№ 211
гр. Пазарджик , 08.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20205220201817 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частният тъжител Д. С. Ш. – Б. не се явява лично – редовно призована. В
качеството на неин повереник се явява адв.Б. Т., надлежно упълномощена да
я представлява.
Подсъдимата К. М. Ш. – редовно призована, се явява лично и със
защитника си адв.М. П., надлежно упълномощена да я представлява.
АДВ. Т.: Моля, да дадете ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на подсъдимата, както следва:
К. М. Ш. – родена на *** в с.Карабунар, обл.Пазарджик, живуща в
1
гр.Пазарджик, българка, българска гражданка, вдовица, със средно
образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН: **********.
ПОДСЪДИМАТА: Получих препис от частната тъжба преди повече от
7 дни.
На подсъдимата се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
НПК.
Не се направиха отводи на съда и секретаря.
ДОКЛАДВА СЕ инкорпорирания в частната тъжба граждански иск,
предявен от частния тъжител Д. С. Ш. против подсъдимата К. М. Ш. за сумата
от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
по чл.130 ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 14.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
АДВ. Т.: От името на доверителя ми заявявам, че поддържаме иска.
АДВ. П.: Допустим е и следва да се приеме за съвместно разглеждане.
Съдът намира, че гражданският иск е своевременно и надлежно
предявен в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като
приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес няма да
затрудни разкриването на обективната истина и няма да стане причина за
отлагане на делото.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от Д. С. Ш. против подсъдимата К. М. Ш. граждански иск за сумата от 1000
лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
2
увреждането – 14.06.2020г. до окончателното й изплащане.
КОНСТИТУИРА като граждански ищец в процеса Д. С. Ш..
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. Т.: Аз лично говорих с доверителя ми и го предложих като
вариант и тя замълча и нищо не ми е казала. Не мога да изразя становище в
това заседание.
АДВ. П.: Тъй като доверителката ми не е извършила престъплението и
написаното в тъжбата не е така, същата не е съгласна на споразумение.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
АДВ. Т.: В тъжбата не съм посочила като имена свидетелите, но искам
при режим на довеждане да бъдат допуснати В. В. М., П. И. Я. – същите са
били очевидци свидетели и Ц. Т. К., която не е била точно очевидец, но е
запозната в последствие с болката и страданието, изпитани от частния
тъжител. В момента не водим свидетелите. Ще ги доведен в следващото
съдебно заседание. Да се приемат писмените доказателства, приложени с
тъжбата. Моля, да ми се издаде съдебно удостоверение, с което да се снабдим
от БС при ПРС със справка за съдимост за подсъдимата К. Ш.. Моля, в
днешното съдебно заседание същата да каже данните си. Не желая съдебно
удостоверение за снабдяване с характеристична справка за подсъдимата.
Други искания нямам.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилия отговор на тъжбата от подсъдимата К. Ш.,
депозиран в съда чрез адв.П..
3
АДВ. П.: Поддържам отговора на тъжбата. Моля, да приемете
приложените към него писмени доказателства. Поддържам искането за
назначаване на СМЕ с въпроси, подробно посочени в отговора. Отказвам се
от искането си, направено с молба от 29.01.2021г. и моля да изискате и
приложите към делото пр.пр. с вх. №2836/2020г. по описа на РП – Пазарджик,
с която ще установим обтегнатите отношение с внучката П. и въздействието,
което се оказва върху доверителя ми, с оглед това, че П. се сочи като
свидетел по делото и относно нейната недеждност като свидетел и
обективност на показанията, които ще депозира. Моля, тъжителят да
конкретизира в коя част на главата е ударът, тъй като липсват такива данни в
тъжбата, а същите са важни за настоящия процес. Да се допуснат исканите
свидетели и да се уважи искането за съдебно удостоверение от страна на
тъжителя.
АДВ. Т.: Към настоящия момент не мога точно да кажа мястото на
удара на главата. Ако счетете същото за необходимо, доверителят ми, ако се
яви в следващото съдебно заседание, ще го посочи или с молба мога да
направя това уточнение.
Съдът намира направените доказателствени искания от страните на този
етап за частично основателни. Първо следва да се каже това, че по искането
на защитата за допускане на СМЕ със задачи, конкретно формулирани в
отговора към тъжбата, съдът намира, че ще следва да се произнесе след
разпита на свидетелите по делото. Останалите доказателствени искания са
основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените с
частната тъжба: СМУ № 128/15.06.2020г., епикриза от „МБАЛ Хигия“ АД
гр.Пазарджик, касаеща тъжителката, както и приложение с отговора към
тъжбата: договор за продажба на държавен недвижим имот, удостоверение за
наследници на С. П. Ш., извлечение от деловодната система на съдилищата,
касаещо гражданско дело, образувано по ИМ за делба.
4
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото при режим
на довеждане в следващото съдебно заседание от страна на частното
обвинение лицата В. В. М., П. И. Я. и Ц. Т. К..
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до РП - Пазарджик и да се изиска да бъдат
изпратени за послужване заверени копия на материалите, съдържащи се в
пр.пр. вх. № 2836/2020г. по описа на РП - Пазарджик.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на повереника на частния
тъжител, което да му послужи пред Бюро съдимост при РС-Пазарджик и по
силата на което да бъде снабден със справка за съдимост за подсъдимата К.
М. Ш., с ЕГН: ********** и данни за родителите й, посочени от самата нея,
както следва:
Майка: Ц. Н. К..
Баща: М. Н. К..
Съдебното удостоверение да се предостави на повереника след внасяне
на 5 лв. ДТ по сметка на РС-Пазарджик.
НЕ УКАЗВА на частния тъжител, че следва да отстрани нередовност по
тъжбата, като конкретизира в коя част на главата е попаднал ударът върху
тъжителката, тъй като 6-месечният срок за предявяване на тъжба е изтекъл на
14.12.2020г., а само в този срок е допустимо да бъдат отстранявани, каквито и
да било, непълноти или нередовности.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВАТ СЕ основанията за образуване на съдебното
производство.
5
Съдебното производство е образувано по частна тъжба на Д. С. Ш.
против подсъдимата К. М. Ш. за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от
НК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на повереника на частния тъжител да излага
допълнителни обстоятелства във връзка с тъжбата, както и във връзка с
предявения граждански иск.
АДВ. Т.: Няма да излагам никакви други допълнителни обстоятелства,
освен описаните в тъжбата.
Пристъпи се към разпит на подсъдимата К. Ш.:
ПОДС. Ш.: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновна по това
обвинение. Искам сега да дам обяснения. На 14.06.2020г. си бяхме вкъщи аз,
Д. и П. – внучката. Тя е дъщеря на Д.. Тъй като в 09 ч. нейният телефон на Д.
звънна. аз й го подадох и тя разговаря. След това я попитах: „Д., с кой
разговаря?“. Тя ми каза, че с лекар, който лекар бил дежурен. Това се пада в
неделя и казва: „Иска да отида на преглед и ако трябва да ми извади
конците“. Те се стегнаха с дъщеря й, тя е шофьор и тръгнаха с колата може
би към 10-10.30-11 ч., тогава тръгнаха от вкъщи. Аз си бях сама. В този ден В.
я нямаше. Само ние трите бяхме. Не знам дали цялото й име е В.. Аз я знам
В.. Тя в този ден не е била нашия апартамент. Даже изобщо не е идвала,
когато Д. беше с марли на очите, защото аз и дъщеря й постоянно я
обгрижвахме. Тъй като дъщеря й е младо момиче и вечер излизаше към 18ч. и
се прибираше към 22-23 ч. и през това време с дъщерята бяхме сами вкъщи и
гледахме телевизор и каквото имаше нужда, аз я обгрижвах. На 14-ти те като
отидоха да й извадят конците и вечерта се прибраха някъде около 20 ч. - Д. и
внучката. През интервала от 10-10.30ч. до 20 ч. те не са били в апартамента.
