№ 217
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Т.а
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000124 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ИВ. В. М. от
гр.Варна срещу решение № 260104 от 28.10.2021г. по търг.дело № 202/19г. по
описа на Добрички окръжен съд, в частта му, с която е осъден да заплати на
„ДТ Билдинг“ ЕООД със седалище гр.Добрич сумата от 24 845.04лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за строителство, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
03.10.2019г. до окончателното и изплащане, както и е направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
Твърди че решението е неправилно и необосновано.
Оспорва извода на първоинстанционния съд че по делото е установено
облигационно правоотношение между страните по договор за строителство –
извършване на СМР, част конструкция. Твърди че не е установено постигнато
между страните съгласие по твърдяното правоотношение, доколкото не са
налице съществени елементи на договора за изработка – качествено и
количествено измерение на предмета на договора и цената.
Оспорва извода на съда, че възложителят е приел работата. Твърди че
1
не само не е приел работата, а след като е установил какво е започнато да
бъде строено е прекратил отношенията си с ищцовото дружество.Твърди че
приемането на работата обхваща както фактическо действие, така и правно
действие – признание, че то съответства на възложеното договора. Сочи че
самото разместване на фактическата власт върху работата, предвид че
възложителят пребивава в имота, в който се извършва работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия,
че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по
смисъла на чл.264 ал.1 от ЗЗД. В този случай в тежест на изпълнителя е да
докаже по безспорен начин, че е изпълнил точно в количествено и качествено
отношение възложената му работа.
Твърди че съдът неправилно е преценил доказателствената стойност на
представения по делото протокол обра.19 за извършени СМР от 03.06.2019г.
Твърди че обвързваща доказателства сила имат само съставените и
оформените съгласно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003г. актове, а
при съставянето на представения по делото протокол не са спазени условията
и редът за съставяне на необходимите актове и протоколи за установяване на
обстоятелства при подготовката, започването и изпълнението на
строителството не са спазени. Протоколът за извършени СМР не е подписван
от всички, предвиден в чл.7 ал.3 от Наредбата лица, а само от изпълнителя.
Няма подпис на възложителя и на лицето, упражняващо технически контрол
за част Конструкции. Не са ангажирани доказателства за спазване на
процедурата по чл.5 ал.2 и ал.3 от Наредбата за отправяне на покани до
всички участници в строителството за съставяне на актовете. Твърди че
представеният протокол обр.19 има характеристиката на частен
свидетелстващ документ, без обвързваща материална доказателствена сила и
предвид оспорването му следва да се преценява от съда с оглед всички
обстоятелства по делото. Твърди че протоколът е подписан едностранно от
изпълнителя и предвид оспорването от възложителя тежестта за доказване че
удостоверените в съдържанието му работи са изпълнени е върху изпълнителя.
Твърди че доказателствената тежест не е била разпределена правилно в
доклада, поради което съдът е достигнал до грешни правни изводи в
обжалваното решение.
Твърди че с отговора на исковата молба от него е въведено възражение
2
за некачествено изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, обусловило
правото и едностранно да развали твърдяното правоотношение. Позовава се
на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
констатирани СМР в отклонение от проекта, като сочи конкретни отклонения,
описани в експертизата. Твърди че отклонението е съществено и прави
изработеното негодно за използване по предназначение, като недостатъците
са неотстраними, доколкото за привеждането им в съответствие с одобрените
технически проекти е необходимо премахване на вече извършените СМР.
Твърди че в изградената конструкция е вложено повече от нужния материал,
без да е съгласувано с конструктора.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да
постанови друго, с което предявеният срещу него иска да бъде отхвърлен
изцяло. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В
съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „ДТ – Билдинг“ ЕООД със седалище гр.Добрич, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „ДТ – Билдинг“ ЕООД срещу ИВ. В. М.
за заплащане на стойността на извършени строително-монтажни работи по
договор за строителство от м.февруари 2019г. на вертикална планировка на
еднофамилна жилищна сграда в м.“Акчелар“, за които е издадена фактура №
274 от 20.06.2019г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2019г. до
02.10.2019г.
Няма спор между страните пред първа инстанция, а същите
обстоятелства са признати в отговора на исковата молба от ответника, че
между страните по делото е сключен устен договор за строително-монтажни
работи, по силата на който въззиваемото дружество е поело задължение да
3
извърши строително – монтажни работи по вертикална планировка на
еднофамилна жилищна сграда в имот, собственост на въззивника. В отговора
на исковата молба се признава от въззивника, че между страните е постигнато
устно съгласие за цената на работата и срока, в който следва да бъде
извършена, като цената е предложена от изпълнителя след запознаване с
представени му от възложителя проекти по част „Конструкция“ за вертикална
планировка в имота.
Спорно между страните е кога е започнало реалното извършване на
договорените СМР, обема на извършените СМР, тяхното качество и цена и
приемането им от възложителя.
Видно от представената по делото разменена между страните
електронна кореспонденция проекти са изпратени от изпълнителя на
възложителя на 27.02.2019г. и на 02.03.2019г. На 08.04.2019г. от изпълнителя
е изпратена сметка с изпълнени до момента работи и с оферта,
представляваща предварителен разчет на разходите за необходимите СМР. С
писмо от 03.06.2019г. на възложителя са изпратени сметка за изпълнените
СМР, издадена проформа фактура от 20.03.2019г. за исковата сума и проект
за писмен договор, който да бъде подписан.
