ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19011
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110160400 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба Н. Н. Х., чрез еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, срещу ..............
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата
молба, в която сочи, че оспорва иска.
В изпълнение на чл.146 от ГПК, съдът предоставя на вниманието на
страните проекта на доклад по делото:
В исковата молба се сочи, че на 24.05.2021 г. между Н. Н. Х. и ..............
бил сключен договор за кредит от разстояние №696724, по силата на който
бил предоставен кредит на ищеца в размер на 1500лв., при годишна размер на
36 % и ГЛП – 42.58 %. В чл. 17, ал. 1 от договора било уговорено че страните
се съгласяват че договора ще бъде обезпечен с гарант, отговарящ на
условията посочени в ОУ или банкова гаранция. В случай на неизпълнение на
условията от кредитополучателя по чл. 17 то последният дължал неустойка в
размер на 0.9 % от стойността на усвоения кредит, неустойката за заплащала
разсрочено, заедно с погасителните вноски. Твърди, че била начислена
неустойка в размер на 1307.30 лв., поради непредставяне не обезпечение.
Сочи, че ищеца заплатил изцяло задълженията си по договора. Твърди, че
договора е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, както и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК – ГПР бил посочен неясно, както
и размера му бил неправилно определен. Излага, че договора бил нищожен
тъй като била налице изначална възможност потребителя да осигури
поръчител отговарящ на всички изисквания посочени в договора. Твърди, че
1
неустойката накърнява добрите нрави, излизала извън присъщите и функции.
Сочи, че бил нарушен чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и че неустойката
представлявала допълнително възнаграждение за кредитора. Позовава се на
нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и на заблуждаваща търговска
практика.
Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
недействителността на клаузата в чл. 17 от договор за паричен заем №
696724/24.05.2021 г. сключен между Н. Н. Х., и ........, предвиждаща неустойка
в размер на 0.9 % от стойността на усвоения кредит; както и да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 5,00 лв. – частичен иск от 1307.30
лв. – представляваща недължимо платено по договор за паричен заем №
696724/24.05.2021 г. ведно със законна лихва върху тази сума от 03.11.2023 г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника. Твърди, че
иска е неоснователен, договора за кредит е действителен. Сочи, че
кредитополучателят се е запознал със съдържанието на договора и
преддоговорна информация, и го е подписал, бил се е запознал с последиците
при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение. Намира
клаузата за неустойка за валидна, заемополучателят е бил съгласен с нея.
Сочи, че неустойка за непредставяне на обезпечение не била начислявана.
Съдът намира, че не са налице права или обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване или се признават от страните.
Ищеца е предявил два кумулативно съединени иска.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл.
92 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на клауза от договор за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор
за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузи от
договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби и/или
с добрите нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона, респективно
че клаузите са неравноправни. В тежест на ответника е да докаже, че
оспорените клаузи са действителни, включително са договорени
индивидуално.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленума на ВС иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.
е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За да бъде
уважен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е
предал, съответно, че ответникът е получил посочената от него сума,
размерът и, както и че липса на основание за получаването. В тежест на
ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание,
респективно възражението си, че не е получил сумата.
Доказателствени искания:
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора са представили
писмени доказателства, които ще бъдат приети.
Съдът ще допусне съдебно-счетоводна експертиза по поставени в
исковата молба въпроси.
Съдът ще остави без уважение доказателственото искане на ищеца в т. I
от доказателствени искания от ИМ, за задължаване на ответника да представи
документи на основание чл. 190 ГПК, предвид обстоятелството, че
назначеното вещо лице ще се запознае със счетоводството на ответника и
документите относно извършените плащания и не е необходимо същите
документи да бъдат допълнително изискани.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.06.2023 г. от
10:30 ч., за която дата и час:
Да се призоват страните като им се връчи препис и от настоящото
определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на искова молба
документи като писмени доказателства.
3
УКАЗВА ищеца, че не представя доказателства, че за заплатил на
ответника сума от 1307.30 лв. - неустойка.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито
съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в
настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите в исковата молба и в отговора на искова молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото М. М., която да бъде призована
за изпълнение на поставената задача и насроченото съдебно заседание.
Вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и и в
счетоводството на ищеца, да даде заключение по поставените задачи от
страните, което да представи по делото най-малко една седмица преди
заседанието – арг. от разп. на чл. 199 ГПК. Да отговори и на поставената в
проекта за доклад задача от съда.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
определението, по сметка за вещи лица на Софийски Районен съд .
УКАЗВА на страната /ищеца/, че следва да представи платежен
документ по делото, удостоверяващ плащането на определения от съда
депозит за възнаграждение на вещото лице, оглед уведомяването и
призоваването на същото.
УКАЗВА на страните, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК ще провери служебно
договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото за
наличието на неравноправни клаузи като им дава възможност да изразят
становище по този въпрос в първото съдебно заседание по делото.
УКАЗВА на страните, че по арг. от разп. на чл. 41 от ГПК, страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
4
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5