О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
781 Година 30.03.2023 град Бургас
Административен
съд гр.Бургас, десети състав, на тридесети
март две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Даниела Драгнева
Секретар
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 573 по описа за
2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Помар“ ООД с ЕИК: *********, с адрес гр.Бургас, ул.“Демокрация“
№ 22, партер, представлявано от Валентин Стефанов Димитров против разпореждане
за предварително изпълнение на наложената ПАМ със заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-118-0127923/10.03.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
. С жалбата
се прави искане да се отмени обжалваното разпореждане и да се присъдят
направените по делото разноски, както и искане за спиране на предварителното
изпълнение до окончателното решаване на въпроса с влязло в сила определение.
Ответникът – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представя административната преписка
по издаване на обжалваното разпореждане и изразява становище за неоснователност
на жалбата и прави искане да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.60, ал.4 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
Със заповед № ФК-118-0127923/10.03.2023г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Д „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б“а“ от ЗДДС и чл.186,
ал.3 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – нощен бар „План Б“, находящ се в
к.к.Пампорово, общ.Смолян, хотел „Перелик“ и забрана достъпа до него за срок от
14 дни.
В заповедта е включено
разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, за което са посочени три групи
основания, а именно: 1.Ако не бъде допуснато предварително на ПАМ, съществува
възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при
констатираната подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би
била непосредствена предвид неиздаването на съответния документ за продажба по
чл.118 от ЗДДС, което не е изолиран случай и като бъдат преценени вида на
дейността – със сезонен характер, местоположението на търговския обект – в
популярен зимен курортен комплекс Пампорово, с голям човекопоток и възможност
за реализиране на високи приходи от продажби, предвид високата посещаемост на
подобни обекти – нощен бар намиращ се в хотели, стойността на неотчетената
продажба – 302,10 лева, съотнесена към стойността на обичайно предлаганите
стоки и услуги в обекта, предвид неоказаното съдействие от служителите в обекта
на проверяващите за преброяване на наличните парични средства в касата, както и
че на процесната не е отчетена чрез ФУ съществена част от реализирания оборот,
констатирано по време на проверката и друго нарушение от същия вид в обект лоби
бар „План Б“, свидетелстващо за неизолираност на процесното нарушение,
наличните данни за предходни нарушения на данъчното законодателство,
включително по чл.118, ал.1 от ЗДДС, налага извод за нерегистриране на
съществена част от реализирания от дружеството оборот и свидетелстват за
създадената организация на работа, която позволява оборота да не се отчита чрез
ФУ.; 2.Съществува възможност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението
на акта, като се вземе в предвид, че дружеството има и други установени с
влезли в сила актове нарушения на данъчното законодателство, включително и от
същия вид, което свидетелства за липса на корекция в поведението на дружеството
към спазване на данъчното законодателство. С оглед и сезонността на
извършваната в обекта дейност, се налага изпълнението на ПАМ преди същата да е
влязла в сила, предвид факта, че до влизането ѝ в сила изпълнението
ѝ ще бъде осуетено. От закъснялото изпълнение ще последва значителна или
труднопоправима вреда за бюджета. След влизане в сила на заповедта ще бъде
приключил зимния сезон и обекта няма да работи или ще работи при непълен
капацитет, което ще препятства изпълнението на заповедта. Отлагането на
изпълнението на ПАМ на практика означава същата никога да не бъде изпълнена
срещу този обект, съответно ще бъде насърчено едно неправомерно поведение от
страна на търговеца.; 3.От закъснение на изпълнението на ПАМ може да последва
значителна или труднопоправима вреда, а именно съществено отклонение от
данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Това нарушение препятства
нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се
осъществи проследяване на търговския оборот в цялост, поради което е преценено
от законодателя като значимо по своята тежест и е изрично изброено, като
нарушение изискващо налагането на ПАМ. Внасянето на дължимите данъци е важен
държавен и обществен интерес, поради което с предварителното изпълнение на
мярката се защитава именно този интерес. Установяването на укрити приходи от
продажби, както и евентуалните вреди за бюджета, до които безспорно ще се
стигне, когато се извършват продажби, без същите да се регистрират по
установения ред, попадат в хипотезата на „трудно поправими вреди“ по чл.60,
ал.1 от АПК. Именно с цел да се промени установената организация в дейността на
търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, се налага
предварителното изпълнение на наложената ПАМ.
Разпореждането, с
което е допусната предварителната изпълнение на заповедта, е незаконосъобразно.
Съгласно нормата на чл.188,
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
В нормата на чл.60, ал.1 от АПК
е регламентирана възможността административния орган да включи в
административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този
смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за
наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване
на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да
се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на
разпореждането.
Следва да се има в предвид, че
когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя
категория административни актове, той предпоставя, че за тази актове, с оглед
техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира
наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в
тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория
защитава особено важни държавни и обществени интереси и именно това налага
неговото предварително изпълнение. Във всички останали случаи административният
акт подлежи на изпълнение след влизането му в сила, тоест принципа е че административните
актове се изпълняват след като влязат в сила, а хипотезата, при която на акта е
придадено предварително изпълнение със закон е изключение, като в тежест на
органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.
От регламентираните в чл.60,
ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено
само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките.
Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този
акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е разума на закона вложен
в тази разпоредба.
От административния орган в три
точки са посочени основания за допускане на предварително изпълнение на
издадената заповед, които обаче не могат да обосноват нуждата от него.
В случая нарушението е
констатирано на 18.02.2023г., а заповедта за налагане на ПАМ е издадена на
10.03.2023г. и връчена на 28.03.2023г., като е посочено, че запечатването на
обекта ще бъде извършено на 31.03.2023г. Видно от посочените дати, от момента
на констатиране на нарушение до издаване на заповедта са минали двадесет дни,
за връчването на заповедта са били необходимо още 18 дни, като самото
изпълнение е определено да се извърши след още 3 дни. Това време надвишава
почти три пъти срока за който е наложена ПАМ, поради което се опровергават
необходимостта от нейното предварително изпълнение, тъй като ако тя
действително беше толкова спешна и необходима, не би следвало административния орган да забавя толкова
много във времето, както издаването на заповедта, така и нейното връчване, а би
престъпил незабавно към това, още повече, че както самия той сочи, се касае за „сезонен
обект и вече е почти приключил зимния сезон, поради което обекта няма да работи
или ще работи при непълен капацитет“. Ето защо, към настоящия момент, след като
вече е настъпила астрономическата пролет, то с предварителното изпълнение на
ПАМ не би се постигнал търсения преустановителен и превантивен ефект. Също
така, от така посоченото забавяне от момента на констатиране на нарушението до
момента в който е определено да бъде изпълнена заповедта, се опровергават и
изводите на административния орган, че от закъснение на изпълнението на ПАМ
може да последва значителна или труднопоправима вреда, а именно съществено
отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект.
На второ място,
административният орган сочи, че обекта е сезонен, но по делото не се съдържат
доказателства в подкрепа на тези твърдения. В този смисъл от съставения
протокол за извършената проверка на 18.02.2023г. е посочено, че за обекта е
представен договор за наем от 17.07.2015., но липсват констатации да е
определено времето от годината в което той ще работи. Както от протокола, така
и от другите представени по делото доказателства, не се установява, че обекта
работи само определени месеци в годината, още повече, че в самата заповед е
посочено, че след изтичане на сезона обекта може да работи с намален капацитет,
тоест обстоятелството дали обекта е сезонен или не, не е установено в хода на
административното производство. Ето защо, след като този обект може да продължи
да функционира и след изтичане на сезона, както и следващия зимен сезон, дори и
лицето което го стопанисва да бъде сменено, то няма пречка заповедта да бъде
изпълнена, с оглед нормата на чл.187, ал.1 от ЗДДС.
На трето място, в заповедта е
прието, че съществува възможност да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, като се вземе в предвид, че дружеството има и други
установени с влезли в сила актове нарушения на данъчното законодателство, включително
и от същия вид, което свидетелства за липса на корекция в поведението на
дружеството към спазване на данъчното законодателство. В подкрепа на тези
твърдения е представена екранна справка по ЕИК на дружеството, от която справка
обаче не се установява, че издадените на дружеството наказателни постановления
и предупреждения са влезли в сила. Видно от справката, срещу всички актове е
посочена дата на връчване, като по отношение на три от наказателните
постановление е посочена и дата на жалба до РС, като в графа „Статус на акта“
липсва отбелязване, като е посочено „-„. От съдържанието на така представената
справка, не се установява, че посочените наказателни постановления и
предупреждения са влезли в сила, както е прието в заповедта, още повече, че не
става ясно лицето което е изготвило справката и неговата длъжност. Също така,
справката не е подписана и не представлява официален, частен или електронен
документ, по смисъла на закона, и не е сверена за вярност с такъв, за да може
да бъде ценена от съда, като доказателство по делото, относно посочените в нея
факти и обстоятелства.
На четвърто място, направения
извод за нерегистриране на съществена част от реализирания оборот също е
необоснован, тъй като в самата заповед не е посочено какъв е оборота на дружеството
и не е извършена съпоставка с неотчетената продажба. Проверка какъв е
среднодневния оборот в обекта, с който да бъде направена съпоставка, е можело
да бъде извършена и служебно от органите по приходите въз основа на отчетените
към НАП данни от ФУ, въпреки неоказаното съдействие на място. Същевременно,
констатациите за друга неотчетена продажба, не следва да се обсъждат, тъй като тя
не е в този, а в друг обект на дружеството.
На пето място,
неиздаването на фискален бон е основание за налагане на ПАМ, а не за допускане
на нейното предварително изпълнение, тъй като това означава, че за всяка ПАМ
аналогична на процесната би следвало да има винаги предварително изпълнение и ако то е било
нужно, законодателя изрично би го предвидил, а не би оставил това да се
извършва въз основа на преценка за всеки конкретен случай от административния
орган.
Посочените факти, не обосноват
и наличието на другите посочени основания – за да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект,
респективно за правилното определяне на реализираните доходи и размера на
публичните задължения; поради съществуваща опасност, изпълнението на акта да
бъде осуетено или сериозно затруднено и тъй като от закъснението на
изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за
бюджета.
Както беше посочено вече, заповедта
за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е
допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по
принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС
ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение
на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в
който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със
запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното
нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението и́
не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и
имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за
ефективно събиране на дължими публични задължения. За това нейното
предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита
интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху
действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението
на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като влезе в
сила административният акт, който я постановява.
Установяването на укрити
приходи от продажби може и да попада в хипотезата на труднопоправими вреди, но
само ако се констатирана, макар и чрез косвени доказателства, че заплащането на
данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи не може да бъде
обезпечено. Дори тогава обаче, с предварително изпълнение на ПАМ, като
процесната, не може да се предотврати настъпването на труднопоправими вреди,
защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне
предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните
вземания възникнали от тези укрити приходи, както и не може да доведе до защита
на вземанията, които фискът евентуално има.
Абсолютно неправилно
административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно
разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава
единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила.
Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски
обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез
запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения.
Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и
неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.
Независимо от горното, следва да се има в предвид и че от
представената административна преписка не се установява, че към настоящия
момент е съставен АУАН за констатираното административно нарушение и че е издадено
наказателно постановление. Същевременно в хипотезата на допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ по ЗДДС, преди издаване на
наказателното постановление против жалбоподателя, се стига до нарушаване на
неговите права. В нормата чл.187, ал.4 ЗДДС, е предвидено, че „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло.“, тоест налице е законова възможност за прекратяване на
наложената ПАМ в случай на заплащане на глобата/имуществената санкция, без
значение дали НП се оспорва и влязло ли е в сила. С допускане на предварително
изпълнение на ПАМ, преди съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушението, от
една страна търговеца се лишава от тази процесуална възможност за защита, а от
друга страна това води до невъзможност да се постигнат целените от законодателя
правни последици с налагането на ПАМ, а именно своевременно заплащане на наложената
глоба/имуществена санкция. Също така, в случая, не допуснатото предварително
изпълнение, а своевременното издаване на наказателното постановление би довело
до защита на държавния бюджет, тъй като в него биха постъпили своевременно суми
по заплащане на наложените административни наказания, а безспорно от действията
по запечатване на един търговски обект, не биха постъпили никакви приходи в
полза на бюджета, както беше посочено вече.
С оглед на изложеното, искането
за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително
изпълнение на процесната ПАМ е основателно и следва да бъде уважено.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 50 лева, представляващи
платена държавна такса за образуване на производството.
На основание чл.188, ал.2 от ЗДДС, настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което съдът не
следва да се произнася по направеното в жалбата искане за спиране на
предварителното изпълнение до окончателното решаване на въпроса с влязло в сила
определение.
Мотивиран от изложеното
Административен съд Бургас, Х-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-118-0127923/10.03.2023г.
на началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б“а“ от ЗДДС и
чл.186, ал.3 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с чл.3, ал.1
от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Помар“ ООД е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – нощен бар „План Б“,
находящ се в к.к.Пампорово, общ.Смолян, хотел „Перелик“ и забрана достъпа до
него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати
в полза на „Помар“ ООД с ЕИК: *********, с адрес гр.Бургас, ул.“Демокрация“ №
22, партер, представлявано от Валентин Стефанов Димитров, разноски по делото в
размер на 50 лева. (петдесет лева).
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: