РЕШЕНИЕ
№ 862
гр. Пловдив, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500661 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. Г. М., ЕГН ********** и
Т. Й. М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника им по делото
адвокат Л. М., против решение № 4531/16.11.2024 г., постановено по гр.д. №
11781/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, с което е отхвърлен
предявеният от тях срещу М. С. Л., ЕГН **********, А. С. Л., ЕГН
********** и К. С. Л., ЕГН **********, иск за делба на следния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в
село Храбрино, общ. Родопи, обл. Пловдив, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 295/08.12.2020 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ: 454 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 235, квартал:
25, парцел: ХI, със съседи: 77373.501.235, 77373.501.443, 77373.501.341,
77373.501.437 и 77373.501.234, ВЕДНО с построената в имота сграда с
идентификатор № ***, със застроена площ от 77 кв.м., брой етажи: два,
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на
1
ново по същество на правния спор, с което да се допусне делба на процесния
недвижим имот.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите М. С. Л., ЕГН **********, А. С. Л., ЕГН ********** и К. С.
Л., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника им по делото адв.Е. Т., в
който вземат становище за нейната неоснователност и настояват за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна с правен
интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от съпрузите С. Г.
М., ЕГН ********** и Т. Й. М., ЕГН ********** срещу М. С. Л., ЕГН
**********, А. С. Л., ЕГН ********** и К. С. Л., ЕГН **********, иск за
делба на съсобствения им поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се
в с. Храбрино, общ. Родопи, обл. Пловдив, ведно с построената в него сграда с
идентификатор № ***.
От ищците са изложени съображения, че процесният поземлен имот е
придобит на 31.07.1974 г. от А. Т. Л. през време на брака му с М. Г. Л., по
силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №
***г. , а в последствие в имота е построена и процесната жилищна сграда. А.
Т. Л. е починал на *** г., като за свои наследници оставил преживялата
съпруга и сина си С. А. Л.. С договор за продажба на наследство от
11.12.1998 г., вписан в Служба по вписванията Пловдив под акт № 296, том 18,
дело № 15518/14.12.1998 г. преживялата съпруга М. Г. Л. се разпоредила в
полза на ищеца С. Г. М., през време на брака му с ищцата Т. Й. М., с
наследствените права от починалия й съпруг А. Т. Л.. С. А. Л. - синът на
съпрузите Л., починал на *** г., като делът му от процесния имот бил
наследен от тримата ответници по делото, като негови наследници по закон.
Поради невъзможността за доброволно прекратяване на съсобствеността
върху имота, от съда се иска да бъде допусната и извършена неговата делба
между страните при законоустановените квоти.
Ответниците по делото оспорват предявения иск за делба поради
липсата на съсобственост между страните по отношение на процесния
недвижим имот. Релевирали са възражения, че сключеният от тяхната
родственица М. Г. Л. договора за продажба на наследство е нищожен поради
липса на съгласие, на изискуемата от закона форма, накърняване на добрите
нрави, както и като сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Заявили са и възражение , че се легитимират като изключителни собственици
на имота въз основа на оригинерно придобивно основание-изтекла в тяхна
полза придобивна давност, присъединявайки владението на техния
наследодател С. Л., датиращо от 1978 г., когато къщата в имота е била
2
построена от А. Т. Л. и неговия син С. Л.. Имотът е бил закупен и къщата
построена , за да бъде дом на семейството на единствения син на семейство
Л.-С. А. Л., като от 1978 г. и до смъртта си родителите на ответниците са
живели в имота, а след тяхната смърт и те са продължили упражняване на
владението върху имота, установено от техните родители, като ясно и
недвусмислено са демонстрирали пред ищците намерението да владеят имота
за себе си.