Не е спорно че към края на м.май поради спорове между страните
изпълнителят е преустановил извършването на СМР в имота.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, обективно и
компетентно дадено, и кредитирано от въззивния съд изцяло, се установява
че за конкретния строеж в имота, собственост на въззивника има одобрени
проекти с дата 24.04.2019г., издадено разрешение за строеж № 74 от
24.04.2019г., влязло в сила на 19.05.2019г. Заповедната книга на обекта № 11-
2019г. е съставена и заверена на 14.06.2019г. от строителния надзор.
Посочено е от експерта, че протоколи за приемане на СМР по нива и
елементи и за срити работи, както и образец 2 за открита строителна
площадка не му е представян, не са му представяни и разписани документи за
приемане от страна на конструктор на подпорните стени вътре в имота и за
източната ограда, както и заповеди за приемане на тези конструктивни
елементи.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ж А П,
строителен техник и Н В Н, строителен работник преки и непосредствени,
4
депозирани непротиворечиво и убедително, и взаимно допълващи се,
кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК по отношение
на показанията на свидетеля П и изцяло за показанията на свидетеля Николов,
и двамата работили на обекта на въззивника М. въззивният съд приема за
установено че въззиваемото дружество е изпълнило възложените му СМР на
обекта през периода м.март – м.май 2019г. Първоначално възложената работа
е била изграждане на ограда и подпорни стени, както и изливане на бетон.
При започване на работата е заварено на обекта направен изкоп и вързана
арматура на оградата. От въззиваемото дружество е почистен заварения
изкоп, направен е кофраж, излят е бетон на фундамента, изработена е шахта
за отводняване, направен е изкоп на първа подпорна стена, излят е бетона на
първа подпорна стена, на втората подпорна стена е направен фундамента и
кофраж, като бетон не е изливан.
Установено е от показанията и на двамата свидетели, че въззивникът М.
е бил всеки ден на обекта, като е наблюдавал работата на строителите и е
извършвал заснемане. Бил е информиран от свидетеля П за всичко което се
случва на обекта, за всяка работа, която е била извършвана, под негово
ръководство е направен кофража, с него е съобразена и височината на
шахтата.
Фактът че е имало изпълнени СМР фундаменти и подпорни стени
преди съставянето на заповедната книга на обекта се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото свидетел Т Т, проектант на част
Конструктивна на обекта.
При съвкупния анализ на така посочените доказателства въззивният съд
приема, че работата е възложена в края на м.февруари 2019г. и е извършена
през периода м.март – м.май 2019г. Съобразно чл.3 от Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
актовете и протоколите за подготовка, откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове
строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни
етапи или части от тях, се съставят при влязло в сила разрешение за строеж,
удостоверено със заверка от органа, който го е издал, от определените лица в
договорите за проектиране, изпълнение на строителството, упражняване на
строителен надзор и в тази наредба. Обстоятелството че строително-
5
монтажните работи на обекта са възложени от възложителя на изпълнителя и
са изпълнени от последния преди издаването на разрешение за строеж и
преди откриване на строителната площадка и съставянето на заповедна книга,
е изцяло на отговорност и на риск на възложителя, поради което и за липсата
на изготвени протоколи и актове за приемане на работата, съставени по реда
на от Наредба № 3 от 31.07.2003г. изпълнителят не носи отговорност и не
освобождава възложителя от заплащане на възнаграждение за изпълнените и
приети СМР.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
и от обясненията на експерта в съдебно заседание на 23.04.2004г. въззивният
съд приема, че изработеното от въззиваемото дружество, въпреки
констатирани от експерта отклонения във височината на подпорната стена и
на изградената шахта за отводнителни съоръжения, изпълнението на
конструкцията съответства на строителните правила и норми и може да
изпълнява функциите си безпрепятствено. Изчислена е от експертна
стойността на извършените СМР и същите след приспадане на
неизвършеното /изливане на бетон на подпорна стена две в размер на сумата
1 527.34лв./ е в размер на сумата 24 845.05лв.
Установено е по делото от събраните гласни доказателства, че до
момента на преустановяване на работата, преди изливане на бетона на втора
подпорна стена въззивникът – възложител е бил на обект всеки ден, следил е
конкретно извършваните СМР, поради което и въззивният съд намира, че
възложителят е приел извършеното. Няма ангажирани от възложителя
доказателства за това че работата има недостатъци, които не биха могли да се
открият при обикновения начин на приемане или са се появили по-късно,
съответно няма доказателства за възразяване срещу качеството на
изработеното от страна на възложителя, предхождащо получаването на
отговора на исковата молба.
С оглед на така установеното въззивният съд намира предявеният иск за
незаплатено възнаграждение по договор за изработка между страните от края
на м.февруари 2019г. за извършени СМР по вертикална планировка за
доказан и основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата
24 845.05лв. Безспорно е между страните съществуването на устен договор за
извършване на СМР – вертикална планировка, установено е извършването на
6
възложените дейности, приемането им и тяхната стойност.
Предвид на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред
въззивен съд разноски в размер на сумата 1 440лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104 от 28.10.2021г. по търг.дело №
202/19г. по описа на Добрички ОС, търговско отделение.
ОСЪЖДА ИВ. В. М. от гр.Добрич, ул.“Цар Петър“ № 2, вх.Д, ап.18,
ЕГН **********, да заплати на „ДТ – Билдинг“ ЕООД със седалище
гр.Добрич, ЕИК *********, сумата 1 440лв. /хиляда четиристотин и
четиридесет лева/, представлява направени за въззивно производство
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7