Те се прибраха и аз излезнах и я видях. На очите нямаше марли, а носеше
слънчеви очила. Аз като майка я попитах: „Д., как мина“, а тя каза: „Всичко е
добре“ – точно така ми го каза тя. Те си отидоха в стаята, а аз си останах в
кухнята. През това време правехме ремонт в апартамента. На 15-ти те бяха
вкъщи, после излизаха и много нямахме разговор. Повече отбягвахме. Тя е
малко опърничава Д. и като я попитам нещо и все ми се сопваше и
предпочитах да нямаме разправии. На 16-ти те се стягаха да заминават на
6
Варна, но преди това Д. ме извика и ме попита: „Майко, ще припишеш ли
твоята част на апартамента, който е твой, на дъщеря ми“. Аз й отказах и й
казах: „В махалата тук виждам какво става“, защото има хора, които са си
приписали, децата ги продават и след това са на улицата и никой не се грижи
за тях. Докато аз съм жива на никой няма да припиша. Казвам й: „Тъй като
татко ти не е занесъл нищо в гробището и аз няма да занеса“. Така
приключихме. Те си заминаха на Варна Д. и П. същият ден на 16-ти. Не мога
да Ви кажа една седмица или две бяха във Варна и се върнаха. Като се бяха
върнали, аз гледам едно дете на Мокрище, когато има нужда една майка и се
връщам и тя беше започнала да маже хола. Моята желязна стълба, която
имаме, беше счупена на две стъпала. Аз я попитах какво става. Тя ми казва:
„Ти не си тая да ти давам обяснение“ и аз си замълчах. Започна да се обтяга
положението. Каквото и да я попитам, тя вечно терсене отговаряше. След това
дойде В. действително и й помагаше, но тъй като нейното държание изобщо
на В. не ми харесваше като млада жена, аз бях вкъщи, но бях никоя. Тя нито
се отнасяше към мен дъщеря ми като дъщеря. Каквото и да попитам, все
треснато се отговаря и аз си мълча. Като видя, че ще се обтегнат нещата и
ставам и излизам навън. Но не мога да си спомня към края на месеца дали на
25-ти или 26-ти, пак се падаше в неделя и аз си бях прала и излизам да
простирам дрехите. Тъй като тя ме бутна - дъщеря ми и както бях с легена,
едва се задържах. Излезнах навън и проснах дрехите и започна да ме обижда и
да ме нарича с много лоши думи, които аз не заслужавам като майка. Преди
това, преди години бях в Гърция и след това се прибрах. След смъртта на
мъжа ми заминах в Гърция горе-долу 2008 година ли беше. Първо работех с
договор, тъй като не можехме да влизаме свободно. Гледахме лозя. Като се
върнах от Гърция, отидох да живея в Мокрище с един човек на семейни
начала. Тя ми вика: „Ти нямаш право тук да живееш, отивай на Мокрище“.
Това ми го казва дъщеря ми на 25-ти. Аз отворих вратата на терасата и й го
казах това: „Тук е моят дом. Аз съм го купила този дом и можете само да ме
изкарате с ковчег от тук“. Тя пак започна да ме обижда и ме заключи вън на
терасата да стоя. В. се смееше и гледаше много неприятно. След може би
половин час тя ми отвори вратата и аз аламинут излезнах навън разплакана,
защото виждах, че може да ми стане лошо и си излезнах навън и вечерта се
прибрах към 20ч. Влезнах в кухнята и се заключих. Отидох до полицая
кварталния просто да го попитам. Разказах му какво е положението. Той ми
7
каза: „Госпожо, ние не можем да Ви се месим. Само единствено може да
изявиш желание за подялба на имот. Също дъщеря Ви идва, обаче почна да се
оплаква, аз й поисках данните и тя стана и излезе и ми затвори вратата“. Аз
тогава се размислих. Той ми каза: „Може да направите една жалба срещу
дъщеря Ви“, но тъй като знам, че работи в Англия и аз съм била в чужбина и
знам какво може да пострада на границата и аз не пожелах и реших да не
пускам жалба срещу нея. Обаче нещата се обтегнаха. Посъветвах се с моята
адвокатка и тя каза: „Може да пуснеш подялба на имота“. Заведохме дело,
защото не зная колко ми остава и искам да живея спокойно. Аз имам 5/8 от
апартамента. Имам още една дъщеря и един син. Три деца имам и всяко дете
има по 1/8 от имота. Тъй като работя и мисля да работя още, лятно време ходя
за гъби, който пожелае - помагам. Те ми заплащат хората и мисля, че съм
събрала достатъчно, за да им платя дяловете и да си остане жилището мое.
Ние някога бяхме през 1984г. в Съюза, тъй като тя боледуваше и имаше
кухина на белия дроб Д., навсякъде ходихме през всякакви лекари и не
живееше в Пазарджик. Не можеше да живее от Акумулаторния завод. Като
дойдеше и получаваше пристъпи. Благодарение на моя мъж стигнахме до
Министерска болница и докторът там ни пожела единствено, че може да се
облекчи положението на дъщеря ми в Коми, тъй като там кислородът е по-
малко, а въглеродът е повече и белите дробове ще приемат и ще се излекува.
Като отидохме в Коми, там се запознахме с В.. Те бяха приятелки и
съученички. Тя беше там със семейството си и те са приятели от тогава. Не
съм я виждала така. Сега я виждам чак, когато дойде.
Това, което е написано, не е вярно. Аз не съм я блъскала и не си е
удряла главата дъщеря ми. Не зная защо дъщеря ми си измисля тези неща.
Нямам обяснение. Тя преди години, когато бях в Гърция, беше съдила сестра
си. До ден днешен не им знам какви са им отношенията и за какво са се
съдили. С Д. аз съм с влошени отношения от тези събития, за които Ви
разказах, когато си прави операция. С другите деца сме в добри отношения.
Със сина сме в най-добри отношения. Той винаги ми помага за всичко. Те
двете никога не се отзовават. Когато беше баща им болен и двете ми дъщери
не се отзовават. Другата ми дъщеря беше в Пазарджик тогава, а Д. беше в
чужбина, когато баща й беше болен. Мисля, че беше в Италия.
Внучката миналата година пусна жалба в прокуратурата да ме настанят
8
в болница. През 2020 година беше това. Те започнаха много лошо да се
държат с мен. Д. започна да ме обижда и ми каза много тежки думи: „Аз
докато не те уморя няма да се оставя“. Викна ме тогава кварталният и ми
прочете жалбата от П. и ме помоли да напиша възражение. Аз написах
възражение, че това, което тя го пише, че най–вече психично съм малоумна,
като ме гледате ще прецените дали съм психично болна. Имам си
заболявания, които са от възрастта, но не са психични. Не ме водиха тогава в
психиатрията. Той каза: „Лельо К., не мога да кажа, че си болна“. Направих
тогава възражение и повече нищо. Поради тази жалба напълно вече реших да
направя подялба на жилището и да си нямам неприятности с никой. Те не се
изнесоха от жилището. Тя беше заключила спалнята, която ползваха с дъщеря
й. Баща й откакто почина, тя заключи тази стая и започна да прави ремонт.
Тъй като на трите стаи имаме голяма тераса, тя я прегради към нейната стая и
аз й казах, че няма право. Тя скочи пак да се бие. Тогава беше мъжът й и той
я хвана. Повече не се разправя. Дърпа кабели, изгори инсталацията. Тя
продължава да ползва жилището. Тя си го направи. Идват от време на време.
Не мога да Ви кажа къде стоят по принцип. Някой път идват за една седмица,
друг път за един месец, различно, но не си говорим от тези събития насам. Те
викаха полиция и кварталният вика: „Лельо К., моля ти се повече не се
разправяй“ и след като направих и това не си говорим изобщо вече.
За разпит на допуснатите свидетели и събиране на писмени
доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 22.03.2021г. от 14.00 часа, за която
дата и час частният тъжител – уведомен чрез повереника. Повереникът адв.Т.
– уведомена. Подсъдимата и защитникът –уведомени. Допуснатите свидетели
- при режим на довеждане. Да се пише писмо до РП - Пазарджик. Да се
издаде съдебното удостоверение след внасяне на 5 лв. ДТ.
АДВ. Т.: Не възразявам частният тъжител да се счита уведомен чрез
мен.
9
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.12 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10