Установено е безспорно от фактическа страна и спор пред въззивната
инстанция не се повдига, че на 31.07.1974 г., по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в нотариален акт № ***г. по описа на нотариус при
Пловдивски районен съд, А. Т. Л. е придобил през време на брака си с М. Г. Л.,
недвижим имот, представляващ празно дворно място в село Храбрино,
Пловдивско, съставляващо парцел I /първи/ в квартал 30 по плана на село
Храбрино, с площ от 750 кв.м., при граници: улица, И. П., озеленена площ и
игрище. Следователно с оглед възмездния характер на сделката, така
придобитото от съпрузите е в режим на съпружеска имуществена общност,
съгласно чл. 19, ал. 1, вр. §4 СК 1985 г. – отм., приложим с оглед прекратяване
на брака, със смъртта на А. Т. Л. на ***г. Не е спорно между страните, а и от
представените писмени доказателства – протокол за дадена строителна линия
и определено ниво от 03.07.1975 г. и решение № 7/24.03.1975 г., както и
кореспондиращите на тях еднопосочни показания на свидетелите С. Г. Д. и В.
С. С., които се кредитират в тази част, като логични, последователни и
житейски обосновани, се установява, че жилищната сграда в имота е
построена от А. Т. Л.. Дали синът му С. А. Л. е участвал със средства и труд в
строителството е без правно значение, доколкото не се твърди и установява в
полза на последния да е било учредено право на строеж. Поради това на
основание чл. 92 от ЗС, по приращение следва да се приеме, че собственици на
така построеното са собствениците на дворното място към изграждане на
съответната сграда в груб строеж. По делото този момент не е установен по
категоричен начин, но с оглед липсата на данни в противен смисъл и
показанията на посочените свидетели, че ответниците цял живот са живели в
процесната сграда, следва да се приеме, че това най – късно е станало и
къщата е била построена през месец декември 1978 г., когато е родена
ответницата М. С. Л.. Следователно за собственици на процесната сграда
следва да се приемат съпрузите А. Т. Л. и М. Г. Л., като собственици на
дворното място, в което е изградена жилищната сграда.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 1350/18.10.2022
г., издадено от Община Родопи се установява, че А. Т. Л. е починал на *** г.,
като е оставил за свои наследници по закон- преживяла съпруга М. Г. Л. и
един син – С. А. Л.. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН същите са
придобили по наследствено правоприемство, при равни права от по ½ ,
притежаваната от наследодателя ½ ид. част от процесния поземлен имот и
сграда в него /в резултат от прекратената със смъртта на съпруга СИО/, или
всеки е придобил по ¼ ид. част от имота. По този начин след смъртта на А. Т.
Л. собствеността върху имота се разпределя по следния начин: за М. Г. Л. – ¾
ид. части и за С. А. Л. – ¼ ид. част. Не е спорно между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че с договор за продажба
на наследство от 11.12.1998 г., вписан в Служба по вписванията Пловдив под
3
акт № 296, том 18, дело № 15518/14.12.1998 г., М. Г. Л. се е разпоредила в
полза на ищеца, през време на брака му с ищцата – Т. Й. М., с наследствените
й права от починалия й съпруг А. Т. Л..
Ответниците оспорват договора за продажба на наследство, като
неистински, т. к. не е подписан от М. Л..
В тази връзка от приетото без резерви и възражения от страните
заключение по допуснатата от съда СГЕ се установява,че подписът положен
в документа е изпълнен от М. Г. Л.. Следователно оспорената автентичност на
договора е неуспешно проведена от ответниците , а документът отговаря на
изискванията за форма и съдържа задължителните реквизити по чл.212, ал. 2
от ЗЗД.
Неоснователни са и останалите релевирани от ответниците възражения
за нищожност на оспорения договор, поради липса на съгласие и накърняване
на добрите нрави, тъй като ищците са се възползвали от икономически по –
слаба страна. Относно липсата на съгласие - както е прието в тълкувателно
решение № 5/30.05.2022 г. по тълк. д.№ 5/2020 г. ОСГТК на ВКС, липсва
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на
дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад
изявлението липсва вътрешно волево решение, волеизявленията
/предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и
двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване.
