О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260087/11.2.2021 г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд,
На 11.02.2021година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр. дело №41 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР
гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №260071/20.11.2020г. на Елховски
районен съд, постановено по гр.д. №5/2020г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР е осъдена да заплати на Д.Н.Н. ***, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 50/2020г./ сумата от общо 1847.61лева ,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за
периода от 02.01.2017г. до 02.01.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху
главницата както следва: върху част от нея -
сумата от 1634.01 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.01.2020г. до окончателното й изплащане и върху
сумата от 213,60лева, считано от 01.02.2020г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от
245.02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1847.61 лева,
начислена за периода на забавата по тримесечия, до датата на подаване на иска в съда – 03.01.2020г. и
разноски в размер на 350лв., като ГД "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР е
осъдена да заплати в полза на ЕРС ДТ в размер на 83,71лв., 100лв. разноски и
5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши
доклад на въззивната жалба, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за
заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на
служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като
при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че
редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично
уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., която не обхваща процесния период и същата
като несъответна на ЗМВР, е била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г.
Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8
часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа,
съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава
коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от
МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева
на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В
подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и
окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ
- НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано
изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на
процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата
експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и
експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд -
по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по
заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни
операции и други.
По тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното решение в оспорената му част и за постановяване на ново
от окръжния съд, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло, с присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване
на решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода
01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на
чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не е налице
фактическа и правна сложност по делото.
Въззивникът е направил и искане
за спиране на производството - на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до произнасяне
на ВКС по тълк.д.№1/2020г. или на основание чл.633, вр. с чл.631, ал.1 ГПК до
произнасяне на Съда на ЕС по дело С-262/2020г.
Въззиваемият Д.Н. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и
не е изразил становище по жалбата.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че
е налице соченото от въззивника основание по чл.633, вр. с чл.631 ГПК за
спиране на производството по делото, като съображенията са следните:
На съдебния състав и служебно е
известен фактът, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/2020г.,
образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за
функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – Районен съд -
гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник -
ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на
настоящия, като в преюдициалното запитване са включени следните въпроси, имащи
значение за проверката на въззивната инстанция, която ще извърши в настоящото
производство по оплакванията на въззивника:
1./ Ефективната защита по чл. 12,
б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на
целта по §8
от Преамбюла на
Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква
ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение
№190 от 7.07.2020г. на ВКС по гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС,
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето
на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването
обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за
всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това
означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на
държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1,
изр.1 от ГПК, като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение
№444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020
по дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече
е ангажиран с произнасяне по релевантните за делото въпроси, всеки следващ
български съд следва да спре производството пред себе си до произнасянето на
Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, по което е образувано дело
С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633, вр. с
чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството по настоящото в.гр.д.№40/2021г. по описа на ЯОС,
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по
което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за
спиране производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
След
влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за проверка
относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.