№ 14859
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110140044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „Т” ЕАД срещу наследника на И. К. К. – К. И. К., за осъждането му да заплати
на ищеца продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение
и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
В исковата молба ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45
- дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа,
че ответникът К. И. К., като наследник на И. К. К. дължи сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имот – ап. 71, находящ се в ..., за който се води партида с аб. № 314544.
Моли ответникът К. И. К. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно:
сумата 479,29 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.11.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /08.07.2021 г./ до окончателното изпълнение, сумата 104,63
лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. – 11.06.2021 г., начислено
върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и 26,31 лв. главница
за дялово разпределение м.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и лихва за забава в размер на 6,65 лв.
за периода 01.07.2018 г. – 11.06.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът К. И. К., редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Представя удостоверение за отказ от наследството на И. К. К. и моли на основание чл.219
ГПК, в производството като трето лице - помагач да бъде конституирана Диана К.а
1
Димитрова, която твърди да е платила всички суми.
Третото лице – помагач „Б” ООД не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявените искове са за осъждане на ответника да заплати н ищеца дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по разпределението й. За
основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно
отношение между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да
предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност, както и както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер, 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока
за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. По делото не са
представени доказателства за наличието на облигационно провоотношение между ищеца и
наследодателя на ответника, но това обстоятелство не се оспорва. От направената по делото
служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че И. К. К. е починал
на 08.10.2020 г., т.е. след заявения от ищеца отчетен период. За натрупаните в неговата
наследствена маса задължения, отговарят законният му наследник – К. И. К., спрямо когото
са предявени настоящите искове.
От представения в срока за отговор от ответника К. И. К. удостоверение от
09.04.2021 г. по гр.д. № 17862/2021 г. на 83 състав, СРС се установява, че същият е подал
заявление вх.№ 22006792/30.03.2021 г., с която се отказва от наследството на покойния
наследодател И. К. К., ЕГН **********, починал на 09.10.2020 г. Отказът е вписан в
специалната книга на съда под № 661/09.04.2021 г.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове
следва да бъдат отхвърлени спрямо ответника К. И. К., тъй като към датата на приключване
на съдебното дирене по делото, ответникът се е отказал от наследството на И. К. К., респ.
същият не притежава качеството на негов наследник по закон. Съгласно чл.48 от ЗН -
наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. С извършения отказ
от наследство, наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и
освобождава от всички пасиви на наследството. Отказът от наследство представлява
едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде загубено правото му на наследяване.
Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на
останалите наследници от същия ред.
2
Следователно, по делото не е доказана първата материална предпоставка спрямо
ответника К. И. К., че е налице валидно облигационно отношение между страните, по което
пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия е именно той. Поради липсата на първата материална предпоставка
обуславяща основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да
обсъжда останалите материални предпоставки. С оглед неоснователността на главния иск,
такъв се явява и обусловения от него акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК. Ето защо, предявените искове спрямо
ответника са неоснователни и като такива следва да бъде отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответникът. Последният е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за
реалното му извършване, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ... против К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ..., искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на „Т” ЕАД, сумата 479,29 лв. – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /08.07.2021 г./ до окончателното
изпълнение, сумата 104,63 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. –
11.06.2021 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия,
както и 26,31 лв. главница за дялово разпределение м.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и лихва за
забава в размер на 6,65 лв. за периода 01.07.2018 г. – 11.06.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Овча купел, бл.516, вх.Д, ет.5, ап.71, аб. № 314544, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ... да
заплати на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ..., сумата от 300 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б” ООД, като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3