№ 57
гр. гр. Радомир, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100704 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Ж. Й. ИВ.
срещу „Банка ДСК“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че през 1998 г. ищцата станала поръчител на А.С. И. по
одобрен от „Банка ДСК“ ЕАД кредит за текущо потребление за сумата от 3000 лева, като
договорът за кредит бил сключен на 07.10.1998 г. Поради спиране на плащанията по
кредита банката се снабдила с изпълнителен лист по гр. д. № . г. по описа на РС – Перник и
въз основа на него било образувано изп. дело № . г. по описа на ДСИ при РС – Перник, като
същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и архивирано под № . г.
През 2013 г. ответното дружество подало до РС – Перник заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № . г. по описа на РС – Перник и в рамките на което била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: главница в размер на 2047,33
лева, договорна лихва за периода от 05.05.2000 г. до 02.10.2013 г. в размер на 2873,00 лева,
наказателна лихва в размер на 819,70 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, заемни такси от
69,34 лева, съдебни разноски в размер на 121,19 лева и 314,28 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
След наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата по изп. дело № . г.
по описа на ЧСИ Е. Добренова, с район на действие – района на ОС – Перник, образувано
въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ищцата подала
възражение пред РС – Перник и производството по делото било прекратено с определение
от 04.11.2013 г., като издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист били
обезсилени.
1
През 2015 г. ответното дружество предоставило на „ОТП Факторинг България“ ЕАД
информация и лични данни за ищцата, след което до последната било изпратено писмо за
извършване на посещение на адрес във връзка с просроченото задължение по договора за
кредит, като ищцата получила и многократни телефонни обаждания, с настоятелни
препоръки за плащане. На 23.04.2015 г. получила и покана за доброволно плащане на дълга.
В отговор ищцата възразила, че сумите по договора за кредит са погасени по давност.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 2047,33 лева – главница по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 07.10.1998 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и А.С. И.,
както и лихва в размер на 819,70 лева за периода от 05.05.2000 г. до 03.04.2002 г., като
погасени по давност.
С отговора на исковата молба ответникът „Банка ДСК“ АД изразява становище за
недопустимост на иска поради липсата на правен интерес за ищцата, тъй като понастоящем
изпълнителното дело срещу нея било прекратено.
По съществото на спора изразява становище за неоснователност на исковата
претенция, като моли съда при произнасянето си по въпроса за разноските да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като приеме, че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез упълномощен представител
поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител оспорва предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 07.10.1998 г.
се установява, че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна и А.С. И., от
друга и по силата на договора банката е отпуснала на кредитополучателя паричен заем в
размер на 3000,00 лева, като за обезпечение на всички вземания на банката e сключен
договор за поръчителство между „Банка ДСК“ ЕАД и Ж. Й. ИВ. и последната отговаряла
солидарно с кредитополучателя пред банката за изпълнение на задълженията по договора до
окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя.
Поради спиране на плащанията по кредита банката се снабдила с изпълнителен лист
по гр. д. № . г. по описа на РС – Перник и въз основа на него било образувано изп. дело № .
г. по описа на ДСИ при РС – Перник, като същото било прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК и архивирано под № . г.
Видно е също и че банката - кредитор е подала на 12.12.2013 г. до Пернишкия
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК против длъжниците А. И., Г.Д., Д.П.а, ЕЕ.Н. и Ж.Й. за
2
дължими суми по договор за кредит за текущо потребление от 07.10.1998 г., въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 5344/04.10.2013 г. и изпълнителен лист от същата
дата, като същите са обезсилени с определение от 04.11.2013 г. по ч. гр. д. № . г. на ПРС.
Видно от представената по делото покана от 23.04.2015 г. е, че ищцата Ж.И. е била
поканена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати всички задължения, произтичащи
от договор за кредит за текущо потребление от 07.10.1998 г.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като
същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта на иска следва да се изтъкне
също така, че няма изрични нормативни ограничения за начина, по който следва (или е
възможно) да се упражни правото на длъжника да се позове на изтекла давност. Така
например, разпоредбата на чл. 120 ЗЗД сочи единствено, че давността не се прилага
служебно, но не ограничава начините, по които правоимащото лице може да я релевира.
Поради това и доколкото нормативна забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава
по отношение на този вид искове обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите
дали за ищеца е налице правен интерес от иска и дали съответното право е въобще
погасяемо по давност, са предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай. По
настоящото дело съдът намира, че спорното право (вземане) е облигационно и поради това
може да бъде погасено по давност, а ищцата има правен интерес от предявяване на такъв
иск.
По основателността:
Между страните не се спори, че по силата на договор за поръчителство, сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцата Ж.И., последната се е задължила да отговаря солидарно
с кредитополучателя А.С. И. по сключения между нея и банката договор за кредит за текущо
потребление от 07.10.1998 г. за изпълнение на задълженията по договора до окончателното
погасяване на всички задължения на кредитополучателя към банката.
Не се спори и че поради спиране на плащанията по кредита банката се е снабдила с
изпълнителен лист по гр. д. № . г. по описа на РС – Перник и въз основа на него е било
образувано изп. дело № . г. по описа на ДСИ при РС – Перник, като същото е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие банката – кредитор е подала до РС -
Перник заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС,
по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
5344/04.10.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата за следните суми: главница по
договор за кредит за текущо потребление от 07.10.1998 г. в размер на 2047,33 лева,
договорна лихва за периода от 05.05.2000 г. до 02.10.2013 г. в размер на 2873,00 лева,
наказателна лихва в размер на 819,70 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
3
считано от 03.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, заемни такси от
69,34 лева, съдебни разноски в размер на 121,19 лева и 314,28 лева – юрисконсултско
възнаграждение, като впоследствие издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
са били обезсилени с определение от 04.11.2013 г. по ч. гр. д. № . г. на ПРС.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че така посочените задължения са
погасени по давност, като от страна на ответното дружество не са ангажирани доказателства
за прекъсване на давността на някое от основанията по чл. 116 ЗЗД, поради което съдът
приема за доказано, че ищцата не дължи на ответника „Банка ДСК“ АД сумата от 2047,33
лева – главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 07.10.1998 г.,
както и лихва в размер на 819,70 лева за периода от 05.05.2000 г. до 03.04.2002 г., като
погасени по давност.
По разноските:
При разпределяне отговорността за разноските съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и да осъди ответника да заплати на ищцата направените от
нея разноски по делото, като в тази връзка намира за неоснователни доводите на ответното
дружество за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се
приложи последицата на сочената разпоредба. В процесния случай според съда не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът с отговора на
исковата молба е оспорил така предявения иск.
Ищцата претендира разноски в общ размер на 514,68 лева, от които 114,68 лева –
заплатена държавна такса и 400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като
същите следва да бъдат заплатени от ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“
№ 19, че Ж. Й. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул. „Бучински път“, бл. 5, вх.
„А“, ап. 11 НЕ ДЪЛЖИ на дружеството сумата от 2047,33 лева (две хиляди и четиридесет и
седем лева и тридесет и три стотинки) – главница по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 07.10.1998 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и А.С. И., както и лихва в
размер на 819,70 лева (осемстотин и деветнадесет лева и седемдесет стотинки) за периода от
05.05.2000 г. до 03.04.2002 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Й. ИВ., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Перник, ул. „Бучински път“, бл. 5, вх. „А“, ап. 11 сумата в размер
на 514,68 лева (петстотин и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки) - направени
4
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5