Решение №405
гр.Габрово, 5 декември
2016 г.
В името на народа
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в открито заседание на 29 ноември две хиляди
и шестнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
радосвета станимирова
при секретаря росица ненова, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр.д.№ 922 по описа за 2016 г. на ГРС, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е образувано по молба на Л.Г.П., ЕГН**********, с постоянен адрес ***»*******»,
№2, вх.А, ет., ап. 2 и настоящ адрес ***, чрез редовно упълномощен
пълномощник - адвокат Росен Иванов Тодоров от АК - гр.Разград, адвокатска
кантора в гр.Бяла, обл.Русе, пл. Екзарх Йосиф I, № 2, ет.2, офис № 3; СЪДЕБЕН
АДРЕС:***, пл. Екзарх Йосиф I, № 2, ет.2,
офис № 3, моб. тел. № 0886 635 886 СРЕЩУ С.И.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и адрес, на
който вероятно пребивава в гр.София, ж.к.»*******», У1, № 71, вх.2, ет.6,
ап.93, и наследниците на починалия М.С.М.
с ЕГН**********, а именно: П.А.М.
***, И.М.Х. от гр.Габрово, ул. ******* № 1, ет. 6, ап. 26 и С.М.Д.
от гр.Габрово, ул. *******, № 16.
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: обективно и субективно
съединени искове по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и по чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Ответната страна
с.п. депозира
писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК. Останалите ответници не
депозират отгвори.
Твърдения,
искания, признания на факти и права,
оспорвания и възражения на страните :
В исковата молба
се твърди,
че С ответницата С.И.П., с ЕГН: **********
сключихме граждански брак на 23.11.1997г. в гр.Свищов, обл. Велико Търново, за
което е съставен акт за граждански брак № 0147 от 23.11.1997г.Бракът ни е втори
и за двамата с ответницата, и от него нямаме родени деца. След като сключихме
граждански брак, със съпругата ми С.И.П. заживяхме заедно в гр. Свищов,
ул."*******", № 2, вх. А, ап.5. След като се пенсионирах, решихме със
съпругата ми да закупим имот в с.Зелено дърво, обл. Габрово, тъй като там
въздухът е чист, а природата красива. След като се намери продавач на име М.С.М.
с ЕГН**********, със същия договаряхме заедно и се споразумяхме да ни продаде
имота си, находящ се в с.Зелено дърво, обл.Габрово за сумата от 8000,00лв./осем
хиляди лева/. Така се стигна до изповядване на сделката пред нотариус Илия
Иванов, с район на действие Районен съд - гр.Габрово, регистриран под № 095 в
регистъра на Нотариалната камара в гр.София. Тъй като сме съпрузи нямаше пречка
и не настоявах да бъда вписан в нотариалния акт наред, със съпругата ми и
оставих сключването на договора за покупко - продажба да бъде сключен от
съпругата ми С.И.П. с продавача на имота М.С.М.. Сделката беше сключена пред
посочения нотариус на дата 14.12.2004г. В деня на сделката лично аз броих на М.С.М.
с ЕГН********** договорената между нас сума от 8000,00лв./осем хиляди лева/ и в
следствие на това той ми връчи два документа в оригинали, съответно
Удостоверение, изх.№ 1770 от 14.12.2004г., издадено от Службата по вписванията
при Районен съд гр.Габрово и декларация за получената сума от 8000,00лв./осем
хиляди лева/. След сключването на договора за покупко - продажба не бях виждал
екземпляр от нотариалния акт в годините. Същия видях в оригинал в Службата по
вписвания гр.Габрово по повод установяване собствеността ми, тъй като към
момента съм в бракоразводен процес, със съпругата си С.И.П. по гр.
дело № 407/2015г. по описа на Районен съд гр.Бяла, обл.Русе, във връзка с който към момента няма влязъл в сила окончателен
съдебен акт. Тогава установих, че нотариалният акт не е за покупко - продажба
на недвижимия имот, както трябваше да бъде и каквато беше действителната воля
на продавача и моята, а представлява Нотариален акт за дарение на този недвижим
имот единствено в полза на съпругата ми. Така с нотариален акт № 3, том IV, per. № 6406, дело № 377 от
14.12.2004г., вписан в службата по вписванията с вх. per. № 4027 от 14.12.2004г., Акт №
185, том XIII, дело № 3007, партидна книга том 14189, стр.14190 - М.С.М. с ЕГН:
********** от гр.Габрово е дарил на съпругата ми С.И.П. с ЕГН: **********
следния свой недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
VII-105/седем римско - сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м.
/петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О.Т.67-68-69"а", ул.
О.Т.67-71, имот без номер и път, заедно с построените в него
·
ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/ кв.м.;
·
ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена площ 18 кв.м. и
·
ПЛЕВНЯ, със застроена площ 40 кв.м.
/четиридесет/ кв.м. и частта от поземлен имот 105 /сто и пет/ с квадратура 60
кв.м. /шестдесет/ кв.м., попадаща в ул. О.Т.67-71 и
ул.О.Т.67-68-69"а", по време на брака й с мен.
Със същия нотариален акт продавачът на описания имот М.С.М., в качеството
си на дарител по нотариалния акт ми е учредил право на ползване върху описания
в нотариалния акт и по - горе имот безвъзмездно и докато съм жив. Изложената по -
горе фактическа обстановка налага безспорно и категорично множество логични
изводи. В декларацията подписана от М.С.М. с ЕГН********** от гр.Габрово е
посочено, че:"ДЕКЛАРИРАМ, че във връзка с дарението на
недвижим имот УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско -сто и пет/ кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво,
общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м. /петстотин и деветдесет/ кв.м., при
граници: ул. О.Т.67-68-69"а", ул. О.Т.67-71, имот без номер и път,
заедно с построените в него ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/ кв.м.; ЛЯТНА
КУХНЯ, със
застроена площ 18 кв.м. и ПЛЕВНЯ, със застроена площ 40 кв.м.
/четиридесет/ кв.м. на С.И.П. с ЕГН: ********** от гр.Свищов ПОЛУЧИХ
сумата от 8 000,00лева /осем хиляди лева/." При наличието на тази декларация
възникват логично няколко въпроса. На първо място, защо ако в действителност М.С.М.
дарява на съпругата ми С.И.П. описания по- горе недвижим
имот, защо ще получава от мен сумата от 8000,00 лв./осем хиляди лева/. Обратно,
защо М.С.М. ще попълва посочената по - горе декларация, ако в действителност не
е получил лично от мен сумата от 8000,00лв., както е декларирал, при това под
страх от отговорност по чл.313 от НК. От съдържанието на тази декларация
подписана от М.С.М. става недвусмислено ясно, че същата представлява нарочна
декларация-обратно писмо /пълен обратен документ/, наричан в съдебната
практиката още и като контралетер. Тази
нарочна декларация, представляваща обратното писмо /пълен обратен документ/ по чл.165, ал.2 от ГПК е нарочно
съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той
съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността
на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога е съставен -
преди, след или заедно с явния договор /Р № 925/98 г. на ВКС, второ г.о./. За
да разкрие прикрит договор, който - ако е действителен, урежда отношенията на
страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗД/, обратното писмо следва да съдържа всички
елементи от съдържанието му и е диспозитивен документ. Когато обратното писмо
доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то
е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са
необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би
се стигнало до опровергаването му, със св. показания - чл. 133, б.
"д" от ГПК, отм. /Р № 193/97 г. на ВКС, второ г.о., № 825/93 г. на I-во г.о. и № 427/04 г. на ВКС, 1-во
г.о./. Ако страна по възмезден договор за придобиване на недв. имот е само
единият съпруг, другият следва положението му /материалноправно и процесуално -
вкл. при доказването на симулацията/. Изключение от това е налице, когато
сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, като намалява имуществото
му, както е в настоящия случай и тогава той, доверителя ми Любмил Георгиев
Попов има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при
доказването, респ. за оспорването на симулацията. В този смисъл е и
константната съдебна практика –
·
Решение № 763 от 04.02.2011г. по гр. дело № 356/
2010г. Г.К. III Г.О. на ВКС;
·
Решение № 86 от 18.07.2011г. по Т.Д. № 682/ 2010г.
Т.К., I Т.О. на ВКС;
·
Решение № 492 от 12.07.2010 г. по гр. д.№ 1904/
2009г. Г.К., I Г.О. на ВКС;
·
Решение № 247 от 19.12.2014г. по гр. д.№
1864/2014г., Г.К., III Г.О. на ВКС и др.
Цитираният по -
горе обратен документ, съдържащ изявлението на едната от страните, а именно
това на М.С.М. с посоченото по - горе съдържание е насочен срещу неучаствалия в
процесния договор за дарение и неподписал обратния документ съпруг - ищеца
Любмил Попов, поради което последния има възможността да оспори симулацията с
всички допустими доказателства. Предвид изложеното се налага извод, че
привидността на договора за дарение от 14.12.2004г. следва да се приеме за
категорично установена, тъй като страните не са желаели да се породят правните
последици на привидната сделка-дарението, а тези на прикритата сделка: покупко
- продажба. Считаме също, че са налице условията на дисимулираната сделка
-покупко - продажбата, като е спазена и нотариалната форма за действителност по
чл.18 от ЗЗД, както и че е налице съгласие за възмездно прехвърляне на
собствеността относно процесния имот. Съглашението на свой ред не противоречи
на закона и не го заобикаля, поради което и следва да бъде зачетено, съобразно
чл.17, ал.1 от ЗЗД. С оглед изложеното и доколкото предявяваме искова претенция
за привидност по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и искова претенция за разкриване на
симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД / Решение № 362/10.11.2011г., III Г.О. на
ВКС, Решение № 204 от 21.09.2011г. III Г.О. на ВКС, то договорът за дарение следва да бъде обявен от съда за
нищожен, а договорът за покупко продажба - за действителен.
Иска
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
от ЗЗД, ДА се ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА
на договор за дарение, сключен на 14.12.2004г.,
обективиран в нотариален акт № № 3, том IV, per. № 6406, дело № 377 от
14.12.2004г. на нотариус Илия Иванов, вписан в службата по вписванията, с вх. per. № 4027 от 14.12.2004г., Акт №
185, том XIII, дело № 3007, партидна книга том 14189, стр. 14190, по силата на
който М.С.М. с ЕГН: ********** от
гр.Габрово е дарил на С.И.П., с ЕГН: ********** собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско - сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м.
/петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О.Т.67-68-69"а", ул.
О.Т.67-71, имот без номер и път, заедно с построените в него
·
ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/ кв.м.;
·
ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена площ 18 кв.м. и
·
ПЛЕВНЯ, със застроена площ 40 кв.м.
/четиридесет/ кв.м. и частта от поземлен имот 105 /сто и пет/ с квадратура 60
кв.м. /шестдесет/ кв.м., попадаща в ул. О.Т.67-71 и
ул.О.Т.67-68-69"а" и на основание чл.17, ал. 1 от ЗЗД,
ДА ОБЯВИ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН
сключения между
М.С.М. с ЕГН: ********** от гр.Габрово, като продавач и С.И.П., с ЕГН**********,
като купувач, договор за покупко- продажба, с който М.С.М. с ЕГН********** от гр.Габрово е продал на С.И.П., с ЕГН: **********, по време на брака й
с Л.Г.П. с ЕГН********** на същия недвижим
имоти да се ни присъдят направените по делото съдебни, деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
ответната
страна С.П. чрез адв. Т.Х. в писмен отговор
взема следното становище: Исковете са
допустими, но неоснователни. С нотариален акт t. IV № 3, per. 6406, дело № 377 от
14.12.2004 година на нотариус Илия Иванов, М.С.М. е подарил на доверителката ми
описания в нот.акт недвижим имот: Урегулиран поземлен имот VII-105 от кв.9 по
плана на с.Зелено дърво с квадратура 590 кв.м. при граници/ ул.ОТ 67-68-69а,
ул.ОТ 67-71, път и имот без номер заедно с построените в него ДВУЕТАЖНА
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 48 кв.м.,ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ 18 кв.м.
