Р Е Ш
Е Н И Е
№ 01.04.2021г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №558 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
– Х.Р.К. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№ 254р-340/13.07.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 28.04.20201г.
около 18:45 часа в гр.Димитровград, на ул.“Илинден”- до входа на парк ”Вапцаров”,
при наличие на обявеното в РБългария извънредно положение с Решение от
13.03.2020г. на Народното събрание и въведена, на основание чл.63, ал.1 от
Закона за здравето, със заповед № РД- 01-197/2020г. т.9, изменена и допълнена
със заповед № РД-01-236/2020г. на Министъра на здравеопазването —
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места, са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата/в т.ч. кърпа, шал и др./, е установено, че лицето не е
поставило защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му,
с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
основание същата разпоредба на закона му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, липса на
установеност на точното място на извършване, липса на конкретика за конкретно
нарушение. Моли същото да бъде отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателя поддържа жалбата си, счита издаденото му наказателно
постановление за необосновано и незаконосъобразно, пледира за отмяната му. Упълномощеният процесуален представител на
жалбоподателя също счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
като липсвала установеност на някои от основните елементи на нарушението.
Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКА
по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Димитровград – също редовно призовани, не изпраща представител и
не взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
На 28.04.2020г. полицейските
служители при РУ-МВР-Димитровград- св.Ц.И. и св.Ж.Г. изпълнявали служебните си
задължения. Преминавайки по улица „Илинден“ в гр.Димитровград, същите следели
за наличието на хора без поставени предпазни маски в междублоковите открити
пространства, доколкото зачестили случаите с констатирани нарушения. Около 18,45ч.
същите забелязали, че на входа на парк „Вапцаров“, се движи мъж с раница, без
да има поставена предпазна маска. Приближили се и извършили проверка, при която
установили, че единият мъж е настоящият жалбоподател Х.К.. Полицейските
служители го уведомили, че съобразно заповед на Министъра на здравеопазването е
забранено посещението на паркове и за констатираното нарушение ще бъде съставен
акт за установяване на административно нарушение.
Така на жалб.Х.К. бил съставен АУАН
№254р-340/28.04.2020г., като в акта контролните органи описали, че Х.К. няма
поставена маска, а като нарушена е описана разпоредбата на чл.63, ал.1, вр.
чл.7 от ЗЗдравето.
Актът е връчен на същата дата
на жалб.Хр.К., който го е подписал с възражения, че е бил без маска защото е
тичал в парка и му било неудобно да тича с нея.
Въз
основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е
издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-340/13.07.2020г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, на основание същата разпоредба на закона на жалб.Хр.К. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева. Постановлението
било връчено на жалбоподателя на 17.10.2020г., видно от неразделна разписка към
него, а жалбата против постановлението е изпратена до адм.-наказващият орган на
20.10.2020г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения
7-дневен срок.
Горните
факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-340/28.04.2020г.,
наказателно постановление №254р-340/13.07.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково,
показанията на актосъставителя Ц. Димитров, на свидетеля по установяване на
нарушението и съставянето на акта Ж.Г., от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по
начин и в обем- описан по-долу.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на
ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-340/28.04.2020г.,
като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Както при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, така и при издаването на обжалваното
наказателно постановление, са спазени като цяло правилата на ЗАНН, но са
допуснати и съществени нарушения.
Налице е разминаване в описанието
на нарушението- в АУАН и това в НП. В акта е описано, че жалб.К. няма поставена
защитна маска, а като нарушена е описана разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона
за здравето. В наказателното постановление,
като нарушение е описано текстово същото нарушение, а като нарушена
разпоредба е описана тази на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Въпреки, че разпоредбата на чл.53, ал.2
от ЗАНН дава възможност наказателното постановление да бъде издадено и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, в
случая не може да се приеме този аргумент като основателна причина за
разминаване на описанието на нарушението в АУАН и в НП.
Особено съществено нарушение е
допуснато при издаването на обжалваното наказателно постановление. Както и в
АУАН, има описано изпълнително деяние, което се разминава с изпълнителното
деяния- предвидено от законодателя в разпоредбата на чл.209а от ЗЗдравето. На
практика са описани Решението на Народното събрание и Заповедта на Министъра на
здравеопазването, а изпълнителното деяние се явява непоставянето на защитна
маска. От правна страна, изпълнителното деяние на административното нарушение
по чл.63, ал.1 (според описаното в АУАН) или по чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето (според
описаното в НП), е : „Който наруши или не изпълни въведени с акт...“.
Както в АУАН, така и в наказателното
постановление липсва такова описание на изпълнителното деяние, доколкото липсва
както „нарушава..“, така и „не изпълнява…“, което се явява съществено нарушение
на процесуалните права на нарушителя. Непоставянето на защитна маска се явява
конкретизация на изпълнителното деяние, а не самото изпълнително деяние на
нарушението.
Следва да се уточни в тази връзка,
че за да е установено едно административно нарушение, същото следва да е
установено по безспорен и категоричен начин като време, място и начин на
извършването му, както и да е установен извършителя, установената фактическа
обстановка следва да бъде конкретно и ясно описана, да бъде отнесена към
правилната материална норма, която е нарушена, като също така правилно е и
отнасянето към съответната санкционна норма. Недопустимо е нарушителят да бъде
поставен в ситуация, при която сам да сглобява, доизяснява, допълва или да
подразбира нарушението, което му е вменено като извършено. Следва самото
адм.нарушение да е описано конкретно и ясно, без задължение за допълване,
досглобяване на адм.нарушение, без възможности за превратно тълкуване или сериозни
неясноти за разбирането му, като самото описание на нарушението отговаря на
текста на материалната норма, която е нарушена.
В случая както бе посочено по-горе,
е вменено като нарушение не нарушаване на заповед и конкретизиране на коя
разпоредба от конкретна заповед е нарушена, а непоставянето на защитна маска. Отделно
от това, неизяснено е обстоятелството дали на мястото, където е бил заварен
жалбоподателя, се явява парк или е на входа на парка, извън самия парк. В тази
връзка не са категорични доказателствата в тази насока. Внасянето на съмнения
за това дали мястото на извършване на нарушението попада под забраната на
цитираната заповед също разколебава административното обвинение.
Липсата на изчерпателно фактическо
описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено
представляват нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което от
своя страна представлява съществено процесуално нарушение. Още повече, самото
изпълнително деяние на административното нарушение в случая може да е в два варианта-
нарушаване или неизпълнение на конкретни мерки, доколкото в самата разпоредба
на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето е описано, че трябва да са нарушени или
неизпълнени противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2. При наличие на
алтернативно дадени разпоредби, за да бъде ясно едно административно обвинение,
същото следва да е достатъчно конкретизирано. Разпоредбата на чл.63, ал.1 или 2
от ЗЗдравето обаче липсва в описанието на вмененото като извършено
адм.нарушение в наказателното постановление.
Която липса на описване ведно с
липса на конкретизация кое от двете изпълнителни деяния е осъществено, води до
невъзможност нарушителя да изгради и организира своята защита, предвид неяснота
за това какво по-конкретно нарушение му е вменено във вина за извършването му.
Касае се за особено съществени
нарушения, допуснати от административно-наказващия орган, довели до нарушения
на императивни разпоредби на ЗАНН, като наличието на тези нарушения обуславя
цялостната отмяна на атакуваното постановление. Неспазването от страна на
административно-наказващия орган изискването в издаденото наказателно
постановление да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено
нарушението, описание на нарушението и изпълнителното деяние, което го
осъществява, както и на обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, води
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП.
Така описаните допуснати нарушения
се явяват съществени, доколкото са накърнили съществено правата на нарушителя,
непозволявайки му да разбере какво е конкретното вменено му като извършено
административно нарушение и от там да организира адекватна защита. Тези
нарушения- явяващи се съществени, водят до отмяна на издаденото наказателно
постановление, без да се разглеждат детайлно показанията на свидетеля.
Ето защо,
съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради
което и следва да бъде отменено.
Доколкото
по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, съобразно мотивите по-горе за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат
възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото
са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен
договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 200 лева като
заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 254р-340/13.07.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на Х.Р.К. ***,
ЕГН **********, за това, че на 28.04.20201г. около 18:45 часа в
гр.Димитровград, на ул.“Илинден”- до входа на парк ”Вапцаров”, при наличие на
обявеното в РБългария извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание и въведена, на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето,
със заповед № РД- 01-197/2020г. т.9, изменена и допълнена със заповед №
РД-01-236/2020г. на Министъра на здравеопазването — противоепидемична мярка,
изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити или на
открити обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и
устата/в т.ч. кърпа, шал и др./, е установено, че лицето не е поставило защитна
маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му, с което за
виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание същата
разпоредба на закона му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева – като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОД-МВР- гр.Хасково, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на Х.Р.К. ***,
ЕГН **********, направените разноски по делото (АНД 558/2020г. по описа на
РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 200 (двеста) лева
– произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)