Подобни твърдения не са въведени и съответно установени по надлежен
начин, поради което и възражението се явява неоснователно. По делото не е
установено и твърдяното от ответниците накърняване на добрите нрави при
сключване на процесния договор, като не се твърди и не се установява по
делото да е налице нееквивалентност на насрещните престации, като и не
става ясно по какъв начин ищците са се възползвали от прехвърлителката, във
връзка със сключването на договора, по който е договорена и платена цена
срещу прехвърлените наследствени права. Следователно, с оглед наличието на
действителен договор за продажба на наследствени права, на това основание
ищците са придобили ¼ ид. част от процесния имот и сграда, в режим на
съпружеска имуществена общност, доколкото към датата на възмездното
придобиване, са имали сключен граждански брак, съгласно представеното към
исковата молба удостоверение за сключен граждански брак №
035394/23.03.1984 г.
М. Г. Л. е починала на *** г., като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, на основание
наследствено правоприемство С. А. Л., като неин единствен наследник, се
легитимира, като собственик на ½ ид. част от имота и сградата, лично
притежание на наследодателката, в резултат от прекратената СИО, със
смъртта на съпруга й А. Т. Л.. Следователно след смъртта на М. Г.Л.,
собствеността върху имота е разпредЕ., както следва: за С. А. Л. – ¾ ид. части
и за ищците С. Г. М. и Т. Й. М. – ¼ ид. част в режим на СИО.
С оглед извода за наличие на съсобственост между страните, подлежи на
разглеждане предявеното от ответниците защитно възражение, че техният
праводател С. А. Л. е придобил по давност ¼ ид. част от процесния имот за
периода от 1978 г. – след построяване на къщата в процесния имот до датата
на смъртта си – 27.02.2018 г. За установяване на твърденията от страна на
ответниците са ангажирани гласни доказателствени средства.
4
От показанията на свидетелката С.Д. се установява, че познава
членовете на фамилия Л. и знае за процесния имот , в който не е влизала и в
който живее ответницата К. със съпруга си и четирите им деца, а също
сестрата и брата на К., които не са семейни. Къщата е била строена през 80-те
години от дядо Н. - дядото на К., за единствения му син –С.. Дядо А. и баба
М. живели в друга къща- в центъра на селото и никога не са живели в
процесния имот. Свидетелката не била чувала С. да има претенции към
къщата на ответниците и селото било възмутено , че търси дял от
къщата.Миналата година К. направила ремонт на покрива на къщата.
Според показанията на свидетелката В. С. С. познава ответниците и е
ходила в къщата им в село Храбрино. Къщата била построена от дядо А. за
сина му С., за да има къде да живее с децата си.Къщата била вече построена
когато се родило първото дете на С.-ответницата К., и свидетелката ходила да
помага при къпането на бебето. Дядо А. и баба М. живели в друга къща- в
центъра на селото и никога не са живели в процесния имот. Сега на горния
етаж от къщата живее К., а брат й и сестра й – на долния етаж.Миналата
година направили ремонт на тавана, защото започнал да тече.Дворът не е
ограден и само от едната страна имат съседи.Около къщата ответниците си
садят зеленчуци , като обработват около 1-2 кв.м. от двора.Ищецът С. М. има
къща над тази на ответниците.
При тези доказателства по делото с обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за делба , приемайки,
че ответниците са доказали възражението за придобивна давност на
делбения имот.
За да обоснове този извод първоинстанционният съд е изложил
съображения, че от показанията на свидетелите С. Д. и В. С. еднопосочно се
установява, че наследодателят А. Т. Л. е построил процесната къща за сина си
С. А. Л., който единствен се е настанил и живял в имота със своето семейство
до смъртта си през 2018 г. Родителите му са живели в друг имот. Доколкото по
този начин е установено, че фактическата власт върху имота е установена чрез
предаване от собственик /конклудентни действия/ и няма данни да е отнета,
действа презумпцията на чл.69 и чл.68 ЗС и се приема, че имотът се владее за
себе си. Демонстрирането на промяната на намерението за своене, е
установена и от обстоятелството, че С. А. Л. и ответниците са извършвали
строителни дейности и ремонт на покрива на къщата. Така считано от смъртта
на наследодателя А. Т. Л. – *** г. давността е изтекла към 27.10.2007 г., като
няма пречка ответниците, като универсални правоприемници, да се позоват
на изтеклата в полза на техния праводател /С. А. Л./ придобивна давност.
Претенциите на ищците за наличие на съсобственост и делба са след изтичане
на този срок и при автоматичното придобиване правото на собственост. Те не
са довели до прекъсване на владението на наследодателя на ответниците,
защото са заявени след като той е придобил правото на собственост. С. А. Л. е
починал на *** г., като вдовец, като на основание чл. чл. 5, ал. 1 ЗН
ответниците М. С. Л., А. С. Л. и К. С. Л., се легитимират, като негови
наследници и изключителни собственици на процесния имот по силата на
наследствено правоприемство от своя баща С. А. Л., който на свой ред се
явява изключителен собственик на целия имот на основание наследствено
правоприемство за ¾ ид. части от имота и давност за ¼ ид. част от него.
5
Въззивният съд намира така постановеното първоинстанционно
решение за валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно
при неправилно приложение на материалния закон (чл. 68 ЗС и чл. 79 ЗС).
В практиката на ВКС- решение №173 от 15.03.2024г. по гр.д.
№3303/2023г. на ВКС, първо гр.отд. , се приема, че когато един имот
принадлежи на двама съпрузи в режим на СИО, изявлението на единия от тях,
че желае имотът да остане на едно от техните деца, не би могло да има за
последица предаване на владението върху целия имот, нито на предаване
владението върху идеална част от този имот, тъй като имотът се съпритежава
в неделима съсобственост. Изявлението на единия от съпрузите не обвързва
другия съпруг. В подобна хипотеза, за да се приеме, че е налице предаване на
владението, е необходимо изявление и на двамата съпрузи, които притежават
имота в режим на СИО.
В процесния случай по делото не е установено М. Г. Л. да е правила
каквито и да е изявления, че желае имотът да остане на С. Л. нито е
установено да му е предала владението върху този имот както при
построяването на жилищната сграда, така и след смъртта на съпруга си А. Т.
Л. през 1997г.Според показанията на разпитаните свидетели единствено
наследодателят А. Л. е заявявал, че желае имотът да остане на неговия син С.
Л., като последният останал да живее в имота заедно със семейството си.
Изявлението на А. Л., че желае имотът да остане на сина му С. Л. не би могло
да ангажира съпругата му М. Г. Л. нито би могло да засегне притежаваните от
нея права върху имота, доколкото липсата на изявление от нейна страна не би
могло да бъде приравнено на съгласие. Още повече, както вече беше
отбелязано, по делото не е установено съпругата на наследодателя да е
правила подобни изявления, съответно не е установено да е предавала
владението на имота на сина си. Обстоятелството , че М. Л. не е предавала
владението на имота на сина си се потвърждава и от обстоятелството, че само
година след смъртта на наследодателя А. Л. е продала на ищеца по делото
наследството останало от покойния й съпруг.
Изявлението на А. Л., че желае имотът да остане за сина му С. Л. не би
могло да засегне и притежаваните от него права върху имота поради вече
изложеното, а именно, че съпругът не разполага с правото да се разпорежда
със своята идеална част от имот, притежаван в режим на СИО до момента, в
който не бъде преодоляна неделимостта на тази съсобственост на
предвидените в СК основания. Дори да се приеме, че в случая от страна на
наследодателя е осъществено и предаване на фактическата власт върху имота,
доколкото такова не е установено и от страна на неговата съпруга М. Г. Л., за
която не е доказано и да е правила изявления в подобен смисъл, това
предаване на фактическата власт не би могло да се определи като предаване
на владение, въз основа на което С. Л. да може да установи самостоятелна
фактическа власт за себе си. Това предоставяне на част от къщата следва да се
приеме като търпимо действие, даващо правото на обитаване, но без право на
самостоятелна фактическа власт, още повече като бъде взето предвид
обстоятелството, че къщата е еднофамилна.
Наследодателят А. Л. би могъл да се разпореди самостоятелно без
съгласието на съпругата си със своята идеална част от имота чрез завещание,
но доколкото по делото не се установява изявлението на наследодателя да е
6
било обективирано чрез извършване на завещание, то това изявление, че
имотът в трябва да остане за неговия син С. Л. може да ангажира
преживялата го съпруга М. Г. Л. само морално и същата в изпълнение на
желанието на наследодателя да му прехвърли своите идеални части от имота,
но не може да обуслови извод, че от момента, в който е направено,
удостоверява предаване на владението и установяване на самостоятелна
фактическа власт от страна на С. Л..Същевременно М. Г. Л. продавайки през
1998г. наследството останало от покойния й съпруг на ищеца , е предала и
фактическата власт, т.е. владението на имота.Обстоятелството , че
ответниците са направили миналата година ремонт на покрива на къщата и
обработват незначителна част от двора, може да доведе само до облигационни
претенции на съсобствениците, доколкото не съществува пречка за
подобряване на съсобствен имот.
По така изложените съображения следва да се приеме, че не се
установява наследодателят А. Л. и неговата съпруга М. Г. Л. да са предали
владението върху процесния недвижим имот на сина си С. Л.. Със смъртта
през 1997г. на А. Л. съпружеската имуществена общност върху придобитото
по време на брака му с М. Л. по силата на договор за покупко-продажба
дворното място, както и върху построената по време на брака им жилищна
сграда, е прекратена при равни дялове. Правото на собственост върху частта
на наследодателя от прекратената съпружеска имуществена общност, е
преминало в патримониума на неговите наследници по закон - преживялата
съпруга М. Л. и син С. Л., при равни квоти съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал.
1 ЗН, след което през 1998г. М. Л. се е разпоредила чрез договор за покупко-
продажба с притежаваните по наследство права върху 1/4 идеална част от
дворното място и находящата се в него страда в полза на ищеца по делото С.
М. по време на брака му с ищцата Т. М.. След смъртта на М. Л. на ***г.
правата върху нейния дял от прекратената СИО в размер от ½ ид.ч. са
преминали в патримониума на нейния син и единствен наследник по закон
С.Л., легитимирайки се като собственик на общо ¾ ид.ч. от имота.След
смъртта на С. Л. на ***г. правата върху неговия дял са преминали в
патримониума на неговите деца и наследници по закон – ответниците по
делото М. С. Л., А. С. Л. и К. С. Л., при равни права съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН.
Към настоящия момент имотът е съсобствен между съделителите като
ищците притежават в режим на СИО ¼ ид.ч., а всеки един от ответниците се
легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от делбения имот,
По реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо това имотът бъде допуснат до делба между съделителите
при посочените по-горе делбени права.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4531/16.11.2024 г., постановено по гр.д. №
11781/2023 г., по описа на Районен съд-Пловдив, IV гр.с. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
7
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № ***, находящ се в село Храбрино, общ. Родопи, обл.
Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД - 18 - 295/08.12.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: ***, с площ: 454 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), номер по предходен план: 235, квартал: 25, парцел: ХI, със съседи:
77373.501.235, 77373.501.443, 77373.501.341, 77373.501.437 и 77373.501.234,
ВЕДНО с построената в имота сграда с идентификатор № ***, със застроена
площ от 77 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна, между съсобствениците С. Г. М., ЕГН:**********, Т. Й. М.,
ЕГН:**********, М. С. Л., ЕГН:**********, А. С. Л.,ЕГН :********** и К. С.
Л., ЕГН:**********,
ПРИ КВОТИ:
-за С. Г. М., ЕГН:********** и Т. Й. М., ЕГН : ********** - ¼ ид.ч. в
режим на СИО,
-за М. С. Л., ЕГН:********** - ¼ ид.ч.
-за А. С. Л., ЕГН:********** - ¼ ид.ч.
-за К. С. Л., ЕГН:********** - ¼ ид.ч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8