и ПЛЕВНЯ със застроена площ 40 кв.м. Сделката е станала по време на брака й с
ищеца, но съгласно чл.22 ал.1 от СК имотът става собственост на съпруга на
чието име е придобит. Дарявайки на ответницата имота в същия нотариален акт дарителят учредява на ищеца право на
ползване върху този имот безвъзмездно , т.е. дарствено., за което той също
не е броил никаква сума. Извършената сделка не е привидна и не прикрива
покупко-продажба. Аргументите в тази
насока са следните: 1. В деня на сделката- 14.12.2004
год. М.С. не е подписвал никаква декларация, че е получил от
ищеца сумата от 8000 лева
както се твърди в исковата молба. В същото време в представената с исковата
молба декларация изхождаща от М.С. е отразено, че е получил сумата от 8000
лв. във връзка с
дарението без да се посочва от кого. Освен това представената декларация
изхождаща от М.С.М. не е съставена в деня на сделката. Липсва дата на съставянето й. Но най-важното е, че не е подписана от
издателя й, а е съставена по- късно, за да послужи по делото като начало на
писмено доказателство. На основание чл. 193
ал.1 от
ГПК оспорваме истинността на документа. Съгласно чл.180
от ГПК представената декларация представлява частен
документ. Не носи подписа на доверителката ми и доказателствената тежест
относно истинността й пада върху ищеца, ако желае да се ползва от него. 2.
Като аргумент, че сделката не е привидна и е дарение, като и
че не прикрива покупко-продажба, е представената
от ищеца декларация изхождаща от дъщерите на дарителя И.М. и С.М., които в
деня на сделката 14.12.2004 г.
са подписали нотариално заверена декларация, че няма да оспорват направеното от баща им дарение на С.П. на описания в
нот.акт недвижим имот. Или признават,че сделката е дарение. 3
На трето място неоснователно в исковата молба ищецът твърди,
че не бил виждал нотариалния акт за дарение и мислел, че сделката е
покупко-продажба. Едва по време на бракоразводния процес в Агенцията по
вписванията видял нотариалния акт и разбрал, че сделката е дарение. От
представената от нас декларация по чл. 26 от
СК изхождаща от ищеца, нотариално заверена на 09.12.2010
г. се вижда, че същият дава съгласие собственичката С.П. да
продаде имота придобила с нот. акт t.IV № 3 от 14.12.2004
г. по дарение. Следователно той е знаел, че сделката е
дарение, тъй като дава съгласие да се продаде личен имот на съпругата,
представляващ единствено жилище на страните. В деня на заверената от
съпруга/ищеца/ декларация- 09.12.2010 г.
доверителката ми продава на купувача И.Л.А. с нот.акт т.2 № 166
дело № 217/09.12.2010 г.
½ ид.ч. от имота , а
останалата ½ ид.ч.
от този имот продава на същия купувач с нот.акт т.И №
1247/05.08.2015 г., за което семейството/ ищеца и
ответницата/ реализират доходи от продажбата. Ищецът е напълно наясно, че
имотът е продаден на трето добросъвестно лице, което си запазва правата на
собственост върху него съгласно чл.17 ал.2 от ЗЗД. С тази норма законодателят е
предвидил едно особено първично основание за придобиване на правото на
собственост от добросъвестните трети лица. Дава предпочитание на тях с чл.17
ал.2 от ЗЗД и ограничава действията на привидната сделка по отношение на
последните, повелявайки, че ако те придобият права от приобретателя по привидна
сделка, ги запазват, ако са придобити преди вписване на исковата молба за
установяване на привидността. Следователно дори да се приеме нищожност на
сключената с нотариален акт t.IV № 3/14.12.2004 г. сделка на основание чл.26 ал.2
пр.5 ЗЗД поради твърдяната от ищеца симулация, то тя е непротивопоставима на
третото лице закупило имота от доверителката ми.
Ответниците И.Х.
и С.Д. в с.з. на 1-11-2016 г. заявяват, че не оспорват
нищо, което се случило и това което техния баща е решил.
Ответницата П.М. не взема становище по исковете , въпреки дадената възможност.
Правна квалификация- Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск е за Установяване и обявяване на нищожност
на договор за
дарение, сключен на 14.12.2004г., обективиран в нотариален
акт № № 3, том IV, per. № 6406, дело № 377 от
14.12.2004г. на нотариус Илия Иванов, вписан в службата по вписванията, с вх. per. № 4027 от 14.12.2004г., Акт №
185, том XIII, дело № 3007, партидна книга том 14189, стр. 14190, по силата на
който М.С.М. с ЕГН: ********** от
гр.Габрово е дарил на С.И.П., с ЕГН: ********** собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско - сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м.
/петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О. Т. 67- 68- 69 "а",
ул. О. Т. 67-71, имот без номер и път, заедно с построените в него
o
ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/ кв.м.;
o
ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена площ 18 кв.м. и
o
ПЛЕВНЯ, със застроена площ 40 кв.м.
/четиридесет/ кв.м. и частта от поземлен имот 105 /сто и пет/ с квадратура 60
кв.м. /шестдесет/ кв.м., попадаща в ул. О.Т.67-71 и
ул.О.Т.67-68-69"а".
и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ДА се ОБЯВИ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения
между М.С.М. с ЕГН: ********** от гр.Габрово, като продавач и С.И.П., с ЕГН**********,
като купувач, договор за покупко- продажба, с който М.С.М. с ЕГН********** от
гр.Габрово е продал на С.И.П., с ЕГН: **********, по време на
брака й с Л.Г.П. с ЕГН**********, същия недвижим имот.
Обстоятелствата, които имат
значение за предявените искове - дали процесният договор за
дарение е сключен като симулативен и прикрива продажба на недвижим имот за 8000
лв.
Ответната
страна прав и следните възражения -Дарявайки
на ответницата имота в същия нотариален акт дарителят учредява на ищеца право на ползване върху този имот
безвъзмездно , т.е. дарствено., за което той също не е броил никаква сума. Извършената
сделка не е привидна и не прикрива покупко-продажба. Аргументите в тази насока са следните:
1. В
деня на сделката- 14.12.2004 год.
М.С. не е подписвал никаква декларация, че е получил от ищеца сумата от 8000
лева както се твърди в исковата молба. В същото време в
представената с исковата молба декларация изхождаща от М.С. е отразено, че е
получил сумата от 8000 лв. във връзка с дарението без да се
посочва от кого. Освен това представената декларация изхождаща от М.С.М.
не е съставена в деня на сделката. Липсва
дата на съставянето й. Но най-важното е, че не е подписана от издателя й, а е
съставена по- късно, за да послужи по делото като начало на писмено доказателство.
На основание чл. 193 ал.1
от ГПК оспорваме истинността на документа. Съгласно чл.180
от ГПК представената декларация представлява частен
документ. Не носи подписа на доверителката ми и доказателствената тежест
относно истинността й пада върху ищеца, ако желае да се ползва от него.
2. Като аргумент, че
сделката не е привидна и е дарение, като и че не прикрива покупко-продажба, е представената от ищеца декларация,
изхождаща от дъщерите на дарителя И.М. и С.М., които в деня на сделката 14.12.2004
г. са подписали нотариално заверена декларация, че няма да оспорват направеното от баща им
дарение на С.П. на описания в нот. акт недвижим имот. Или признават, че
сделката е дарение.
3 На трето място
неоснователно в исковата молба ищецът твърди, че не бил виждал нотариалния акт
за дарение и мислел, че сделката е покупко-продажба. Едва по време на
бракоразводния процес в Агенцията по вписванията видял нотариалния акт и
разбрал, че сделката е дарение. От представената от нас декларация по чл.
26 от СК изхождаща от ищеца, нотариално заверена на
09.12.2010 г. се вижда, че същият
дава съгласие собственичката С.П. да продаде имота придобила с нот. акт t.IV № 3 от
14.12.2004 г. по дарение.
Следователно той е знаел, че сделката е дарение, тъй като дава съгласие да
се продаде личен имот на съпругата, представляващ единствено жилище на страните.
В деня на заверената от съпруга/ищеца/ декларация- 09.12.2010
г. доверителката ми продава на купувача И.Л.А. с нот.акт т.2
№ 166 дело № 217/09.12.2010
г. ½ ид.ч.
от имота , а останалата ½ ид.ч. от този имот
продава на същия купувач с нот.акт т.И № 1247/05.08.2015 г.,
за което семейството/ ищеца и ответницата/ реализират доходи от продажбата.
Ищецът е напълно наясно, че имотът е продаден на трето добросъвестно лице,
което си запазва правата на собственост върху него съгласно чл.17 ал.2 от ЗЗД.
С тази норма законодателят е предвидил едно особено първично основание за
придобиване на правото на собственост от добросъвестните трети лица. Дава
предпочитание на тях с чл.17 ал.2 от ЗЗД и ограничава действията на привидната
сделка по отношение на последните, повелявайки, че ако те придобият права от
приобретателя по привидна сделка, ги запазват, ако са придобити преди вписване
на исковата молба за установяване на привидността. Следователно дори да се
приеме нищожност на сключената с нотариален акт т. IV № 3/14.12.2004 г. сделка
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД поради
твърдяната от ищеца симулация, то тя е непротивопоставима на третото лице
закупило имота от доверителката ми.
Факти, подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената
тежест за тях: На ищцовата страна
е тежестта на доказване на всички обстоятелства имащи значение за
предявениия иск – че процесният договор за дарение е сключен като симулативен и
прикрива продажба на недвижим имот за 8000 лв.
Съдът като взе предвид събраните писмени доказателства - Удостоверение
за сключен граждански брак (дубликат), издаден на 20.04.2015г. от Община
Свищов, гр.Свищов, обл.Велико Търново, заверени преписи - 2 бр., Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 3, том IV, per. № 6406, дело № 377 от 14.12.2004г., издаден от нотариус Илия Иванов с per. № 095, при Нотариалната Камара - София, с район на действие РС-гр.Габрово,
заверени преписи- 2 бр., Удостоверение, изх.№ 1770 от 14.12.2004г., издадено от
Службата по вписванията при Районен съд гр.Габрово, заверени преписи - 2 бр., Декларация, подписана от М.С.М. с ЕГН: **********
от гр.Габрово, заверени преписи- 2 бр.,
Удостоверение за данъчна оценка, изх.№ ДО001473/07.04.2016г., заверени преписи
- 2 бр., Скица на поземлен имот с идентификатор 30764.603.104 с № 15-170521/
08.04.2016г., издадена от Служба по Геодезия, картография и кадастър -гр. Габрово,
заверени преписи - 2 бр., нот. акт т II № 166/ 09.12.2010 г. за
покупко- продажба, Нот.акт т. 1 № 147/05.08.2015 г. за покупко-продажба,
Декларация по чл. 26 от СК нотариално заверена, Решение № 72 от 18.03.2016 г., Изпълнителен лист, издаден по гр. дело №
407/2015 г. на РС – Бяла, в който е отбелязано, че решението е влязло в сила на
01.04.2016 г., сметка № 2839 от 14.12.2004 г., издадена от нотариус Илия Иванов,
писмо
от нотариус Илия Иванов от 04.11.2016 година, ведно с акт за унищожаване на
документи с изтекъл срок на съхранение от 20.05.2010 година и Становище от
04.06.2010 година на отдел “Териториален архив” – Габрово, вносна бележка към бюджетна сметка от
14.12.2004 година на С.И.П. и копия от Азбучен указател - л. 383 и л. 321,
заверени от нотариус Илия Иванов, приема за установено следното:
В с.з. на
1 ноември 2016 г. е открито производство
проверка истинността на декларация на л. 11
от делото /Декларация, подписана от
М.С.М. с ЕГН********** от гр. Габрово/, досежно съдържанието и подписа на
издател.
От заключението
на вещото лице Г.М., което съдът възприема като пълно обсновано и
законосъобразно, се установява по категоричен начин, че подписът на „декларатор”
в декларация без дата на М.С.М., с която се декларира, че е получил сумата от
8000 лв. във връзка с дарението на процесния имот на С.П. не е положен от М.С.М..
Следователно декларация на л. 11 от делото /Декларация,
подписана от М.С.М. с ЕГН ********** от гр.Габрово/ е неистински документ.
Декларацията
на л. 11 от делото /Декларация, подписана от М.С.М. с ЕГН: ********** от гр.Габрово/ не съставлява нито обратен документ /тъй като
дори да беше истински, не изхожда от двете страни по атакуваната сделка и не
разкирва в цялост всички елементи на
прикритата сделка/, нито начало на писмено доказателство за разкриване на
твърдяната относителна симулация.
Не се
предстяват никави други годни доказателства за това, че процесната сделка не е дарение, а покупко- продажба. Напротив -
налице са множество неопровергани писмени доказателства, че сделката
от 14-12-2004 г е била дарение: вносна
бележка към бюджетна сметка от 14.12.2004 година на С.И.П. за 5% за дарение на недвижим имот – 39,05 лв. на ДП Местни
данъци и такси, копия от Азбучен
указател - л. 383 и л. 321, заверени от нотариус Илия Иванов, в които са
посочени страните по процесното дарение, Декларация по чл. 26 от СК- нотариално
заверена на 9-12-2010 г. на ищеца, че същият дава съгласие собственичката С.П.
да продаде имота придобила с нот. акт т. IV № 3 от 14.12.2004 г. по дарение,
декларация, изхождаща от дъщерите на дарителя И.Х. и С.М. Добрева, които в деня
на сделката 14.12.2004 г. са подписали
нотариално заверена декларация, че няма да оспорват направеното от баща им
дарение на С.П. на описания в нот.
акт недвижим имот. Представената сметка
за нотариални такси от 14-12-2004
г, че С.П. се задължила да плати такса
от 25,22 лв за покупко продажба върху 781 лв. не опровергава гореизложеното, тъй
като не е конкретизирана сделката, за която се отнася това плащане и и не става
ясно дали е имало такава сделка – покупко- продажба .
Не
се доказва, че процесният договор за дарение е
сключен като симулативен и прикрива продажба на недвижим имот за 8000 лв.
Предявените искове за Установяване и обявяване на нищожност
на договор за
дарение, сключен на 14.12.2004г., обективиран в нотариален
акт № № 3, том IV, per. № 6406, дело № 377 от
14.12.2004г. на нотариус Илия Иванов, вписан в службата по вписванията, с вх. per. № 4027 от 14.12.2004г., Акт №
185, том XIII, дело № 3007, партидна книга том 14189, стр. 14190, по силата на
който М.С.М. с ЕГН: ********** от
гр. Габрово е дарил на С.И.П., с ЕГН: ********** собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско - сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м.
/петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О. Т. 67- 68- 69 "а",
ул. О. Т. 67-71, имот без номер и път, заедно с построените в него :
o
ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/ кв.м.;
o
ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена площ 18 кв.м. и
o
ПЛЕВНЯ, със застроена площ 40 кв.м.
/четиридесет/ кв.м. и частта от поземлен имот 105 /сто и пет/ с квадратура 60
кв.м. /шестдесет/ кв.м., попадаща в ул. О. Т. 67- 71 и ул. О. Т. 67- 68- 69"а".
на основание чл. 26, ал.
2, пр. 5 от ЗЗД и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ДА се
ОБЯВИ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения
между М.С.М. с ЕГН: ********** от гр.Габрово, като продавач и С.И.П., с ЕГН**********,
като купувач, договор за покупко- продажба, с който М.С.М. с ЕГН********** от гр.Габрово
е продал на С.И.П., с ЕГН: **********, по време на
брака й с Л.Г.П. с ЕГН********** същия недвижим имот следва да се
отхвърлят, като неснователни и
недоказани.
Съдът не намира
основание в закона и задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК да счита
така предявените искове по чл. 26, ал.
2, пр. 5 от ЗЗД и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за недопустими.
Интересът на ищеца да води иск за разкриване на относителна симулация в случая
се извежда от изложенити в исковата млба обстоятелства- ако се докаже, че
имотът е придобит чрез възмездна сделка, същият би съставлявал СИО на ищеца,
като той би могъл да търси защита на тази собственост чрез различин правни
способи. Обстоятелството, че имотът в случая не би могъл да се ревандикира
съгласно чл.17, ал. 2 от ЗЗД от трети лица, не прави воденито на иска за
разкриване на относителна симулация недопустим.
Разноски
Ищецът следва да заплати на ответницата Ст.Попова разноските
му
съобразно направеното искане , представения списък, разходните
документи и отхвърлянето на исковете в
разме рна 500 лв. на снование чл.78,ал.3 от ГПК.
Водим от
горното съдът
РЕШИ:
отхвърля предявените от Л.Г.П., ЕГН**********,
с постоянен
адрес в гр. Свищов, ул. ******* №2, вх.А, ап. 2 и настоящ адрес в с. Белцов,
общ. Ценово, обл. Русе, ул. *******, № 4, чрез редовно упълномощен
пълномощник - адвокат Росен Иванов Тодоров от АК - гр.Разград, адвокатска
кантора в гр.Бяла, обл.Русе, пл.»Екзарх Йосиф I», № 2, ет.2, офис № 3; СЪДЕБЕН
АДРЕС: адв.кантора в гр.Бяла, обл. Русе,
пл.»Екзарх Йосиф I», № 2, ет.2, офис № 3, моб. тел. № 0886 635 886;
СРЕЩУ С.И.П., ЕГН**********, с адрес в гр.София,
ж.к. Младост ІV, № 71, вх. 2, ет. 6, ап. 93, и наследниците на починалия М.С.М.
с ЕГН**********, а именно: П.А.М.
от гр.Габрово, ул. *******, № 16, И.М.Х.
от гр.Габрово, ул. *******, № 1, ет.6, ап.26 и С.М.Д. от гр.Габрово, ул. ******* № 16; искове за Установяване и обявяване на нищожност на договор за дарение,
сключен
на 14.12.2004г., обективиран в нотариален акт № № 3, том IV, per. № 6406, дело № 377 от
14.12.2004г. на нотариус Илия Иванов, вписан в службата по вписванията, с вх. per. № 4027 от 14.12.2004г., Акт №
185, том XIII, дело № 3007, партидна книга том 14189, стр. 14190, по силата на
който М.С.М. с ЕГН: ********** от
гр. Габрово е дарил на С.И.П., с ЕГН: ********** собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-105/седем римско - сто и пет/
кв.9/девет/ по плана на с.Зелено дърво, общ.Габрово с обща квадратура 590 кв.м.
/петстотин и деветдесет/ кв.м., при граници: ул. О. Т. 67- 68- 69 "а",
ул. О. Т. 67-71, имот без номер и път, заедно с построените в него:
o
ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 48 кв.м./четиридесет и осем/ кв.м.;
o
ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена площ 18 кв.м. и
o
ПЛЕВНЯ, със застроена площ 40 кв.м.
/четиридесет/ кв.м. и частта от поземлен имот 105 /сто и пет/ с квадратура 60
кв.м. /шестдесет/ кв.м., попадаща в ул. О. Т. 67- 71 и ул. О. Т. 67- 68- 69"а".
на основание чл. 26, ал.
2, пр. 5 от ЗЗД и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ДА се ОБЯВИ ЗА
ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между М.С.М. с
ЕГН********** от гр.Габрово, като продавач и С.И.П., с ЕГН**********, като
купувач, договор за покупко- продажба, с който М.С.М. с ЕГН********** от
гр.Габрово е продал на С.И.П., с ЕГН**********, по време на
брака й с Л.Г.П. с ЕГН**********, същия недвижим имот, като
неснователни и недоказани.
признава за установена неистиността на Декларация, подписана от М.С.М. с ЕГН**********
от гр. Габрово, на лист 11 от делото, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК.
След влизане на решението в сила препис
от него, ведно Декларация, подписана от М.С.М.
с ЕГН********** от гр. Габрово на лист 11 от делото да се изпрати на РП
Габрово.
осъжда Л.Г.П., ЕГН**********, с постоянен адрес в гр. Свищов, ул. ******* № 2, вх. А, ап. 2 и настоящ адрес в
с. Белцов, общ. Ценово, обл. Русе, ул.******, № 4, да заплати на С.И.П., ЕГН**********, с адрес в гр.София, ж.к. ****** ІV, № 71, вх. 2, ет. 6,
ап. 93,разноски в размер на 500
лв./петстотин лева / на
основание чл.78,ал. 3 от ГПК.
решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред ГОС.
СЪДИЯ :