Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1777/17.10.2018 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на девети
октомври, две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
секретар
Г. Славова,
разгледа
адм.д. № 2423/2017 година.
Производството е образувано по жалба вх. №
459/18.08.2017 година по описа на Общински съвет – Несебър (лист 3), подадена
от С.А.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, като пълномощник на С.Т.Т. с ЕГН **********,
против поддържан мълчалив отказ на Общински съвет – Несебър по искане -
заявление вх. № Н2 – УТ – 5354/03.07.2017 година (лист 29).
Със заявлението, след вече издаден изричен отказ
(решение № 551/12.05.2017 година) по идентично искане от С.Т., чрез
пълномощника си С.Т., отново е поискано
издаване на разрешение по чл. 124а от ЗУТ за проектиране на ПУП – ПРЗ за имот с
идентификатор ***, за имот с идентификатор ***, за имот с идентификатор ***, за
имот с идентификатор ***, за имот с идентификатор ***, за имот с идентификатор ***,
за имот с идентификатор ***, за имот с идентификатор ***и за част от за имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на село Е., община Несебър.
В изявление по същество, към жалбата, процесуален
представител на жалбоподателя изразява становище за незаконосъобразност на
отказа. Изтъква, че няма законова забрана за подаване на ново искане за
допускане изработването на ПУП при наличие на ново обстоятелство, като сочи
писмо от директора на РИОСВ – Бургас (лист 75 стр.2).
Ответникът, чрез писмено становище на процесуален
представител, оспорва жалбата. Заявява, че жалбоподателят няма правен интерес
да иска допускане изработване на ПУП за имоти, които не са негова собственост и
в тази част жалбата е недопустима, а по същество твърди, че не е налице
незаконосъобразност в действията/бездействията на ответника.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът
установи следната фактическа обстановка.
По силата на нотариален акт № 26/20.08.1997 година,
том IV,
дело № 1290/1997 година, С.Т. е
собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2 307 квадратни
метра, земеделска земя – пасище, в землището на село Е., община Несебър (лист 9
- 12).
По подадено заявление вх. № Н2 – УТ – 3581/21.04.2017
година С.Т., като пълномощник на С.Т.,*** приемане на решение за изработване на
ПУП – ПРЗ по чл. 124б от ЗУТ за имоти, описани в планово задание – имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с
идентификатор *** (единствения от всички имоти – собственост на Т.), имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с
идентификатор *** и имот с идентификатор ***по кадастралната карта на село Е.,
община Несебър (лист 43 - 46).
По заявлението е била изготвена докладна записка вх. №
243/25.04.2017 година на заместник – кмет на Община Несебър, с която на
общинския съвет е предложено да не разрешава изработването на проект за ПУП –
ПРЗ на имотите, посочени по заявлението на С.Т.. Заместник – кметът посочил, че
имотите попадат в защитена зона „Емине“, обявена със заповед № РД –
560/21.08.2009 година на министъра на околната среда и водите и за тях е
забранено допускането и извършването на жилищно, курортно и вилно строителство
до влизане в сила на нов ОУП на общината. Органът, изготвил записката, уточнил,
че заявлението не съдържа искане от всички собственици на всички посочени имоти
от него, поради което е частично недопустимо. Отделно в докладната записка било
посочено, че към заявлението не е приложено доказателство за започнала
процедура по реда на глава шеста от ЗООС, което е формална пречка да бъде
удовлетворено искането (лист 40 - 41).
Въз основа на докладната записка, с решение № 551,
прието по протокол № 16/12.05.2017 година, след като се е запознал със
заявлението и докладната записка, Общински съвет – Несебър не е разрешил изработването на проект за ПУП
– ПРЗ по заявление вх. № Н2 – УТ – 3581/21.04.2017 година (лист 39).
На 22.05.2017 година жалбоподателят Т. е била
уведомена за решението на съвета, по пощата с известие за доставяне ИД PS 8230 005DB2 P, връчено й чрез пълномощника С.Т. *** (лист 52).
Решението не е било обжалвано от С.Т. и е влязло в
сила на 06.06.2017 година.
С ново искане - заявление вх. № Н2 – УТ –
5354/03.07.2017 година, въз основа на „съгласувателно писмо“ от РИОСВ – Бургас
(твърдяно ново обстоятелство), С.Т. – в лично качество, а не като пълномощник
на С.Т. – е поискала отново от ОбС – Несебър приемане на решение по чл. 124б от ЗУТ за изработване на ПУП – ПРЗ на подробно описани поземлени имоти от
землището на село Е. (лист 29).
Към заявлението е било приложено писмо изх. №
ПД-1250(3)/05.06.2017 година на директора на РИОСВ – Бургас, адресирано до С.Т..
В писмото било посочено как директорът на РИОСВ е възприел съдържанието на
подадена до него „информация“ за бъдещо допускане на ПУП – ПРЗ и че предвид
„наличните данни“ от заявителя „не може да се потвърди, че с реализацията на
конкретния план не се очертава рамката на бъдещо развитие на инвестиционни
предложения, които попадат в позициите на Приложения № 1 и 2“. В писмото било
посочено, че при евентуално допускане на изменение на „ТУП на Община Несебър“ с
цел разширението на село Е., е необходимо същото да бъде съгласувано с
„компетентния орган по околна среда“, както и че всеки от собствениците на
подробно описани с идентификаторите си имоти (вкл. и имота на жалбоподателя)
може самостоятелно да проведе изискващата се процедура по глава шеста от ЗООС
(лист 7).
По направеното искане не е последвало изрично решение
на ОбС – Несебър. Заявлението е било разгледано на общински ЕСУТ. С протокол №
10/12.07.2017 година съветът е установил, че за териториите, за които е
поискано допускане изработването на ПУП има забрана за „промяната на
предназначението на земята“. Затова заданието е било „върнато“ – в
действителност приложено към преписката по заявлението от 21.04.2017 година
(лист 64 и 67).
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи.
Допустимост
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е
недопустима.
Лицето, по инициатива на което е подадено заявление №
Н2 – УТ – 5345/03.07.2017 година (по повод което се твърди мълчалив отказ на
ОбС - Несебър), не е собственик на нито един от поземлените имоти, посочени в
заявлението. Заявлението е подадено лично от С.Т., а не като пълномощник на С.Т.,
която е собственик на недвижим имот, описан в искането до ОбС – Несебър (лист
29).
На основание чл. 236 във връзка с чл. 224 от АПК,
обаче, съдебният състав е длъжен да се съобрази с мотивите на определение №
4985/18.04.2018 година по адм.д. № 3435/2018 година на ВАС и мотивите на
определение № 369/10.01.2018 година по адм.д. № 14493/2017 година на ВАС, и
така определения предмет на обжалването, със съдържанието на административната
преписка, и съдържанието на жалбата – в това число и изявлението на
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание. Затова следва
да се приеме, че оспорването е частично допустимо.
Заявлението, по повод което жалбоподателят е оспорил
мълчалив отказ на ОбС – Несебър, е с правно основание чл. 124а ал.5 във връзка
с чл. 124а ал.1 от ЗУТ. Обект на заданието са няколко изрично посочени
поземлени имота, само един от които е собственост на С.Т. – поземлен имот
идентификатор ***. За останалите поземлени имоти не се излагат твърдения нито
се представят доказателства да са собственост на С.Т.. Не се представят и
доказателства за упълномощаването на Т. от собствениците на тези имоти – да
заявява до ОбС – Несебър искане за разрешаване изработването на ПУП – ПРЗ за
тях. За Т. не е налице правен интерес от обжалване на мълчалив отказ на ОбС –
Несебър в частта относно отказа за имоти с идентификатор ***, с идентификатор ***,
с идентификатор ***, с идентификатор ***, с идентификатор ***, с идентификатор ***,
с идентификатор ***и имот ***по кадастралната карта на село Е., община Несебър,
описани в заявлението от 03.07.2017 година (лист 29). Такъв интерес е налице
единствено в частта относно собствения ѝ имот с идентификатор ***, защото
само в тази си част обжалваният отказа има пряко и непосредствено
неблагоприятно действие в правната сфера на жалбоподателя.
Затова жалбата – в частта относно мълчаливия отказ за
разрешаване на ПУП за имоти с идентификатор ***, с идентификатор ***, с
идентификатор ***, с идентификатор ***, с идентификатор ***, с идентификатор ***,
с идентификатор ***и имот ***по кадастралната карта на село Е., община Несебър,
описани в заявление№ Н2 – УТ - 5345 от 03.07.2017 година следва да се остави
без разглеждане.
По съществото на спора
Съгласно чл. 124а ал.1 от ЗУТ, разрешение за
изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на
общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този ред се разрешава и
изработването на проект за подробен устройствен план на селищно образувание с
национално значение, както и на поземлени имоти извън границите на
урбанизираните територии.
Според чл. 124а ал.5 от ЗУТ, разрешение за изработване
на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 - 4
и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени
имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на
закон, или други лица, определени в закон.
Нормата на чл. 124б ал.1 от ЗУТ предвижда, че с
разрешенията по чл. 124 и 124а се одобряват заданията по чл. 125. Разрешенията
по чл. 124а, ал. 5 се дават от органите по чл. 124а, ал. 1, 3 и 4 в едномесечен
срок, а от органите по чл. 124а, ал. 2 – в 14-дневен срок от постъпване на
искането за разрешение.
В конкретния случай искането на С.Т. е било с правно основание чл. 124а ал.5 от ЗУТ и компетентният
орган е следвало да се произнесе в едномесечен срок от сезирането си - в съответствие с чл. 124б ал.1 от ЗУТ, т.е.
срокът за произнасяне е изтекъл на 03.08.2017 година. Тогава, съобразно
разпоредбите на чл. 124б ал.5 и чл. 215 ал.4 във връзка с ал.1 от ЗУТ, за С.Т. е започнал да тече срок за
обжалване.
В настоящото производство от процесуален представител
на ответника са изложени твърдения, че заявлението (и заданието) изобщо не е
било поставено на гласуване от общинския съвет, защото е било разгледано от
общинския ЕСУТ, след което е „върнато“. Въпреки това, съдът е длъжен да приеме,
че по делото е бил формиран мълчалив отказ от страна на ОбС по новото
заявление. Обстоятелството, че администрацията на общината, която обслужва
дейността на ОбС – Несебър, не е уведомила съвета за новото заявление на Т. не
е основание да се приеме, че липсва изрично произнасяне, съответно – отказ.
Помощната администрация (в случая ОЕСУТ) е следвало да изпрати новото заявление
и решението си на компетентния орган за произнасяне. Неизпълнението на това
задължение, обаче, не е обстоятелство, което изключва възможността на заявителя
да се защити по съдебен ред.
В конкретния случай, по първоначалното заявление на Т.
е постановен изричен отказ от ОбС –
Несебър, който е влязъл в сила. Новото заявление от 03.07.2017 година
(идентично с предходното) е подадено с твърдения от Т. за наличието на „ново обстоятелство“
– „съгласувателно писмо“ от директора на РИОСВ – Бургас, което налага
преразглеждане на стабилния административен акт.
След като се запозна със съдържанието на писмото на
директора на РИОСВ, съдът приема, че то няма „съгласувателен“ характер и не се
явява никакво ново обстоятелство, налагащо преразглеждане на влезлия в сила
отказ за допускане изработването на ПУП. Писмото от РИОСВ има чисто
информационно предназначение. С него – в обща форма и доста витиевато – на
Тъпнова е обяснено, че подадената от нея „информация“ е недостатъчна за
изразяването на каквото и да е конкретно становище от РИОСВ относно евентуално
инвестиционно намерение. Посочена е необходимостта от съгласуване на бъдещото
инвестиционно намерение и са посочени лицата, които могат да бъдат възложители
на плана – Община Несебър или всеки от собствениците на поземлените имоти,
описани с идентификаторите си. Толкова. В писмото от РИОСВ не се съдържат факти
или изявления, които да се явяват „нови“ за административното производство,
започнало на 03.07.2017 година по искане
от С.Т.. Затова и напълно законосъобразно по новото (идентично) заявление
съветът е отказал повторно да разреши изработването на ПУП за поземлен имот с
идентификатор *** (собственост на С.Т.)***.
С оглед на изложеното, съдът счита, че в тази си част
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Затова, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 459/18.08.2017
година по описа на Общински съвет – Несебър от С.А.Т. с ЕГН ********** с адрес ***,
като пълномощник на С.Т.Т. с ЕГН **********, против поддържан мълчалив отказ на
Общински съвет – Несебър по искане - заявление вх. № Н2 – УТ – 5354/03.07.2017
година, В ЧАСТТА относно имоти с идентификатор ***, с идентификатор ***, с
идентификатор ***, с идентификатор ***, с идентификатор ***, с идентификатор ***,
с идентификатор ***и имот ***по кадастралната карта на село Е., община Несебър.
ПРЕКРАТЯВА в тази част адм.д. № 2423/2017 година.
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 459/18.08.2017 година по описа на
Общински съвет – Несебър от С.А.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, като
пълномощник на С.Т.Т. с ЕГН **********, против поддържан мълчалив отказ на
Общински съвет – Несебър по искане - заявление вх. № Н2 – УТ – 5354/03.07.2017
година, В ЧАСТТА относно имот с идентификатор *** по кадастралната карта на
село Е., община Несебър.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд – в седемдневен срок от съобщаването му - в частта, в която
жалбата е оставена без разглеждане, а в останалата си част – в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: