РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 1900/21.10.2021г.

 

гр. Пловдив, 21. 10. 2021 г.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

при секретаря Б.К. и участието на прокурора И.С., като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1746 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Силвия П., против Решение № 424/15.04.2021 г. на Районен съд Пловдив, VІ н.с., постановено по АНД № 513 по описа на същия съд за 2021 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 549984–F555400/03.12.2020 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Стройколукс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Х.Т.Т., на основание чл. 182, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 250 лв., за извършено нарушение по чл. 78, ал. 2 и ал. 3 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба - „Стройколукс“ ООД, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. В тази връзка излага съображения в писмена защита. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от “Стройколукс“ ООД против НП № 549984–F555400/03.12.2020 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F555400 от 23.06.2020 г., съставен от Виолета Георгиева Кичукова – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

„Стойколукс“ ООД с БУЛСТАТ *** в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно известие по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС № **********/31.03.2020 г. с данъчна основа в размер на 4250,00 лв. и ДДС в размер на 850,00 лв., не е отразило същото в дневника за покупки с противоположен знак/минусов знак за съответния данъчен период - м.03/2020 г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив СД с вх. № 16004272102/13.04.2020 г.

Кредитното известие е издадено от доставчик „БМП.бг ЕООД“ ЕООД с ЕИК *********, с предмет „палети“ и е издадено към фактури № **********/24.02.20 г.; **********/02.03.20 г.; **********/26.02.20 г.; **********/27.02.20 г.; **********/05.03.20 г.; **********/09.03.20 г.; **********/04.03.20 г.; **********/04.03.20 г.; **********/02.03.20 г.; **********/25.02.20 г.; **********/04.03.20 г.; **********/26.02.20 г.; **********/02.03.20 г.; **********/02.03.20 г.; **********/09.03.20 г.; **********/04.03.20 г.;  **********/10.03.20 г.; **********/02.03.20 г., отразени в дневника за покупки за м.04.2020 г.

„Стройколукс“ ООД с БУЛСТАТ *** е следвало да декларира полученото кредитно известие с минусов знак в дневника за покупки за периода м.03.2020 г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив СД с вх. № 16004313246/02.06.2020 г.

Полученото кредитно известие не е декларирано в м. 03.2020 г. Недекларирането на същото е довело до определяне на дължимия се ДДС за възстановяване за м.03.2020 г. в по-голям размер. За данъчен период м.03/2020 г. е деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 195512,22 лв. Неотразяването на ДДС в размер на - 850,00 лв., обективиран в издаденото кредитно известие е довело до определяне на данъка за възстановяване в по-голям размер, а именно: ако издаденото кредитно известие беше отразено в периода, за който се отнася резултата в справка-декларация за данъчен период 01.03.2020 г. - 31.03.2020 г. се променя на ДДС за възстановяване в размер на 194662.22 лв., т.е. декларираният ДДС за възстановяване щеше да е с 850,00 лв. по-малко.

Кредитното известие е отразено в дневника за покупките за м.04.2020 г. и в подадената СД по ЗДДС в ТД на НАП Пловдив вх. № 16004313260/02.06.2020 г.

С това „Стройколукс“ ООД е нарушил разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и е осъществило състава на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, както и правилото на чл. 18 от ЗАНН. Посочено е в тази връзка, че правната квалификация на нарушението и фактическото му описание създават сериозна неяснота, която не може да бъде преодоляна. От една страна  фактическото описание на нарушението не отговаря на регламента на чл. 78,  ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, от друга не са посочени обстоятелствата от фактическия състав на същото това нарушение, а  напротив  отразено  е,  че  дружеството  е  изпълнило  задължението  си. Съдът е приел, че чл. 124, ал. 5 и чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС представляват отделни фактически състави на две самостоятелни задължения на регистрираните по ЗДДС лица, респективно на две самостоятелни нарушения. Затова и съвместното им съществуване при осъществяване на едно нарушение е невъзможно, поради което ако наказващият орган, беше счел, че е нарушен и състава на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС е следвало да наложи самостоятелна санкция за това, а  в настоящия случай е наложено само едно наказание по чл. 182, ал. 1 ЗДДС.

При това положение, според районния съд, санкционираното лице е било поставено в невъзможност да разбере за какво негово поведение е ангажирана отговорността му и въз основа на коя точно норма и неин фактически състав.

ІV. За правото:

8. Решението е неправилно.

9. Според чл. 78, ал. 2 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Съответно според ал. 3 на същия член, корекцията по ал. 2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка – декларацията за съответния данъчен период.

От своя страна разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС предвижда, че независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

В посочените разпоредби ясно и точно е регламентирано задължението на регистрираното лице за корекция на ползвания данъчен кредит и срокът за неговото изпълнение. По делото не е спорно, че това задължение не е изпълнено в посочения в закона срок.

Нарушението на това материалното правило за поведение е възведено в състав на административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, според който при нарушение по ал. 1 (гласяща следното: регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.), когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

С оглед цитираната административнонаказателна разпоредба, фактическият състав, който в конкретния случай следа да е осъществен, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, се свежда до следното:

·  първо, неотразяване на процесното кредитно известие в отчетните регистри за данъчния период, в който последното е издадено съобразно императивното изискване на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС (между страните не е спорно, че „Стойколукс“ ООД, като получател по кредитно известие № **********/31.03.2020 г. с данъчна основа в размер на 4250,00 лв. и ДДС в размер на 850,00 лв., не е отразило същото в дневника за покупки със знак минус за данъчен период - м.03/2020 г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив СД с вх. № 16004272102/13.04.2020 г.);

·  второ, това да е довело до определяне на данъка в по-малък размер, какъвто именно е настоящия случай, поради неизвършване на корекция в нарушение на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. март 2020 г.

Очевидна при това положение е връзката на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, нарушението на които, единствено в своята съвкупност, осъществяват фактическия състав на санкционната норма на чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо не може да бъде споделено становището на районния съд, че в случая са налице две самостоятелни нарушения, за което съгласно чл. 18 от ЗАНН следва да бъдат наложени две отделни санкции.

10. Крайният извод на съда е, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление - потвърдено.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националната агенция за приходите се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за две съдебни инстанции. То се констатира в размер на 160 лв. (по 80 лв. за всяка съдебна инстанция), изчислено съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 424 от 15.04.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД  № 513 по описа на същия съд за 2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 549984–F555400/03.12.2020 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Стройколукс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Х.Т.Т., на основание чл. 182, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 250 лв., за извършено нарушение по чл. 78, ал. 2 и ал. 3 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Стройколукс“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Х.Т.Т., да заплати на Националната агенция за приходите гр. София, сумата в размер на 160 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                           

        2.