.
От друга страна съдът приема, че установените задължения са
ликвидни и изискуеми, предвид на това, че посредством събраните по делото
писмени доказателства са установени по съответния ред с влязъл в сила акт и
са станали изискуеми, от друга страна по делото са налице категорични
доказателства, че са спрели плащанията. В тази насока са както писмените
доказателства, така и показанията на разпитаните свидетели Т., К. и А..
Съставът на чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, предвижда наказателна отговорност
за лицата, които управляват и представляват търговско дружество, ако в 30-
дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие
производство по несъстоятелност. Следователно съставът на посоченото
престъпление е формален и се осъществява с бездействие. От обективна
страна са релевантни два вида бездействие на дееца, едното е спиране на
плащанията на безспорни и изискуеми парични задължения, а второто е
необявяването на това обстоятелство /спиране на плащанията/ във визирания
от Закона срок пред компетентния съд.
Задължение на управителя на ЕООД за заявяване произтича непосредствено
10
от закона и е свързано с качеството му на управител и представител на
неизправното търговско дружество. От самото заявяване не следва
автоматично обявяване в несъстоятелност, нито дори откриване на
производство по несъстоятелност, защото всички тези въпроси са включени в
правомощията на съда. Точно съдът е органът, който може да решава дали
затрудненията на длъжника са временни или длъжникът разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за
интересите на кредиторите.
Подаването на молба в ОС - Благоевград за обявяване на въпросното
дружество в несъстоятелност не е обвързано непременно с прекратяване на
същото . В случая съдът приема, че задължение за обявяване на факта на
настъпилата неплатежоспособност носи именно управителят на търговското
дружество - в случая обвиняемият. В Окръжен съд Благоевград обвиняемият
не е заявил изпадане в неплатежоспособност съгласно изискванията на
чл.626, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.608, ал.1 и ал.2 от Търговския закон
търговецът изпада в неплатежоспособност, ако не е в състояние да изпълни
изискуемо публично правно задължение или задължение по търговска сделка.
При спиране на плащанията неплатежоспособността се предполага, но при
евентуално наказателно производство следва да се установи, че това спиране
на плащанията се дължи именно на изпадане в неплатежоспособност, а не на
други причини. Съгласно чл.608 от Търговския закон, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение
по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност. В случая горепосоченото
дружество е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като при предприетите
действия по събиране на публичното вземане е установено, че не би могло да
покрие или обезпечи установените публичноправни и частно правни
задължения, считано от 31.12.18 г. В случая, обвиняемият е управител на
въпросното дружество и след като е знаел, че е налице спиране на
плащанията по установени задължения към държавата и частни субекти, то е
следвало да поиска от съда по регистрация на дружеството- Окръжен съд
гр.Благоевград, да бъде открито производство по несъстоятелност в
предвидения от закона срок, което на практика не е реализирано. Управителят
и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от
съда да открие производство по несъстоятелност. Съотношението между
актива и пасива на предприятието стои в основата на изчисляването на
коефициентите за ликвидност като основни икономически показатели, които
представят обща картина на финансово-икономическото състояние на едно
дружество, наред с показателите за финансова автономност, ефективност,
задлъжнялост и рентабилност. Показателите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си
задължения с краткотрайните активи и когато изчислените коефициенти на
11
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица, това е
индиция за влошено икономическо и финансово състояние на
предприятието. Показателят за обща ликвидност е
количествената характеристика с най-висока информационна
стойност за платежоспособността на предприятието. То е платежоспособно,
когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с
всички налични ликвидни средства, като приемливите стойности на
коефициента на обща ликвидност са над 1, а нарушаването на
преферентното съотношение, каквото сочи резкият спад на общата
ликвидност след декември 2018 г., индикира неплатежоспособност по
смисъла на чл. 608 ал. 1 ТЗ. Направения анализ от вещото лице в изготвената
и приета по делото счетоводна и допълнителна експертиза сочи, че
дружеството не е било в състояние да обслужва своите текущи задължения.
Специално коефициентите на обща и бърза ликвидност към определена
балансова дата позволяват само една условна оценка за платежоспособността
на предприятието, защото в техните елементи има вероятност да са
включени много бавно ликвидни или даже трудноликвидни активи, като
например трудносъбираеми вземания, както е в настоящия случай. Като
цяло простото аритметично съотношение между актива и пасива на
дружеството, въз основа на което се изчисляват коефициентите за неговата
ликвидност, не е достатъчно за точна преценка състоянието му на
платежоспособност, каквато може и следва да направи съдът в едно
производство по несъстоятелност. За да се получи по-цялостна и детайлна
представа за платежоспособността на предприятието, е необходимо тези
показатели да се изчисляват по реално съпоставими данни и анализът на
показателите за платежоспособност да се прави успоредно с този на
показателите за обращаемост на материалните запаси, за събираемост на
вземанията и погасяване на задълженията, също на показателите,
характеризиращи относителния дял на финансовите средства към общата
сума на реалните активи, към сумата на краткотрайните активи, към сумата
на краткосрочните вземания и т.н., както и показателите за финансова
автономност и задлъжнялост, характезиращи степента на използването на
привлечения капитал, на пасивите, които обхващат неуредените разчети към
доставчиците, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби,
към персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и
невнесени данъци, към осигурителните фондове за начислени, но невнесени
социални и здравни осигурителни вноски и др. Показателите за ликвидност
дават една по-обща представа за възможностите на предприятието да
посреща навреме и със задоволителна сигурност изискуемите си задължения
към доставчиците, заемодателите, държавния бюджет, персонала и пр. При
установени несъбираеми или спорни вземания или при наличие на данни за
необосновани счетоводни записвания, съдът по несъстоятелността следва да
извърши преценка на спорните компоненти на актива и пасива и да съобрази
коефициентите на ликвидност, също на автономност, задлъжнялост и
12
рентабилност с тази корекционна преценка /така Решение № 32/17.06.2013 г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по т.д. № 685/2012г. по реда на чл. 290 ГПК/.
Събраните доказателства, включително експертното заключение и
допълнителното такова и съпостваката направена между активи и пасиви към
инкриминираната дата дават обща представа относно финансовото състояние
на дружеството към процесния период , заедно с платежния процес на
дружеството за съответния период, изследван във връзка с липсата на дейност
и в контекста на чл. 608 ал. 2, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006 г.), според
които нормативни текстове неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, като неплатежоспособност може да е налице
и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло
само вземанията на отделни кредитори (към момента тези
разпоредби са обединени в действащата редакция на чл. 608 ал.
3 от ТЗ, изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г. - "Неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори") .
Горната фактологическа установеност налага за настоящия състав
извода, че управляваното и представлявано от обвиняемия дружество към
2018г. е било със силно влошено финансово-икономическо състояние и от
31.12.2018г. е спряло плащанията си, като с наличните средства не е бил в
състояние да покрие изцяло своите задължения към държавата и
съконтрахенти, възлизащи към дататата на спиране на плащанията на
826 409,61лв., а това покрива посочения в нормата на чл. 608 ал. 1 ТЗ
критерий за неплатежоспособност на търговеца „Агромах Роуда”ЕООД да не
е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение към държавата. Според
доказателствата за финансово състояне на предприятието по балансови
величини, през периода след 2018г. дружеството не е разполагало с
бързоликвидни активи, с които да погасява своите текущи задължения и е
било силно зависимо както от дебиторите, така и от кредиторите си, което
сочи на фактическа невъзможност за плащане, характеризираща се с трайни
финансови затруднения на дружеството и недостатъчност на неговото
имущество за покриване на задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите.
Независимо, че към 31.12.2018г. е било неплатежоспособно, в срока по чл.
626 от ТЗ, а именно 30-дневен срок от спиране на плащанията, който срок е
изтекъл на 29.01.2019 г., обвиняемият, в качеството си на управляващ и
представляващ „А. И.“ЕООД - Благоевград, не поискал от Окръжен съд
-Благоевград да открие производство по несъстоятелност на дружеството. Не
предприел такива действия и впоследствие.От обективна страна,
обвиняемият, като лице, управител и представляващ търговското дружество е
следвало да заяви горепосоченото обстоятелство като уведоми компетентния
съд по регистрацията на Дружеството за изпадането в неплатежоспособност в
30-дневен /към датата на процесното деяние/ срок от спиране на плащанията
13
и да поиска съдът да открие производство по несъстоятелност.
Неизпълнението на това задължение е обявено за престъпление, ето защо
следва да понесе съответната отговорност.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че обвиняемият към момента на изпадане в неплатежоспособност на
„А. И.“ЕООД - Благоевград има качеството управител и представител на
същото. Именно в това си качество е задължил управляваното от него
дружество с публични и частни вземания в горепосочения размер. Няма
данни по тези вземания дружеството да е погасявало суми, което налага
извода, че същото е изпаднало в неплатежоспособност. В тази насока по
делото са събрани категорични доказателства. За това се извеждат данни,
както от съдебно икономическата експертиза и допълнителна такава, така и
приложените доказателства относно финансовото състояние на дружеството
/обявените финансови отчети/, приложените изпълнителни дела,
представената справка от НАП, събраните гласни доказателства. Ето защо и
съдът прие възраженията на защитата, че не е настъпила
неплатежоспособност, за неоснователни, липсват доказателства в тази насока.
По отношение на твърденията, че не се установява съставомерно поведение
на обвиняемия към инкринирания период съдът намира за неоснователни и
ненамиращи опора в събрания по делото доказателствен материал. Същите се
опровергават от заключението на СИЕ и допълнителното заключение,
справките на НАП, като и документите, свързани с финансовото състояние на
дружеството, представени и приети по делото.
Спирането на плащанията, което е налице не само при пълно неизпълнение,
но и при частично изпълнение - чл. 608 ал. 3 от ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006
г.), последвано от липса на плащане за продължителен период от време,
според законодателя е достатъчен външен признак на неплатежоспособността
като обективно състояние, характеризиращо правната сфера на търговското
дружество-длъжник и обосновава презумпцията за неговата
неплатежоспособност. Касае се всъщност за въведено от закона
предположение, че причината, обуславяща неплащането, е трайна фактическа
невъзможност на търговеца за плащане на паричните задължения, свързани с
търговската му дейност, а не съществуващи за длъжника финансови
затруднения с временен характер или например липса на желание за плащане.
В случая спирането на плащанията се дължи именно на фактическа,
при това трайна невъзможност за плащане от страна на дружеството на
задължения към държавата, ясно сочат събраните по делото писмени относно
периода на неплащане на изискуемите задължения, общият размер на
задължението, съпътстващите го значителни по размер и нарастващи във
времето изискуеми задължения на дружеството към държавния бюджет, при
същевременна недостатъчност на краткотрайните активи на дружеството за
погасяване на краткосрочните му пасиви.
След като от 31.12.2018 г. е налице неплащане, респ. спиране на
14
плащанията по смисъла на чл. 608 ал. 2 от ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006
г.), презумиращо съответно невъзможност за плащане на изискуемо и
безспорно парично задължение, свързано с търговската дейност на
управляваното и представлявано от обвиняемия търговско дружество, то за Д.
е възникнало задължението в 30-дневен срок да поиска от съда откриване на
производство по несъстоятелност.
Правото на лицето, управляващо и представляващо търговското
дружество, да заяви неплатежоспособността му и да поиска откриването на
производство по несъстоятелност съгласно чл. 626 ал. 1 от ТЗ е същевременно
негово задължение, неизпълнението на което води до отговорност към
кредиторите за вреди по чл. 627 ТЗ, както и съставлява основание за търсене
на наказателна отговорност по чл. 227б от НК.
Според чл. 626 ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен,
е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като
съгласно ал. 2 на чл. 626 от ТЗ молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов
наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор на
търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.
Неизпълнението на така предписаното от закона действие в срока,
посочен в чл. 626 от ТЗ и съответно в чл. 227б от НК, обуславя
съставомерността на бездействието на управителя на търговското дружество-
длъжник, като с изтичането на този срок – в случая до процесното
бездействие осъществява състава на престъплението по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1
от НК. , наказателната отговорност за което несъмнено не е погасена по
давност, тъй като от 31.12.2018 г. насетне е налице едно последователно
бездействие, характерно за продължените престъпления, траещи
непрекъснато до преустановяването им, каквото именно е престъплението по
чл. 227б от НК. То започва да бъде извършвано, а не завършва с изтичане на
минимално необходимия за наличието му 30-дневен срок. Едва когато деецът
преустанови своето противоправно бездействие започва да тече и
преследвателната давност за породената от деянието наказателна отговорност
– чл. 80 ал. 3 от НК.
За съставомерността на деянието, осъществено чрез бездействието на
лицето, управляващо и представляващо търговското дружество, изпаднало в
неплатежоспособност през инкриминирания период, няма значение дали
неплатежоспособността е само фактическа или е обявена от съда. След като
понятието неплатежоспособност няма легално определение в НК, но е
дефинирано в специален закон, какъвто е ТЗ, то съдържанието на този
елемент от престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява
с категориите на търговското право. Неплатежоспособността на
търговското дружество-длъжник като материално-правно основание за
откриване на производството по несъстоятелност е обективно състояние на
длъжника, което не зависи от волята на представляващото го лице, а
съществува преди и вън от производството по несъстоятелност, като това
15
извънпроцесуално състояние не е просто фактическа, чисто икономическа
категория, а се касае за определено материалноправно състояние на
длъжника-търговец, чиито фактически състав и последици са очертани в
изричната правна норма на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, съдържаща и неговото легално
определение, а съгласно приложимата разпоредба на чл. 608 ал. 1 от ТЗ (ред.
ДВ - бр. 38 от 2006 г.), неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Именно като правно състояние неплатежоспособността се явява предмет
на правния спор във фазата по откриване на производството по
несъстоятелност. Във фактическия състав на това правно състояние не влизат
само факти, но и елементи, които имат чисто правен характер, като паричния
характер на задължението и неговата изискуемост. Едва след установяване на
отделните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, може
да се направи правният извод за това дали тя е налице.
Съгласно чл. 630 от ТЗ, когато констатира неплетежоспособност,
сезираният окръжен съд по седалището на длъжника /към момента на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност/, с
решенето си обявява неплатежоспособността, определя началната дата и
открива производство по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност се открива при наличието на
материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 608 ал. 1 от
ТЗ – длъжникът да има качеството на търговец, който е неплатежоспособен,
т.е. да не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по
търговска сделка /или представляващо публично-правно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане/ и при кумулативното отсъствие на пречките,
посочени в нормата на чл. 631 ТЗ – финансовите затруднения на длъжника да
са временни или той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на
неговите задължения, без опасност за интересите на кредиторите му, при
наличие на които пречки съдът отхвърля молбата.
По същността си неплатежоспособността представлява обективно
финансово-икономическо състояние на търговеца, което предпоставя не само
спиране на плащанията към конкретен кредитор или към всички кредитори за
определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява
паричните си задължения по търговски сделки, да обслужва задълженията си.
За да бъде изследвано финансово-икономическото състояние на длъжника,
съдът по несъстоятелността трябва да направи анализ на имуществото,
структурата на активите и пасивите по баланс за изследвания период,
структурата на задълженията и периодите на плащания към кредиторите,
както и преценка дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване
на задълженията му, т.е. да извърши съпоставка между стойността
16
на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения -
това имущество, което е бързоликвидно, съответно да изследва показателите
за ликвидност като количествени характеристики на способността на
търговеца да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи,
също показателите за финансова автономност и задлъжнялост, както и тези за
рентабилност.
В този смисъл, както вече се посочи, спирането на плащанията като
външен белег на неплатежоспособността, при който тя се презумира, не
обуславя като безусловен резултат обявяването от съда на
неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност, но
поражда за управителя на търговското дружество, което е спряло плащанията
си, задължението да заяви това обстоятелство пред съда, респ. да поиска
откриване на производство по несъстоетелност. Именно неизпълнението на
това задължение на Управителя в указания от закона 30-дневен срок
ангажира наказателната му отговорност.
Предвид изложеното, важното в случая е, че от 31.12.2018 г. “А. И.”
ЕООД -. Благоевград е преустановило обслужването на задълженията си към
държавата и в 30-дневния срок от спиране на плащанията Д. не е поискал от
Окръжен съд - Благоевград да открие производство по несъстоятелност. Към
31.12.2018 г. затрудненията на дружеството вече са трайни, което означава че
след тази дата, колкото и неточни да са балансовите данни и колкото и
условно базираните на тях коефициенти за ликвидност да отразяват
състоянието на длъжника, тези коефиценти се стабилизират близо до нулата,
съответно характеризират дружеството- длъжник, като изпаднало в обективна
трайна невъзможност да посреща задълженията си след процесната дата, в
покрепа, на които изводи са кредитираните експертни заключения. Това сочи,
че дружеството не само е спряло плащанията, а реално не е било в състояние
да изпълни изискуемите задължения към държавата, респ. към 31.12.2018 г.
се е намирало в състояние на неплатежоспособност, и то като негово
обективно състояние, което по никакъв начин не кореспондира с твърдението
за наличието само на временни затруднения да обслужва паричните си
задължения.
Поради всичко изложено съдът намира, че към дата 31.12.2015г.
представляваното от обвиняемия дружество е изпаднало в
неплатежоспособност и от този момент за Д. е било налице задължение в
тридесет дневен срок да заяви пред компетентния окръжен съд
неплатежоспособността на дружеството си. Липсват данни по делото, такова
известие да е представяно пред съда до 29.01.19г., това е станало едва след
като му е повдигнато обвинението., което обуславя извода, че такова
известяване не е налично, което от своя страна обуславя съставомерността на
пасивното поведение на обвиняемия, квалифицирано като престъпление по
чл. 227б ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк
17
умисъл, тъй като обвиняемият е извършил деянието, като е съзнавал
общественоопасния характер на инкриминираното деяние, а именно, че
нарушава нормите, регламентиращи установения в страната правов ред за
уведомяване за изпадане в неплатежоспособност и не го е сторил,
предвиждал е общественоопасните последици от деянието и е искал
настъпването му. Конкретният акт на престъпните проява на обвиняемия
обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). Ето защо, анализирайки деянието от субективната му
страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл. От друга страна,
както се посочи по делото са събрани категорични доказателства, че
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, установено посредством
анализ на активите на същото и наличните задължения, установени по
надлежния ред, за които обвиняемия в качеството си на управител е бил
уведомяван по съответния ред. От друга страна като лице занимаващо се с
търговска дейност същия е бил запознат със задълженията си по ТЗ,
включително и със задължението по чл.626 от ТЗ. Изводите на съда в тази
насока не се променят и от събраните доказателства, относно извършени
частични плащания. Последователна и категорична е съдебната практика, че
субективното отношение на дееца не е опредлящо за съставомерност на
деянието, още повече, по делото са налични доказателства, че дружеството не
е и не извършва дейност, спряло е плащанията.
Неплатежоспособността, проявила се чрез спиране от търговеца-
длъжник на плащанията към държавата, като елемент от състава на
престъплението по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК е доказана с помощта на
всички допустими и относими доказателствени средства, като едно
фактическо състояние, проявено трайно във времето, наред с доказването на
целия кръг обстоятелства, релевантни към признаците на състава и субекта на
престъплението – качеството на обвиняемия на управител на търговското
дружество, наличието на изискуеми публични и частни задължения на
представляваното от Д. дружество, чието плащане е спряно и продължилото в
срок от 30 дни бездействие на обвиняемия да поиска от съда откриване на
производство по несъстоятелност.
Ето защо и предвид установяване осъществяването на престъплението
от обективна и субективна страна от обвиняемия, съдът го призна за виновен
по повдигнатото му обвинение.
По отношение възраженията за датата, на която Д. е изпаднал в
неплатежоспособност. Съдът изцяло споделя доводите на вещото лице по
извършената съдебно икономическа експертиза и допълнителната такава,
според която доказателствата за финансово състояне на предприятието по
балансови величини, през периода след 2018г. дружеството не е разполагало с
бързоликвидни активи, с които да погасява своите текущи задължения и е
било силно зависимо както от дебиторите, така и от кредиторите си, което
сочи на фактическа невъзможност за плащане, характеризираща се с трайни
финансови затруднения на дружеството и недостатъчност на неговото
18
имущество за покриване на задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите. Независимо, че към 31.12.2018г. е било неплатежоспособно, в
срока по чл. 626 от ТЗ, а именно 30-дневен срок от спиране на плащанията,
който срок е изтекъл на 29.01.2019 г. Още повече в конкретния случай
обвиняемият е привлечен към отговорност за престъпление, изразяващо се в
бездействие и доколкото срокът за подаване заявление пред Окръжен съд е
нормативноустановен и моментът на извършване на нарушението
практически е първият ден след изтичане на този срок. Датата на
неплатежоспособност следва да се определи не според датата на първото
спиране на плащанията, нито според датата на последното плащане към
определен кредитор. Датата на неплатежоспособност следва да се определи,
като се вземе предвид онова спряло плащане, което представлява израз на
последваща трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си, установено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, нетен оборотен капитал и свръхзадлъжнялост.
Спирането на плащанията или липсата на плащания е само външен индикатор
на неплатежоспособността. Датата на неплатежоспособност трябва да бъде
израз на последваща трайна обективна невъзможност на длъжника да
погасява задълженията си. Съгласно чл.408, ал.3 от ТЗ,
неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил само
частично вземане на отделни кредитори, каквото е установено в
производството по несъстоятелност, но това не променя датата, на която е
изпаднал трайно в неплатежоспособност.
Като съобрази разпоредбата на чл.78а от НК, с оглед приложението и в
настоящия случай и при преценката си за освобождаване на Д. от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание съдът намери, че са
налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона
предпоставки на чл.78а от НК. За извършеното престъпление, което е
умишлено, законодателят е предвидил налагане на наказание "лишаване от
свобода" за срок до три години или "глоба" до 5 000 лева, обвиняемия към
инкриминираната дата не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и в случая няма
съставомерни вреди. Изложеното обуславя наличието на всички
законоустановени, кумулативно необходими предпоставки, с оглед
приложението на чл. 78а от НК, като обвиняемият бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
"глоба". При определяне на административното наказание за извършеното от
обвиняемия престъпление в конкретният случай, съдът отчете, като
смекчаващо вината обстоятелства, липсата на доказателства за други
криминални прояви, както и това, че понастоящем Д. и подал молба в БОС за
обявяване на дружеството в неплатежоспособност , положителния социален
статус, установими от приложените по делото писмени доказателства,
относно финансовото му състояние и трудовия му статус, като отегчаващи
следва да бъдат очетени пренебрежителното отношение към задълженията
19
му, сравнително големия размер на задълженията. Предвид това и с оглед
видът на конкретното престъпление и обществената опасност от извършване
на този вид престъпления, съдът приема, че е налице известен баланс между
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, налагащ
определяне на наказание “Глоба”, в размер на 1000 лв.. В конкретния случай
макар и с чисто съдебно минало, същото не може да бъде отчитано като
допълнително смекчаващо обстоятелство, доколкото е предпоставка за
приложението на чл.78а НК и по аргумент от чл.56 от НК не може да се
отчита и като смекчаващо отговорността на дееца.Съдът намира, че така
наложеното наказание и в този размер ще окаже възпитателно и възпиращо го
от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне,
дисциплиниране и интегриране в обществото. В случая следва да бъде
посочено, че е неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, доколкото с
тази разпоредба е предвидено, че когато за престъплението е предвидено само
наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на
законодателя е била да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции- административната
по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на
НК, когато последната предвижда като най-тежка санкция именно глобата. В
конкретния случай за престъплението, за което Д. бе признат за виновен
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” или глоба,
поради което и не може да бъде прието, че може да се определи глоба под
1000 лв. Като за пълнота следва да бъде посочено, че дори и в хипотеза при
която би намерила приложение посочената разпоредба и в особената част на
НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв.,
то съдът при приложението на чл. 78а НК не може да определи размер на
административното наказание под установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за
дееца, като при прилагането на този текст установените граници на
наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично
въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично
правило за изменение на минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то
за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не може да се
приеме, че това би утежнило положението на дееца, когато разпоредбата на
Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата, доколкото както бе
посочено, независимо от тежестта си, административното наказание по чл.
78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Съдът по аргумента на чл. 301, ал.1, т.12 от НПК възложи на обвиняемия да
заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград сумата в размер на 730 лева,
представляващи сторени в досъдебното производство разноски, по сметка на
Районен съд гр.Благоевград сумата от 5 лева, държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
20

РАЙОНЕН СЪДИЯ:







21
Съобщи за изтекли лични данни