№ 13183
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 202110158301 по описа за 2021 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца З11" неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Каско" на собственика на автомобил „Х", с рег. №
1 ищцовото дружество изплатило по щета № 0300/17/777/502000 застрахователно
обезщетение в размер на 2 347,91 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в
резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 25.03.2017г. в гр.София.
Посочва се, че според съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за
проишествието е водачът , управлявал автомобила „Ф”, с рег. № 11111, застрахован по
риска "Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „Ф”, с рег. №
11111 да заплати на ищцовото дружество сумата от 774,52 лв, представляваща
неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск
"Каско" по щета № 0300/17/777/502000 за имуществените вреди на автомобил „Х", с рег. №
1 причинени при реализираното на 25.03.2017г. в гр. София пътно-транспортно
проишествие, заедно с мораторната лихва за периода от 22.11.2017г. до 11.10.2021г. в
размер на 300 лв.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 28.10.2022г. адвокат на
1
ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в
представената на 04.11.2022г. писмена защита от адвоката на ищеца.
Ответникът – ЗАД „11111АД оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 29.11.2021г. отговор на
исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; виновното поведение на
водача на автомобил „Ф”, с рег. № 11111 ; причинната връзка между описаните и
изплатени от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска „Каско”, и проишествието,
както и размера на изплатеното обезщетение , на ликвидационните разноски и на
претендираната мораторна лихва. Твърди се, че щетите по процесното МПС възлизат на
1 598,39 лв , които са платени от ответника на ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 28.10.2022г.
пълномощник на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент - водача на автомобил „Ф”, с рег. № 11111 или собственика на същия
автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът
обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена
съответната застрахователна полица. Неизпълнението на задължението по чл.190 ГПК
от ответника (което му е възложено по искане на ищцовата страна с протоколно
определение , постановено в заседанието на 27.04.2022г. – б.с.) не е достатъчно в
конкретния случай, за да се приеме за доказано по чл.161 ГПК съществуването на такава
застрахователна полица, тъй като това не е единственият процесуален ред за ищеца да се
снабди с този документ (ако такъв съществува) и да го представи.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „Ф”, с рег. № 11111 не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от
доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
2
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Констативен протокол за ПТП №
1683147/25.03.2017г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат
да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил „Ф”, с рег. № 11111.
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не
и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска
„Гражданска отговорност”.
Плащането на сумата от 1 598,39 лв от ответника на ищеца (за което по делото също
не са представени надлежни доказателства, но което е обявено за безспорно обсотятелство
по делото с протоколно определение в заседанието на 27.04.2022г. -б.с.) не доказва
съществуването на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „Ф”, с рег. № 11111 между ответното
дружество и собственика на автомобила.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.213,ал.1 КЗ/2005г.-отм./. Изрично е
указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията
за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат
3
отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (150 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от 1111, ЕИК: 1111 град София,
бул. „1111 със съдебен адрес : гр. София, ж.к. „1111, чрез Адвокатско дружество „В. и
Бачева”, против ЗАД „11111АД, ЕИК: 11111 гр.София, пл. "111, обективно съединени
осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в
качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на
„Ф”, с рег. № 11111 да заплати на ищцовото дружество сумата от 774,52 лв (седемстотин
седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща неиздължената част
от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско" по щета №
0300/17/777/502000 за имуществените вреди на автомобил „Х", с рег. № 1 причинени при
реализираното на 25.03.2017г. в гр. София пътно-транспортно проишествие, и по чл.86,ал.1
ЗЗД за мораторната лихва за периода от 22.11.2017г. до 11.10.2021г. в размер на 300 лв
(триста лева).
ОСЪЖДА 1111 , ЕИК: 1111 град София, бул. „1111 със съдебен адрес : гр. София, ж.к.
„1111, чрез Адвокатско дружество „В. и Бачева”, ДА ЗАПЛАТИ на Б, ЕИК: 11111
гр.София, пл. "111, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 150 лв (сто и петдесет
лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платения
депозит за съдебната автотехническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата
от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
4
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5