О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер 260467 12.04.2021 Година Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На дванадесети април…………през две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Членове: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от ……………….. съдия НИКОЛАЙ
УРУКОВ
в.гражданско дело номер 1157………………..по описа за 2021
година.
Производството по делото е
образувано по жалба, подадена от длъжника „А.Б.”ЕООД ЕИК ***, представлявано от
К.Х.Х., насочена срещу:
1.
Насочването на изпълнението върху
недвижим имот, поради несъразмерност на вземането и наложена от частния съдебен
изпълнител възбрана;
2.
Размера на разноските по горепосоченото
изпълнително дело;
3.
Липса на ПДИ и изпълнително
основание;
4.Заключението на вещото лице и
отказът да бъде извършена нова оценка.
против действията на ЧСИ рег.№766
– К.А.по изп.д. № 77/2020 год.
При проверка на делото въззивният
съд е констатирал, че при настоящото обжалване на тези действия не са изпълнени
точно изискванията на чл.260 и чл.261 във връзка с чл.436, ал.4 от ГПК, като
жалбоподателят не е посочил, кои точно действия обжалва и най-вече не е посочил
конкретните и точни обстоятелства, на които основава исканията си за това.
Същото се налага от една страна за да се конкретизират и уточнят точно кои
действия на ЧСИ А. се обжалват, а от друга страна за да може да се прецени
допустимостта и срока на всяко едно обжалвано действие.
Съгласно разпоредбата на чл.436
от ГПК в правомощията на ЧСИ е извършването на администриране на жалбата.
Предвид гореизложеното окръжният
съд е намерил, че следва да прекрати производството по настоящото дело и да
върне същото на ЧСИ за надлежно администриране на жалбата- за изпълнение на
указанията дадени по-горе в настоящото Определение на ОС-Стара Загора и именно
поради това с Определението си от датата 15.01.2021 год. въззивният съд е ПРЕКРАТИЛ
производството по в.гр.дело №3301/2020г. по описа на Старозагорския окръжен съд
и е ВЪРНАЛ делото на ЧСИ с рег.№766 – К.А.за изпълнение указанията,
дадени в настоящото определение.
С новата си уточняваща жалба с
вх. № 1490/04.02.2021 год. подадена от жалбоподателя и длъжник „А.Б.”ЕООД ЕИК ***,
представлявано от К.Х.Х., последният е конкретизирал и уточнил, че жалбата му е
насочена срещу следните действия на ЧСИ и желае да упражни процесуалните си
права по горепосоченото изп. дело, поради което:
1. Оспорва насочването на
изпълнението върху недвижимия имот, поради несъразмерност на вземането и
наложената от частния съдебен изпълнител възбрана. 2. Оспорва размера на
разноските по горепосоченото изпълнително дело. 3. Желае да бъда поканен за
доброволно изпълнение и да ми бъде представен размер на задължението, както и
изпълнителното основание, като се има предвид че към настоящия момент съм
депозирал жалба срещу изпълнителното основание - АКТ № 348МИ/16.08.2018 г. на
Община Казанлък. 4. Оспорва заключението на вещото лице и отказът да бъде
извършена нова оценка на имота. 5. Оспорва отстраняването на дружеството от
имота, поради това, че не е уведомяван надлежно за изпълнението; 6. Оспорва отказа
на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.
485, поради недадена процесуална възможност да се информирам за оценката; 7.
Оспорва изцяло действията по изпълнителното дело, за които не бил уведомяван,
тъй като не е било налице ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ /няма доказано
право/, понеже изпълняемото право не е било изискуемо, нито е налице влязло в
сила годно /няма доказано право/ изпълнително основание, на което е липсвала
изпълнителна сила, което е обжалвано понастоящем.
Жалбоподателят
няма право да обжалва действия на съдия-изпълнителя изброени в стр.З на жалбата
му, посочени от т.1 до т.7, тъй като изброените такива не попадат в обхвата на
чл.435 ГПК.
Съобразно специалната и императивна на чл.435,
ал.(2) от ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм.,
бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да
обжалва:
1. постановлението за глоба;
2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението;
4. отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4
и чл. 485;
5. определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
7. разноските по изпълнението.
С оглед на
същата разпоредба се налага категоричният извод, че обжалваните от жалбоподателя
с жалбата му по т. 1, т.3, т.5,
т.6, и т.7 не попадат в обхвата на
действията на чл.435, ал.2 от ГПК, които могат да бъдат обжалвани от длъжника.
По отношение на
оплакванията в т.4 от жалбата, а
именно, че оспорва заключението на вещото лице и отказът да бъде извършена новата
оценка на имота, жалбоподателят не е посочил нито кое заключение или експертиза
обжалва, нито основанията за това, нито пък кои са пороците или допуснатите
нередовности на обжалваното от него заключение на вещото лице и в тази връзка
жалбоподателят не е посочил нито уточнил, каква да бъде новата оценка на имота
и под каква форма да се извърши /като допълнителна или повторна експертиза/. Същото
се отнася и за оплакванията в т.2 от
жалбата касателно разноските по изпълнението, като жалбоподателят не е посочил,
нито вида на разноски или евентуално техния размер, който обжалва, нито
основанията за това, нито пък кои са пороците или допуснатите нередовности на посочените
от него разноски и в тази връзка жалбоподателят не е посочил нито уточнил,
каква разноски да бъдат присъдени или определени и точно в какъв размер.
Хаотичното
посочване на действия, които жалбоподателят и длъжник твърди, че обжалва на частния съдия-изплнителя от изпълнителното
дело води единствено и само до неяснота и затруднява както защитата на другите
страни в изпълнителния процес, така и самите действия на съдия- изпълнителя.
В тази насока и с оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че жалбата се явява процесуално недопустима и като такава производството по нея следва да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.436
от ГПК в правомощията на ЧСИ е извършването на администриране на жалбата,
съответно и връщаното на същата, както и прекратяването на производството по
същата жалба в съответствие с императивните разпоредби на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В тази насока и с оглед на
гореизложеното Окръжният съд намира, че не са изпълнени точно изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК във връзка с чл.436, ал.4 от ГПК, като след посочването
от страна на жалбоподателят, кои точно действия обжалва и най-вече след като е
посочил конкретните и точни обстоятелства, на които основава исканията си за
това. Проверката за допустимостта на обжалването на тези действия е изцяло от
правомощията на ЧСИ.
Предвид гореизложеното окръжният
съд намира, че следва да прекрати производството по настоящото дело и да върне
същото на ЧСИ за надлежно прекратяване на производството по жалбата поради
процесуалната недопустимост на същата и за изпълнение на указанията дадени
по-горе в настоящото Определение на ОС-Стара Загора.
Водим от горните мотиви,
окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 1157/2021г.
по описа на Старозагорския окръжен съд и
ВРЪЩА делото на ЧСИ с рег.№766 – К.А.и
с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, за изпълнение на указанията,
дадени в настоящото определение.
Определението
не е окончателно и подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив чрез Окръжен съд –
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: