Решение по дело №4540/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1495
Дата: 5 юли 2023 г. (в сила от 5 юли 2023 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20222120104540
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1495
гр. Бургас, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120104540 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с която се моли съда да приеме за
установено, че ответникът Т. Н. Х., ЕГН **********, адрес: * дължи на ищеца сумата от
1037,54 лева по сключен между страните договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г. с
предпочетен номер +* и приложенията към него, допълнително споразумение към него от
същата дата за предпочетен номер +* и два договора за лизинг от 31.12.2019 г.,
задълженията по които са обединени във фактура № */25.05.2020 г., включваща задължения
за предоставени услуги за периода 25.12.2019 г. – 24.04.2020 г., незаплатени лизингови
вноски по договори за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy A50 128GB Dual Black и
аксесоари, сключени във връзка с договорен абонамент за номер +*, както и неустойка в
размер на 264,08 лева, включваща неустойки за предсрочно прекратяване по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер +*, за предсрочно прекратяване по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер +*, както и за устройство SAMSUNG Galaxy A50
128GB Dual Black, представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план, за които е издадена фактура № */25.05.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1289/2022 г. по описа на БРС.
Моли съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни
1
разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите.
Оспорил е автентичността на представените по делото договори и допълнително
споразумение от 31.12.2019 г.
Изложени са съображения, че не е установено ищцовото дружество да е
изправна страна по договорите и да е предоставило уговорените мобилни услуги.
Оспорени са исковете за неустойка, като е посочено, че не е установено
ищецът да е упражнил правото си да прекрати договорите. Евентуално е посочено, че
клаузите, с които е уговорена неустойката, са неравноправни по силата на чл. 143 ЗЗП, тъй
като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни такси до края на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Освен
това тя излиза извън присъщата й функция и цели неоснователно обогатяване на кредитора.
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги, подписан на 31.12.2019 г. за
предпочетен номер +*, ведно с декларация съгласие и допълнително споразумение за
предпочетен номер +* и два договора за лизинг от 31.12.2019 г. за предоставяне на мобилно
устройство Samsung Galaxy A50 на обща стойност 566,16 лева и аксесоари на стойност 63,22
лева. Предвид оспорване авторството на договорите по делото е приета съдебно-графологична експертиза,
вещото лице по която е посочило, че подписите и ръкописните текстове, положени от името на Т. Х., са изписани
от него.
По делото са представени фактура от 25.01.2020 г. за отчетен период
25.12.2019 г. – 24.01.2020 г. на стойност 94,60 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги и лизингова вноска; фактура от 25.02.2020 г. за отчетен период
25.01.2020 г. – 24.02.2020 г. на стойност 167,60 лева, включваща месечни абонаментни такси
и използвани услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период
в размер на 94,60 лева; фактура от 25.03.2020 г. за отчетен период 25.02.2020 г. – 24.03.2020
г. на стойност 238,80 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и
лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период в размер на 167,60
лева, фактура от 25.04.2020 г. за отчетен период 25.03.2020 г. – 24.04.2020 г. на стойност
249,06 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови
вноски, в това число и задълженията от предходен период в размер на 238,80 лева.
Представена е фактура от 25.05.2020 г., в която са включени
задължения по договор за лизинг в размер на 524,40 лева, неустойки за предсрочно
прекратяване на договор 264,08 лева и задължения от предходен период 249,06 лева.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
2
районен съд намира предявените искове за частично основателни.
За да бъдат уважени предявените главни иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по
силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за
лизинг, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи
от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да
заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на
облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния
предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице
валидно сключени между „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор“
ЕАД) и ответника договор за предоставяне на телекомуникационни услуги и договор за
лизинг, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по
които са издадени и фактурите, представени по делото, то Х. дължи уговореното между
страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за
ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът
за плащане.
В месечното извлечение към фактура от 25.01.2020 г. за отчетен период
25.12.2019 г. – 24.01.2020 г. са включени месечни абонаментни такси за двата предпочетени
номера, уговорени с договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение, ползвани
от Х., както и лизингова вноска в размер на 2,63 лева за аксесоари и 23,59 лева за телефон.
Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в
договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението
размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите.
В месечното извлечение към фактура от 25.02.2020 г. за отчетен период
25.01.2020 г. – 24.02.2020 г. са включени месечни абонаментни такси и лизингови вноски, в
това число и задълженията от предходен период в размер на 94,60 лева. Фактурираните
месечни такси и лизингови вноски съвпадат с посочените и уговорени между страните в
договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението
размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите.
В месечното извлечение към фактура от 25.03.2020 г. за отчетен период
25.02.2020 г. – 24.03.2020 г. са включени месечни абонаментни такси и лизингови вноски, в
това число и задълженията от предходен период в размер 167,60 лева. Фактурираните
месечни такси и лизингови вноски съвпадат с посочените и уговорени между страните в
договорите месечни абонаменти. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението
размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите.
3
В месечното извлечение към фактура от 25.04.2020 г. за отчетен период
25.03.2020 г. – 24.04.2020 г. са включени само лизингови вноски и задълженията от
предходен период в размер 238,80 лева, като са приспаднати суми, надплатени за месечни
абонаментни такси, като общата дължима сума е 249,06 лева.
Съдът намира, че искът за плащане на главница за месечни
абонаментни такси и услуги е основателен съобразно посочените във фактурите суми,
посочени по-горе, доколкото същите отговарят на уговорените с договорите между страните
суми и същият възлиза на сумата 144,18 лева. Сумите, претендирани като задължения по
договор за лизинг на мобилен телефон и аксесоари, също са дължими от Х., доколкото
страните са се уговорили на ответника да бъде предоставен за временно и възмездно
ползване мобилен телефон, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова
цена в размер на 566,16 лева на 23 броя лизингови вноски, всяка една в размер на 23,59
лева, както и сума за придобиване на телефона в размер на 23,59 лева, освен ако
лизингополучателят не уведоми писмено лизингодателя в срок от 1 месец от изтичане срока
на договора, че желае да върне устройството. С договора за лизинг на аксесоари Х. е
получил 4 броя аксесоара за телефон, описани в него, на обща стойност 63,23 лева, като се е
задължил да върне сумата на 23 вноски по 2,63 лева, както и една вноска за придобиване. С
договора е налице признание от страна на ответника, че е получил държането на
лизинговите вещи и може да ги ползва в срока на договора. Няма данни по делото Х. да е
върнал апарата на лизингодателя. Следователно и дължи плащане на лизинговите вноски, за
които няма данни да са погасени, като същите са отбелязани в приложените по делото
фактури и са дължими за периода 31.01.2020 - 30.11.2021 г. (т. е. до прекратяване на
договора в срока, уговорен в него) съобразно погасителния план. Същите са в размер на
общо 629,28 лева, включващи и вноска за придобиване на вещта, като те са с настъпил към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение падеж. Няма
доказателства по делото ответникът да е платил сумата. Ето защо и искът се явява
основателен за посочената сума.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на общо 264,08 лева
съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да
прекрати договорите за мобилни услуги. В определението на съда по чл. 146 ГПК съдът
4
изрично е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи кога и как са
прекратени договорите за мобилни услуги и лизинг, но доказателства в тази насока не са
ангажирани. По делото липсват доказателства ответникът да е била уведомен писмено за
упражнено от страна на оператора прекратяване на договорите, съответно не става ясно как
е уведомен ответникът и от кой момент се прекратява действието на договорите. Ето защо
съдът намира, че не е настъпила предвидената в договора предпоставка, а именно надлежно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, за да се претендира неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. Поради това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че клаузата за плащане на неустойка е нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в
настоящото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер
на общо 1278,50 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Н. Х., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата от общо 773,46 лева по сключени между страните договор за мобилни
услуги от 31.12.2019 г. с предпочетен номер +* и приложенията към него, допълнително
споразумение към него от 31.12.2019 г. за предпочетен номер +* и два договора за лизинг от
31.12.2019 г., задълженията по които са обединени във фактура № */25.05.2020 г.,
включваща задължения за месечни абонаментни такси за периода 25.12.2019 г. – 24.04.2020
г. и незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy
A50 128GB Dual Black и аксесоари, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1289/2022 г. по
описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по отношение на Т. Н. Х.,
ЕГН **********, адрес: *, че дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, сума в размер на 264,08 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и договори за лизинг, за която е
издадена фактура № */25.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението
на 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 1289/2022 г. по описа на БРС.
5
ОСЪЖДА Т. Н. Х., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,, сума в размер на 1278,50
лева (хиляда двеста седемдесет и осем лева и петдесет стотинки) съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6